№ 216
гр. Велико Търново , 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четвърти ноември, през
две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
Секретар:ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело №
20204001000279 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 91/03.07.2020 г. по т.д. № 360/2019 г. Окръжен съд
Русе е отхвърлил изцяло предявените от И. С. Т. – постоянен синдик на
Кредитно - спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ /в
несъстоятелност/ срещу Кредитно – спестовна кооперация „Русенска
популярна каса“, гр. Русе /в несъстоятелност/ и К.Д.П. субективно и
кумулативно съединени искове по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ за обявяване за
недействителен по отношение на кредиторите на сключения между КСК
„РПК“ и К.Д.П. договор за покупко- продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 77, д. № 73/29.09.2016 г. на нотариус В.А., с
район на действие РРС, отхвърлил е като неоснователен предявения от И. С.
Т. – постоянен синдик на Кредитно – спестовна кооперация „Русенска
популярна каса“ /в несъстоятелност/ срещу Кредитно – спестовна
кооперация „Русенска популярна каса“, гр. Русе /в несъстоятелност/ и К.Д.П.
иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на
1
кредиторите сключения между КСК „РПК“ и К.Д.П. договор за покупко –
продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 77, д. №
73/29.09.2016 г. на нотариус В.А.. Присъдени са разноски и дължима
държавна такса.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от И. С. Т., в
качеството си на постоянен синдик на Кредитно – спестовна кооперация
„Русенска популярна каса“ /в несъстоятелност/, в която са наведени доводи за
неговата неправилност. Жалбоподателят не споделя съображението на
решаващия състав, че атакуваната сделка няма увреждащ характер. В
конкретния случай Касата е прехвърлила свой недвижим имот при условията
на даване вместо изпълнение на основание чл. 65 ЗЗД с цел погасяване на
вземане на приобретателя към прехвърлителя, с което пасивът на бъдещата
конкурсна маса се е намалил, но в патримониума на Касата не е постъпила
насрещна парична или имуществена престация. В хипотезата на чл. 647, ал. 1,
т. 6 ТЗ нееквивалентността на престациите е възможен, но не и необходим,
задължителен елемент от фактическия състав. Увреждане по смисъла на тази
законова разпоредба може да бъде налице и при еквивалентност на
престациите, но когато недействителната сделка обективно затруднява
удовлетворяването на кредиторите на несъстоятелния длъжник.
Жалбоподателят счита, че свързаността между страните по увреждащата
сделка е водещ елемент от фактическия състав на нормативната разпоредба
по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, като свързаността обуславя увреждането. С оглед на
това, за основателността на този иск е без значение дали приобретателката е
знаела, че прехвърлянето на недвижимия имот има увреждащо действие
спрямо кредиторите на Касата. Увреждащата сделка или действие със
свързано лице косвено проявява и преферентен ефект по смисъла на чл. 646
ТЗ, доколкото в перспектива нарушава нормативно установения
дистрибутивен механизъм по чл. 722 ТЗ. Това е така, тъй като ако не беше
атакуваната сделка, имотът би се съхранил в масата на несъстоятелността и
би послужил за удовлетворение на всички необезпечени кредитори, между
които и П., която би получила паритетно, съответно на размера на вземането
си удовлетворение. Изложен е довод, че съобразно съдебната практика със
самия факт на имуществено разпореждане, извършено от длъжника, е налице
увреждане, като е достатъчно относително недействителната сделка да
2
намалява имуществото на длъжника, да го обременява с тежести или дори да
създава фактическа пречка пред възможността на кредитора да се
удовлетвори от имуществото на длъжника по силата на чл. 133 ЗЗД.
Поддържа довода, че е налице свързаност между член – кооператора,
приобретател по атакуваната разпоредителна сделка и кооперацията –
прехвърлител на имущественото благо. Член – кооператорът участва във
формирането, управлението и увеличаването на капитала на кооперацията,
както и в управлението й – пряко или косвено, поради което член –
кооператорът се намира в пряка степан на свързаност с кооперацията по
критериите, визирани в разпоредбата на пар. 1, ал. 2 от ДР на ТЗ. С оглед
наличието на увреждане, се поддържа и евентуалният иск по чл. 135, ал. 1
ЗЗД. Сочи се, че синдикът има легитимация да предяви иск по този текст,
като в случая знанието на П. се презумира, съгласно разпоредбата на чл. 649,
ал. 4 ТЗ, тъй като тя е свързано лице с несъстоятелния длъжник. Ако не се
възприеме тезата за наличие на свързаност и не се приложи оборитама
презумпция за знание, счита, че в хода на първоинстанционното производство
по несъмнен начин се доказва, че П. е знаела за увреждащия характер на
прехвърлителната сделка, което се установява от изявленията в
представените протоколи от проведените извънредни общи събрания на
Касата. Именно опасността от фалит на Касата е мотивирало малка част от
член – кооператорите, в това число и ответницата П., да потърсят
възстановяване на вложениет парични средства по заобиколен начин – чрез
получаване на недвижими имоти от патримониума на Касата.
Моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и
вместо него да постанови друго, с което бъде уважен предявеният иск по чл.
647, ал. 1, т. 6 ТЗ, а в случай, че главният иск се приеме за неоснователен и
недоказан, да се уважи предявения при условията на евентуалност
отменителен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите страни К.Д.П. и КСК
„Русенска популярна каса“ – в несъстоятелност, чрез процесуалния си
представител заемат становище за неоснователност на депозираната жалба.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
3
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в
обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по
същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
Пред Окръжен съд Русе е предявен иск от И. С. Т., в качеството си
на постоянен синдик на Кредитно – спестовна кооперация „Русенска
популярна каса“ – в несъстоятелност против Кредитно – спестовна
кооперация „Русенска популярна каса“ – в несъстоятелност и К.Д.П. за
обявяване на относителна недействителност по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ на сключената между
ответниците увреждаща сделка – договор за продажба на недвижим имот, за
което е съставен нотариален акт № 77, д. № 73/29.09.2016 г., като при
условията на евентуалност да се обяви относителната недействителност на
същата сделка на основание чл. 135 ЗЗД. В исковата молба са изложени
обстоятелства, че с молба от 30.04.2018 г. КСК „Русенска популярна каса“ е
поискала от съда да бъде обявена нейната неплатежоспособност и да бъде
открито производство по несъстоятелност спрямо търговеца, за което е
образувано т.д. № 132/2018 г. на РОС. С решение № 162/15.10.2018 г.,
постановено по т.д. № 132/2018 г. на Окръжен съд Русе е обявена
неплатежоспособността на КСК „Русенска популярна каса“, определена е
началната дата на неплатежоспособност – 30.04.2018 г., открито е
производство по несъстоятелност. В исковата молба са изложени
обстоятелства, че на 23.07.2016 г. е проведено извънредно общо събрание на
член – кооператорите, на което е взето решение, че член – кооператорите,
които писмено заявят в офиса на кооперацията, че желаят да приемат вместо
4
плащане недвижим имот, притежаван от кооперацията по пазарна цена,
съгласно оценка, изготвена от независим лицензиран оценител, да извършат
това чрез прихващане на вземането от кооперацията. В изпълнение на това
решение ответниците са сключили договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 29.09.2016 г., за който е съставен нотариален акт № 77, д.
№ 73/29.09.2016 г. на нотариус В.А., въз основа на който КСК „Русенска
популярна каса“ и „РПК“ ЕООД продават на втория ответник свой
съсобствен недвижим имот в незавършен вид, находящ се в жилищна сграда с
търговски обекти и гаражи в гр. Русе, ул. Борисова, 41 и представляващ
ателие 3-Ю, намиращо се на мансардния етаж в сектор А, със застроена площ
76,90 кв.м. и мезонетна стая № МЮ, с площ 20 кв.м., етаж 7, сектор Б, които
имоти функционално са обединени и представляват по схема на АГКК
самостоятелен обект с идентификатор 63427.2.1907.13.54 в сграда № 13,
разположена в ПИ с идентификатор 63427.2.1907 с предназначение на
самостоятелния обект: ателие за творческа дейност, заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж
върху терена. Съобразно правата си КСК „Русенска популярна каса“ е
продала притежаваните от нея 76,90/96,90 ид.ч. от самостоятелния обект. В
договора страните са уговорили продажна цена по акта за имуществото в
размер на 64 000 лв., от която сума в размер на 20000 лв. за мезонетна стая №
МЮ и сума в размер на 44000 лв. за ателие 3-Ю. Страните са постигнали
уговорката, че вместо заплащане на дължимата продажна цена, следва да се
прихване задължението за плащане на цената по сделката с насрещните
задължения на продавача /първия ответник/ към купувача /втория ответник/
по вземания на член – кооператора от срочни допълнителни вноски до
размера на продажната цена по нотариалния акт. В исковата молба се сочи,
че сделката уврежда кредиторите на несъстоятелността, тъй като с
отчуждаването на имуществото се намалява съдържанието на масата на
несъстоятелността, респ. същото не може да бъде осребрено в производството
и получената от реализацията му сума да бъде разпределена между
кредиторите по несъстоятелността по реда на чл. 722 ТЗ. Увреждането се
състои в обстоятелството, че лицата, които имат по-големи вземания, са
имали правната възможност да подадат молба до УС и на 100 % да получат
удовлетворяване на вземанията си, чрез получаване на собственост, а
останалите е следвало да изчакат пропорционално след продажба на
5
имуществото, което не е прехвърлено чрез прихващане на продажни цени, да
получават по 10 % от вземанията си. Сделката е извършена между свързани
лица по смисъла на пар. 1, ал. 2 от ДР на ТЗ и с оглед на това за синдика се
поражда правото като процесуален субституент на кредиторите в
производството по несъстоятелност да я оспори, за което са предявени
настоящите искове за обявяването на недействителността й по отношение на
кредиторите на несъстоятелността.
Ответникът КСК „Русенска популярна каса“ – в несъстоятелност
оспорва исковете. Счита, че сделката е сключена по пазарна цена към датата
на сключването й, налице е еквивалентна имуществена размяна от гледна
точка на имуществото на длъжника, което образува масата на
несъстоятелността. От масата на несъстоятелността е излязло едно
имущество, но също така са намалели и задълженията на кооперацията в
резултат на извършеното прихващане. В тази връзка се оспорва увреждането,
оспорва се и становището на ищеца, че страните по сделката са свързани
лица.
Ответникът К. П. също оспорва исковете. Счита, че въз основа на
взетото решение на общото събрание на кооперацията са извършени
множество сделки с недвижими имоти, като въпросът дали всеки един от член
– кооператорите ще се възползва от някой от способите за удовлетворяване е
било въпрос на личен избор и на нито един член – кооператор, който е
поискал да прихване вземането си с имот на кооперацията, това не е отказано.
Оспорва се увреждането, тъй като са намалели и задълженията на
кооперацията в резултата на извършеното прихващане, като в исковата молба
са смесени хипотезите на исковете по чл. 646 и чл. 647 ТЗ. Оспорва се
твърдението за свързаност на страните. Сочи се, че имотът е закупен на груб
строеж и след продажбата тя е извършила множество подобрения на
значителна стойност.
С обжалваното решение е прието, че ищецът не е успял да докаже
наличието на увреждане, както и че страна по нея е свързано лице с
длъжника. От масата на несъстоятелността е излязло имущество, но същото
така са намалели задълженията на кооперацията и с оглед на това, не може да
се счита накърнено общото удовлетворяване на кредиторите, поради което
6
липсва увреждане по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, съответно и по иска по
чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Правно значимите за спора факти са: съществуване на ликвидно и
изискуемо вземане в полза на К. П. от първия ответник, за изплащане на
срочни допълнителни парични вноски, което вземане не се оспорва от никоя
от страните. Допълнителните вноски на членовете на кооперацията са
предвидени като източник на средства в чл. 27 от Устава на кооперацията,
като те не се отразяват на дяловите им вноски и срокът за връщането им се
урежда с правилник за устройството и дейността на ВСК – чл. 28 от Устава.
На проведено извънредно общо събрание на 23.07.2016 г., за което е
съставен протокол № 32/23.07.2016 г. е приет отчета за първото шестмесечие
на 2016 г. на кооперацията и проекта за структурата на активите и
задълженията на кооперацията към 30.06.2016 г., както и проекта за бъдещата
й дейност от гледна точка удовлетворяване на задълженията на база
реализация на активите, прието е, че след постъпване на определена сума от
продажба на активите, в това число от продажба на недвижими имоти,
представляваща 10 % от общия размер на задълженията по допълнителни
вноски, да се осъществи съразмерно изплащане на допълнителните вноски
във ВСК на всички членове на части от 10 %. Прието е още, че член –
кооператори, които писмено заявят в офиса на кооперацията, че желаят да
приемат вместо плащане недвижим имот, притежаван от кооперацията по
пазарна цена, съгласно оценка, изготвена от независим лицензиран оценител,
да извършат това чрез прихващане на вземането си от кооперацията. Член –
кооператори, които желаят да трансформират част или всичките си
допълнителни вноски в две, три или пет годишни заеми към кооперацията, с
годишна лихва съответно от 2 %, 3 % или 5 %, платима в края на всяка
календарна година, да заявят това писмено в офиса на кооперацията.
С оглед на това решение КСК „Русенска популярна каса“ и „РПК“
ЕООД, от една страна, и К.Д.П. е сключен договор за покупко – продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 77, д. № 73/29.09.2016 г., по
силата на който КСК „Русенска популярна каса“ и „РПК“ ЕООД продават на
К.Д.П. следния свой съсобствен недвижим имот, в незавършен вид, находящ
се в жилищна сграда с търговски обекти и гаражи в гр. Русе, по ул. Борисова,
7
41 и представляващ ателие 3-Ю, намиращо се на мансардния етаж в сектор А,
със застроена площ 76,90 кв.м. и мезонетна стая № МЮ, с площ 20 кв.м.,
етаж 7, сектор Б, които имоти функционално са обединени и представляват по
схема на АГКК самостоятелен обект с идентификатор 63427.2.1907.13.54 в
сграда № 13, разположена в ПИ с идентификатор 63427.2.1907 с
предназначение на самостоятелния обект: ателие за творческа дейност, заедно
със съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното
право на строеж върху терена за сумата в размер на 64000 лв. с ДДС за частта
от цената ,която се дължи на първия продавач. Данъчната оценка на имота е
68960,40 лв. От посочената обща продажна цена „РПК“ ЕООД продава
притежаваната от него част от имота за сумата от 20000 лв., а КСК „Русенска
популярна каса“ продава притежаваната от него част за сумата в размер на
44000 лв. с ДДС. В договора е посочено, че вместо заплащане на дължимата
продажна цена към продавача КСК „Русенска популярна каса“ страните се
съгласяват, че купувачът прихваща задължението си за плащане на цената в
размер на 44000 лв. с включен ДДС към КСК „Русенска популярна каса“ с
насрещните задължения на този продавач към купувача, по вземанията му от
срочни допълнителни вноски като член – кооператор, чиято обща стойност е
58902,55 лв. Прихващането се прави до размер на дължимата цена от 44000
лв. Плащането на купувача към „РПК“ ЕООД в размер на 20000 лв. се
извършва, като сума в размер на 5097,45 лв. се преведе по банкова сметка, а
вместо да заплаща остатъка от цената в размер на 14902,55 лв. купувачът К.
П. цедира на продавача „РПК“ ЕООД вземането си към цедирания длъжник
КСК „Русенска популярна каса“ от срочни допълнителни вноски като член
кооператор в същия размер. Продавачът „РПК“ ЕООД приема направената
цесия вместо плащане на цената по банков път, и така страните са съгласяват,
че са погасени всички задължения помежду им, като КСК „Русенска
популярна каса“ се задължава да заплати на „РПК“ ЕООД тази сума в 14
дневен срок от датата на нотариалния акт. От приложената счетоводна
справка от КСК „Русенска популярна каса“ се установява, че сумата от
5097,45 лв. е внесена от П..
Сключването на този договор е в резултат на взетото решение на
общото събрание и проведено наддаване, за което е съставен протокол от
17.08.2016 г.
8
С молба вх. № 4941/30.04.2018 г. представляващия Кредитно –
спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ е сезирал съда за откриване
на производство по несъстоятелност спрямо кооперацията, за което е
образувано т.д. № 132/2018 г. на Окръжен съд Русе.
С Решение № 162/15.10.2018 г. по т.д. № 132/2018 г. на Окръжен съд
Русе е обявена неплатежоспособността на КСК „Русенска популярна каса“ ,
определена е начална дата на неплатежоспособността 30.04.2018 г. и е
открито производство по несъстоятелност.
С определение от 16.11.2018 г. е назначен за постоянен синдик И. С.
Т..
Данъчната оценка на имота към 01.11.2019 г. е 54727,10 лв., видно
от приложеното писмо от Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община
Русе.
Съгласно заключението на изготвената съдебно техническа
експертиза пазарната стойност на имота към датата на сделката възлиза на
63138 лв.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с иск за обявяване относителна недействителност на
договора за покупко-продажба на недвижим имот, посочен в молбата, по реда
на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, съединен при условията на евентуалност с иск с
правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, поради твърдяното от ищеца увреждане
на правата на кредиторите на несъстоятелността от извършената сделка.
Правото на синдика, респ. при негово бездействие на всеки кредитор
на несъстоятелността, визирано в чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, възниква при
наличието на следните предпоставки: висящо производство по
несъстоятелност, наличие на кредитори на несъстоятелността /кредитори,
чиито вземания подлежат на удовлетворяване в универсалното производство
– чл. 616 и чл. 693 ТЗ/; извършване на сделка от длъжника; сделката уврежда
кредиторите на несъстоятелността; страни по нея са длъжника и свързано с
него лице; същата попада в двугодишен период преди подаване на молбата по
9
чл. 625 ТЗ.
В конкретния случай е налице висящо производство по
несъстоятелност, в което има кредитори с приети вземания и в едногодишен
срок от откриване на производството по несъстоятелност, съгласно нормата
на чл. 649, ал. 1 ТЗ синдикът е упражнил правото си да предяви
отменителните искове по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и чл. 135 ЗЗД.
Оспорената сделка по реда на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ попада в
очертания от закона подозрителен период – две години преди подаване на
молбата по чл. 625 ТЗ. В исковата молба се излагат твърдения, че сделката
има увреждащ характер, тъй като намалява съдържанието на масата на
несъстоятелността и имуществото, предмет на разпореждане с атакувания
договор, не може да бъде осребрено в производството по несъстоятелност и
съответно да бъдат удовлетворени съразмерно всички кредитори.
Увреждането на кредиторите на несъстоятелността е общ елемент на всички
състави на чл. 647, ал. 1 ТЗ, като с оглед сходството между исковете по чл.
647 ТЗ и иска по чл. 135 ЗЗД разрешенията по приложението на чл. 135 ЗЗД
относно увреждащия характер на оспорената сделка намират приложение и
при исковете по чл. 647 ТЗ. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и
фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника, като например
длъжникът се лишава от свое имущество или го намалява, както чрез
намаляване на неговия актив, така и чрез увеличаване на неговия пасив, или
по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч.
извършва опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на
чужд дълг без правен интерес и др. Увреждането е обективен факт и не зависи
нито от субективното отношение на длъжника, нито от преценката на
кредитора. Кредиторът не може да атакува действия, чието извършване
зависи от чисто личната преценка на длъжника, защото от една страна те не
го увреждат, а от друга – би се създала за кредитора неоправдано голяма
възможност да се намесва в правната сфера на длъжника и би се застрашила
правната сигурност. За да се прецени наличието на увреждащ характер на
оспорената сделка в конкретния случай следва да се отчете нейното естество.
От съдържанието на приложения нотариален акт № 77, д. № 73/29.09.2016 г.
се установява, че с прехвърлянето на недвижимия имот от страна на КСК
10
„Русенска популярна каса“ на К. П. се погасява насрещно задължение на
продавача към купувача за заплащане на срочни допълнителни вноски на
стойност 58902,55 лв., като действието на договора се изчерпва с погасяване
на съществуващото задължение, тъй като страните са направили изявления,
че с този договор считат погасени всички задължения помежду си. Този
погасителен способ е признат от закона, като намира нормативна опора в
разпоредбата на чл. 65, ал. 2 ЗЗД. Доколкото непосредствената правна цел,
която се преследва и от двете страни по договора е да се погаси
съществуващо задължение на кооперацията към П. /каквато възможност е
предоставена с взетото решение на извънредното общо събрание/ не може да
се счете, че със сурогатното удовлетворение на вземането на купувача по
сделката е налице увреждане, тъй като изпълнението на едно изискуемо и
ликвидно задължение посредством заместващия способ само по себе си няма
увреждащ характер. Освен това, следва да се отчете и обстоятелството, че
сключената сделка е във връзка с предоставената възможност от взетите
решения на общото събрание на кооперацията за погасяване на задълженията
към член – кооператорите, като кооперацията е създала ясни и предвидими
правила за това – след предварителна оценка на имотите, при провеждане на
търг и при създаване на комисия, която да контролира изпълнението на тези
решения.
Доводът, изложен във въззивната жалба, че в патримониума на
касата не е постъпила насрещна престация от сделката, не може да бъде
споделен, тъй като в конкретния случай се касае за договор, чието основание
не е разпореждане с имота чрез продажба, замяна или др., а каузата е
погасяване на съществуващото задължение и длъжникът се освобождава от
дълга срещу престиране на нещо различно /аргумент за това е систематичното
място на договора за даване вместо изпълнение в общата част на ЗЗД, раздел
„Изпълнение“/. С оглед на това, че договорът даване вместо изпълнение има
акцесорен характер, той се явява функция на предходно правоотношение, по
което престацията на кредитора вече е изпълнена и при пълно погасяване на
съществуващия дълг не се поражда ново насрещно задължение за него, за да
се счете, че в патримониума на кооперацията трябва да постъпи насрещна
престация.
Не може да бъде споделен и довода, че свързаността между страните
11
по оспорената сделка обуславя увреждането. Увреждането е самостоятелен
елемент от фактическия състав на отменителния иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и
само ако той бъде установен следва да се обсъжда наличието и на другата
кумулативна предпоставка да е налице свързаност между длъжника и
насрещната договаряща страна.
Разгледано през призмата на производството по несъстоятелност,
увреждането като елемент от фактическия състав на отменителния иск по чл.
647, ал. 1, т. 6 ТЗ трябва да засяга всички кредитори от масата на
несъстоятелността, тъй като то засяга отношенията между кредиторите и
длъжника. Изпълнението на парично задължение посредством даване вместо
изпълнение на някои от тях преди началната дата на неплатежоспособност не
попада в приложното поле на отменителните искове, тъй като от една страна
неговият редуциращ ефект по отношение на актива се балансира от съответно
намаляване на пасива. От друга страна, с оглед на това, че увреждането
трябва да е налично и да се преценява към датата на сделката, погасяването
на съществуващо задължение на кооперацията се явява правомерно действие,
като въпросът за защита правата на другите кредитори на кооперацията и за
равното им третиране се поставя само при открито производство по
несъстоятелност. Именно по тази причина погасяването на изискуемо
парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението, е
предмет на уредба в чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ, но условие за това е изпълнението е
да е извършено след началната дата на неплатежоспособността, каквито
обстоятелства не се твърдят в случая. Твърдението, че сделката е увреждаща,
тъй като нарушава нормативно установения дистрибутивен механизъм по чл.
722 ТЗ има отношение към преферентния иск, тъй като засяга въпроса за
равенството на кредиторите, а не защитата на масата на несъстоятелността
спрямо всички кредитори.
По тези съображения настоящият състав счита, че по делото остана
недоказан фактът на настъпило увреждане на кредиторите на
несъстоятелността с оспорената сделка, което обуславя неоснователността на
предявеният иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ.
Не е налице и предпоставката страните по сделката да са свързани
лица по смисъла на някоя от хипотезите на пар. 1 от ДР на ТЗ. Разпоредбата
12
на пар. 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ТЗ не намира приложение в случая, тъй като тя
се отнася до съдружници в търговско дружество, а в случая сделката е между
член – кооператор и кооперация. Не може да бъде споделена и тезата за
свързаност по смисъла на пар. 1, ал. 2 от ДР на ТЗ, тъй като макар член –
кооператорът да участва чрез дяловата си вноска в капитала на кооперацията
и в управлението чрез участието си в общото събрание с право на глас и
правото да бъде избиран в ръководните органи, същият не може да влияе
съществено върху вземането на решения, за да може да въздейства за
уговаряне на условия, различни от обичайните, още повече в настоящия казус
сключената сделка е в резултат на правната възможност, създадена с
предходно решение на общото събрание, от която са се възползвали
значителен брой член – кооператори, при условията, гласувани от общото
събрание.
По така изложените съображения предявеният иск с правно
основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ се явява неоснователен, до който извод е
достигнал и първостепенния съд.
По отношение на предявеният евентуален иск с правно основание
чл. 135, ал. 1 ЗЗД фактическият състав включва следните елементи: наличие
на вземане, извършване на действие от длъжника, което да уврежда кредитора
и субективния елемент – знание на длъжника за увреждането, а в случай,
когато действието е възмездно – знание и у лицето, с което длъжникът е
договарял. По съображенията, изложени по-горе настоящият състав приема,
че в конкретния казус не е доказано увреждане на кредиторите на
несъстоятелността, поради което не може да бъде коментирано и знание за
такова увреждане у страните по сделката, като последица от това е
отхвърлянето и на този евентуален иск.
По така изложените съображения настоящият състав счита, че
предявените искове се явяват неоснователни и недоказани, в който смисъл е и
постановеното от първостепенния съд решение, което обуславя
потвърждаването му като съответно на материалния закон.
С оглед изхода на процеса, жалбоподателят дължи на ответника по
жалба направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв., както и жалбоподателят следва да заплати държавна такса за въззивното
13
производство в размер на 273,64 лв., определена по правилото на чл. 71, ал. 2
ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 91 от 03.07.2020 г., постановено по
т.д. № 360/2019 г. на Окръжен съд Русе.
ОСЪЖДА КРЕДИТНО – СПЕСТОВНА КООПЕРАЦИЯ
„РУСЕНСКА ПОПУЛЯРНА КАСА“ – в несъстоятелност, ЕИК *********
да заплати държавна такса за въззивното производство в размер на 273,64
/двеста седемдесет и три лева и 64 ст./ лева.
ОСЪЖДА КРЕДИТНО – СПЕСТОВНА КООПЕРАЦИЯ
„РУСЕНСКА ПОПУЛЯРНА КАСА“ – в несъстоятелност, ЕИК *********
да заплати на К.Д.П., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. Плиска, 5, Б, ет. 2
сумата 300 /триста/ лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14