РЕШЕНИЕ
№ 18582
гр. София, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110126263 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Предявен е осъдителен иск от Е. Д. срещу Сдружение *********, с който
се иска осъждане на ответника да заплати сумата от 8000лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на ПТП, настъпило на 07.12.2019г. на път ПП-I-8, в района на 23-ти км, ведно
със законната лихва от 19.05.2020г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 07.12.2019г. на път ПП-I-8, в района на 23-ти км,
настъпил ПТП, при който пострадал. За инцидента бил съставен КП с
пострадали лица №2019-1026-1310, по описа на ОД на МВР гр.София,
съгласно който виновен било водачът на л.а. Фолксваген Пасат, рег.№ *****,
управляван от *********, който навлязъл в лентата за насрещно движение и
реализирал ПТП с МПС МАН Неоплан рег.№ ******, в който се возил ищецът
до шофьора. За пътния инцидент било образувано ДП № 355/2019г. по описа
на РУ на МВР Сливница, пр.пр. № 1400/2019г. по описа на РП Сливница.
Непосредствено след инцидента ищецът бил откаран в *********, където
било установено, че получил телесни увреждания „контузия на гръдния кош,
травма на нервни коренчета в шиен отдел, контузия на главата“. След
изписване от болницата продължил лечение в домашни условия, като в
1
болницата била предприета медикаментозна терапия. Два месеца след
изписването бил трудно подвижен, болките не стихвали, приемал
обезболяващи и сънотворни медикаменти. За период от 3м. изпитвал
постоянни болки, придружени с изтръпване в областта на ръцете, но въпреки
медикаментозното лечение болките в областта на врата, придружени с
изтръпване и слабост в ръцете, продължавали и към настоящия момент.
Инцидентът се отразил тежко и върху психическото му състояние, като
продължително време страдал от нарушения на съня, тревожност, страх от
автомобили. Ищецът отправил претенция до ответника на 19.05.2020г., по
която била образувана щета № BG-20-SRB-00184, но с писмо от 14.07.2020г.
ответникът отговорил, че изискал допълнителни документи, след което
нямало предложение за постигане на извънсъдебно споразумение, въпреки
изтичане на 3м срок.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, в който намира иска за неоснователен. Твърди, че по заведената
претенция било изискано от пострадалото лице акт по ДП № 355/2019г. за
изясняване вината на сочения за причинител на ПТП водач, но такъв не бил
представен, а от представени КП с пострадали лица №2019-1026-1310 не се
установявала вината на водача на л.а. с чуждестранна регистрация, поради
което се оспорва отговорността на водача. При условията на евентуалност се
твърди съпричиняване на ищеца като пътник, защото бил без поставен
обезопасителен колан, съответно се твърди, че болките и страданията на
ищеца са резултат от предшестващи заболявания или увреди, вкл.
дегенеративни процеси или са свързани с упражняваната от него професия,
така и че с поведението си ищецът е удължил периода на възстановяване.
Оспорва се механизма на ПТП, оспорват се вида и характера на твърдените от
ищеца неимуществени вреди /вид, обем, интензитет, продължителност,
период и степен на възстановяване, обем на въздействие на процесното ПТП
върху емоционалната сфера, както и причинната им връзка с ПТП/. Оспорва
се иска и по размер.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа страна следното:
Между страните не се спори и с доклада по делото са отделени за
2
безспорни обстоятелствата, че: л.а. Фолксваген Пасат, рег.№ ***** към датата
на ПТП има валидно сключена застраховка при застраховател, който има
кореспондент за територията на Република България на застрахователя на
виновния водач, но съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата бюрото
е приело решение да ликвидира щетата.
Приета е молба вх.№ 2-1121/19.05.2020г., с която ищецът е отправил до
ответника Сдружение ****** претенция за неимуществени вреди вследствие
на претърпян инцидент на 07.12.2019г.
По делото е приет констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
2019-1026-1310, съгласно който л.а. Фолксваген Пасат, с водач В. М.,
реализира ПТП с автобус МАН Неоплан, с пострадали лица, сред които и Е. Д.
с диагноза „травма на гръбначен стълб и гръден кош и контузия на глава“.
Приети са медицински документи за ищеца за осъществен преглед на
07.12.2019г.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че въз
основа на приетите по делото медицински документи, ищецът е пострадал при
ПТП от 07.12.2019г. като пасажер до шофьора в МПС МАН Неоплан с
налични данни за травма на гръбначен стълб, гръден кош и контузия на
главата. Непосредствено след инцидента ищецът е бил прегледан във връзка с
оплаквания в болнично заведение, където след амбулаторно проведени
изследвания му е поставена диагноза: Контузия на гръден кош, травма на
нерви коренчета. Ищецът е отказал предложена хоспитализация, като по
делото няма други медицински документи, проследяващи състоянието му
след инцидента, като в медицинската документация е отразено само, че му е
проведено обезболяващо лечение с аналгин. Вещото лице дава заключение, че
констатираните травми могат да се причинят от директно и индиректно
действие на твърди тъпи предмети като пасажер при ПТП, по време и начин
съобщени в исковата молба. Констатираните травми непосредствено след
инцидента дават основание да се приеме наличие на причинна връзка с
процесното ПТП. Вещото лице посочва, че неясната диагноза (Травма на
нервни коренчета) не позволява да се определи вида и тежестта на травмата,
като теоретично травма на гръбначен стълб може да доведе до увреждане,
притискане на нервните коренчета. Такива травми били чести в шиен отдел на
3
гръбначен стълб и били типични за инерционно увреждане от ПТП.
Симптомите могат да включват силни и усилващите се при движение болки в
шията, изтръпване или парестезии на ръцете, слабост и болки в горни
крайници. При дългосрочен натиск върху нерва може да се стигне до атрофия
или загуба на инервиран мускул и др., което се доказвало с клинични прегледи
описващи съответната симптоматика и с образни изследвания.
Възстановителният процес зависел от тежестта на травмата, като леките
случаи можели да се лекуват с почивка, обездвижване, противовъзпалителни
лекарства и т.н. При умерените и тежки случаи (ако проблемът продължава)
консултация със специалист била задължителна и можело да се наложи и
хирургическо лечение. Вещо лице сочи, че липсата в медицинската
документация на отразени характеристики на травмите не позволявало да се
определи и прецизира механизма на травмиране, вкл. и дали се касае за
коланна травма. Контузията на гръдния кош можело да се дължи на директно
действие от удар на интериора, вкл. от травмиране от предпазен колан.
Травмите на шията най-често бил индиректни и се получавали при камшично
движение на гръбначния стълб в шиен отдел. Вещото лице заключва, че при
наличните данни не може да се прецени дали травмите е можело да се
предотвратят или намалят по тежест от поставен предпазен колан. Травма на
гръден кош от удар в интериора можели да се превантират от колан, но
следвало да се отчете, че и самият колан можел да доведе до гръдна травма
при ПТП, а описанието в конкретния случай не позволявало да се прецени
вида на въздействащия предмет. Най-често шийна травма се причинявала
индиректно и тя не би могла да се превентира ефективно от поставен
предпазен колан.
Съдът е изискал по чл.192 ГПК от *********-София препис от
медицински документи относно преглед от 07.12.2019г. на ищеца, като по
делото са постъпили медицински документи (л.87 и сл.), от които се
установява, че на ищеца било извършено рентгеново изследване на
07.12.2019г., лабораторни изследвания, като в лабораторния дневник е
отразено изследване под № 44311 за ищеца с описание „пътник в автобус
ударен от лека кола“ с поставена диагноза „контузия на гръден кош“. Приет е
и лист за преглед на пациент (л.93) на ищеца с основна диагноза по МКБ S202,
контузия на гръден кош, придружаващи усложнения травма на н-коренчета,
по анамнеза – с оплаквания в задна лява половина на гръден кош, отрича
4
травма на глава, отрича загуба на съзнание.
По делото е приобщен протокол за разпит по делегация на св.В. М., в
който описва механизма на ПТП, а именно при управление на л.а. Фолксваген
Пасат, в посока Калотина – София, на магистралата в строеж, имало две ленти
за движение, като автомобилите се движели от срещуположната посока, като
движението се отклонявало в неговот дясно по асфалтов път. Според него се
движел с около 70-80км/ч, когато видял автобус срещу него, който бил на
около 30метра, който идвал от срещуположната посока по дясната лента за
движение, в която се движел и св.М., след което се опитал да натисне
спирачки, за да отбегне удара, но последвало ПТП в предните части на
превозните средства.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява
механизма на ПТП, а именно на 07.12.2019г. около 19:00ч. л.а. Фолксваген
Пасат, при движение по Републикански път I-8, с посока от ГКПП Калотина
към гр.София, и в района на км.23, водачът навлиза в лентата за насрещно
движение и реализира ПТП с движещия се срещу него автобус МАН Неоплан.
Причината за процесното ПТП е поведението на водача на л.а. Фолксваген
Пасат, който е навлязъл в лентата за насрещно движение и е реализирал ПТП
с движещия се срещу него автобус. Към момента на удара л.а. Пасат се е
движил със скорост около 80 км/ч, а автобуса със скорост от 20 км/ч.
Процесният автобус е производство 2009г. и не е оборудван с въздушни
възглавници. До мястото на водача била налична сгъваема седалка,
оборудвана с триточков колан, а останалите пътнически седалки били
оборудвани с двуточков колан. По делото нямало приложени доказателства, от
които да е видно какво било състоянието на предпазния колан на седалката до
водача, вкл. нямало данни за техническата изправност на процесния автобус.
При защита на заключението вещото лице допълва, че обективните находки
посочват точно мястото на удара. В конкретния случай при движението на л.а.
Фолксваген Пасат пътната лента правила S-образен завод и в даден момент
автобусът и л.а. Пасат са се намирали в една и съща лента за движение, но
водачът на л.а. не е успял да отклони превозното средство на дясно и да се
впише в кривата на десния завой. Вещото лице е ползвало като обективни
находки протоколите за оглед на местопроизшествието като координати
(приобщеното като копие на относимите материали от пр.пр.№ 1400/2019г. по
5
описа на РП-Сливница л.100 и сл.). Всички превозни средства са били
разположени в една и съща траектория, която е лентата за движение на
автобуса, л.а. е бил в лентата за движение на автобуса. Ударът е бил челен,
съответно тялосто се измества напред и нагоре. Дадените устни разяснения на
вещото лице при излагането на заключението в открито съдебно заседание
представляват част от заключението на вещото лице и съдът е длъжен, при
обсъждането на заключението, да вземе предвид и да обсъди както писменото
заключение, така и дадените в открито съдебно заседание обяснения на
вещото лице и неговите отговори на поставените от страните въпроси (така
Решение № 59/24.04.2020г. по гр.д. 3624 / 2019 г. на ВКС, 4-то гр.о.). Съдът
кредитира дадените разяснения на вещото лице, поради което приема, че
причината за процесното ПТП е поведението на водача на л.а. Фолксваген
Пасат, който е навлязъл в лентата за насрещно движение и е реализирал ПТП
с движещия се срещу него автобус.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са осъдителни искове по реда на чл.124 ГПК с правно
основание чл.511, ал.3 КЗ вр. чл.506, ал.3 КЗ, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
За да бъде успешно проведен искът по чл.511, ал.3 КЗ вр. ал.1, т. 2 вр.
чл.506, ал.3 КЗ, вр.чл.45 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че в негова полза е
възникнало вземане по непозволено увреждане от настъпило ПТП по
описания начин / л.а. Фолксваген Пасат, рег.№ *****, управляван от
*********, навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с
МПС МАН Неоплан рег.№ ******/, в причинна връзка от което са произлезли
твърдените имуществени вреди / контузия на гръдния кош, травма на нервни
коренчета в шиен отдел, контузия на главата, в причинна връзка от които в
период от 3м. изпитвал постоянни болки, придружени с изтръпване в областта
на ръцете, като въпреки медикаментозното лечение болките в областта на
врата, придружени с изтръпване и слабост в ръцете, продължавали и към
настоящия момент, така и твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в
отражение върху психическото му състояние, като продължително време
страдал от нарушения на съня, тревожност, страх от автомобили/, вкл. техния
размер.
6
В тежест на ответника е разпределено да докаже пълно и главно
възражението за съпричиняване, като чл.137а, ал.1 ЗДвП, съответно чл.137д
ЗДвП вменяват задължение на пътниците на МПС от кат. М2 и М3, да
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани, освен изключенията по чл.137а, ал.2 ЗДвП, съответно в случай на
неуведомяване по чл.137д, ал.2 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 506, ал. 2 КЗ ****** е представително
национално бюро за Република България в Съвета на бюрата, като участва и
съдейства за функционирането на системата "Зелена карта" и задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в държавите
членки и държавите, подписали Многостранното споразумение, като
изпълнява и функциите на компенсационен орган и извършва плащания в
случаите, предвидени в чл. 515 от Кодекса за застраховането. Съгласно чл.
511, ал. 1, т. 2 КЗ в случаите на настъпило застрахователно събитие на
територията на Република България с участието на виновен водач, който
управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава,
чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се
обработва от бюрото - в случаите, когато няма кореспондент за територията на
Република България на застрахователя на виновния водач или когато има
кореспондент за територията на Република България на застрахователя на
виновния водач, но съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата бюрото
е приело решение да ликвидира щетата. Предвидено е, че претенцията на
пострадалото лице може да бъде предявена пред съд само, ако бюрото не се е
произнесло по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1, отказало е
плащане или пък увредения не се е съгласил с размера на претенцията (чл. 511,
ал. 3 КЗ). Съгласно чл. 515, ал. 1 КЗ ****** в качеството си на
Компенсационен орган заплаща обезщетение на увредено лице, пребиваващо
в Република България, само когато застрахователят на виновния водач или
неговият представител за уреждане на претенции в Република България не са
дали мотивиран отговор по исканията, включени в претенцията, в тримесечен
срок от датата, на която увреденото лице е предявило претенцията си за
плащане пред застрахователя или представителя, или застрахователят на
виновния водач не е назначил представител за уреждане на претенции в
Република България.
По делото не се спори между страните, че застрахователят на виновния
7
водач не е определил кореспондент за уреждане на претенциите в България,
поради което ****** изпълнява функциите на компенсационен орган.
От приетата молба от 19.05.2020г. (л.10) се установява, че пред ******, в
качеството му на компенсационен орган, ищецът е предявил претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди във връзка с процесното ПТП. В 3 - месечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ
****** не се е произнесло по претенцията за обезщетение, поради което
предявеният иск е допустим.
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 515, ал. 1, т.
2 КЗ следва да се установи: настъпване на ПТП, причинно - следствена връзка
между противоправното деяние на водач на МПС, по отношение на когото има
действие задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в системата "Зелена карта" в държавите - членки и в
държавите, подписали Многостранното споразумение, и причинените на
ищеца неимуществени вреди.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени
доказателства и от заключението на САТЕ и на СМЕ се установява механизма
на настъпване на процесното ПТП, а именно на 07.12.2019г. около 19:00ч. л.а.
Фолксваген Пасат, при движение по Републикански път I-8, с посока от ГКПП
Калотина към гр.София, и в района на км.23, водачът навлиза в лентата за
насрещно движение и реализира челно ПТП с движещия се срещу него
автобус МАН Неоплан, като причината за процесното ПТП е поведението на
водача на л.а. Фолксваген Пасат, който е навлязъл в лентата за насрещно
движение и е реализирал ПТП с движещия се срещу него автобус. Съгласно
чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до
доказване на противното. В случая, презумпцията за вина на делинквента не е
опровергана от ответника, който не е ангажирал доказателства, които да
изключват или намаляват вината на застрахования водач за настъпване на
процесното ПТП. По делото не се спори между страните, че л.а. Фолксваген
Пасат, рег.№ ***** към датата на ПТП има валидно сключена застраховка при
застраховател, който има кореспондент за територията на Република България
на застрахователя на виновния водач, но съгласно вътрешните правила на
Съвета на бюрата бюрото е приело решение да ликвидира щетата.
Съдът намира за неоснователно възражението за съпричиняване, че
8
ищецът е допринесъл в значителна степен за получаване на твърдените
увреждания, тъй като същият се е возил без поставен предпазен колан. По
отношение на предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на
претендираното обезщетение за вреди при принос на пострадалия и за
необходимостта от доказване на приноса като условие за прилагане на
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД съществува задължителна практика на ВС и
ВКС, обективирана в ППВС № 17/63 г. /т. 7/ и в постоянната практиката на
ВКС (обективирана в решение № 206 от 12. 03. 2010 г. по т. д. № 35/09 г. на
ВКС, ІІ т.о., решение № 98 от 24. 06. 2013 г. по т. д. № 596/12г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение № 151 от 12. 11. 2010 г. по т. д. № 1140/11г. на ВКС, ІІ т.о., решение №
169 от 02. 10. 2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 16 от
04. 02. 2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, І т.о., решение № 92 от 24. 07. 2013
г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС, І т.о., решение № 117 от 8. 07. 2014 г. по т. д. №
3540/2013 г. на ВКС, I т.о., решение № 118 от 27. 06. 2014 г. по т. д. №
3871/2013 г., І т. о., решение № 15 от 19. 02. 2020 г. по т. д. № 146/2019 г., ІІ т.о.
Решение № 50138 от 11.04.2023 г. по т. д. № 1773 / 2021 г. на Върховен
касационен съд, 1-во тър. отделение и др.), според която изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт
на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага доказани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди ще е допустимо
само при наличието на категорични доказателства, че вредите не биха били
настъпили, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен
колан. Определянето на степента на съпричиняване предполага съпоставяне
на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на
допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния
резултат, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е
допринесъл за настъпването на вредите. В конкретния случай по делото няма
категорични доказателства, от които са се обуславя първо липсата на поставен
обезопасителен колан към момента на ПТП, така и доказателства, които по
безспорен начин да се установи, че вредите не биха били настъпили, ако по
време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
По вредите и причинната връзка с процесното ПТП:
9
Съвкупно от приетите по делото писмени доказателства (констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 2019-1026-1310, съгласно който
пострадало лице е и Е. Д. с диагноза „травма на гръбначен стълб и гръден кош
и контузия на глава“), медицински документи (приобщените по реда на чл.192
ГПК относно извършено рентгеново изследване на 07.12.2019г., лабораторни
изследвания, извлечение от лабораторния дневник под № 44311 с поставена
диагноза „контузия на гръден кош“, лист за преглед на пациент (л.93) с
основна диагноза контузия на гръден кош, придружаващи усложнения травма
на н-коренчета, по анамнеза – с оплаквания в задна лява половина на гръден
кош), съвкупно с приетото по делото заключение по СМЕ, съдът приема за
доказано, че в причинна връзка с процесното ПТП, ищецът е претърпял
травматични увреждания, изразяващи се в травма на гръбначен стълб, гръден
кош и контузия на главата. По делото не са ангажиращи други доказателства,
релевантни за проследяване на състоянието след инцидента, така и за
възстановителния период, поради което съдът приема за недоказани
твърдения в исковата молба продължителен период на възстановяване, както и
отражение на инцидента на психическото състояние над обичайното.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост. При определяне на
размера на обезщетението следва да се съобразят указаните в ППВС № 4/68 г.
критерии и всички обстоятелства, които в конкретния случай формират
съдържанието на понятието "справедливост". Ето защо, съобразявайки се с
установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта, и посочените в ППВС
№ 4/68 г. като релевантни за размера на обезщетението и за прилагането на
критерия "справедливост" обективни обстоятелства, а именно - характера и
интензитета на претърпените болки и страдания и вида на увреждания,
липсата на данни за усложнения и за възстановителния период, момента на
настъпване на увреждането, социално - икономическите условия в страната
към този момент, и възрастта на ищеца към момента на събитието (59г.), съдът
приема, че ищецът има право на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в размер на 2500лв., вкл. отчитайки размера на присъдени обезщетения
по сходни случаи в практиката (например: Решение № 260024 от 04.01.2022 г.
по в. гр. д. № 7420 / 2020 г. на Възз. II-в състав на СГС, за контузия на гръдния
кош е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 2017г. в
размер на 2000лв., Решение № 260920 от 30.10.2020 г. по в. гр. д. № 4 / 2020 г.
10
на Възз. II-е състав, на СГС, за контузия на ляв лакът е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 2018г. в размер на 1700лв.;
Решение № 263256 от 04.11.2022 г. по в. гр. д. № 5277 / 2020 г. на Възз. III-в
състав на СГС, за контузия на долната част на гърба и таза е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 2018г. в размер на 3100лв.).
Съгласно чл. 511, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако бюрото не се произнесло по нея в срока по
чл. 496, ал. 1 КЗ, като съответно се прилага чл. 380 КЗ. Следователно
законната лихва се дължи след изтичането на 3 - месечния срок по чл. 496, ал.
1 КЗ. В случая, претенцията за заплащане на обезщетение е предявена пред
****** на 19.05.2020 г., като срокът за произнасяне е изтекъл на 19.08.2020г.,
от който момент ответникът е изпаднал в забава и дължи заплащането на
законната лихва за забава.
По разноските:
Ищецът е доказал сторени разноски в размер на 320лв. за д.т., 400лв.
депозити за експертизи, общо 720лв. С оглед частичната основателност на
исковете има право на разноски в общ размер на 225лв.
Ответникът е доказал сторени разноски в размер на 1320лв. за адв.
възнаграждение, 600лв. депозити за експертизи, както и 205лв. за превод на
документи, общо 2125лв. С оглед частичната неоснователност на исковете има
право на разноски в общ размер на 1460,94лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 27 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.511, ал.3 КЗ вр. чл.506, ал.3 КЗ, вр.чл.45 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД, ***********, ЕИК **********, с адрес *********, да плати на Е.
Д. (********), гражданин на Р ********, роден на *******г. в *******,
притежаващ паспорт № **********, издаден на 24.05.2018г. от компетентните
органи на Р ********, с персонален № ******, с адрес: ******, L блок,
апартамент № **********, съдебен адресат: адв. Г. Й., гр.София, бул. *******,
сумата от 2500лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на
07.12.2019г. на път ПП-I-8, в района на 23-ти км, ведно със законната лихва от
11
19.08.2020г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над уважената част до пълния претендиран размер от 8000лв., както и
отхвърля искането за присъждане на законна лихва от 19.05.2020г. до
18.08.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ***********, ЕИК **********,
представляван от *********, с адрес *********, да заплати на Е. Д.
(**********), гражданин на Р ********, роден на *******г. в *******,
притежаващ паспорт № **********, издаден на 24.05.2018г. от компетентните
органи на Р ********, с персонален № ******, с адрес: ******, L блок,
апартамент № **********, съдебен адресат: адв. Г. Й., гр.София, бул. *******,
разноски по делото в размер на 225лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е. Д. (*********), гражданин
на Р ********, роден на *******г. в *******, притежаващ паспорт №
**********, издаден на 24.05.2018г. от компетентните органи на Р ********, с
персонален № ******, с адрес: ******, L блок, апартамент № **********,
съдебен адресат: адв. Г. Й., гр.София, бул. *******, да заплати на
***********, ЕИК **********, представляван от *********, с адрес
*********, разноски по делото в размер на 1460,94лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12