Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по чл.258 и сл. от ГПК. С Решение №257/22.06.2012 г. на Горнооряховския районен съд, постановено по гр.д.№ 22 по описа на съда за 2012г. е уважил частично предявения от,Б. П.-Б.” със седалище и адрес на управление гр. С.-1000, район „С.” бул.”В.”№ 3 с ЕИК ... иск с правно основание чл.422 ал.1от ГПК, като е приел за установено по отношение на И. Г. П. с постоянен адрес с.Я. ,Община Г. О. ул.”Г. И.” №34с ЕГН- * ,че същия дължи на ищцовата Б. сумата 415.14лв.-неиздължена главница по договор за предоставяне на кредит-транскарт по сметка №*,сключен на 16.12.2003г. и сумата 297.41лв. договорна лихва по чл.5 буква „в” от раздел „Условия за усвояване , ползване и издължаване на кредита по същия договор, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК -02.08.2011г. Със същото решение е отхвърлен предявения от банката иск за сумата 224.86лв. договорна лихва по същия договор като погасен по давност. С решението са присъдени на банката направените в исковото производство съдебни разноски в размер на 133.02.лв.съобразно уважената част от иска. С решението е оставено без разглеждане искането на банката за присъждането на направените в заповедното производство разноски, като недопустимо. Срещу решението е подадена въззивна жалба от адвокат М. С.,ВТАК в качеството и на пълномощник на И. Г. П. .Решението се атакува изцяло в установителната част.Направени са оплаквания за неправилност на същото. Наведени са доводи,че ищецът не е доказал ,задължението по основание и размер ,чрез представените извлечения от счетоводните си книги, поради това ,че не е представил доказателства за тяхното редовно водене.По отношение на претендираната договорна възнаградителна лихва от банката съдът бил приел неправилно ,че такава се дължи и след прекратяването на договора от момента на обявяването за предсрочно изискуем на кредита.Моли да се отмени решението в обжалваната част и вместо него се постанови друго с което се отхвърли иска изцяло. В срока за отговор е постъпил такъв от „Б. –П.-Б.”. С отговора се оспорва жалбата ,като навежда доводи за неоснователност на жалбата и оплакванията в същата. В съдебно заседание страните подържат заявените с жалбата и отговора становища. Жалбата е подадена в срока и като процесуално допустима следва да се разгледа по същество. Ищцовата Б. е предявила положителен установителен иск срещу ответника П. за признаване за установено ,че същия дължи на банката сумата 415.14лв.-неиздължена главница по договор за предоставяне на кредит-транскарт на физическо лице по сметка №*,сключен на 16.12.2003г. и сумата 522.27лв. договорна лихва начислена за времето от 16.06.2006г. до 01.08.2011г. включително по чл.5 буква „в” от раздел „Условия за усвояване , ползване и издължаване на кредита по същия договор, ведно със законната лихва върху сумата от 947.31лв., считано от 02.08.2011г. , за която сума на банката е издадена Заповед за парично изпълнение № 2430 от 08.08.2011г. по Ч гр.д.№1783/2011г. на ГОРС и изпълнителен лист за това вземане, както и разноските направени от банката в заповедното производство.Претендира разноски. В исковатаси молба твърди : че на 16.12.2003г. банката и ответника са сключили договор за предоставяне на кредит-транскарт на физическо лице по С/ка №* по силата на който ответникът получил по сметката си сумата 600лв.Съгласно чл.4 от сключения договор срокът на договора е 12 месеца от датата на подписването и според уговореното в чл.18 от същия при липса на изрично волеизявления за прекратяването му от кредитополучателя и изпълнение от негова страна на взички задължения по кредита, договора се подновява автоматично за нови 12 месеца. Последното плащане по кредита е направено на 03.04.2006г.Към 01.08.2011г. не са платени 62 поредни вноски с настъпил падеж.На 25.05.2011г. банката поканила длъжника да погаси всички свои просрочени за повече от 90 дни задължения по договора.Задължението не е погасено към момента на подаване на исковата молба. Видно от представените в заповедното производство извлечение от счетоводните книги на банката /Ч. гр.д.№ 1783/2011г./ ,ответникът длъжник не е погасил сумата 415.14лв.-неиздължена главница по договор за предоставяне на кредит-транскарт на физическо лице по сметка №*,и начислена от банката за периода 16.06.2006г. до 01.08.2011г. договорна възнаградителна лихва в размер на сумата 522.27лв. С петитума на исковата молба е направено искане да се признае за установено по отношение на ответника ,че банката има съществуващо парично вземане срещу длъжника ответник общо в размер на 937.41лв. , както и такова в размер на законната лихва върху сумата 937.41лв. считано от 02.08.2011г. до оконмателното и изплащане. Ответника е възразил по иска, като е заявил ,че не дължи сумите и при условията на евентуалност възразява ,че вземането е погасено по давност. Възразил и срещу искането за заплащане на разноските направени в заповедното производство, тъй като същите са веднъж присъдени от съда в това производстÔо. Въз основа на събраните по делото доказателства и закона съдът приема за устновено следното: На 16.12.2003г. банката и ответника сключили договор за предоставяне на кредит-транскарт на физическо лице по С/ка №* по силата на който ответника получил по сметката си сумата 600лв.Съгласно уговореното в чл.4 от сключения договор срокът на договора е 12 месеца,като при липса на изрично волеизявления за прекратяване от кредитополучателя и изпълнение от негова страна на взички задължения по кредита, договора се подновява автоматично за нови 12 месеца. От представеното като доказателство в заповедното производство извлечение от личната сметка на длъжника ответник се установява,че последното плащане по кредита е направено на 03.04.2006г. На 25.05.2011г. банката поканила длъжника да погаси всички свои просрочени за повече от 90 дни задължения по договора.Задължението не е погасено и към момента на подаване на исковата молба. Видно от представеното извлечение от счетоводните книги на банката представени в заповедното производство по Ч.гр.д.№ 1783/2011г.по описа на ГОРС, ответникът длъжник не е погасил сумата 415.14лв.-неиздължена главница по договор за предоставяне на кредит-транскарт на физическо лице по сметка №*,и начислена от банката за периода 16.06.2006г. до 01.08.2011г. въз основа на уговореното в чл. 5 буква "в" и чл.6 ал.2 от договора за кредит-транскарт договорна възнаградителна лихва в размер на сумата 522.27лв. Въз основа на така установените факти съдът намира предявения иск за процесуално недопустим поради настъпила погасителна давност. Между страните е сключен валиден договор за банков кредит-транскарт, по който всяка една от страните дължи изпълнение ,съотвестстващо на уговореното в клаузите на договора.Ищецът е изпълнил задължението си като е предоставил кредит в рамките на максималния лимит от 600лв. на ответника.От своя страна ответникът в рамките на две последователни години е погасявал усвоените части от кредита , докато през третата година до изтичане на третия 12 месечен период от усвоения размер на кредита през този период е погасил само 100лв. чрез погасителна вноска извършена на 03.04.2006г. и към последния падеж за този период 16.12.2006г.е останал непогасен остатък от главницата в размер на 415.14лв. Непогасяването на главницата в посочения размер и в посочения срок за посочения период от 16.12.2005г. до 16.12.2006г. е довело до прекратяване на договора, поради неизпълнение от страна на длъжника ответник на условията на чл.18 от договора за кредит ,които са необлходими за неговото автоматично подновяване/ револвиране/. Претендираното вземане е изискуемо .Настъпил е визирания в договор падеж 16.12.2006г. в който ответника е следвало да погаси сумата от 415.14лв. представляваща непогасената част от усвоения от него кредит за последния 12 месечен период. По делото не е установено с допустими доказателствени средства, че възникналото вземане е погасено чрез изпълнение. Няма събрани по делото допустими доказателствени средства, удостоверяващи плащане на дължимата сума или погасяване чрез друг способ. Плащането на паричен дълг, установен с писмен акт, се удостоверява с документ по аргумент от чл.164, ал.1, т.4 от ГПК.Такъв документ удостоверяващ плащане не е представен по делото.Следователно възникналото валидно и изискуемо вземане за плащане не е погасено от ответника чрез изпълнение. Освен уговореното погасяване на усвоените суми по кредита страните са уговорили и заплащането от ответника НА банката на договорна възнаградителна лихва-в размерите по чл.5 буква "в" от договора , а също така ,че след прекратяването на договора този размер на договорната лихва се начислава върху непогасения остатък от глвницата до окончателното погасяване на дължимите вноски от длъжника . За ищеца заедно с правото да иска изпълнение за непогасения остатък от усвоената гавница е възникнало и вземане за заплащане на договора възнаградителна лихва и след прекратяването на договора до датата на подаване на заявлението за издаване на заповедтта за изпълнение на парично задължение -02.08.2011г. Исковите претенции би следвало да бъдат уважени така както са предявени , ако ответника не бе упражнил своевременно правото си на възражение за погасяване по давност на цялото вземане. С оглед разпоредбата на чл.133 от ГПК възражението е своевременно направено и следва да бъде разгледано. Както се изложи при обсъждане допустимостта на решението съдът приема ,че решението е недопустимо ,като постановено по недопустими искови претенции, поради погасено право на иск при упражнено възражение за погасяване на вземанията предмет на иска, по давност. Съгласно разпоредбите на чл.110 и сл. от ЗЗД се погасява по давност правото на иск само на възникнало вземане, каквото е установено от съда по-горе.Съгласно чл.111 ал.1 буква "в" предл. 2-ро и 3-то от ЗЗД възникналите и изискуеми вземания за главница и лихви се погасяват с изтичането на три годишна давност за всички периодични плащания, каквито се явяват плащанията по договора за кредит между страните по делото.Съгласно задължителното за съда тълкуване на понятието периодични плащания с ТР. № 3 от 18.05.2012г. по т.д.№3/2011г.на ОСГТК на ВКС на РБ а именно: „Понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.111, ал.1, б. „в” от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.”Задълженията за заплащане на претендираната главница и лихви съдържат посочените признаци , поради които същите са периодични плащания по смисъла на чл. 111 ал.1 буква "в" от ЗЗД и се погасяват с изтичането на три годишна давност. Погасителната давност започва да тече, считано от датата на изискуемостта по аргумент чл.114, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД, във вр. с чл.84, ал.1, изречение първо от ЗЗД. В настоящия казус последният ден, в който цялата сума е станала изискуема е 17.12.2006г. година. Поради което тригодишната давност за главницата и за лихвите е изтекла на 17.12.2009. година или преди подаване на заявлението за издаване на заповед за парично задължение - 02.08.2011г.Следователно възражението на ответника за погасяване на правото на иск на ищеца е основателно.С изтичане на погасителната давност на 17.12. 2009г. е погасено правото на иск на ищцовата Б., от което следва ,че е погасено правото на защита чрез иск на материалното право на ищеца, което е процесуална пречка за предяването на претенцията след тази дата . За допустимостта на иска и на процеса съдът следи служебно във всяко положение на делото. С оглед фактическите и правни изводи, изложени по-горе,обжалваното решение е изцяло процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено изцяло. С оглед направеното искане от ответника за присъждане на направени разноски за двете инстанции, ищцовата Б. следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 450лв. разноски. Водим от горното ,съдът, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА Решение №257/22.06.2012 г. Горнооряховския районен съд, постановено по гр.д.№ 22 по описа на съда за 2012г.като процесуално недопустимо,постановено по погасени по давност вземания . ПРЕКРАТЯВА производството по делото . ОСЪЖДА „Б. П.-Б.” със седалище и адрес на управление гр. С.-1000, район „С.” бул.”В.”№ 3 с ЕИК ... ДА ЗАПЛАТИ на И. Г. П. с постоянен адрес с.Я. ,Община Г. О. ул.”Г. И.” №...с ЕГН * сумата 450лв. разноски по делото за двете инстанции. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |