№ 398
гр. Пазарджик, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20235220100832 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.228, ал.1 ЗЕС и
чл.92 ЗЗД за съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК.
Ищецът „**“ ЕАД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: гр.С**,
твърди да е изправна страна по валидни облигационни правоотношения с
ответника Г. К. Н. с ЕГН **********, с настоящ: с. ** произтичащи от
сключени между тях договори за мобилни услуги, както следва:
- Договор за мобилни услуги с предпочетен номер №** от 30.06.2017г.,
изменен с допълнително споразумение от 12.02.2017г. и допълнително
споразумение от 06.09.2019г., по който ищецът твърди да е предоставил
мобилни услуги на ответника при стандартен абонаментен план по програма
„Тотал +“ с месечна абонаментна такса в размер на 29.99 лв. за целия срок на
договора от 24 месеца;
- Договор за мобилни услуги с предпочетен номер №** от 20.04.2019г.,
по който ищецът твърди да е предоставил мобилни услуги на ответника при
стандартен абонаментен план по програма „Тотал 16.99“ с месечна
абонаментна такса в размер на 16.99 лв. за целия срок на договора от 24
1
месеца.
Ищецът твърди, че за отчетния период 25.06.2020г. – 24.07.2020г.
цената на предоставените мобилни услуги по двата договора е в общ размер
на 207.83лв., от които 16.99 лв. по договор за мобилни услуги с предпочетен
номер №** от 20.04.2019г. и 190.84 лв. по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер №** от 30.06.2017г. За отчетния период 25.07 –
24.08.2020г. цената на предоставените мобилни услуги е 52.31лв., от които
16.99 лв. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер №** от
20.04.2019г. и 35.32 лв. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
№** от 30.06.2017г. За отчетния период 25.08 – 24.09.2020г. цената на
предоставените мобилни услуги е 46.98лв., от които 16.99 лв. по договор за
мобилни услуги с предпочетен номер №** от 20.04.2019г. и 29.99 лв. по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер №** от 30.06.2017г. Общо за
периода задълженията по двата договора възлизат на 307.12 лв.
Ищецът поддържа, че цената на услугите не е заплатена от ответника,
поради което договорите са прекратени едностранно от оператора.
Прекратяването се претендира на основание раздел ІІІ и раздел ІV от
договора вр. т.75 вр. т.71, вр. т.19б, б.“в“ от общите условия на мобилния
оператор - поради незаплащане в срок на цената за далекосъобщителните
услуги от страна на ответника. Твърди, че поради предсрочното прекратяване
на договора по вина на ответника същият дължи неустойка, която съгласно т.
11 от допълнителното споразумение се определя от абонаментните такси
според стандартния абонаментен план до крайния срок на договора, но не
повече от техния трикратен, а когато на абоната е предоставено мобилно
устройство на преференциални цени, дължимата неустойка включва и частта
от разликата между стандартната и преференциалната цена на устройството,
съответстваща на оставащия срок от договора. Твърди, че общият размер на
дължимата от ответника неустойката е 147.19лв., от които 104.71 лв. - три
стандартни месечни абонаментни такси за предсрочно прекратяване на
услугата по договор за мобилни услуги с предпочетен номер №** от
30.06.2017г. и 42.48 лв. - три стандартни месечни абонаментни такси за
предсрочно прекратяване на услугата по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер №** от 20.04.2019г.
Ищецът твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410
2
ГПК, издадена по ч.гр.д. №3191/2022г. на РС – Пазарджик, която е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Затова иска от съда да установи
съществуването на вземането в размера по заповедта за изпълнение.
Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.
Ответникът, представляван от особен представител по чл.47, ал.5 ГПК,
оспорва предоставянето на мобилните услуги и по двата договора. Оспорва
представените от ищеца фактури при твърдение, че същите не установяват
количеството и стойността на услугите. Оспорва предсрочното прекратяване
на договорите от страна на оператора поради непредоставянето на подходящ
срок за изпълнение по чл.87, ал.1 ЗЗД. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Активно легитимиран да предяви иска по чл.422 ГПК е кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу
която е постъпило възражение от длъжника или същата му е връчена при
условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални
предпоставки са налице, а искът е предявен в законоустановения срок, поради
което е допустим.
По иска по чл.228, ал.1 ЗЕС:
За основателността на този иск ищецът следва да докаже наличието на
договор за далекосъобщителни услуги, по който е предоставил на ответника
уговорените услуги за съответния период, тяхната цена и настъпването на
нейната изискуемост. При установяване на горното ответникът следва да
установи положителния факт на плащането на изпълнението /ако твърди
такова/.
Установява се от представените от ищеца: договор за мобилни услуги с
предпочетен номер №** от 30.06.2017г., изменен с допълнително
споразумение към него от 02.12.2017г. и допълнително споразумение от
06.09.2019г. /последното със срок 24 месеца/, че ищецът се е задължил да
предостави на ответника електронни съобщителни услуги посредством
мобилен номер ** при абонаментен план по програма „Тотал + 33.99“, срещу
заплащане на месечна абонаментна такса от потребителя в размер на 29.99 лв.
за целия срок на договора, а след неговото изтичане – в размер на 33.99 лв.
Представен е и договор за мобилни услуги с предпочетен номер №** от
3
20.04.2019г. със срок на действие 24 месеца, с който ищецът се е задължил да
предостави на ответника електронни съобщителни услуги посредством
мобилен номер ** при абонаментен план по програма „Тотал 16.99“, срещу
заплащане на месечна абонаментна такса от потребителя в размер на 16.99 лв.
за целия срок на договора. Двата договора са сключени при общи условия на
оператора /ОУ/ в сила от 10.09.2010г. Цената е уговорена при съответния
стандартен месечен абонамент, а след изчерпване на лимита - съгласно
приложена ценова листа за стойността на услугите над абонаментния план.
Уговорено е фактурирането на потреблението да става ежемесечно до 25-то
число на месеца. В чл.26 и 27 от ОУ е предвидено заплащането да става въз
основа на издадената фактура и в указания в нея срок, но не по-късно от 18
дни след датата на издаване.
Съдът счита, че процесните договори за мобилни услуги са
действителни и валидно обвързват страните по тях. Същите имат минимално
изискуемото съдържание по чл.228, ал.1 ЗЕС.
Предоставянето на договорените мобилни услуги от страна на ищеца се
установява от представените в първото заседание детайлни справки за
потреблението. От тях е видно, че през целия период, за който ищецът
претендира плащане в системата на оператора е отчитан трафик на данни
/разговори в роуминг и мобилни данни/, генериран от мобилните телефонни
номера, за които са сключени договорите.
С предоставянето на услугите за ответника е възникнало задължението
да заплати уговорената цена. С това искът е установен в своето основание.
Размерът на вземането се установява от приетата СИЕ. Според
заключението на ВЛ през отчетния период 25.06.2020г. - 27.07.2020г. цената
на мобилните услуги (в т.ч. месечен абонамент и допълнително потребление
извън него) е 223.49лв. с ДДС. През отчетния период 25.07.2020г. -
24.08.2020г. стойността на предоставените и потребени мобилни услуги е
52.31лв. с ДДС, а през отчетния период 25.08.2020г. - 24.09.2020г. е 46.98 лв.
През отчетния период 25.09.2020г. – 24.10.2020г. дължимата цена на
мобилните услуги за предходните три периода е коригирана с кредитно
известие, като е намалена с 15.66лв. и така общият размер на задължението е
станал 307.12 лв.
За периода 25.10.2020г. – 24.11.2020г. не е начислявана цена за
4
мобилни услуги и такива не са били предоставени на ответника /както е видно
и от справките за детайлно потребление). Във фактурата за този период е
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите в размер на
147.19 лв. и е отразено общото задължение за цената на предоставените
услуги от предходните отчетни периоди в размер на 307.12 лв. Срокът за
плащане, който е посочен във фактурата, е до 10.12.2020г. Следователно
цената на мобилните услуги е изискуема, тъй като към датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 06.10.2022г., е настъпил падежът за
плащане по фактурата. Съгласно чл.26 и 27 от ОУ потребителят е уведомен в
индивидуалния договор за дата, на която се издава фактурата, а нейният
падеж е посочен в чл.27 ОУ и не се предвижда изрично съобщение до
потребителя, че има издадена и неплатена фактура.
Въз основа на горното съдът формира извод, че в тежест на ответника
съществува изискуемо задължение да заплати на ищеца цената на
предоставените мобилни услуги за периода 25.06.2020г. – 24.10.2020г., в общ
размер на 307.12 лв. Ето защо установителният иск по чл.422 ГПК за
съществуването на това вземане следва да се уважи. Върху присъдената
главница се дължи и законна лихва за забава от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК в съда до плащането.
По иска по чл.92, ал.1 ЗЗД:
За установяване на вземането за неустойка при предсрочно
прекратяване на договора ищецът следва да докаже уговарянето на
неустоечната клауза, размера на неустойката и прекратяването на договора,
като съдът дължи служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в
потребителските договори, какъвто е и процесният.
При установяване на горното, ответникът следва да докаже изпълнение,
изключващо прилагането на неустоечната клауза.
В индивидуалните договори е предвидена отговорност за абоната в
случай на предсрочно прекратяване на договора при виновно неизпълнение
от негова страна. Отговорността са изразява в задължението на абоната да
плати неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти,
оставащи до крайния срок на договора, но не повече от техния трикратен
размер.
Съгласно т. 75 от ОУ при неспазване на което и да е задължение по част
5
ХІІІ от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое
от другите задължения на потребителя, операторът има право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 19б и т. 19в да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него. Съгласно т.19б, б.“в“ от общите условия,
мобилният оператор има право едностранно да прекрати договора при
незаплащане в срок на цената за далекосъобщителните услуги от страна на
ответника.
В облигационното право под прекратяване на договора се разбира
преустановяването на неговото действие занапред, което не се дължи на
виновно неизпълнение на задълженията /напр.: по взаимно съгласие на
страните, с едностранно предизвестие от едната страна, с изпълнение на
договора, с изтичането на уговорения срок, с настъпване на форсмажорни
обстоятелства, при смърт на една от страните или заличаване на търговеца и
др./. Неизпълнението на договора по причина, за която длъжникът отговаря,
включително при неплащането на възникнали парични задължения, е
основание за неговото развалянето, което по правило има обратно действие,
освен при договорите за продължително или периодично действие - чл.87,
ал.1 и чл.88, ал.1 ЗЗД/.
В случая страните не са уговорили специален ред за разваляне на
договорите за мобилни услуги, поради което са приложими общите правила
на чл.87, ал.1 ЗЗД относно срока и формата на извършване на действията.
Процесните договори са сключени в писмена форма, което от своя страна
задължава кредитора да направи изявлението за тяхното прекратяване в
същата форма, като преди това даде подходящ срок за изпълнение.
Изискването за форма изключва възможността волеизявлението да стане чрез
конклудентни действия /напр. чрез прекъсването на услугите от страна на
оператора/. По аргумент от разпоредбата на чл.14, ал.1 ЗЗД, за да породи
действие волеизявлението на кредитора, то следва да е достигнало до
длъжника. По делото е представена отправена от ищеца писмена покана за
доброволно плащане до ответника от 26.10.2020г. с която на длъжника е
предоставил 10 – дневен срок за изпълнение, след което договорът ще се
счита за развален. Липсват доказателства поканата да е връчена на длъжника.
Следователно към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда
волеизявлението на ищеца за разваляне на договора не е достигнало до
6
ответника и не е налице предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги.
Вярно е, че изявлението на изправната страна за разваляне на
двустранен договор може да бъде направено и с исковата молба. При тази
хипотеза обаче ефектът на развалянето ще настъпи от момента на връчване на
съдебните книжа на ответника. В случая ищецът претендира неустойка за
предсрочно прекратяване на договора към един предходен момент – м.
октомври, 2020г., а размерът на неустойката пряко зависи от момента на
развалянето на договора, тъй като се определя от броя на оставащите
абонаментни такси до края на уговорения срок. Следователно дори да се
приеме, че с връчването на преписа от исковата молба на ответника договорът
е развален към настоящия момент, той не е бил развален към момента, към
който ищецът твърди, че е възникнало вземането за неустойка. Ето защо
искът за неустойка поради предсрочното прекратяване на договорите следва
да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на делото ищецът има право на разноски съразмерно с
уважената част от иска. Същият е представил доказателства за направени
разноски в размер на 1055лв., от които 480лв. - заплатено възнаграждение за
един адвокат, 75лв. - внесена държавна такса за производството, 250лв. -
внесен депозит за възнаграждение на особен представител по чл.47, ал.6 ГПК
и 250лв. - внесен депозит за възнаграждение на вещо лица. От тях съразмерно
с уважената част от исковете следва да се присъдят 713.20лв.
На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските на ищеца в заповедното производство, които
възлизат на 325лв. От тях съразмерно с предявената по исков ред и уважената
част вземането по заповедта за изпълнение следва да се присъдят 219.71лв.
Ответникът не е направил разноски и не претендира такива.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че
7
ответникът Г. К. Н. с ЕГН **********, с настоящ: с. ** дължи на ищеца „**“
ЕАД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: гр. С**, сумата от 307.12 лв.
– цена на мобилни услуги за отчетния период от 25.06.2020г. – 24.10.2020г.,
предоставени по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер №** от
30.06.2017г. и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер №** от
20.04.2019г., ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението
по чл.410 ГПК в съда на 06.10.2022г. до плащането, за което вземане е
издадена заповед №1703 от 10.10.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №3191/2022г. по описа на РС-
Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 147.19лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги.
ОСЪЖДА ответника Г. К. Н. с ЕГН **********, с настоящ: с. ** да
заплати на ищеца „**“ ЕАД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: гр.
С**, съдебни разноски по делото в размер на 713.20лв. и съдебни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. №3191/2022г. на РС – Пазарджик в
размер на 219.71лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8