Решение по дело №285/2021 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 ноември 2021 г. (в сила от 27 септември 2022 г.)
Съдия: Красимира Тодорова Тодорова
Дело: 20217250700285
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 145                                         23.11.2021 година                               град Търговище

 

В   И М Е Т О  НА   Н А Р О Д А

Административен  съд                                                                                първи състав

На  шестнадесети ноември                                                                        2021 година

В публично заседание в следния състав:   

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ТОДОРОВА

                                                                               

Секретар:  ГЕРГАНА БАЧЕВА

Прокурор:  

Като разгледа докладваното от  ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

АД № 285  по описа за 2021 година,    за да се произнесе, взе предвид следното:

 

  Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с  чл.155, ал.1, т.22 от  Закона за водите /ЗВ/.

Делото е образувано по жалба от Община Търговище представлявана  от кмета д-р Д.Д.    против Предписание, обективирано в Констативен протокол  № 144Ш/28.05.2021 г. /бланков номер 008904/, издадено от Св. М. младши експерт  при Басейнова дирекция „Черноморски район“ – гр.Варна, с което на жалбоподателя са дадени две предписания    в качеството й на собственик на язовирите Макариополско  и Лиляк, за осигуряване на нормалната проводимост на дерето, след стената на язовир Макариополско- 1, на 500 м. като премахне израсналите във водното течение дървета и храстовидна растителност, както и за осигуряване на нормалната проводимост в реката, след стената на язовир Лиляк, на 500 м. като премахне израсналите във водното течение дървета и храстовидна растителност.  

Иска се прогласяване нищожността на оспорения административен акт.

В съдебно заседание  жалбоподателят  се представлява от юрисконсулт Г., която поддържа жалбата и моли за присъждане на разноски, като прилага списък на същите.  

Ответната страна – Св. М. младши експерт  при Басейнова дирекция „Черноморски район“ – гр.Варна, редовно и своевременно призован , не се явява и не се представлява.

По делото е представено писмено становище от директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ – гр.Варна, който твърди, че неправилно е конституиран като ответник в настоящото производство Св. М. младши експерт  при Басейнова дирекция „Черноморски район“ – гр.Варна.  Заявява, че той следва да бъде конституиран като ответник и оспорва подадената жалба като неоснователна, като моли същата да бъде отхвърлена.  

Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и  прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите  и изразените становища прие за установено следното:

От фактическа страна по делото е установено, че  на 28.05.2021 г.Св. М. - мл. експерт при БДЧР е извършил  съвместна проверка с представител на община Търговище на язовир Макариополско-1, находящ се в землището на с. Макариополско, общ. Търговище, обл. Търговище, с географски координати N 43019/45.28" Е 26040/12.63“ , собственост на община Търговище и на язовир „Лиляк“, находящ се в землището на с. Лиляк, общ. Търговище, обл. Търговище, с географски координати N 43012/43.28“  Е 26040/12.63“, собственост на община Търговище.

При проверката за язовир Макариополско  е констатирано нарушена проводимост на около 500 м. в дерето, след язовирната стена, поради израснали във водното течение дървета и наличие на храстовидна растителност. При проверката за язовир Лиляк е констатирано нарушена проводимост на речното легло, след язовирната стена на яз. Лиляк, поради израснали във водното течение дървета и наличие на храстовидна растителност.

Проверката е обективирана в Констативен протокол № 144Ш/28.05.2021 г. (бланка № 008904), изготвен на място към момента на проверката от експерта на БДЧР и подписан от присъствалия на същата, представител на община Търговище. Със същия КП са дадени 2 броя предписания на Община Търговище в качеството й на собственик на язовирите Макариополско  и Лиляк, за осигуряване на нормалната проводимост на дерето, след стената на язовир Макариополско- 1, на 500 м. като премахне израсналите във водното течение дървета и храстовидна растителност, както и за осигуряване на нормалната проводимост в реката, след стената на язовир Лиляк, на 500 м. като премахне израсналите във водното течение дървета и храстовидна растителност. Срок за изпълнение е посочен 90 дни, като в същият срок следва да се уведоми БДЧР за изпълнение на предписанието.

На 14.09.2021 г. във БДЧР е постъпило писмо с вх. № 66-00-31/А5/14.09.2021 г. от кмета на община Търговище относно уведомление за изпълнение първото предписание дадено в КП № 144Ш/28.05.2021 г. (бланка №008904), а именно осигуряване на проводимост на дерето след язовирната стена на яз. Макариополско-1. В същото писмо изразяват искане поради усложнената епидемиологична обстановка да бъде удължен срока за почистване на дерето след язовирната стена на яз. Лиляк.

Приложен е  Констативен протокол  № 289Ш от 23.09.2021 г. на бланка № 009294, издаден от мл. експерт Св. М. при Басейнова дирекция „Черноморски район“, който не е предмет на съдебен контрол в настоящото производство. На 23.09.2021г. е извършена последваща контролна проверка за изпълнение на предписанията, обективирани в Констативен протокол №144Ш/28.05.2021 г. (бланка № 008904), съставено от длъжностни лица - С. М., мл. експерти на БДЧР в дирекция „Контрол“. Видно от същото по време на проверката е установено, че проводимостта в дерето на 500 м. след язовирната стена на яз. Макариополско-  е осигурена. При обхода и огледа на речното легло на реката след стената на яз. Лиляк се е установило, че проводимостта на реката на 500 м. след язовирната стена е нарушена. Израсналите във водното течени с дървета и храстовидна растителност не са премахнати. Установено с, че предписанието дадено с Констативен протокол № 144Ш/28.05.2021 г. (бланка № 005904) на община Търговище по отношение на яз. Лиляк не е изпълнено.

Видно от Заповед № 37/12.10.2021 г. на директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“ е  прекратено   служебно правоотношение  на С.Маринов.

Видно от Заповед № 1/04.01.2021 г. на директор Басейнова дирекция „Черноморски район“ са били оправомощени   лица, които да извършват контролни проверки, да съставят констативни протоколи от проверки, да издават предписания и да съставят актове за установяване на административни нарушения.

          При така изяснена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:   

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.3 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е  Предписание обективирано в Констативен протокол № 144Ш/28.05.2021 г.  /бланков номер 008904/, издадено от Св. М. младши експерт  при Басейнова дирекция „Черноморски район“ – гр.Варна.

Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

         Видно от Констативен протокол Констативен протокол № 144Ш/28.05.2021 г. , съставителят мл.експерт при Басейнова дирекция „Черноморски район“, не е посочил  на какво основание са дадени предписанията на Община Търговиеще.

         Съгласно чл.155, ал.1, т.22 от Закона за водите, директорът на басейнова дирекция изпълнява държавната политика на басейново ниво, като издава предписания в рамките на компетентностите си по този закон. От анализа на цитираната правна норма на чл.155, ал.1, т.22 от ЗВ се установява, че единствено в прерогативите на директора на басейновата дирекция е да дава предписания, в т.ч. и извършване на действията посочени в процесното.

         В случая, предписанието е дадено от мл.експерт в БДЧР, поради което същото се явява като такова, дадено от некомпетентен орган. В административната преписка е приложено копие на заповед № 1/04.01.2021г. на директора на БДЧР, с която мл. Експерт Маринов в Дирекция „Контрол“ е посочен  сред лицата оправомощени: „Да извършват контролни проверки, да съставят констативни протоколи от проверки, да издават предписания в рамките на компетентността на Директора на БДЧР по реда на Закона за водите и да съставят актове за установяване на административни нарушения по Закона за водите, Закона за опазване на околната среда и приложимата към тях подзаконова нормативна уредба“. Съдът намира, че в случая не е налице законова възможност за делегиране на правомощията на директора на басейнова дирекция, да издава предписания в рамките на компетентностите му по Закона за водите. Както вече се посочи, в нормата на чл.155, ал.1, т.22 от ЗВ е въведена възможността само директора на басейнова дирекция да издава предписания. В нормата на чл.5, ал.7 от Правилник за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции (обн., ДВ, бр. 7 от 21.01.2011г., в сила от 21.01.2011г., изм., бр. 103 от 23.12.2011г., в сила от 1.01.2012г., доп., бр. 29 от 10.04.2012г., в сила от 10.04.2012г., изм. и доп., бр. 58 от 31.07.2012г., в сила от 1.08.2012г.., изм., бр.54 от 16.06.2020г., в сила от 16.06.2020г.) е указано, че директорът на басейнова дирекция може да делегира със заповед отделни свои правомощия на определено от него длъжностно лице с изключение на тези правомощия, които по закон не подлежат на делегиране. Правомощията, регламентирани в чл.155, ал.1 от ЗВ са предвидени единствено и само за директора на басейнова дирекция, като в нормата липсва възможност тези правомощия да се делегират на определени от него длъжностни лица. За разлика от ал.1, в ал.2 на чл.155 от ЗВ изрично такава възможност е предвидена, като е указано, че директорът на басейнова дирекция или оправомощено от него длъжностно лице участва в областните, общинските или районните съвети по устройство на територията. Съпоставката ал.1 и ал.2 на чл.155 от ЗВ показва, че в ал.1 законодателят е вменил определени правомощия единствено и само на директора на басейнова дирекция, без възможност същите да бъдат делегирани, докато правомощието по ал.2 е възможно да бъде делигирано и на определено от него длъжностно лице.

Съгласно ТР №4/22.04.2004г. по ТД №4/2002г. на ОС на ВАС, "Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем". Основно изискване за делегиране на правомощия е законът да допуска делегиране. В случаите , когато законът изрично не регламентира такава възможност, делегирането не може да произведе своето действие, доколкото ще противоречи на изискването да е предвидено в закона. В настощия случай съдът е изложил обосновани правилни изводи, които настоящата инстанция споделя, а именно, че правомощието на директора на басейновата дирекция да дава предписания, регламентирано в чл.155, ал.1, т.22 от Закона за водите не може да се делегира, защото на делегиране подлежат само правомощията, за които това е предвидено изрично в закона. В този случай нормата е ясна - директорът на басейнова дирекция изпълнява държавната политика на басейново ниво, като издава предписания в рамките на компетентностите си по този закон.

         С оглед горното и в съответствие с чл.5, ал.7 от Правилника за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции, правомощията, регламентирани в чл.155, ал. 1, в т.ч. и правомощието по т.22 – да издава предписания в рамките на компетентностите си по този закон не подлежат на делегиране.

Предвид горното, оспореното предписание обективирано в  Констативен протокол  № 144Ш/28.05.2021 г. /бланков номер 008904/, издадено от Св. М. младши експерт  при Басейнова дирекция „Черноморски район“ – гр.Варна , с което на жалбоподателя  2 броя предписания на Община Търговище в качеството й на собственик на язовирите Макариополско  и Лиляк, за осигуряване на нормалната проводимост на дерето, след стената на язовир Макариополско- 1, на 500 м. като премахне израсналите във водното течение дървета и храстовидна растителност, както и за осигуряване на нормалната проводимост в реката, след стената на язовир Лиляк, на 500 м. като премахне израсналите във водното течение дървета и храстовидна растителност  са съставени    се явява постановено от некомпетентен орган. Съгласно правната теория и практика, всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта.

         Предвид изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е нищожен, като издаден от некомпетентен орган, поради което жалбата против него се явява основателна и следва да бъде уважена.

Следва да бъде посочено, че не могат да бъдат споделени доводите на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ – гр.Варна относно ответника в настоящото производство. Приложимият ред за разглеждане на съдебния спор е този по АПК, съгласно който съдът конституира страните служебно – чл.154, ал.1 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 от АПК ответник по жалбата е органът, издал оспорения административен акт и той следва да се конституира като страна в процеса. В конкретния случай това е мл. експерт   при Басейнова дирекция „Черноморски район“ – гр.Варна, в какъвто смисъл е и практиката на Върховния административен съд (Решение № 229 от 08.01.2020г. на ВАС по адм.д. № 10260/2018г., Решение № 4968 от 19.04.2021г. на ВАС по адм.д. № 8586/2020г. ).

При този изход на делото искането на представителя на ответника за присъждане на направените по делото разноски за внесена държавна такса и възнаграждение на юрисконсулт се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл.143 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК и следва да бъде уважено. Съобразно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението им следва да е 100.00 лева.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА  на Предписание, обективирано в Констативен протокол № 144Ш/28.05.2021 г.  /бланков номер 008904/, издадено от Св. М. младши експерт  при Басейнова дирекция „Черноморски район“ – гр.Варна, с което са дадени предписания на Община Търговище в качеството й на собственик на язовирите Макариополско  и Лиляк, за осигуряване на нормалната проводимост на дерето, след стената на язовир Макариополско- 1, на 500 м. като премахне израсналите във водното течение дървета и храстовидна растителност, както и за осигуряване на нормалната проводимост в реката, след стената на язовир Лиляк, на 500 м. като премахне израсналите във водното течение дървета и храстовидна растителност.  

 

ОСЪЖДА БАСЕЙНОВА ДИРЕКЦИЯ „ЧЕРНОМОРСКИ РАЙОН“ гр.Варна да заплати на Община Търговище направените по делото разноски, общо в размер на 100.00   лева.     

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: