Решение по дело №12749/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 934
Дата: 16 март 2022 г.
Съдия: Ивиана Димчева Йорданова Наумова
Дело: 20211110212749
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 934
гр. София, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110212749 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
С Наказателно постановление (НП) № Р-10-655 от 10.08.2021г., издадено от МАФ -
Заместник-председател на Комисията за финансов надзор (К.), ръководещ управление
„Надзор на инвестиционната дейност“, на основание чл.24, чл.27 и чл.53 от ЗАНН, чл.15,
ал.1, т.7 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗК.), връзка чл.222, ал.1, предл.2 и
чл.221, ал.1, хип.1, т.4 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) на Д.
СТ. Д. (в качеството му на член на Съвета на директорите на „......“ АД) е наложена „глоба“
в размер на 7000 (седем хиляди) лева за извършено нарушение на чл.114б, ал.2, изр.2, вр.
ал.1, предл.1, хип.2, т.1 от ЗППЦК.
Недоволен от Наказателното постановление е останал Д. СТ. Д., който подава жалба
срещу това НП. В нея се твърди, че Наказателното постановление е издадено при
съществено нарушение на процесуалните правила и материално-правните норми.
Жалбоподателят заявява, че е член на Управителния орган на публичното дружество „......“
АД, а не лице, което пряко или непряко притежава поне 25 на 100 от гласовете в Общото
събрание на Дружеството или го контролира. В жалбата се посочва, че при избора на Д. за
член на Съвета на директорите на „......“ АД през 2018г. на Общо събрание на акционерите
от 14.06.2018г. той е представил декларация по чл.114б от ЗППЦК и тя е била част от
материалите от дневния ред на посоченото Общо събрание на акционерите, изпратена е на
К. и на „Българската фондова борса“ АД заедно с поканата за свикване на Общо събрание на
акционерите на 14.06.2018г. С изрична декларация към датата на избора 14.06.2018г. Д.
1
потвърдил актуалността и верността на обстоятелствата по чл.114б от ЗППЦК. Същата
декларация била представена и пред длъжностните лица по вписванията в Търговския
регистър по партидата на Дружеството при вписване от 21.06.2018г. Жалбоподателят
твърди, че в Акта е посочена грешна правна квалификация на нарушението. Промяната на
правната квалификация от Акта в НП не санира според жалбоподателя пороците на АУАН и
представлява съществено процесуално нарушение. Това сериозно накърнявало правата на Д.
да се защитава. Д. СТ. Д. счита, че така е въведен в объркване срещу какво точно нарушение
да се защитава. По-нататък в жалбата се посочва, че в НП няма точно описание на
нарушението и липсвало мотивирано установяване и обосноваване на конкретната
фактическа обстановка и фактически състав, което също се приема за съществено
процесуално нарушение. Освен това жалбоподателят твърди, че е поканен да му се състави
един Акт за нарушение по чл.114б, ал.2, изр.1, предл.1, хипотеза последна, вр. ал.1, т.1 от
ЗППЦК, а на изрично упълномощеното от Д. лице били връчени два Акта – за нарушение на
чл.114б, ал.2, изр.1, предл.1, хипотеза последна, вр. ал.1, т.1 от ЗППЦК. Това също
препятствало правото му на защита, поради невъзможност да определи какво точно
нарушение е извършил. С тези аргументи се иска СРС да отмени изцяло процесното
Наказателно постановление.
По електронна поща в СРС постъпва писмено възражение от юрк. .......... с вх. № 7124
от 14.01.2022г. В него се посочва, че жалбата на Д. СТ. Д. е неоснователна, тъй като НП е
издадено при наличието на съответните материални предпоставки и при спазване на
процесуалните изисквания. Според юрк. .......... с вписването по партидата на „............“ ООД
в Търговския регистър на 10.03.2020г. на обстоятелството, че Д. СТ. Д. е придобил над 25 %
от гласовете Общото събрание на Дружеството се доказва процесното нарушение, още
повече, че жалбоподателят е член на управителния орган на публично дружество „......“ АД
от 2008г. По сила на чл.114б, ал.2, изр.2, вр. ал.1, предл.1, хип.2, т.1 от ЗППЦК членовете на
управителните и контролни органи на публичното дружество са длъжни да актуализират
декларацията по чл.114б, ал.1 от ЗППЦК като я подават в К. в 7-дневен срок от настъпване
на промяната, в случая от придобиването на над 25 % от гласовете в Общото събрание на
друго юридическо лице. В конкретния случай срокът за изпълнение на задължението е
изтекъл на 17.03.2020г. и тъй като до посочената дата включително в К. не е постъпила
актуализирана декларация от страна на жалбоподателя, на следващия ден /18.03.2020г./ е
прието, че Д. е извършил нарушение на чл.114б, ал.2, изр.2, вр. ал.1, предл.1, хип.2, т.1 от
ЗППЦК. Заявява се, че с факта на изтичане на срока без в К. да е подадена актуализирана
декларация на обстоятелствата по чл.114б, ал.1 от ЗППЦК е осъществен съставът на
нарушението. Твърди се, че има допуснато закъснение в подаването на декларацията с 11
месеца, като подаването й в по-късен момент не води до отпадане съставомерността на
деянието, а само може да се отчете при индивидуализация на наказанието. В писменото
възражение се посочва, че след като Д. СТ. Д. е избран за член на управителния орган на
публично Дружество, той е следвало да се съобрази със завишените нормативни изисквания.
От членовете на управителните и контролните органи на публични дружества се изисква
полагане на завишена степен на грижа на добрия търговец, като този принцип намирал
2
отражение в чл.114б и чл.116б, ал.1 и др. от ЗППЦК. Наказващият орган е приел, че Д. е
действал при непредпазлива форма на вина – небрежност и доколкото в ЗППЦК не е
предвидено изключение по отношение на непредпазливо извършените нарушения, се
твърди, че законосъобразно е наложена глобата на Д.. Според юрк. .......... в НП е направена
„несъществена промяна“ в квалификацията на деянието като вместо посоченото в АУАН
„чл.114б, ал.2, изр.1“ в НП е посочено „чл.114б, ал.2, изр.2“. Посочва се, че това е
техническа грешка, която е била преодоляна по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Няма промяна
във фактическите констатации в Акта, не се касае за предявяване на нови факти и
обстоятелства, които да не са били релевирани в АУАН и съответно да се предявяват на
нарушителя едва с НП. Поради това се твърди, че не е ограничено правото на защита на
жалбоподателя. Според юрк. .......... няма неяснота в какво се изразява неправомерното
поведение на Д. и кога е извършено то. Относно декларацията на Д. от 2018г. при избора му
за член на Съвета на директорите на „......“ АД се посочва, че тя не би могла да се приеме за
надлежно изпълнение на задължението по чл.114б, ал.2, изр.2, вр. ал.1, предл.1, хип.2, т.1 от
ЗППЦК, тъй като в случая се касае за новонастъпила промяна в декларираните
обстоятелства от 2020г. Пояснява се, че изводът за извършено нарушение от страна на
жалбоподателя по никакъв начин не е обвързан с декларацията на Д. от 2018г., поради което
доводите му, свързани с тази декларация, нямат отношение към предмета на делото.
Неоснователно било и възражението на жалбоподателя, че бил поканен за съставяне на един
Акт, а му били връчени два, тъй като поканата няма законово регламентирана форма. В
покана с изх. № РГ-05-651-3 от 13.04.2021г. е използвано множествено число („актове“ и
„установени административни нарушения“), а пълномощното е било по повод именно тази
покана. Твърди се, че в хода на административно – наказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Актът е съставен на 19.04.2021г., което се
явява в рамките на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Актът бил съставен от надлежно
упълномощен служител на К. по смисъла на чл.37, б. „б“ от ЗАНН, а НП било издадено от
компетентен орган съгласно чл.222, ал.1 от ЗППЦК. Определя се като законосъобразна и
преценката, че нарушението не е маловажно, тъй като нарушението е формално и липсата на
вредни последици не е елемент от фактическия му състав. Изтъква се и това, че е допуснато
закъснение от над 11 месеца, което показвало и по-висока степен на обществена опасност на
нарушението в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Обяснява се,
че чрез неизпълнението в срок на посоченото задължение могат да бъдат негативно
засегнати интересите на широк кръг лица, тъй като търговията с финансови инструменти,
издадени от едно публично дружество се осъществява на регулирания пазар, поради което е
високо рискова. Задължението било въведено с оглед осъществяване на ефективен и
своевременен надзор от страна на К. спрямо лицата, избрани за членове на управителен или
контролен орган на публично дружество. Целта е надзорният орган да бъде своевременно
уведомяван за промяната в обстоятелствата, визирани в чл.114б, ал.1, т.1-3 от ЗППЦК, което
е предпоставка за осъществяване на ефективен и своевременен надзор. С неизпълнението му
в законоустановения срок се възпрепятствало осъществяването на ефективен надзор от
страна на К., както и възможността своевременно да се реагира в случай на възникнал
3
конфликт на интереси и попадане в хипотезата на заинтересовано лице по конкретни
сделки. Защитаваните от законодателя обществени интереси се характеризирали с висока
степен на значимост, поради което според юрк. .......... е оправдано налагането на глобата.
Отчитайки тежестта на извършеното административно нарушение, както и това, че то е
извършено за първи път, се посочва, че наказващия орган е наложил справедливо наказание
в законоустановения минимум съобразно целите, предвидени в чл.12 от ЗАНН. С тези
аргументи се иска съдът да отхвърли жалбата на Д. СТ. Д. и да потвърди процесното НП
като законосъобразно и обосновано. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение. В
случай, че жалбоподателят претендира разноски за адвокат над установените в Наредба №
1/2004г. минимални размери, юрк. .......... възразява срещу размера и моли да се намали до
нормативния минимум. Възразява се и срещу претендирането на други разноски,
извършването на които не е надлежно доказано със съответни документи.
Пред СРС, НО, 10 състав Д. СТ. Д. не се явява лично, но се представлява от адвокат
Кованлъшка. В съдебно заседание на 18.01.2022г. тя заявява, че поддържа жалбата. По време
на съдебните прения пред СРС тя моли съда да отмени изцяло обжалваното НП като
постановено при нарушение на процесуалните правила и материално-правната норма.
Защитата заявява, че извън доводите от жалбата, няма други аргументи и пояснява, че не
претендира адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. ......., оспорва жалбата.
По време на съдебните прения пред СРС той моли съда да потвърди изцяло Наказателното
постановление, тъй като не са налице твърдяните в жалбата съществени процесуални
нарушения. Процесуалният представител на въззиваемата страна посочва, че поддържа
писменото възражение на юрк. .......... и моли СРС да присъди в полза на К. юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намери за установено следното от фактическа страна :
На 10.03.2020г. е вписано по фирменото досие на „............“ ООД, че Д. СТ. Д. е
придобил 35 % от дяловете на Дружеството. Във връзка с притежаването пряко/непряко на
поне 25 на сто от гласовете на Общото събрание на това юридическо лице Д. СТ. Д.
подписал декларация по чл.114б, ал.1 от ЗППЦК от 15.03.2020г., която била приложена към
документи на публично дружество „......“ АД, постъпили в К. с писмо вх. № РГ-05-651-1 от
09.02.2021г.
След като била установена тази декларация по чл.114б, ал.1 от ЗППЦК, от К.
изпратили писмо до жалбоподателя Д. с изх. № РГ-05-651-2 от 17.02.2021г. с указание, че
следва в срок от 3 работни дни да представи в К. информация кои са обстоятелствата, които
са настъпили, налагащи актуализиране на представената от него декларация, както и точната
дата, на която тези обстоятелства са настъпили. Това писмо било изпратено по електронната
поща на „......“ АД и по пощата с известие за доставяне, получено на 19.02.2021г.
С писмо изх. № 105 от 18.02.2021г., постъпило в К. под № РГ-05-651-2 от 22.02.2021г.
4
Д. СТ. Д. заявил, че изпратената до К. негова декларация по чл.114б, ал.1 от ЗППЦК е
актуализирана в следствие на това, че от 10.03.2020г. притежава пряко/непряко поне 25 на
сто от гласовете на Общото събрание на „............“ ООД, регистрирано на 10.03.2020г. Към
писмото с вх. № РГ-05-651-2 от 22.02.2021г. Д. СТ. Д. е приложил и фирменото досие на
„............“ ООД от АПИС.
Във връзка с установени административни нарушения на чл.114б, ал.2, изр.1, предл.1,
хипотеза последна, вр. ал.1, т.1 от ЗППЦК от К. са изпратили покана с изх. № РГ-05-651-3 от
13.04.2021г. до Д. СТ. Д. да се яви в К. в срок от 3 работни дни от получаване на писмото за
съставяне, подписване и връчване на Акт за установяване на административно нарушение.
Поканата е изпратена по електронната поща на „......“ АД на 13.04.2021г. и по пощата с
известие за доставяне, получено на 15.04.2021г.
На 19.04.2021г. св. ............. (в присъствието на други две лица – свидетели при
съставянето и връчването на Акта : ........ и ...........) съставила Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № Р-06-301 срещу Д. СТ. Д. - за нарушение на
разпоредбата на чл.114б, ал.2, изр.1, предл.1, хипотеза последна, вр. ал.1, т.1 от ЗППЦК, тъй
като в качеството си на член на Съвета на директорите на „......“ АД в законоустановения 7-
дневен срок не е декларирал пред К. обстоятелството за придобиване на повече от 25 на сто
от гласовете в Общото събрание на друго юридическо лице – „............“ ООД, считано от
10.03.2020г. до 17.03.2020г. В Акта е посочено, че нарушението е извършено на 18.03.2020г.
в гр. София, а е установено на 22.02.2021г. Този АУАН е предявен и подписан от
пълномощник на Д. СТ. Д. на 19.04.2021г.
Въз основа на този АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление № Р-
10-655 от 10.08.2021г., с което МАФ като Заместник-председател на К., ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност“, на основание чл.24, чл.27 и чл.53 от
ЗАНН, чл.15, ал.1, т.7 от ЗК., чл.222, ал.1 и чл.221, ал.1, хип.1, т.4 от ЗППЦК е наложила на
Д. СТ. Д. (в качеството му на член на Съвета на директорите на „......“ АД) глоба в размер на
7000 лева за извършено нарушение по чл.114б, ал.2, изр.2, вр. ал.1, предл.1, хип.2, т.1 от
ЗППЦК.
Наказателното постановление е получено с известие за доставяне на 20.08.2021г. и е
обжалвано с жалба, изпратена по пощата на 25.08.2021г. и входирана в К. под № 91-01-749
на 27.08.2021г.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства : показанията на свидетелката ............., както и приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства – АУАН № Р-06-301 от 19.04.2021г.; копие на плик от
жалба; пълномощно; известие за доставяне на НП; Заповед № 3-61 от 17.03.2021г. на
Заместник-председателя на К., ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност”; Удостоверение № 136/21.04.2021г., изготвено от гл. счетоводител на „......“ АД;
писмо от „......“ АД до К. с вх. № РГ-05-651-1 от 09.02.2021г.; декларация по чл.114б, ал.1 от
ЗППЦК от Д. СТ. Д. от 15.03.2020г.; писмо от К. до Д.Д. с изх. № РГ-05-651-2 от 17.02.2021г.
с електронна поща и известие за доставянето му; писмо от Д. СТ. Д. до К. с вх. № РГ.05-651-
5
2 от 22.02.2021г.; фирмено досие на „............“ ООД; покана изх. № РГ-05-651-3 от
13.04.2021г. с електронна поща и известие за доставянето му; копие на известие за доставяне
и плик с отбелязване за непотърсена пратка, както и извлечение от ДВ, бр.31 от 12.04.2019г.
Показанията на свидетелката ............. са последователни, звучат достоверно и
непредубедено, намират опора в писмените доказателства, събрани по делото. Поради това
СРС ги кредитира напълно.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на цитираните по-горе писмени доказателства,
тъй като те са еднопосочни, взаимно обусловени и с достоверна дата.
Съдът се доверява напълно на Заповед № 3-61 от 17.03.2021г. на Заместник-
председателя на К., ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” и на
извлечението от ДВ, бр.31 от 12.04.2019г., тъй като това са официални документи с
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. От приложеното извлечение от ДВ,
бр.31 от 12.04.2019г. се установява, че МАФ е избрана за З.н. Комисията за финансов надзор,
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, което означава, че именно тя
има правомощието по чл.15, ал.1, т.7 от ЗК. и чл.222, ал.1 от ЗППЦК да издава НП като
налага глоби и имуществени санкции за нарушения по ЗППЦК. От приложената на лист 9-
10 от делото Заповед № 3-61 от 17.03.2021г. на Заместник-председателя на К., ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност” и с оглед нормата на чл.222, ал.1, вр.
чл.221, ал.1, т.4, вр. чл.114б от ЗППЦК се доказва, че към 19.04.2021г. свидетелката .............
е имала право да съставя АУАН за нарушение по чл.114б от ЗППЦК, тъй като е била
оправомощена за това от Заместник – председателя на К., ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност”. Това означава, че процесните АУАН и НП са издадени от
опровомощени за това лица.
Съдът кредитира копието на плика от жалбата, пълномощното, известието за доставяне
на НП и поканата с изх. № РГ-05-651-3 от 13.04.2021г. (с електронна поща и известие за
доставянето й, както и копие на известие за доставяне и плик с отбелязване за непотърсена
пратка), тъй като тези писмени доказателства са обективни и достоверни. От поканата на
лист 26 от делото става ясно, че Д. СТ. Д. е бил призован да се яви в К. в срок от 3 работни
дни от получаване на писмото, за да му бъде съставен АУАН. Доколкото в началото срещу
„относно“ е използвано множествено число за „актове“, а след това в текста на поканата
единствено число „акт“, СРС приема, че от тази покана не е безспорно ясно колко на брой
АУАН Д. е поканен да получи. Доколкото в пълномощното на лист 7 от делото се цитира
поканата с изх. № РГ-05-651-3 от 13.04.2021г., следва да се приеме, че пълномощникът на Д.
е можел да получи както един, така и повече от един АУАН за нарушения на чл.114б, ал.2,
изр.1, предл.1, хипотеза последна, вр. ал.1, т.1 от ЗППЦК. От документите, приложени на
лист 27-30 от делото следва, че тази покана е била със сигурност получена на 15.04.2021г. и
даденият в поканата срок от 3 работни дни следва да се приеме, че тече именно от
15.04.2021г. до 20.04.2021г. включително.
От документите на лист 6 и лист 8 от делото следва, че процесното Наказателно
6
постановление е получено на 20.08.2021г. и е обжалвано с жалба, изпратена по пощата на
25.08.2021г. Това означава, че жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване
на Наказателното постановление.
Приложеното на лист 14 /гръб/ от делото Удостоверение № 136/21.04.2021г. е
изготвено от гл. счетоводител на „......“ АД. Доколкото няма доказателства, които да го
опровергават, съдът кредитира това писмено доказателство.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на писмото от „......“ АД до К. с вх. № РГ-05-
651-1 от 09.02.2021г., декларацията по чл.114б, ал.1 от ЗППЦК от Д. СТ. Д. от 15.03.2020г.,
писмото от К. до Д.Д. с изх. № РГ-05-651-2 от 17.02.2021г. (с електронна поща и известие за
доставянето му), писмото от Д. СТ. Д. до К. с вх. № РГ.05-651-2 от 22.02.2021г. и фирменото
досие на „............“ ООД, тъй като това са еднопосочни, достоверни и обективни писмени
доказателства. От съвкупната им преценка, както и от показанията на свидетелката .......... се
установява по несъмнен начин, че на 20.03.2020г. Д. СТ. Д. е придобил 35 % от дяловете на
„............“ ООД, на 15.03.2020г. е изготвил декларация за това, че притежава пряко/непряко
поне 25 на сто от гласовете на Общото събрание на това юридическо лице и я подал в К. с
писмо от 09.02.2021г.
От писмата между Д. СТ. Д. и К. (цитирани по-горе по номера и дати) се установява
разменената между тях кореспонденция, от където следва, че в К. са разбрали
обстоятелствата, наложили подаването на декларацията на Д. и датата на настъпването на
тези обстоятелства едва, когато са получили писмото с изх. № 105 от 18.02.2021г. и с вх. №
РГ-05-651-2 от 22.02.2021г. Поради това СРС приема, че нарушението и нарушителят са
били установено от К. на 22.02.2021г.
От писмото на Д. СТ. Д. до К. с вх. № РГ.05-651-2 от 22.02.2021г., фирменото досие на
„............“ ООД и показанията на свидетелката .......... се установява, че Д. СТ. Д. е придобил
над 25 % от гласовете на Общото събрание на „............“ ООД на дата 10.03.2020г. Поради
това приложените по делото декларации от Д. СТ. Д. от 12.04.2018г. и от 14.06.2018г., макар
да изхождат от жалбоподателя, доколкото касаят период преди 10.03.2020г., нямат пряко
значение за предмета на доказване по делото. Правилно в писмено възражение вх. №
7124/14.01.2022г. е посочено, че казусът се отнася до новонастъпила промяна в
обстоятелствата от 2020г. и дали Д. е подавал декларации през 2018г. няма връзка с
предмета на доказване на конкретното административно – наказателно обвинение срещу
него. Поради това правилно юрк. .......... е заключила, че доводите на жалбоподателя,
основани на неговите декларации от 2018г. се ирелевантни за предмета на доказване по
делото и като неоснователни тези доводи не се споделят и от съда.
Приложената на лист 19/гръб/-20 от делото декларация по чл.114б, ал.1 от ЗППЦК от
Тошо Иванов Димов от 15.03.2020г. е неотносима към предмета на доказване по настоящото
дело. Поради това тя следва да остане извън доказателствената маса, относима за решаване
на този правен спор.
Настоящият съдебен състав не подложи на доказателствен анализ и приложеното на
7
лист 11-12 от делото възражение срещу АУАН, тъй като то съдържа становище на едната
страна по спора и не носи белезите на писмено или гласно доказателство. Поради това и не
следва да се подлага на доказателствен анализ.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе
доказателствен анализ, съдът достигна до следните правни изводи :
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок от оправомощено за това лице
срещу административен акт, подлежащ на проверка по реда ЗАНН, поради което жалбата се
явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
След служебна проверка съдът установи, че АУАН и НП са съставени в сроковете по
чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. В случая нарушението е извършено на 18.03.2020г.
Двугодишният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН изтича съответно на 18.03.2022г. Тримесечният
срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН започва да тече от откриване на нарушителя. Писмото с
обясненията на Д. и извлечението от фирменото досие на „Логос инвест“ ООД са постъпили
в К. на 22.02.2021г. (видно от лист 24 от делото). Считано от тогава до датата на съставяне
на Акта (19.04.2021г.) са минали по-малко от два месеца. Поради това СРС приема, че в
случая сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН са спазени. Доколкото от съставянето на Акта на
19.04.2021г. до датата на издаване на Наказателното постановление (10.08.2021г.) са минали
около 4 месеца, съдът приема, че е спазен и срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
От направения по-горе анализ на Заповед № 3-61 от 17.03.2021г. на Заместник-
председателя на К., ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”,
извлечението от ДВ, бр.31 от 12.04.2019г., както и с оглед нормите на чл.15, ал.1, т.7 от ЗК.
и чл.222, ал.1 от ЗППЦК съдът приема, че конкретните АУАН и НП са съставени и издадени
от оправомощени за това лица.
Доколкото с покана изх. № РГ-05-651-3 от 13.04.2021г. К. кани Д. СТ. Д. да се яви за
съставяне, подписване и връчване на АУАН за нарушения на чл.114б, ал.2, изр.1, предл.1,
хипотеза последна, вр. ал.1, т.1 от ЗППЦК и АУАН № Р-06-301 от 19.04.2021г. е съставен
срещу Д. СТ. Д. за нарушение на чл.114б, ал.2, изр.1, предл.1, хипотеза последна, вр. ал.1,
т.1 от ЗППЦК, този съдебен състав достига до извода, че административно – наказателното
производство е започнало срещу Д. за нарушение на чл.114б, ал.2, изр.1, предл.1, хипотеза
последна, вр. ал.1, т.1 от ЗППЦК. Едва при издаване на Наказателно постановление № Р-10-
655 от 10.08.2021г. Д. разбира, че му се ангажира отговорността за нарушение при друга
правна квалификация - по чл.114б, ал.2, изр.2, вр. ал.1, предл.1, хип.2, т.1 от ЗППЦК. Това
означава, че за нарушението, за което е ангажирана административната отговорност на Д.
СТ. Д. с процесното НП (за нарушение на чл.114б, ал.2, изр.2, вр. ал.1, предл.1, хип.2, т.1 от
ЗППЦК) няма съответно издаден Акт. От тук следва, че е допуснато нарушение на чл.36 от
ЗАНН.
След съпоставяне между процесните Акт и Наказателно постановление става ясно, че е
налице несъответствие между правната квалификация на нарушението в АУАН и в НП. В
АУАН № Р-06-301/19.04.2021г. нарушението е квалифицирано по чл.114б, ал.2, изр.1,
8
предл.1, хипотеза последна, вр. ал.1, т.1 от ЗППЦК, докато в НП № Р-10-655 от 10.08.2021г.
нарушението е квалифицирано по чл.114б, ал.2, изр.2, вр. ал.1, предл.1, хип.2, т.1 от ЗППЦК.
От текста на НП става ясно, че това несъответствие е било констатирано от наказващия
орган, но вместо да се пристъпи към съставяне на АУАН за нарушение по чл.114б, ал.2,
изр.2, вр. ал.1, предл.1, хип.2, т.1 от ЗППЦК (доколкото наказващият орган счита, че
деянието на Д. покрива фактическия състав на чл.114б, ал.2, изр.2, вр. ал.1, предл.1, хип.2,
т.1 от ЗППЦК), административно – наказващият орган е преценил, че може да издаде
процесното НП като се основава на нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Логично това
становище се развива и в писмено възражение вх. № 7124 от 14.01.2022г., подписано от
юрк. ........... Настоящият съдебен състав не споделя това мнение, тъй като счита, че в случая,
както от АУАН, така и от поканата за съставяне на Акт, следва изводът, че първоначално
административно – наказателното производство срещу Д. е започнало за нарушение на
чл.114б, ал.2, изр.1, предл.1, хипотеза последна, вр. ал.1, т.1 от ЗППЦК и едва, когато е
издадено НП деянието е преквалифицирано по чл.114б, ал.2, изр.2, вр. ал.1, предл.1, хип.2,
т.1 от ЗППЦК. Това, че и в поканата за съставяне на АУАН, и в самия Акт е записано, че е
нарушен чл.114б, ал.2, изр.1, предл.1, хипотеза последна, вр. ал.1, т.1 от ЗППЦК не може да
се приеме за „техническа грешка“, тъй като от двата документи, служещи като основа за
започване на едно административно производство следва един и същ извод и той е, че се
образува административно производство срещу Д. СТ. Д. за нарушение на чл.114б, ал.2,
изр.1, предл.1, хипотеза последна, вр. ал.1, т.1 от ЗППЦК. Грешното подвеждане на фактите
от страна на актосъставителя не е „техническа грешка“, а е неправилно приложение на
материалния закон, което в случая представлява и нарушение на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН,
тъй като се е стигнало до несъответствие между словесното и цифровото описание на
нарушението в Акта. Според настоящия съдебен състав в случая е неприложима нормата на
чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като при съставянето на Акта е допусната неяснота относно това в
какво се изразява извършеното от Д. нарушение /предвид несъответствието на фактите с
правната квалификация, зададена в Акта/. Това означава, че в случая от Акта не се
установява по „безспорен начин“ извършването на нарушението, вменено на Д. и именно
заради това чл.53, ал.2 от ЗАНН е неприложим.
Ако хипотетично се приеме, че наказващият орган е прав, то за посоченото в НП
нарушение по чл.114б, ал.2, изр.2, вр. ал.1, предл.1, хип.2, т.1 от ЗППЦК не само, че няма
издаден Акт, но няма и връчена покана на нарушителя – предвид съдържанието на поканата,
приложена на лист 26 от делото. Това означава, че е нарушен и чл.40, ал.2, вр. ал.1 от ЗАНН.
Несъответствието между правната квалификация на нарушението в АУАН и в НП води
до неяснота на обвинението и обяснява защо Д. СТ. Д. в жалбата си релевира доводи
относно декларациите си от 2018г.
Различната правна квалификация на нарушението в Акта и в НП означава, че е
допуснато и нарушение на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Това винаги представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като води до ограничаване правото на защита на
наказаното лице. Той е поставен в невъзможност да се защитата срещу неясното му
9
обвинение.
Нарушенията на чл.36 от ЗАНН, чл.40, ал.2, вр. ал.1 от ЗАНН, чл.42, т.4 и т.5 и чл.57,
ал.1, т.6 от ЗАНН, както и свързаното с това нарушено право на защита на жалбоподателя
формират извод за отмяна на НП на формално основание. Поради това спорът не следва да
се разглежда по същество.
Въпреки това, с оглед цялостна преценка на спора и отговор на всички доводи,
релевирани от страните, СРС намира за уместно да посочи, че доколкото на 10.03.2020г. Д.
СТ. Д. (за който не се спори, че е член на Съвета на директорите на публично дружество
„......“ АД) е придобил 35 % от дяловете на „............“ ООД, т.е. притежава пряко/непряко
поне 25 на сто от гласовете на Общото събрание на това юридическо лице, то за него е
възникнало задължение в 7-дневен срок, считано от 10.03.2020г. до 17.03.2020г. да подаде
декларация пред К. по чл.114б, ал.2, изр.2, вр. ал.1, т.1 от ЗППЦК. От кредитираните по-горе
писмени и гласни доказателства се установява, че такава декларация е била подадена в К.
едва с писмо вх. № РГ-05-651-1 от 09.02.2021г., т.е. след близо 11 месеца след като е изтекъл
нормативно предвиденият срок за това. Съдът възприема мнението на наказващия орган, че
това деяние е извършено при форма на вината небрежност. Въпреки доказаността на
нарушението от обективна и субективна страна, СРС е на мнение, че случаят е можело да се
квалифицира като маловажен (по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗАНН), тъй като са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства : 1) нарушението е първо за
жалбоподателя; 2) той е действал при небрежност; 3) към момента (видно от сайта на
Търговския регистър) Д. СТ. Д. вече не е член на Съвета на директорите на публичното
дружество; 4) жалбоподателят е на 65-годишна възраст; 5) нарушението е установено след
като постъпва писмо вх. № РГ-05-651-1 от 09.02.2021г. в К., а не преди това (доколкото
информацията от сайта на Търговския регистър е общодостъпна и от К. са можели да
установят новонастъпилото обстоятелство – предмет на деклариране от Д. много преди той
да им предостави декларацията си от 15.03.2020г., приложена на лист 17-19 от делото); 6)
реално не е имало сделки между „......“ АД и „............“ ООД (видно от Удостоверение №
136/21.04.2021г.), т.е. реално не е възникнал конфликт на интереси; 7) нарушението е
формално, от него не са настъпили вредни последици. Всичко това дава основание на съда
да приеме, че въпреки допуснатото закъснение от близо 11 месеца, наказването на Д. след
около две години след извършване на деянието и при наличието на посочените по-горе
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства формира извод за несъразмерност
между степента на обществена опасност на деянието и дееца /от една страна/ и конкретно
наложената на Д. глоба от 7000 лева /от друга страна/. Поради това, дори и да не беше
допуснато посоченото по-горе съществено процесуално нарушение, налице са и други
обстоятелства, налагащи отменя на Наказателното постановление.
Така мотивиран съдът прие, че издаденото срещу Д. СТ. Д. Наказателно
постановление № Р-10-655 от 10.08.2021г., подписано от МАФ (З.н. Комисията за финансов
надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”), следва да се отмени
изцяло – първо заради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
10
административно-наказателното производство, водещи до ограничаване правото на защита
на жалбоподателя и второ /при условията на евентуалност/ заради това, че е следвало да се
приложи чл.28 от ЗАНН и с оглед по-благоприятния закон /ЗАНН/, който е действал до
23.12.2021г. деецът не следва да се предупреждава /както предвижда действащият сега
ЗАНН/, а само да се констатира, че нарушението представлява маловажен случай и да се
отмени издаденото Наказателно постановление.
Въпреки изхода на делото, доколкото адвокатът на жалбоподателя изрично заявява
пред СРС, че не претендира разноски, такива не следва да се възлагат в тежест на органа,
издал оспореното и отменено Наказателно постановление.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Р-10-655 от 10.08.2021г., издадено от
Заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор
на инвестиционната дейност”, с което на основание чл.24, чл.27 и чл.53 от ЗАНН, чл.15,
ал.1, т.7 от ЗК., връзка чл.222, ал.1, предл.2 и чл.221, ал.1, хип.1, т.4 от ЗППЦК, на Д. СТ. Д.
(в качеството му на член на Съвета на директорите на „......“ АД) е наложена „глоба“ в
размер на 7000 (седем хиляди) лева за нарушение на чл.114б, ал.2, изр.2, вр. ал.1, предл.1,
хип.2, т.1 от ЗППЦК.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд София
град с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11