№ 605
гр. Варна , 16.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
мл.с. Ивалена О. Димитрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500191 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Oбразувано е по частна жалба вх. № 279184/05.11.2020 г. от „СПРИНГ КЕЪР“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район
„Студентски“, бул „Симеоновско шосе“ № 9, магазин 2, чрез адв. Велислава Кирилова –
САК, против Определение № 261977/13.10.2020 г., постановено по гр. д. № 7940/2020 г. по
описа на РС - Варна, LIII състав, с което е:
оставено без уважение искането на ответника „СПРИНГ КЕЪР“ ЕООД за
прекратяване на производството по делото поради неподведомственост на спора на РС
- Варна;
оставено без уважение искането на ответника „СПРИНГ КЕЪР“ ЕООД за
прекратяване на производството по делото поради местна неподсъдност на спора на
РС - Варна.
Жалбоподателят „СПРИНГ КЕЪР“ ЕООД счита атакувания съдебен акт за
незаконосъобразен, необоснован и неправилен, постановен в противоречие с процеуалния
закон. Застъпва становището, че ищците по предявените искове нямат качеството на
потребители по смисъла на ЗЗП и не могат да се ползват от изборната подсъдност,
установена в чл. 113 от ГПК. Сочи, че приложимостта на посочената разпоредба се определя
от характера и вида на предявения иск, който, за да бъде потребителски, следва да произтича
от уредените изрично възможности за това в ЗЗП. Твърди, че в конкретния случай страните
са сключили договор за организирано туристическо пътуване, който се урежда от Закона за
туризма. Счита, че макар горецитираният закон да въвежда понятие „потребител“, липсва
препращаща норма, която да установява идентичност на съдържанието му с това,
определено с § 13, т. 1 ЗЗП.
Сочи още, че в раздел III от процесния Договор за организирано туристическо
пътуване с обща цена страните са уговорили, че спорове между същите се решават пред
Арбитражен съд, и на основание чл. 117, ал. 2 от ГПК, настоящият спор следва да бъде
разгледан от Арбитражен съд.
Настоява за отмяна на обжалваното определение и постановяването на ново, с което
производството по делото да бъде прекратено пред РС – Варна, и същото да бъде изпратено
1
по подсъдност на Софийски районен съд, или производството по делото да бъде прекратено
пред РС – Варна, и да бъде изпратено по подсъдност на Арбитражен съд.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от Г. С. А., ЕГН **********,
и В. Х. А., ЕГН **********, чрез адв. А.Д. – ВАК, в който оспорват частната жалба. Сочат,
че независимо че правната уредба на процесния договор е уредена в ЗТ, специалният закон
не изключва приложението на общия ЗЗП. Считат, че ЗЗП е приложим във всички
отношения, свързани с упражняване и защита на правата на потребителите, и настоящият
случай касае иск на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП. Навеждат, че горепосоченото
изключва приложението на арбитражна клауза. Сочат още, че в арбитражната клауза
липсват задължително изискуеми реквизити, а именно: в същата не е посочен арбитражният
съд, на който страните възлагат разглеждането на спора.
Настояват за потвърждаване на обжалваното определение.
Съдът, след преценка на данните по делото, приема следното от фактическа страна:
Частната жалба е депозирана в рамките на законоустановения преклузивен срок, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството по гр. д № 7940/2020 г. по описа на РС – Варна, е образувано по
предявени от Г. С. А., ЕГН **********, и В. Х. А., ЕГН **********, срещу „СПРИНГ
КЕЪР“ ЕООД, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 55 ЗЗД, вр. чл. 89, ал. 5 ЗТ, и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на всеки от ищците
сумата от по 2 413,49 лева, представляваща платена на отпаднало основание цена по договор
за организирано туристическо пътуване, сключен на 21.05.2019 г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на предявяване на исковете до окончателното й изплащане, както и
сумата от по 71,07 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 19.03.2020 г.
до 02.07.2020 г.
С искова молба вх. № 45607/10.07.2020 г. по рег. на РС - Варна, ищците се позовават
на изключението от общите правила, предвидено в нормата на чл. 113 от ГПК. Приложен е
Договор за организирано туристическо пътуване с обща цена № 003, от който е видно, че
същият е сключен на 21.05.2019 г. между „СПРИНГ КЕЪР“ ЕООД, от една страна, и Г. С.
А. и В. Х. А., от друга страна, с предмет: предоставяне на туристическо пътуване с
маршрут: София – Доха – Банкок - Бруней - Куала Лумпур – Доха – София, с дата на
тръгване 06.04.2020 г. от гр. София и дата на връщане – 18.04.2019 г. от Куала Лумпур. В
раздел III от цитирания договор е посочено, че всички спорове между страните се
разрешават „по приятелски начин, а при непостигане на споразумение - от Арбитражен
съд“. Договорът е подписан от туроператор „СПРИНГ КЕЪР“ ЕООД и турист Г.С.А..
Видно от служебно изготвените справки в НБД „Население“, се установява, че
регистрираните постоянни и настоящи адреси на ищците Г. С. А. и В. Х. А. са в гр. Варна.
От депозирания отговор на искова молба вх. № 267767/24.09.2020 г. от „СПРИНГ
КЕЪР“ ЕООД, чрез адв. Велислава Кирилова, е видно, че ответното дружество е направило
възражение за неподсъдност на делото пред РС – Варна, с искане за изпращане на същото
по подсъдност в Софийски районен съд. Релевирани са и доводи, че производството следва
да бъде разгледано от Арбитражен съд, съгласно уговореното в раздел III от процесния
договор.
Със становище вх. № 270755/06.10.2020 г. от Г.А. и В.А., чрез адв. А.Д. – ВАК,
последните считат, че спорът е родово и местно подсъден и подведомствен на РС – Варна, и
възраженията на ответното дружество в тази насока следва да бъдат оставени без уважение.
2
С Определение № 261977/13.10.2020 г. първоиснтанционният съд е оставил без
уважение искането на ответника „СПРИНГ КЕЪР“ ЕООД за прекратяване на
производството поради неподведомственост на спора на РС - Варна, както и искането на
ответника „СПРИНГ КЕЪР“ ЕООД за прекратяване на производството поради местна
неподсъдност на спора на РС - Варна.
Настоящата инстанция счита, че обжалваният съдебен акт е правилен и частната
жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Съобразно разпоредбата на чл. 113 от ГПК, искове на и срещу потребители се
предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при
липса на настоящ адрес – по постоянния. Изборната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК е
приложима в случаите, когато ищецът има качеството "потребител" по смисъла на § 13, т. 1
от ДР на ЗЗП и търси защита на правата си в това качество въз основа на съответния
специален закон.
В § 13 от ДР на ЗЗП е посочено, че "Потребител" е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което, като страна по договор по
този закон, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Това
легално определение обаче не ограничава кръга на физическите лица, имащи качеството на
потребител по смисъла на чл. 113 от ГПК. При тълкуването на визираната процесуална
норма следва да бъде отчетена целта на същата, а именно: защита на определен кръг от
лица, поставени в икономическа неравнопоставеност на субектите, като бъде улеснен
достъпът им до правосъдие. Настоящият състав счита, че подсъдността по чл. 113 ГПК не
засяга само искове, предявени по реда на ЗЗП, а следва да се тълкува в по-широк смисъл,
като се отнася за всички спорове, по които търсещият защита се позовава на качеството си
на потребител въз основа на съответния специален закон.
Ищците са сезирали с правния спор Районен съд - Варна, в чийто район се намира
настоящият им адрес, като са посочили в исковата молба, че предявяват исковете си в
качеството на туристи, респективно потребители, срещу ответника - туроператор, и се
ползват от правото на избор на местна подсъдност по чл. 113 от ГПК.
От съдържанието на сключения договор се установява еднозначно, че последният е
сключен с физическо лице, с предмет: предоставяне на туристическо пътуване - услуга,
която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност на
ищците.
Правната уредба на договора за организирано туристическо пътуване с
обща цена се намира в разпоредбите на чл. 79 и сл. от Закона за туризма (обн. ДВ, бр. 30 от
26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г.).
Законът за туризма (глава седма, раздел II "Договори за туристически пакети и
свързани туристически услуги") е сред изброените в чл. 186, ал. 2, т. 2 от ЗЗП закони, чието
нарушение съставлява основание за предявяване от сдружения за защита на потребителите
на искове за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в
нарушение на колективните интереси на потребителите.
В § 1а. (Нов - ДВ, бр. 37 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) на ДР на същия закон е
посочено, че за неуредени въпроси в глава седма, раздел II "Договори за туристически
пакети и свързани туристически услуги" и раздел III "Отговорност на туроператорите и
търговците, улесняващи предоставянето на свързани туристически услуги при
неплатежоспособност и несъстоятелност" се прилагат разпоредбите на Закона за защита на
3
потребителите.
От сравнителния анализ на горецитираните норми се установява, че законодателят
разширява кръга на потребителите по смисъла на ЗЗП. Въз основа на това, настоящият
състав приема, че ищците имат качеството на потребители в широк смисъл, същото
определя предявения от тях иск като иск на потребител, съгласно чл. 113 ГПК. Ищците, като
потребители, търсят правата си срещу ответника въз основа на специален закон – ЗТ, с
оглед сключения с последния договор. Предвид горното, са налице предпоставките,
посочени в § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
След като физическото лицето има качеството на "потребител" по § 13, т. 1 от ДР на
Закона за защита на потребителите, то се ползва от специалната местна подсъдност по чл.
113 ГПК при предявен иск в това му качество.
Следводателно, неоснователно се явява възражението, направено във въззивната
жалба, за неподведомственост поради уговореното в раздел III от процесния договор.
Предвид че се касае за иск, предявен от потребител, макар и не в тесния смисъл на § 13, т.1
от ДР на ЗЗП, то арбитражната клауза е неприложима по смисъла на чл.19, ал.1 от ГПК.
Избраната в съответствие с чл. 113 от ГПК особена местна подсъдност дерогира
общата местна подсъдност по чл. 108, ал. 1, изр.1 от ГПК и обосновава извод, че
компетентен да разгледа спора по правилата за местна подсъдност е избраният от ищеца
съд, а именно РС - Варна.
Предвид изложеното, атакуваното определение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 261977/13.10.2020 г., постановено по гр. д. №
7940/2020 г. по описа на РС - Варна, LIII състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4