Р Е Ш Е Н И Е
№ 113
гр. Перник, 22.07.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Перник, касационен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния
секретар Емилия Владимирова и с участието на прокурор Моника Любомирова от
Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Силвия
Димитрова КАНД № 80/2022 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 – чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.72, ал.4, изр.2, предл. второ от Закона
за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по касационна
жалба на К. Г.М. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“, отдел
„Охранителна полиция“ при ОДМВР – Перник, чрез пълномощника му
З.В. –
главен юрисконсулт на ОДМВР – Перник, против Решение № 211/18.03.2022 г. по АНД
№ 1434/2021 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед за задържане на
лице рег. № 313з-1475/03.09.2021 г., издадена от К. Г.М. – младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР
– Перник, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е
приложена принудителна административна мярка задържане за срок от 24
часа в помещение за временно задържане
спрямо лицето К.И.М. с ЕГН ********** и адрес: ***.
Касаторът
К. Г.М. твърди, че постановеното съдебно
решение е незаконосъобразно. По същество се излагат подробни съображения за
противоречие на съдебния акт с материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл.209, т.3
от АПК. Касаторът моли съда да отмени решението, предмет на касационна проверка
и да постанови друго, с което да отхвърли като неоснователна жалбата срещу издадената
заповед за задържане на лице.
В
проведеното съдебно заседание на 29.06.2022 г. касаторът – редовно призован, не
се явява и не изпраща представител.
Ответникът
по касационната жалба К.И.М. *** - редовно
уведомен за същата, не депозира отговор в срока по чл.213а, ал.1 от АПК /ред. ДВ, бр. 77
от 2018 г./. В съдебното заседание на 29.06.2022 г., редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
След
приключване на устните състезания и обявяване на делото за решаване, в срока за
произнасяне, е постъпило Заявление за отвод вх. № 2133/29.06.2022 г. от адв. С.Г.
– пълномощник на К.И.М., в което прави искане за отвеждане на съдебния състав,
както и на всеки друг магистрат от Административен съд – Перник. Мотивира
искането си с това, че в доверителят й К.М. е подал пред Административен съд -
Перник иск по чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ срещу самия Административен съд –
Перник, поради което разглеждането на настоящото дело може да породи
съмнения в предубеденост или евентуална
заинтересованост от изхода на процеса.
След направена служебна справка, настоящият съдебен състав установи, че
действително пред Административен съд – Перник е било образувано АД № 55/2022
г. за осъждането на същия съд /Административен съд – Перник/ да заплати на К.И.М.
сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди. Това дело е изпратено за разглеждане пред Административен
съд – Кюстендил и е образувано АД № 52/2022 г. Делото е прекратено с
Определение № 140/25.03.2022 г., което е влязло в сила на 12.04.2022 г., а
исковата молба е върната на М.. Заверен препис от определението е представен по
настоящото дело с Писмо вх. № 2265/08.07.2022 г.
Основанията за отвод са посочени в чл.22, ал.1, т.1-6 от ГПК, приложим на
осн. чл.144 от АПК. С оглед на гореизложените факти настоящият съдебен състав
намира, че нито една от хипотезите, изброени в посочената разпоредба не са
налице, поради което искането за отвод е неоснователно и не следва да бъде
уважено, а съдебният състав следва да се произнесе по така правния спор,
предмет на настоящото КАНД № 80/2022 г.
Административен съд – Перник, с оглед на горното и като прецени
допустимостта на жалбата и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след съвещание, намери следното:
Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена
в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от
надлежна страна, за която решението на районния съд е неблагоприятно.
Разгледана
по същество касационната жалба е основателна.
Съображенията
са следните:
С
обжалваното Решение
№ 211/18.03.2022 г., постановено по АНД № 1434/2021
г. на Районен съд – Перник, е отменена като незаконосъобразна
Заповед за задържане на лице рег. №
313з-1475/03.09.2021 г., издадена от К. Г.М. – младши автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Перник, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е приложена принудителна
административна мярка задържане за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на 01 РУ – Перник спрямо лицето К.И.М. с ЕГН **********
и адрес: ***.
Първоинстанционният
съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, но е
незаконосъобразна, тъй като е издадена без да са посочени и доказани
основанията за задържане на лицето К.И.М..
Мотивите на районния съд, обусловили постановяването на обжалваното решение са,
че при доказателствена тежест за ответника, наличието на данни по смисъл на
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за извършено престъпление към
момента на прилагане на задържането не е доказано, както не е доказано и че е
била налице необходимост да се попречи на уличеното лице да се укрие, да
извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване /чрез заличаване на улики, местопрестъпление и пр./, което също е изцяло в тежест на административния орган, издател
на акта, т.е. не е обоснована и необходимостта от задържането. Това, според
районния съд, е довело до издаване на акт за неоснователна принуда върху
задържаното лице, което противоречи изцяло на същността и предназначението на
задържането.
Решението
е неправилно.
Със
Заповед за задържане на лице рег.
№ 313з-1475/03.09.2021 г., издадена от К. Г.М. – младши автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Перник, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, спрямо лицето К.И.М. с
ЕГН ********** и адрес: ***, е приложена принудителна административна
мярка задържане за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на 01 РУ - Перник.
Освен правното основание за издаването на заповедта /чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР/, в акта е посочено и фактическото основание, а
именно: че е лице, за което има данни, че е извършило престъпление.
От събраните по
делото писмени доказателства се установява по безспорен начин, че на 03.09.2021
г. в ОДЧ на Второ РУ на ОДМВР – Перник е получено съобщение за нанесен побой на
лице и причиняване на средна телесна повреда на лицето М.Р.Ч. с ЕГН **********
от гр. Перник. На основание чл.212, ал.2 от НПК е започнато Досъдебно
производство № 284/2021 г. по описа на Второ РУ при ОДМВР – Перник за
престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК. От приложената Докладна записка
УРИ 1158р-8582/07.09.2021 г. се установява, че К.И.М. е установен на мястото на
престъплението, заедно с пострадалия и други лица. Същият е задържан за
изясняване на случая и извършване на процесуално-следствени действия по
досъдебното производство на същата дата /03.09.2021 г./, за което са съставени
съответни протоколи – Протокол за разпит на свидетел от 03.09.2021 г., Протокол
за освидетелстване с писмено съгласие на лицето от 03.09.2021 г., Протокол за
личен обиск на лице от 03.09.2021 г. Отведен е за извършване на медицински
преглед в МБАЛ „Рахила Ангелова“, което е видно от Лист за преглед на пациент
от 03.09.2021 г. Милчев е освободен в 17:10 часа на същия ден.
Въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е налице
следния правен извод:
Основният
спор по делото се свежда до това дали в случая са били
налице предпоставките на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, според който полицейските органи
имат право да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление, и дали това
задържане представлява законно ограничаване на правото на свобода.
Правото на свобода и сигурност е
регламентирано в чл.5, §1 от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи /ЕКПЧ/, ратифицирана със закон, приет от Народното
събрание на 31 юли 1992 г. – ДВ, бр. 66 от 1992 г., в сила за Република
България от 7 септември 1992 г. След прогласяването на основното право - правото на живот /чл.2/ и забраните за изтезания и
нечовешко отношение /чл.3/, в първата разпоредба на Конвенцията се
изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е
допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително.
Само този подход съответства на целта на чл.5 – да гарантира, че никой няма да
бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в
Конвенцията. Разпоредбата на чл.5, §1 изисква на първо място задържането да е
„законосъобразно“, което включва условието да бъде спазен редът, предписан от
националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията
препраща по същество към националното право.
По своята
правна същност мярката „Задържане за срок от 24 часа“ по чл.72 – чл.75 от ЗМВР
представлява принудителна административна мярка, т.е. административното
разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на
адресата.
Възможността
органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „Задържане за
срок до 24 часа“ на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е дейност, свързана с
разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За
прилагането на мярката е необходимо да са налице данни, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или
да е съпричастен към него, като необходимо е същите да са установени преди
извършване на задържането.
Предпоставка
за 24-часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се
направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило
противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да
предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може
да бъде проведено предварително разследване. Следва да се приеме, че възможността
на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „Задържане
за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с
наличието на вече доказано такова.
Съгласно
нормата на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице за
което има данни, че е извършило престъпление. Задържането, като принудителна
административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на
оперативна самостоятелност. От доказателствата по делото е видно, че са съществували
данни, според които ответника по касационната жалба е съпричастен към
извършване на конкретно престъпление от НК. Към момента на издаване на
оспорваната заповед са налице достатъчно данни за извършено престъпление от
страна на К.И.М., което е основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл.72
от ЗМВР като не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават
лицето в извършването на престъпление.
Целта на
мярката по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено
по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването
му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно
преследване. Също така това задържане предоставя възможност на полицейските
органи да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно
данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани
наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на
престъпление. За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните
е в тежест на административния орган и в случая следва да се приеме, че
обосноваността и необходимостта от задържането е подкрепен със събраните по
делото доказателства. По делото не е установено дали след извършване на оперативните
действия за събиране на допълнителни данни такива са или не са установени
спрямо М. и на какъв етап от производството е се намира разследването по ДП № 284/2021 г. по описа на
Второ РУ при ОДМВР – Перник, но следва да се направи изрично разграничение между изискванията на
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и чл.207 от НПК /условия за образуване на наказателно
производство/.
За
прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е
предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен
начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е
само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност то да
е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при
условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се
поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е
задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът
дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от
него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките
на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл.72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват настоящия
ответник по касационната жалба със соченото нарушение не са задължителни, като
задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното
изясняване. Задържането е извършено на законово основание, предвидено в нормативен
акт – закон, и в този смисъл не може да се приеме, че е в ограничението на
свободата на К.И.М., което да е необосновано и в нарушение на Европейската
конвенция за правата на човека.
С оглед на
изложените
мотиви решението на районния съд е неправилно, като постановено в нарушение на
материалния закон, поради което следва да бъде отменено и постановено друго, с
което да се отхвърли жалбата на К.И.М. *** срещу
Заповед за задържане на лице рег. № 313з-1475/03.09.2021 г., издадена от К.
Г.М. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна
полиция“ при ОДМВР – Перник.
По
въпроса за разноските:
С оглед
изхода на делото съдът следва да уважи искането на касационния жалбоподател за
присъждане направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание
чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, във вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, което
следва да се заплати по сметка на ОДМВР - Перник.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК настоящият
касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ Заявление за отвод вх. № 2133/29.06.2022 г.
от адв. С.Г. – пълномощник на К.И.М., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОТМЕНЯ Решение №
211/18.03.2022 г., постановено по АНД № 1434/2021 г. по описа на Районен
съд – Перник, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.И.М. с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Заповед
за задържане на лице рег. №
313з-1475/03.09.2021 г., издадена от К. Г.М. – младши автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Перник, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е приложена принудителна
административна мярка задържане за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на 01 РУ при ОДМВР – Перник спрямо К.И.М. с ЕГН **********
и адрес: ***, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА К.И.М. с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ОДМВР – Перник сумата от 150,00 лв. /сто и петдесет лева/,
представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/