Решение по дело №274/2022 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба на М.Л.М. *** против Решение № 1040-05-33/10.11.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Видин , с което е потвърдено Разпореждане № О-05-999-00-**********/27.09.2022г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ-Видин.

 Твърди се от жалбоподателя, че ѝ е извършена операция на ляв клепач през м.11.2021г. , поради което не е могла да работи активно в продължение на месец , за което ѝ е издаден болничен лист. Сочи се , че е извършвала дейността , за която е наета , съгласно договора, поради което не следва да ѝ бъде заличен трудовият стаж и осигурителните права по вина на дружеството, както и че всички служители са изпълнявали задълженията си .

Иска се от съда да отмени оспореното решение .

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да се потвърди оспореното решение като законосъобразно. Претендира се и ю.к. възнаграждение. 

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е сключил трудов договор № 12/02.12.2019г. с работодател „КОНСТАНС ТРАВЪЛ“ЕООД за изпълнение на длъжността „юрисконсулт“ , с уговорено постъпване на работа от 04.12.2019г. За прекратяването на договора е представена заповед №1/04.01.2022г. Както за сключването , така и за прекратяването на трудовия договор , е изпратено Уведомление по чл.62,ал.5 от КТ.

Относно спазване на осигурителното законодателство от ТД на НАП-Велико Търново е извършена проверка на „КОНСТАНС ТРАВЕЛ“ ЕООД за периода 01.01.2019г.-30.11.2021г. , при която е установено, че вписаната дейност на дружеството е транспортна , във връзка с което дружеството е сключило договори с община Видин с предмет обществен превоз на пътници по допълнителна градска автобусна линия №2 със срок на действие 06.05.2021г. , като са вписани съответните транспортни средства , с които ще се извършва превоза : Мерцедес МБ 100Д с рег.№ ВН4263ВА и Форд Транзит с рег.№ ВН7858ВР. Установено е , че дружеството е притежавало Лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на пътници № 10366, издаден на 10.03.2016г., валиден до 09.03.2026г., и съответните заверени копия на лиценза №********** и ********** за два автомобила. Действието на лиценза е прекратено със Заповед № РД-01-143/31.05.2021г. на изпълнителния директор на ИА“Автомобилна администрация“ , като е установено , че вписаните за извършване на превоз автомобили са с последен технически преглед съответно 2018 и 2015г. Установено е също така при проверката , че за проверявания период в дружеството по трудови правоотношения са работили шест лица с подадени уведомления по чл.62 от КТ, за които са подавани данни за осигуряване . Представени при проверката оборотни ведомости за 2019г. и 2020г., в които са вписани приходи, но не са представени първични и други документи, установяващи посочените приходи, не са представи данни за закупени билети или издавани карти за пътуване, няма декларирани разходи за дейността , а основно са декларирани разходи за възнаграждения на персонала. На база на съставените месечни отчети за продадени билети са декларирани приходи, които са отразени и в ГДД и ОПР. Не са представени данни за сключвани задължителни застраховки ГО и Злополука на местата в ПС, задължителни за осъществяване на дейността, не са представени пътните листа за извършван транспорт. За невнесени декларирани задължения от 2018г. за ЗОВ и др., ведно с начислени лихви в общ размер 51773,91лв. спрямо дружеството е образувано изпълнително дело № *********/2019, като по същото е установено, че дружеството не притежава МПС, банкови сметки, недвижими имоти, безналични ценни книжа, дялове и акции в други търговски дружества и друго каквото и да е имущество за обезпечаване и погасяване на задълженията.

При така получената информация от ТД на НАП е прието от ТП на НОИ, че дружеството не извършва реално дейност и спрямо същото са издадени Задължителни предписания №ЗД-1-05-*********/04.05.2022г. за заличаване на подадени данни за осигуряване за посочените в предписанието лица, които са влезли в сила.

При тези обстоятелства е извършена проверка и от контролен орган при ТП на НОИ по разходите на държавното обществено осигуряване , обективирани в КП № КВ-5-05-01124472/04.05.2022г. , при която са установени представените документи в ТП на НОИ за изплащане на обезщетения от лица , за които е прието , че не са упражнявали трудова дейност.

Въз основа на извършената проверка от ТД на НАП-Велико Търново и контролните органи на ТП на НОИ, от Ръководителя по изплащането на обезщетения и помощи в ТП на НОИ-Видин , след възобновяване на производството, е издадено Разпореждане №О-05-999-00-**********/27.09.2022г., с което е отказано изплащането на парично обезщетение за общо заболяване на жалбоподателя по представения БЛ № Е20212254978. Прието е от органа , че няма данни за реално осъществява стопанска дейност от работодателя „КОНСТНС ТРАВЕЛ“ЕООД , поради което лицето не е упражнявало трудова дейност и не са изпълнени изискванията на чл.10 от КСО Посочено е , че в резултат на заличаване на данните в регистъра на осигурените лица за лицето не е възникнало задължение за осигуряване при осигурителя и то не е осигурено лице по смисъла на чл.10 от КСО във вр. с §.1,ал.1,т.3 от ДР на КСО.   

С обжалваното решение директорът на ТП на НОИ-Видин е потвърдил горното разпореждане при горната фактическа обстановка и съображения.

От жалбоподателката, във връзка с указанията на съда за необходимост от установяване , че същата е осъществявала трудова дейност на длъжността , за която е наета, дадени в определение от 29.12.2022г. , са представени писмени доказателства , но същите не установяват различна фактическа обстановка:

По отношение на представените заверени копия за международен автобусен превоз е установено , че дружеството е с отнет лиценз . Представеният договор с Община Видин /непълен/ установява , че такъв е сключен , но не установява , че същият е изпълняван. Установено е и от органа , че с лицето е сключен трудов договор и са подадени уведомления , за което и жалбоподателката представя доказателства , вкл. и относно прекратяването на договора , ведно с подадените уведомления за това. Представените медицински документи-епикриза , експертно решение на ТЕЛК /с което са потвърдени обжалваните болнични листа , вкл. и процесния/ , резултати от хистологично изследване, извлечения от вписвания в трудова и здравна книжка, установяват претърпяна от жалбоподтелката интервенция и в този смисъл установяват временна неработоспособност на лицето , но спорна по делото е не работоспособността на лицето за претендирания период , а качеството на осигурено лице, което представените документи не установяват . Представената производствена характеристика на длъжността също не установява реално полагане на труд . Вписването в регистъра на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания  по ЗХУ/отм./ на дружеството-работодател също не установява реално извършвана дейност. Действително е представен КП №08-СЗ-СП/10.04.2019г. относно извършена проверка от АХУ , в която жалбоподателката е представлявала дружеството в качеството на юрист, но същата е от период , предхождащ датата на сключване на трудовия договор на жалбоподателката , във връзка с който се претендират осигурителни права от жалбоподателката и период, значително отдалечен от периода на временната неработоспособност.

Липсват събрани по делото каквито и да е доказателства, установяващи реално полагане на труд от страна на жалбоподателката по сключения трудов договор от 02.12.2019г. , както и доказателства за реално извършвана дейност от работодателя.  

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване и от лице, за което е налице правен интерес да обжалва подлежащия на оспорване административен акт-решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ/чл.118,ал.1 КСО/-директора на ТП на НОИ-Видин.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обжалваното решение е издадено от компетентен по материя, място и степен орган с оглед представените по делото доказателства-заповед за заместване и доказателства за отсъствие на титуляра  , като от компетентен орган е издадено и потвърденото с разпореждане също съобразно представената по делото заповед.

Решението е издадено в предписаната от закона форма и съдържа всички задължителни реквизити, изискуеми по чл.59,ал.1 и 2 от АПК. В него са изложени правните и фактически основания за издаването му. В разпоредителната му част са съобразени разпоредбите на чл.97,ал.1 и 2 от АПК, съответно и разпоредбата на чл.117,ал.3 от КСО.

В производството по издаването на обжалвания административен акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на обжалваният акт или да накърняват правото на защита на жалбоподателката.

Решението и потвърденото с него разпореждане са постановени и в съответствие с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за временна неработоспособност имат осигурените лица за общо заболяване и майчинство.

Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в §.1, ал.1, т.3 от КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а,ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1-3 и 5 от КСО.

Съгласно чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Непротиворечива е практиката, че едно от условията, на които е необходимо да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО, т.е и реално да осъществява трудова дейност. От страна на жалбоподателката не са ангажирани доказателства за установяване на обстоятелството, че фактически е осъществявала трудова дейност, която да служи като основание за възникване на осигуряването, поради което жалбоподателката не попада в кръга на осигурените лица по смисъла на чл. 10 от КСО и §. 1, ал. 1, т. 3 КСО, съответно не е налице една от предпоставките за възникване на правото на парично обезщетение по чл. 40,ал.1 от КСО.

От извършените проверки на осигурителя "“Констанс травел“ЕООД се установява по делото, че осигурителят не е осъществявал реална търговска дейност, както и не се установява реално извършена трудова дейност от жалбоподателката.

Представеният трудов договор установява съществуване на трудово правоотношение, но не и възникването или съществуването на осигурително правоотношение, за което разпоредбата на чл.10 от КСО изисква изпълнение на дейността по трудовото правоотношение.

Липсата на реално положен труд по трудово правоотношение изключва наличието на право на парично обезщетение за временна неработоспособност по чл.40,ал.1 от КСО. Първоначално подадените данни за лицето по чл.5,ал.4,т.1 от КСО, също са заличени служебно въз основа на влязло в сила задължително предписание по чл. 108,ал.1,т.3 от КСО спрямо работодателя, поради което и с оглед наличните данни в РОЛ  същото не е осигурено.

Представените от жалбоподателката доказателства не установяват реално полагане на труд по трудовото правоотношение за относимия  период.

Предвид гореизложеното административният орган е направил правилна преценка на събраните доказателства, въз основа на което е достигнал и до законосъобразни правни изводи. Решението и потвърденото с него разпореждане за отказ за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност по представения болничен лист са издадени в съответствие с чл.40,ал.3 от КСО , съобразно която разпоредба ако лицето няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за отказ. Същите са законосъобразни, като липсват основание за тяхната отмяна по чл.146 от АПК.

Жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лева на основание чл. 143,ал.2 от АПК във връзка чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като спорът не е от фактическа и правна сложност.

Воден от горното и на основание чл.172,ал.2 от АПК Съдът

 

                                     РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Л.М. *** против Решение № 1040-05-33/10.11.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Видин , с което е потвърдено Разпореждане № О-05-999-00-**********/27.09.2022г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Видин.

ОСЪЖДА М.Л.М. *** да заплати на Териториално поделение на НОИ-Видин разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/лв.

Решението не подлежи на обжалване съобразно чл.119 във вр. с чл.117,ал.1,б.“е“ от КСО.  

 

 

                                                Съдия: