РЕШЕНИЕ
№ 422
гр. Пловдив, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330116769 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД против Л. С. П. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните
притезания, удостоверени в Заповед № 7203/16.08.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 13170/2021 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, XXII граждански състав, представляващо
претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на
канална вода за периода от 20.08.2018 г. до 26.03.2021 г. в размер на сумата от
886, 37 лв. за обект, находящ се в гр. П., ул. **, както и за установяване на
изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от
30.11.2018 г. до 30.06.2021 г. в размер на сумата от 108, 33 лв., ведно със
законна мораторна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 12.08.2021 г., до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало
облигационно правоотношение по договор за доставка на питейна вода при
1
Общи условия (ОУ) на основание чл. 198 Закона за водите, приети и влезли в
сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът, потребител с № **, не заплатил за
периода от 20.08.2018 г. до 26.03.2021 г. дължимата цена за доставка на
питейна вода до обект, находящ се в находящ се в гр. П., ул. ул. ** –
собственост на ответника на основание давностно владение, за което е
издаден нотариален акт № *****. Твърди, че отчетът в имота на ответника е
осъществяван при условията на неизправно измервателно устройство на
основание чл. 25, ал. 8 от ОУ, тъй като задължение на всеки един потребител
е да поддържа в изправност монтираните индивидуални измервателни
устройства в имотите, които са негова собственост. Твърди, че при тези
условия са начислявани потребените количества питейна вода. Поддържа, че
ответникът е уведомен за необходимостта от монтиране на изправно
измервателно устройство с известие от 13.09.2019 г.. Поради неизпълнение на
задълженията в срок длъжникът изпаднал в забава. По така изложените
съображения се моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът Л. С. П. е депозирал в законоустановения за това срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага съображения за
нейната неоснователност. Твърди, че за процесния период не е имал
качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на закона, като не е
подписвал Общи условия. Твърди, че е придобил собствеността върху имота
на 14.07.2020 г., която е притежавал до датата на продажбата на имота, но не
фигурира като потребител в регистрите на ищцовото дружество, доколкото в
карнетните листове е посочено, че потребител е друго лице – Т. А. В..
Поддържа, че е ползвал жилището изцяло като склад, последното не е
ползвано за жилищни нужди, поради което не е потребявана вода, още по-
малко в сочените от ищеца количества. Твърди, че през 2018 г. поискал да
бъде открита партида на негово име, като депозира декларация, че в имота не
живее никой, но получил отказ от ищцовото дружество, тъй като не е
представил доказателства, че е собственик на имота. Оспорва твърденията на
ищеца, че през процесния период е отказвал да предостави достъп до имота,
като се опитвал почти всеки път при поставено известие за посещение от
инкасатор осигурявал достъп, като служителят попълвал количеството
потребена вода без да погледне показанията на водомера. Оспорва
твърденията на ищеца за неизправност на водомера. Оспорва да е получил
предписание за подмяна на водомера, като оспорва подписът, положен под
2
поле „абонат“ в известие за нередовен на водомер № **/13.09.2019 г. Твърди,
че не се установява в какво се изразява нередовността на измервателното
устройство и от кога датира тя. Оспорва начина, по което е определено
начисленото количество вода. Твърди, че през процесния период никой не е
обитавал имота, а данни от ищеца не са установени по надлежния ред. Счита,
че карнетите не са редовно водени, тъй като в последните не е положен
подпис на потребител. Твърди, че дори да се приеме, че са били налице
основанията по чл. 25, ал. 8 от Общите условия за начисляване на стойност на
потребена вода, счита, че последните са определени неправилно, тъй като
обектът е нетоплофициран и е владян единствено от ищеца, поради което е
следвало да са начислени по 5 куб.м. вода. По така изложените съображения
се моли за отхвърляне на предявения иск, както и на акцесорния иск за
заплащане на обезщетение за забава. При условията на евентуалност оспорва
да дължи обезщетение за забава за целия период, тъй като от страна на ищеца
са издадени 25 броя фактури - всички от 26.03.2021 г. като съгласно
разпоредбите на Общите условия, падежът на задължението е настъпил на
26.04.2021 г.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно и пасивно субективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникване на спорното материално право се предпоставя от
установяване на следните материланоправни предпоставки (юридически
факти): наличие на валидно правоотношение по договор за доставка на
водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което ищецът се е
задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез предоставяне
за потребление на питейна вода и отвеждане на каналната, а купувачът – да ги
получи и да заплати уговорената цена; 2. ищецът да е доставил питейна вода в
твърдяното количество на купувача, както и услуга по отвеждането на
каналната вода.
Ищецът претендира заплащане на продажна цена за доставена питейна
вода и отвеждане на канална вода за периода от 20.08.2018 г. до 26.03.2021 г.
3
за обект, находящ се в гр. П., ул. **.
Ищецът е представил справка за неплатени задължения на ответника и
опис на издадените фактури за начисляване на претендираните задължения за
периода от 17.08.2018 г. до 10.07.2020 г. Така представените документи
представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК,
обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават
само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат
удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател.
По делото е изслушано и заключението на вещото лице по допуснатата
и приета без възражения на страните съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице, по която е установило, че издадените от ищеца фактури са намерили
счетоводно отражение. Вещото лице е установило, че всички фактури за
начислената цена на услугите са издадени на една и съща дата, а именно –
26.03.2021 г., и обхващат период на консумация от 17.08.2018 г. до 10.07.2020
г., като не се претендира заплащане на услуги, предоставени за период от
14.07.2020 г. до 10.08.2020 г. и такава цена не е начислявана от страна на
ищцовото дружество. Вещото лице е установило, че за периода от 17.08.2018
г. до 10.07.2020 г. е начислена и останала незаплатена сумата от 886, 37 лв.,
като дължимото обезщетение за забава за периода от 30.11.2018 г. до
30.06.2021 г. е в размер на сумата от 108, 33 лв. Експертизата е установила, че
отчетеното количество по представените карнети е изчислено съобразно
действащите цени за битови потребители за съответния период.
Следователно следва да се установи наличието на валидно възникнало
правоотношение между страните и реално предоставени услуги, за периода за
който са начислени от ищцовото дружество, като с оглед диспозитивното
начало следва да се съобрази началната дата посочена от ищеца, която следва
началната дата на начисление, а именно от 20.08.2018 г. до 10.07.2020 г., като
за разликата до пълния период, посочен в исковата молба или за периода от
11.07.2020 г. до 26.03.2021 г. исковата претенция следва да се отхвърли,
доколкото вещото лице е установило, че ищцовото дружество не е начислило
задължения за предоставени услуги за посочения период.
Договорът за предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги е такъв със смесен характер –за търговска продажба на питейна вода и
за изработка, изразяваща се в предоставяне на услуги по отвеждане на
4
отпадната вода и нейното пречистване, както и канализационни услуги. Този
договор за се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи (Наредбата), като водопреносното предприятие задължително
публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране общи
условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като
общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг. чл.
11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.
В приложеното по делото заповедно производство е представен препис
от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК
оператор, одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги в качеството му на потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги за обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. **, т. е. че той
е страна по процесното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г.
потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или
имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; респ.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. По
смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1., т. 2 ЗРВКУ потребители на
водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически
лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги, съотв. на имоти в етажната собственост.
Следователно, страна по сключения договор за предоставяне на
водоснабдителни и канализационни услуги до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената
и потребена вода, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
5
ищцовото дружество и за него са се породили установените в Общите
условия облигационни задължения.
В производството по делото е представен нотариален акт за собственост
на недвижим имот по давностно владение № ***** на ** К.А., от който се
установява, че ответникът е придобил собствеността по отношение на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **., находящ се в гр. П, ул.
**. От представените по делото доказателства се установява, че на 11.08.2020
г. ответникът се е разпоредил с посочения имот по силата на договор за
покупко-продажба.
Следователно от представените по делото доказателства се установява,
че ответникът е придобил собствеността по отношение на процесния имот
след периода на начисление на потребени водоснабдителни и канализационни
услуги.
Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от
Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, които следва да намерят приложение и по отношение на
правоотношенията по договори за предоставяне на водоснабдителни и
канализационни услуги, се приема, че собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на които ползвателят като клиент на топлинна енергия за
битови нужди дължи цената и.
В мотивите на посоченото тълкувателно решение се приема, че при
постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект,
различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при
спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената
на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
6
Следователно страна по договора за предоставяне на водоснабдителни
или канализационни услуги е собственикът или носителят на ограниченото
вещно право на ползване, като за облигационния ползвател, който ползва
имота на правно основание или без наличието на правно основание, възниква
задължение за заплащане на цената на предоставените услуги единствено ако
между страните е сключен договор. В производството по делото не се
установява по отношение на ответника да е открита партида по депозирано от
последния заявление за това, поради което следва да се приеме, че ответникът
не е страна по посоченото правоотношение и не е носител на задължението за
заплащане на цената на предоставените услуги.
В случая и с оглед обстоятелството, че ответникът е придобил
собствеността по отношение на процесния недвижим имот на основание
давностно владение, може да се приеме, че последният е осъществявал
фактическа власт по отношение на имота и преди придобиването на
собствеността. Владението като обективен факт, свързан с осъществяването
на фактическа власт по отношение на обекта на правото на собственост, може
да се осъществява чрез всякакви действия, обективиращи фактическото
състояние и намерението за своене, като последното не винаги е свързано с
ползване на имота за задоволяване на битови нужди на лицето, само в който
смисъл може да се приеме, че последният е потребявал предоставени
водоснабдителни услуги.
В производството по делото са снети показанията на свидетелката О. Н.,
която свидетелства, че е отчитала имота по партида на ответника за периода
2019 г. – 2020 г. при условията на неизправно измервателно устройство.
Свидетелката сочи, че никога не е влизала в имота, като е общувала с мъж,
който е излизал от апартамента и се е подписвал на заявлението. Последният
я е уведомил, че в имота живеят трима души.
Съдът цени показанията на тази свидетелка на основание чл. 172 ГПК
като безпристрастно и обективно дадени, доколкото по делото не са налице
обективни данни за наличие на конкретна заинтересованост на тази
свидетелка от изхода на правния спор, предмет на производството по делото.
От показанията на тази свидетелка не се установява, че ответникът е ползвал
имота.
От показанията на свидетелката М. М. Р. – фактически съжител на
7
ответника, се установява, че последната живее заедно с ответника на ул. ** от
2017 г. Свидетелства, че ответникът е придобил имот на ул. ** през 2020 г.,
като до този момент е ползвал апартамента като склад, и не е живял в
последния за периода от 2018 г. до 2020 г.
Съдът цени показанията на тази свидетелка на основание чл. 172 ГПК
като житейски логични и неповлияни от изхода на правния спор, предмет на
производството по делото. От последните се установява, че ответникът не е
ползвал имота през процесния период.
При спор кой е страна по твърдяното облигационно правоотношение,
респ. кой е купувач по договора за предоставяне на водоснабдителни и
канализационни услуги, ищецът е длъжен чрез пълно и главно доказване по
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи този правнорелевантен факт, като
не може да се позовава на индиции – напр. на подписани от ответника покани
и уведомления, каквито са представени в производството, и прочие изявления
преди или по време на процесния период.
Следователно, ищецът не доказа, че ответникът е бил собственик или
носител на ограничено вещно право на ползване на процесния имот през
релевантния момент, респ. че през процесния период ответникът е бил страна
по процесния договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги, т. е. че е бил „потребител”. А както бе изяснено, нормативно са
установени страните по тези договори при Общи условия, като купувачите са
само собствениците и ползвателите на имота въз основа на учредено вещно
право на ползване. Тъй като от събраните по делото доказателства не се
изясни, че през процесния период ответникът е бил „потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги“, т.е. собственик, носител на
ограничено вещно право на ползване върху процесния имот или лице,
сключило договор с ответното дружество по силата на заявление за откриване
на партида на негово име, предявените главни искове трябва да бъдат
отхвърлени.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че предявените искове
са неоснователни и поради нередовност на приложените по делото карнети,
от които не може да се установи количеството на потребени именно от
ответника услуги.
В производството по делото са приложени два броя карнетни листове, в
8
които е посочено начисляваното количество потребена питейна и отведена
канална вода, като карнетните листове носят подписа на потребител в някой
от полетата. В последните е посочено, че собственик на водоснабдения имот е
Т. А. В., като в първия карнетен лист е налице отбелязване „Л. – **“. В
карнетите е налично отбелязване, че начисляването на количеството
потребена питейна вода и отведена канална вода се начислява по „Тарифа“. В
карнетните листове липсва отбелязване на лицето, което е положило подпис
при осъществяване на отчета на имота.
В разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи по изключение се допуска за
потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните
отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана,
отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва по 6 куб.м при
топлофицирано жилище и по 5 куб.м - при нетоплофицирано жилище за
всеки обитател. В посочения смисъл е и разпоредбата на чл. 25, ал. 8, т. 1 от
Общите условия на ищцовото дружество, като съгласно чл. 25, ал. 10 от ОУ,
определените количества вода се завишават всяко тримесечие с 1 куб.м. за
всеки обитател.
В случая, основанието за отчитане е по реда на чл. 39, ал. 5 от
Наредбата, т.е. служебно начислявано количество консумирана питейна и
отведена канална вода, съобразно ежемесечните отчети, за които е воден
карнет. Карнетната книга обективира данните, снети от страна на
проверяващият служител на ищцовото дружество, като за да е налице
основание за служебно определяне на стойността на предоставените услуги,
последната следва да е водена редовно. В случая съдът намира, че не са
налице основанията за начисляване на потребление в полза на ответника, тъй
като в карнетната книга е посочено начисляване на служебно количество
вода, но като потребител е посочено друго лице, различно от ответника - Т. А.
В..
Предвид така установеното предявеният иск за заплащане на цената на
предоставените услуги следва да се отхвърли, като се отхвърли и акцесорната
искова претенция за заплащане на обезщетение за забава предвид
неоснователността на главния иск.
9
При този изход на правния спор в полза на ответника следва да бъдат
присъдени сторените, както в настоящото съдебно производство разноски,
така и тези в заповедното производство по ч.гр.д. № 13170/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с
решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство – относно размера им, както и
разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното производство
ответникът е доказал сторени разноски в размер на 300 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение, които следва да се присъдят.
В исковото производство ответникът е доказал заплащането на депозит
за експертиза в размер на сумата от 120 лв. и адвокатско възнаграждение от
300 лв., поради което следва да бъдат присъдени разноски от общо 420 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.
„Шести септември“ № 250, против Л. С. П., ЕГН **********, с адрес гр. П.,
ул. **, кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 318, ал. 2 ТЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в
Заповед № 7203/16.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 13170/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XXII граждански състав, представляващо претендирана продажна
цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от
20.08.2018 г. до 26.03.2021 г. в размер на сумата от 886, 37 лв. за обект,
находящ се в гр. П, ул. **, както и за установяване на изтекла мораторна
лихва върху главното парично задължение за периода от 30.11.2018 г. до
30.06.2021 г. в размер на сумата от 108, 33 лв., ведно със законна мораторна
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 12.08.2021 г., до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, да
10
заплати на Л. С. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 300 лв. – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 13170/2021 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, XXII граждански състав и сумата от 420
лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 16769/2021 г. на Районен
съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
11