№ 14818
гр. София, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело №
20231110134075 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. чл. 79, ал.1, пр. 1
вр. чл. 240, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 5000лева, представляваща неизпълнено задължение за връщане на
пари по договор за паричен заем от 24.10.21г., както и 806,95лева
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата, считано от
16.11.21г. до 19.06.23г. , както и законна лихва от датата на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането. В условията на евентуалност сумата се
претендира като дадена без основание , с оглед на неосъществено или
отпаднало основание , като се иска осъждане на ответника за връщането и на
основание неоснователно обогатяване.
Ищецът твърди, че с ответника е бил в облигационно отношение по
договор за заем, по силата на който заемодателят е предоставил на ответника
заем, а ответникът е поел задължение да върне заема до 15.11.21г. Поддържа,
че ответникът е не е изпълнил задължението си, поради което е изпаднал в
забава.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не e депозирал отговор на исковата
молба.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
1
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал., 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и 86,
ал. 1 ЗЗД, и в условията на евентуалност –иск по чл. 55 ЗЗД .
По иска чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че между него и ответника е сключен договор за заем /чрез предаване
на заетата сума/, по силата на който за ответника е възникнало задължение да
върне заетата сума заедно с лихва, че е настъпил падежът на задължението за
връщане на сумата.
Съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Договорът за заем е реален договор. Това означава, че фактическият
състав включва освен съгласие на страните, и предаване на вещите, които са
негов предмет. По иск с правно основание чл. 240 ЗЗД или иск за установяване
на вземане, за което се твърди, че произтича от заемен договор, в
доказателствена тежест на ищеца е доказването както на обстоятелството, че
сумата е предадена, така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на
договор за заем.
По делото е приложена „разписка“, от която се установява, че П. С. А.
като заемател на 24.10.2021г. е предал на Е. С. Д. като заемополучател сумата
от 5000 лв. изцяло и в брой, със задължение на последния да я върне в пълен
размер до 15.11.2021г. Документът е подписан от двете страни. Предвид
изложеното, съдът намира, че страните са обвързани от валидно
правоотношение по договор за заем, като ищецът е предал на ответника
процесната сума със задължение на последния да я върне на определена дата.
С горепосочената разписка се установява, както обвързването на страните по
договор за заем, така и предаването на сумата. По делото не са ангажирани
доказателства, водещи до противоположен извод.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ответната страна по спора
следва да докаже положителния факт на погасяване на дълга на падежа. От
страна на ответника обаче не е предприето активно поведение по
установяването на това обстоятелство, а е бездействал. С оглед на това, съдът
следва да приложи неблагоприятните последици при неизпълнение на
2
процесуалното задължения на страна в процеса да установи чрез пълно
доказване фактите, за които носи тежестта, и да ги приеме за ненастъпили. В
случая, това означава, че по делото не е установено връщане на заетата сума
до уговорения краен срок-15.11.2021г., което да освободи ответникът от
отговорност.
С оглед изложеното, съдът приема, че в патримониума на ищеца е
възникнало вземане в размер от 5000 лв. спрямо ответника. Ето защо,
предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 240 ЗЗД се явява изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
Горепосочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от
20.06.2023г. до окончателното плащане. С оглед уважаването на главния иск,
не следва да бъде разглеждан евентуалния.
В производството се претендира и акцесорно вземане за мораторна лихва
върху главницата в размер от 806,95лв. за периода 16.11.2021г.-19.06.2023г.
Както се посочи по-горе, крайният срок за връщане на заемната сума е
15.11.2021г., поради което при неизпълнение, от следващия ден длъжникът
изпада в забава и дължи мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В случая към
тази дата – 15.11.2021г., а и към настоящия момент, заемът от 5000 лв. е
неплатен, поради което върху тази сума ищцата има право на акцесорно
вземане за мораторна лихва, което за периода 16.11.2021г.-19.06.2023г. възлиза
на 840,48 лв., изчислено с помощта на интернет калкулатор. Доколкото
исковата претенция е в по-нисък размер и предвид диспозитивното начало,
предявеният иск следва да бъде уважен в размер от 806,95 лв.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Същият е
направил такива в размер на 250 лв. за държавна такса и 500 лв. адвокатско
възнаграждение. На ищеца се дължи сума в общ размер от 750 лв. разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд, 69 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл.
3
86, ал.1 ЗЗД Е. С. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, бул. „****, да
заплати на П. С. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. *** сумата от
5000 лева, представляваща неизпълнено задължение за връщане на пари по
договор за паричен заем от 24.10.21г., ведно със законна лихва от 20.06.2023г. -
датата на депозиране на исковата молба, до окончателно изплащане на
вземането, както и сумата от 806,95 лева, представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за периода от 16.11.2021г. до 19.06.2023г.
ОСЪЖДА Е. С. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, бул. „****, да
заплати на П. С. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. *** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 750 лева, представляваща разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4