РЕШЕНИЕ
№ 757
гр. В., 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Т.Л.
при участието на секретаря Д.Сл.Д.
като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20213110112668 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на Н.
ЯН. С., ЕГН **********, с адрес: *****************************, с която
против Община В., ЕИК *****************************, с
административен адрес: *****************************, представлявана от
кмета И.П., е предявен осъдителен иск с правно основание чл.49 вр. чл.45
ЗЗД, за осъждане на ответника, да заплати на ищеца сумата от 5.00 лева -
частичен иск от претенция в пълен размер на 1350 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на четири броя джанти и предна броня на лек автомобил
*****************************, вследствие на репатриране на автомобила
на 14.10.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаването на исковата молба – 30.08.2021 г., до окончателното плащане.
Претендират се разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
На дата 14.10.2019 г., около 14.40 ч., собственият на ищцата лек
автомобил ***************************** бил паркиран на кръстовището
на улиците „А.К.“ и „Б.Т.“, гр. В., откъдето бил репатриран от служители на
ответника. След като получил известие, че автомобилът е бил принудително
преместен, съпругът на ищцата – С.С. се отправил към указаното място за да
получи превозното средство. За репатриране на автомобила, съпругът на
ищцата заплатил глоба в размер на 50 лева и такса за принудителното
преместване в размер на 45 лева.
1
След като се доближил до превозното средство, С.С. установил
наличието на увреждания по автомобила. Уведомил незабавно служители на
ответника за констатираното, но последните само му указали правото да
подаде жалба. На 17.10.2019 г. до С. бил изпратен отговор, с който
директорът на общинското предприятие „Паркинги и Синя зона“ го уведомил,
че молбата за репариране на вредите е била оставена без уважение.
Според ищеца, общият размер на разходите за възстановяване на
увредените елементи от автомобила – четири джанти и предна броня, възлиза
за сумата общо от 1350 лева. Заявява, че по спора му с ответника е налице
произнасяне на ВРС с решение № 4371/12.05.2021 г. по гр.д. №9870/2020 г.
При служебна проверка, съдът констатира, че с горепосочения съдебен
акт, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от сумата от 5.00 лева
(пет лева), частичен иск от 1350.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на четири броя
джанти и предна броня на лек автомобил *****************************,
вследствие на репатриране на автомобила на 14.10.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаването на исковата молба -
18.08.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 49, ал.
1 ЗЗД. Решението на ВРС е обжалвано и е потвърдено с решение №
1377/05.08.2021 г. по в.гр.д. № 1431/2021 г. на Окръжен съд – В., което не
подлежи на касационно обжалване.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, на когото е връчен препис от
исковата молба, не представя писмен отговор, не заема становище по
допустимостта и основателността на ищцовата претенция.
В хода на проведеното съдебно заседание ищецът поддържа исковата
молба, като прави искане за постановяване на неприсъствено съдебно
решение. Ответникът, редовно призован, не се явява в открито съдебно
заседание, не се представлява, не отправя искане до съда делото да се гледа в
негово отсъствие.
Ищецът представя и по делото са приети следните писмени
доказателства: писмо изх.№884/17.10.2019 г. на Община В., Общинско
предприятие „Общински паркинги и синя зона“; жалба на С.Д. С. от дата
14.10.2019 г. до ОП „Общински паркинги и синя зона“ с препис до Община
В.; платежно нареждане за платена глоба с фиш; глоба с фиш, серия
№********** от 14.10.2019 г. Приобщено е гр.д.№9870/2020 г. по описа на
ВРС.
Ищцовата претенция намира правно основание в разпоредбите на чл.49
вр. чл.45 ЗЗД. Искът е процесуално допустим, като същевременно от
твърденията изложени в исковата молба и представените писмени
доказателства, може да може да се направи извод за вероятната му
основателност.
Ищецът отправя искане за постановяване на неприсъствено решение,
което съдът намира за основателно. Предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК и
чл. 239, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по
2
спора са налице, т.к. на ответника са връчени редовно исковата молба и
доказателствата към нея; същият не е представил в срок писмен отговор, не се
е явил в първото по делото открито съдебно заседание, въпреки редовното му
призоваване за това съдебно заседание и не е направил искане делото да се
разгледа в негово отсъствие. С определението за насрочване на делото, на
ответника е указано, че в случай на непредставяне на писмен отговор в срок и
неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за
разглеждането му в негово отсъствие, по искане на ищеца може да бъде
постановено неприсъствено решение.
При горните доводи, съдът намира, че следва да постанови
неприсъствено решение. Съгласно чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение
не следва да се мотивира по същество.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има
право на сторените от него съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, като
размерът на последното следва да бъде определен при съобразяване
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Делото е лишено от фактическа и
правна сложност, а цената на иска е в изключително нисък размер, поради
което претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, в размер на 9000
лева, се преценява от съда като прекомерно и определено в нарушение
изискването на разпоредбата на чл.3 ГПК, страните да упражняват
предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите
нрави. При горните доводи, ответникът дължи на ищеца разноски в общ
размер на 350 лева, от които: 50 лева – държавна такса и 300 лева –
адвокатско възнаграждение.
Присъдените суми могат да бъдат платени по банкова сметка
BG16FINV91501117152815, с титуляр адв. К.М..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община В., ЕИК *****************************, с
административен адрес: *****************************, представлявана от
кмета И.П., ДА ЗАПЛАТИ НА Н. ЯН. С., ЕГН **********, с адрес:
*****************************, сумата от 5.00 лева - частичен иск от
претенция в пълен размер на 1350 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на четири броя
джанти и предна броня на лек автомобил *****************************,
вследствие на репатриране на автомобила на 14.10.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаването на исковата молба –
30.08.2021 г., до окончателното плащане, на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.
ОСЪЖДА Община В., ЕИК *****************************, с
3
административен адрес: *****************************, представлявана от
кмета И.П., ДА ЗАПЛАТИ НА Н. ЯН. С., ЕГН **********, с адрес:
*****************************, сторените разноски в настоящото
производство, в размер общо на 350 лева.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ, съгласно чл.239,
ал.4 ГПК.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4