Решение по дело №2239/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260176
Дата: 5 октомври 2020 г. (в сила от 5 октомври 2020 г.)
Съдия: Надежда Наскова Дзивкова
Дело: 20205300502239
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 260176, 05.10.2020г., Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски Окръжен съд                                             VІ граждански състав,

на    пети октомври                                          две хиляди и двадесета година                                                  

в закрито заседание в следния състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Дзивкова

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  Виделина Куршумова

                                                                               Таня Георгиева

Като разгледа докладваното от съдия Дзивкова

гражданско дело  №2239 по описа за 2020 година

и за да се произнесе взе предвид следното :

                Производството е по реда на чл.435 от ГПК

Постъпила е жалба от ЕТ „ Братя М.“ - И.М.М. и Л.М.М., в качеството им на длъжник по  и.д. № 20128190402519,  по описа на ЧСИ Л. Мурджанова, с рег.№ 819 на КЧСИ, с район на действие ПОС, против разпореждания от 10.08.2020г. и от 18.08.2020г., с които са оставена без уважение молбите на жалбоподателите с вх.№ 12510/05.08.2020г. и с вх.№12995/12.08.2020г. за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция. Направено е твърдение, че повече от две години – след 07.06.2017г. не е извършвано изпълнително действие по делото, поради което  и по силата на закона е настъпила перемпция на делото. Молят за отмяна на постановения отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство.

Ответната страна, взискател в производството „Уникредит Булбанк“ АД оспорва жалбата, като сочи , че по делото са извършвани изпълнителни действия, извършвани са и частични плащания, които са прекъсвали давността.  

Съдебният изпълнител е изложил в мотивите си, че  жалбата е  допустима, но неоснователна, като излага съображения, че не са налице предпоставките за обявяване на настъпила перемпция на изпълнителното производство. Счита, че такава може да настъпи само ако взискателят не поиска извършване на изпълнително действие в рамките на две години, като в случая това не е така, както и че е извършвано частично погасяване на дълга.

След като прегледа материалите по делото и прецени  доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирани лица – длъжници в изпълнителното производство,  в срок е  и е допустима като насочена против отказ на съдебен изпълнител да прекрати производството , съгл. чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.

По същество намира следното :

Производството по и.д. №20128190402519,  по описа на ЧСИ Л. Мурджанова, с рег.№ 819 на КЧСИ, с район на действие ПОС, е образувано  на 29.11.2012г.  по молба на „Уникредит Булбанк“ АД за събиране на вземането му от ЕТ „Братя М.-И.М.“ и Л.М..  Твърди се в жалбата, че след  07.06.2017г. не са извършвани изпълнителни действия. При проверка на документите по изпълнителното дело, съдът констатира следните плащания и действия, които водят до прекъсване на давността по чл.433, ал.1, 8 от ГПК : - на 30.08.2017г., 06.10.2017г., 01.11.2017г., 15.12.2017г. са извършвани преводи от И.М.; на 03.08.2017г. и на 07.09.2017г. – преводи от Л.М.. На 02.05.2018г. е присъединено друго вземане на същия взискател. На 09.02.2020г. е постъпил превод от Л.М., а на 10.04.2020г. е наложен и запор върху трудовото й възнаграждение. На 04.05.2020г. взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжника И.М..

С оглед така установеното от фактическа страна за периода 2017-2020г.,  спорът се заключава дали след м.06.2017г. са предприемани изпълнителни действия, които да прекъсват давността и респ. дали е настъпила перемпция. Съдът намира следното от правна страна : Нормата на  чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК предвижда изпълнителното производство да се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, като изключение от това правило правят делата за издръжка. Съгласно трайната съдебна практика и задължителните указания, дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ , а именно - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Указано е и че кредиторът следва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ. Съгласно същото ТР не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

С оглед тези разяснения на предпоставките за прилагане на давността в изпълнителния процес, съдът намира, че в случая процесното изпълнително дело не е прекратено по право. В този период не се установява отрязък от две години, през които да не са предприемани действия от взискателя по събиране на дълга или действия на ЧСИ по насрочване на изпълнителни способи, както и се установяват периоди, в които длъжниците доброволно или въз основа на наложени запори са изпълнявали частично задължението си. Така по отношение на И.М. са налице плащания до 15.122017г., а на Л.М. – до 07.09.2017г.  От тези дати е започнал да тече давностен срок за прекратяване на производството. Молбата на взискателя за присъединяване на негово вземане от 02.05.2018г. прекъсва тази срокове и започват да текат нови такива. По отношение на Л. срокът се прекъсва с извършено плащане на 09.02.2020г. и наложен запор  на 10.04.2020г., а по отношение на И.М. – с молбата за налагане на запор от 04.05.2020г. Следва да се отчете и спирането на процесуалните срокове за периода на извънредното положение, обявено с ЗМДВИП , за срока на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове.  

Ето защо съдът намира, че не са настъпили предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и изпълнителното производство не е прекратено по силата на закона.

Постановеният отказ на съдебния изпълнител да прогласи това прекратяване е законосъобразен, а подадената жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

                По изложеното съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ без уважение жалба от ЕТ „ Братя М.-И.М.“ , ЕИК *********, чрез И.М.М., ЕГН **********  и Л.М.М., ЕГН **********, в качеството им на длъжници по  и.д. № 20128190402519,  по описа на ЧСИ Л. Мурджанова, с рег.№ 819 на КЧСИ, с район на действие ПОС, против разпореждане от 10.08.2020г. и от 18.08.2020г., с които са оставена без уважение молбите на жалбоподателите с вх.№ 12510/05.08.2020г. и с вх.№12995/12.08.2020г. за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                                                                       ЧЛЕНОВЕ :