Решение по дело №671/2017 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 357

гр. ВРАЦА, 18.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 19.09.2019 г., в състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

в присъствието на секретар ВИОЛЕТА ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА гр.дело N 671 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Н.М.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, е предявила против К.Д.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, и И.Д.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, следните обективно и субективно кумулативно съединени искови претенции:

1/ Искове с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждането на всеки от ответниците поотделно да заплати сумата от 274,75 лева, представляваща направени от ищцата разходи по повод смъртта на наследодателя им /т.3.1 от уточнителна молба вх.№ 823 от 01.02.2017 г. по гр.д.№ 640/2016 г. по описа на ВОС/;

2/ Искове с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждането на всеки от ответниците поотделно да заплати сумата от 1370,13 лева, представляваща спестени разходи на наследодателя на ответниците, докато е бил жив, чрез заплащане на негови задължения от ищцата/т.3.2, т.3.3, т.3.4, т.3.5, т.3.6, т.3.7, т.3.8, т.3.9, т.3.10, т.3.11, т.3.12, т.3.13, т.3.14, т.3.15, т.3.15, т.3.16, т.3.17, т.3.18, т.3.19, т.3.20, т.3.21, т.3.22, т.3.23, т.3.24 от уточнителната молба/, както следва:

- задължения за здравно осигуряване;

- задължения за данъци и такси;

- задължения към АГКК и за геодезически услуги;

3/ Искове с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждането на всеки от ответниците поотделно да заплати сумата от 1 775,00 лева, представляваща заплатени от ищцата и спестени на наследодателя на ответниците разходи, свързани с поддръжката и ползването на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 12259.1024.273 по КККР на гр.Враца, заедно с построените в този имот жилище и гараж /т.3.27, т.3.28, т.3.31 от уточнителната молба/;

4/ Искове с правно основание чл.72, ал.1 ЗС за осъждането на всеки от ответниците поотделно да заплати следните суми:

- сумата от 1 557,50 лева, представляваща извършени от ищцата преди смъртта на наследодателя на ответниците Д.К.И. подобрения - засаждане на многогодишни растения и дървета, с които се е увеличила стойността на същия недвижим имот, /т.3.30 от молбата/;

- сумата от 2 050,00 лева, представляваща извършени от ищцата след смъртта на Д.К.И. подобрения - поставяне на 6 броя алуминиеви врати и поставяне на 3 броя РVС прозорци в същия недвижим имот, който тя владее за себе си /т.3.25 и т.3.26 от молбата/;

5/ Искове с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждането на всеки от ответниците поотделно да заплати сумата от 25 050,00 лева, представляваща спестени разходи на наследниците чрез осъществено гледане на наследодателя им от ищцата в периода от 21.05.2010 г. до смъртта му на 24.07.2015 г. /т.3.29 от уточнителната молба, като цената на тази искова претенция е увеличена в съдебно заседание на 24.11.2017 г. по гр.д.№ 5026/2017 г. по описа на ВРС/.

В исковата молба се твърди, че ответниците К.Д.И. и И.Д.И. са законни наследници на Д.К.И..

Посочва се, че след смъртта на наследодателя Д.К.И. ищцата Н.М.С. е заплатила със свои средства разноските по неговото погребение в общ размер от 549,50 лева вместо ответниците, които като наследници са действително задължените лица и дължат възстановяването им съобразно размера на наследствените си дялове.

Посочва се, че докато Д.К.И. е бил жив ищцата е заплатила негови задължения, с което са спестени разходи на наследниците му и същите дължат възстановяването им при равни части, както следва:

- здравни осигурителни вноски в общ размер от 379,86 лева по запорно съобщение по изп.д.№ 247/2007 г. по описа на ТД-Велико Търново /т.3.2 от уточнителната молба/;

- здравни осигурителни вноски в общ размер от 466,17 лева по запорно съобщение по изп.д.№ 247/2007 г. по описа на ТД-Велико Търново за здравно осигуряване за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г., заплатени на 12.11.2014 г. /т.3.3. от уточнителната молба/;

- глоба в размер на 20,00 лева за здравни осигурителни вноски по запорно съобщение по изп.д.№ 247/2007 г. по описа на ТД-Велико Търново за здравно осигуряване, заплатена на 13.12.2010 г. /т.3.4 от уточнителната молба/;

- здравна осигурителна вноска в размер на 16,04 лева по запорно съобщение по изп.д.№ 247/2007 г. по описа на ТД-Велико Търново за здравно осигуряване за периода от 01.03.2010 г. до 31.03.2010 г., заплатена на 11.12.2012 г. /т.3.5 от уточнителната молба/;

- такса от 45,00 лева за издаване на скица за поземлен имот и сграда в урбанизирана територия по заявление № 94-2767/02.07.2010 г. /т.3.6 от уточнителната молба/ ;

- такса от 20,00 лева за разрешение за строеж на ограда, заплатена на 20.06.2011 г./т.3.7 от уточнителната молба/;

- такса от 15,00 лева за издаване на скица на поземлен имот, заплатена на 18.04.2011 г./т.3.8 от уточнителната молба/;

- такси от общо 20,00 лева за предоставяне на идентификатор по заявление № 94-1811/29.04.2011 г. и за извадка от кадастралната карта в цифров вид, заплатени на 29.04.2011 г./т.3.9 от уточнителната молба/;

- такси от общо 90,00 лева по заявление № 94-2018/11.05.2011 г. за нанасяне или изменение на схеми на самостоятелни обекти, за издаване на схема на самостоятелен обект в сграда, тест за проект за изменение на ККР /3.10 от уточнителната молба/;

- такса от 30,00 лева за издаване на скица за поземлен имот в урбанизирана територия по заявление № 94-4530/29.09.2011 г. /т.3.11 от уточнителната молба/;

- задължение от 86,55 лева по чл.106 ДОПК по акт за установяване на задължение по декларация № 17/10.11.2011 г., дължимо съгласно чл.11, ал.3 ЗМДТ от Д.К.И. като ползвател на недвижим имот по приходна квитанция № 5303/08.02.2016 г. /т.3.12 от уточнителната молба/;

- задължение от 217,58 лева по чл.106 ДОПК по акт за установяване на задължение по декларация № 17/10.11.2011 г., дължимо съгласно чл.11, ал.3 ЗМДТ от Д.К.И. като ползвател на недвижим имот по приходна квитанция № 56928/29.04.2014 г. /т.3.13 от уточнителната молба/;

- задължение от 43,88 лева по чл.106 ДОПК по акт за установяване на задължение по декларация № 17/10.11.2011 г., дължимо съгласно чл.11, ал.3 ЗМДТ от Д.К.И. като ползувател на недвижим имот по приходна квитанция № 78019/25.07.2012 г. /т.3.14 от уточнителната молба/;

- задължение от 30,81 лева по чл.106 ДОПК по акт за установяване на задължение по декларация № 17/10.11.2011 г., дължимо съгласно чл.11, ал.3 ЗМДТ от Д.К.И. като ползвател на недвижим имот по приходна квитанция № 78018/25.07.2012 г. /т.3.15 от уточнителната молба/;

- задължение от 248,72 лева по чл.106 ДОПК по акт за установяване на задължение по декларация № 17/10.11.2011 г., дължимо съгласно чл.11, ал.3 ЗМДТ от Д.К.И. като ползвател на недвижим имот по приходна квитанция № 20765/13.12.2010 г. /повтаряща се номерация - т.3.15 от уточнителната молба/;

- задължение от 35,73 лева по чл.106 ДОПК по акт за установяване на задължение по декларация № 17/10.11.2011 г., дължимо съгласно чл.11, ал.3 ЗМДТ от Д.К.И. като ползвател на недвижим имот по приходна квитанция № 78017/25.07.2012 г. /т.3.16 от уточнителната молба/;

- задължение от 231,72 лева по чл.106 ДОПК по акт за установяване на задължение по декларация № 17/10.11.2011 г., дължимо съгласно чл.11, ал.3 ЗМДТ от Д.К.И. като ползвател на недвижим имот по приходна квитанция № 77721/24.07.2012 г. /т.3.17 от уточнителната молба/;

- задължение от 16,40 лева по чл.106 ДОПК по акт за установяване на задължение по декларация № 17/10.11.2011 г., дължимо съгласно чл.11, ал.3 ЗМДТ от Д.К.И. като ползвател на недвижим имот по приходна квитанция № 77722/24.07.2012 г. /т.3.19 от уточнителната молба/;

- задължение от 18,44 лева по чл.106 ДОПК по акт за установяване на задължение по декларация № 17/10.11.2011 г., дължимо съгласно чл.11, ал.3 ЗМДТ от Д.К.И. като ползвател на недвижим имот по приходна квитанция № 78020/24.01.2012 г./ т.3.20 от уточнителната молба/;

- задължение от 86,55 лева по чл.106 ДОПК по акт за установяване на задължение по декларация № 17/10.11.2011 г., дължимо съгласно чл.11, ал.3 ЗМДТ от Д.К.И. като ползвател на недвижим имот по приходна квитанция № 5303/03.10.2011 г./т.3.21 от уточнителната молба, претенцията по която съвпада изцяло с претенцията по т.3.12 от същата молба/;

- задължение от 360,00 лева за геодезически услуги за периода от 2011 г. до 2013 г. по ПКО от 11.07.2016 г. /т.3.22 от уточнителната молба/;

- задължение от 200,00 лева за скица-проект и трасиране на граници /т.3.23 от уточнителната молба/;

- такса от 31,00 лева за АГКК, платена на 23.08.2012 г. /т.3.24 от уточнителната молба/.

В исковата молба се твърди, че ищцата е извършила и разходи, свързани с поддръжката и ползването на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 12259.1024.273 по КККР на гр.Враца, заедно с построените в този имот жилище и гараж. Посочва се, че тези разходи са били дължими от наследодателя Д.К., извършени са преди смъртта му от ищцата, с което са спестени разходи на наследниците му, поради което същите дължат възстановяването им при равни части, както следва:

- разходи в размер на 1 900,00 лева, представляващи стойността на труд за почистване на сметище, което е поставяло в риск живота и здравето на обитателите на имота;

- разходи в размер на 750,00 лева за извозване на отпадъците от сметището;

- разходи в размер на общо 900,00 лева за отопление на имота, който е ползван от Д. И. периода от 2010 г. до 2015 г.

Ищцата твърди, че в същия недвижим имот приживе на наследодателя Д. И. е извършила подобрения чрез засаждане на многогодишни растения и дървета, конкретизирани по вид в молбата на ищцата с вх.№ 9832/19.07.2017 г. по гр.д.№ 935/2017 г. по описа на ВРС, на обща стойност 3 115,00 лева, с която сума е увеличена стойността на имота и следва да й бъде възстановена от наследниците му при равни части.

Ищцата твърди, че в същия недвижим имот като владелец е извършила подобрения и след смъртта на Д. И., които са довели до увеличаване на стойността му и следва да й бъдат възстановени от наследниците му при равни части, както следва:

- поставяне на 6 броя алуминиеви врати на обща стойност 2 400,00 лева, заплатени от ищцата на 20.10.2015 г.;

-поставяне на 3 броя РVС прозорци на обща стойност 1 700,00 лева, заплатени от ищцата на 10.11.2015 г.

В исковата молба се посочва също и това, че ищцата е полагала грижи за Д. И. в периода от 21.05.2010 г. до смъртта му на 24.07.2015 г. Твърди се, че в този период наследодателят е бил във влошено здравословно състояние вследствие на мозъчен инфаркт, с тежък дискоординационен синдром, състояние след ИМИ на ВБС и се е нуждаел от 24-часови грижи и асистиране. Твърди се, че тези грижи са полагани единствено от ищцата, с което тя е спестила разходи на наследниците му в общ размер от 50 100,00 лева, които следва да й бъдат възстановени по равно от ответниците.

Ответниците са подали отговор в срока по чл.131 ГПК - преписите от исковата молба са връчени на ответниците на 05.05.2017 г. и на 30.05.2017г., а отговорът е изпратен чрез куриерска агенция на 05.06.2017 г. в 16:22 ч., видно от приложената товарителница /л.64 от гр.д.№ 935/2017 г. по описа на ВРС/.

В отговора ответниците, чрез пълномощника им адв.М.М., оспорват предявените искове като неоснователни и молят за отхвърлянето им. Признава се обстоятелството, че ответниците са единствени законни наследници на Д.К.И. като негови деца, но се посочва, че двамата не следва да отговарят за задълженията на наследодателя си, тъй като К.И. е приел наследството по опис и това приемане съгласно чл.62 ЗН ползва и брат му И.И., който изрично е изразил воля в същия смисъл, както по гр.д.№ 328/2016 г. по описа на ВРС, така и с отговора на исковата молба. Ответниците оспорват твърденията на ищцата, че е заплатила описаните в исковата молба задължения на Д. И.. Навеждат доводи, че в представените с исковата молба писмени доказателства не фигурира името на ищцата като платец, а платените такси към Агенцията по кадастъра не са били дължими от наследодателя им, тъй като не касаят заявени от него услуги. По отношение платените данъци за притежаван от Д. И. имот се сочи, че това са задължения на ищцата, която е станала собственик на същия недвижим имот по силата на извършено в нейна полза дарение през 1998 г. и по смисъла на ЗМДТ именно тя е данъчно задълженото лице. Ответниците считат, че дори да се допусне, че Н.С. е извършвала фактически плащания по задължения на Д. И., то средствата за това са били негови и за нея не е настъпило обедняване. В подкрепа на това становище се излагат съображения, че след м.05.2010 г. с банковата сметка, по която е изплащана пенсията на Д. И., е оперирала единствено ищцата, която ежемесечно е теглила постъпващите от НОИ суми въз основа на издадено й генерално пълномощно. Посочва се, че за периода от посочената дата до смъртта на Д. И. ищцата е изтеглила сумата 58 137,07 лева и дори да е изплащала негови задължения, то средствата за това са били негови.

Ответниците оспорват и претенциите за полагани грижи за наследодателя им и за направени разходи за погребението му. Навеждат доводи, че ищцата е получавала цялата пенсия на наследодателя им, вкл. и изплащаната му добавка за чужда помощ на основание чл.103 КСО, както и че е получила и изплатените му от ДСП-Враца общо 1397,50 лева месечни добавки за социална интеграция, транспортни услуги, информационни и телекомуникационно услуги и диетично хранене. Ответниците твърдят, че ищцата и/или нейния син С.Г. С. са били назначени за личен асистент на Д. И., за което евентуално са получавали и възнаграждение, при което отново липсва елемента на обедняването като предпоставка за уважаване на претенцията. Твърдят също, че ищцата изобщо не е полагала твърдените грижи за наследодателя им, а дори и да го е правила и да е поела разходите за погребението му това е било в изпълнение на нейн нравствен дълг, произтичащ от една страна от качеството й на надарена по извършеното в нейна полза от Д. И. дарение на недвижим имот с нотариален акт № 157, т. ІІ, дело № 2189/1998 г. на нотариус Р.С., а от друга страна от фактическото й съжителство с Д. И., датиращо още преди извършването на дарението.

Ответниците оспорват и претенциите за присъждане на обезщетение за извършени подобрения в имота приживе на наследотателя, като посочват, че имота, в който се твърди, че са извършени тези подобрения, е собственост на ищцата по силата на договора за дарение и дори да се приеме, че такива подобрения са били извършени, то същите увеличават стойността на собствения й имот и не е налице обогатяване на наследниците на Д. И..

В условията на евентуалност ответниците правят възражение за прихващане с техни насрещни вземания от по 29 068,54 лева, произтичащи от задължението на ищцата за връщане на получените от нея без основание парични суми в размер на общо 58137,07 лева в периода 12.05.2009 г. - 31.07.2015 г., изтеглени от банковата сметка на Д.К.И..

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допуснати, изслушани и приети са първоначални и допълнителни заключения на специализирани съдебно-техническа, съдебно-икономическа, съдебно-счетоводна, съдебно-медицинска, съдебно-почеркова и фармацевтично-оценителна експертизи.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изложените от страните доводи, настоящият съдебен състав прави следните фактически и правни изводи:

І. По исковете за осъждането на всеки от ответниците поотделно да заплати сумата от 274,75 лева, представляваща направени от ищцата разходи по повод смъртта на наследодателя им /т.3.1 от уточнителна молба вх.№ 823 от 01.02.2017 г. по гр.д.№ 640/2016 г. по описа на ВОС/.

Между страните не се спори, а и от представеното по делото удостоверение за наследници № 4091/21.03.2019 г., изд. от Община Враца, се установява, че Д.К.И. е починал на 24.07.2015 г. и негови законни наследници са синовете му К.Д.И. и И.Д.И..

Не се спори и относно обстоятелството, че приживе - на 02.07.1998 г. наследодателят на ответниците - Д.К.И. е дарил на ищцата Н.М.С. собствения си недвижим имот, представляващ 1/2 ид.ч. от парцел ХV в кв.316, дв.пл.№ 1533 по плана на гр.Враца, заедно с построените в имота: масивно жилище - част от сграда близнак, състоящо се от сутеренна стая, етаж и таванска стая, и гараж, като дарителят е запазил правото на ползване докато е жив. Сделката е обективирана в нотариален акт № 157, т.ІІ, дело № 2189/1998 г. на нотариус при Районен съд-Враца.

В подкрепа на твърденията си, че е заплатила разходите по погребението на Д. И., ищцата Н.С. е представила заверено копие от фискален бон от 31.07.2015 г., от който се установява, че на Погребална агенция "Почивай в мир" ЕООД е заплатена сума за организация на погребение в размер от 549,50 лева.

От показанията на разпитания по делото свидетел С.С. /син на ищцата/ се установява, че той лично е заплатил средствата за погребението, тъй като майка му в този момент не е имала налични средства, но впоследствие му ги е върнала. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, въпреки близката му родствена връзка със страна по делото, както с оглед обстоятелството, че платежният документ се намира у ищцата, така и с оглед непротиворечиво установеното обстоятелство, че на поклонението в дома на Д. И. и на погребението му не са присъствали нито синовете му, нито неговата сестра А.И.. Това обстоятелство се установява както от показанията на свидетеля С. и от показанията на свидетелката В.Б., която е съсед на имота и е присъствала лично на поклонението в дома на Д. И., така и от показанията на свидетелката на ответниците - А.И..

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Правното основание на исковите претенции е чл.59 ЗЗД. Основателността на общия фактически състав по тази разпоредба предполага установяването на следните обстоятелства - увеличаването на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обедняването и обогатяването да произтичат от един и същи факт или обща група факти и липса на основание за имущественото разместване. Съществено условие за възникване право на вземане при този общ фактически състав на неоснователното обогатяване е обеднелият да не разполага с друг иск, с който може да се защити - чл.59, ал.2 ЗЗД.

Претенцията на ищцата се основава на твърдението, че в тежест на ответниците, в качеството им на наследници на Д. И., е било да понесат разноските за погребението на наследодателя си, и извършеното от нея плащане е довело до неоснователното им обогатяване със спестените разходи.

Настоящият съдебен състав намира, че на първо място следва да бъде отбелязано, че разходите за погребение не представляват пасив на наследството, за да се прецени на плоскостта на наследственото правоприемство чия е имуществената тежест да поеме този разход. Според практиката на ВКС, разходите за погребение представляват вземания, произтичащи от правоотношения извън наследството, тъй като то се открива в момента на смъртта на наследодателя / в този смисъл напр. Определение № 171 от 26.03.2009 г. по ч.гр.д. № 2105/2008 г., ІV гр.отд. на ВКС/.

Релевантно за фактическия състав на чл.59 ЗЗД е единствено обогатяването без основание за чужда сметка. За да се приеме, че е налице обогатяване чрез спестяване на имуществени разходи е необходимо ответниците да са имали произтичащо от закон или договор задължение да ги понесат от собственото си имущество.

В сега действащата нормативна уредба се съдържа единствено регламентация относно здравните изисквания към гробищните паркове /гробища/ и погребването и пренасянето на покойници - Наредба № 2 от 21.04.2011 г. на министъра на здравеопазването, допълнена от наредби на съответните общински съвети. Практически погребалните и траурно-обредните услуги се извършват възмездно въз основа на договор, като разноските се поемат от роднини, близки, колеги, работодатели, държавни и общински органи в зависимост от взимоотношенията, които починалото лице е поддържало приживе; конкретния случай, при който е настъпила смъртта; заслугите на покойника; материалното положение на семейството му и пр. Погребението на починалия и последващите дейности, свързани с почитане на неговата памет, макар и свързани с материални разходи за лицата, които са приели да ги изпълняват, нямат характер на правни задължения за тези лица. Лицето, което е извършило тези разноски, ги върши в изпълнение на нравствен дълг към починалия в знак на уважение. Поемането на разноски за погребение на родител също съставлява само морален дълг, тъй като не е налице изрично предвидено в закон задължение за наследниците да ги заплащат.

При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че за ответниците, в качеството им на наследници на Д. И., не е съществувало предвидено в закона задължение да заплатят разходите за погребение на своя наследодател, за да се извърши преценка, че изпълнението е извършено от Н.С. като незадължено лице. Единствено обичаят като източник на правото въвежда в дълг на близките на починалото лице да го погребат, в съответствие с религиозната му принадлежност, показвайки по този начин обичта и уважението си към него. Това е вътрешно осъзната и доброволна дейност от страна на близките на покойника. Ето защо дори и да се приеме, че ответниците са реализирали облага от спестяване на разходи по погребението на баща им, неизпълнението на моралното им задължение не подлежи на санкция чрез принудително изпълнение по силата на съдебно решение. От друга страна, обстоятелството, че ищцата има качеството на надарено лице, дава основание да се приеме, че тя също е престирала в изпълнение на свое нравствено задължение.

В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките на чл.59, ал.1 ЗЗД за уважаване на предявените искове за осъждането на всеки от ответниците поотделно да заплати сумата от 274,75 лева, представляваща направени от ищцата разходи по повод смъртта на наследодателя им, поради което същите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

ІІ. По исковете за осъждането на всеки от ответниците поотделно да заплати сумата от 1370,13 лева, представляваща спестени разходи на наследодателя на ответниците, докато е бил жив, чрез заплащане на негови задължения от ищцата.

Настоящият съдебен състав намира, че претендираните с тези искове задължения следва да бъдат разделени в две групи с оглед вида на задълженията:

1/. Заплатени публични задължения на Д. И. в общ размер от 1929,26 лева. /или по 964,63 лева спестени разходи от всеки ответник/ за здравни осигурителни вноски и за неплатени данъци върху недвижим имот /ДНИ/, такси битови отпадъци /ТБО/ и други данъци /т.3.2, т.3.3, т.3.4, т.3.5, т.3.6, т.3.12, т.3.13, т.3.14, т.3.15, т.3.15, т.3.16, т.3.17, т.3.18, т.3.19, т.3.20 и т.3.21 от уточнителната молба/.

От писмо вх.№ 3075/01.04.2019 г. от НАП, ТД на НАП Велико Търново, офис Враца /л.602/ се установява, че на 14.11.2007 г. срещу Д.К.И. е било образувано изп.д.№ 247/2007 г. за принудително събиране на публични вземания, установени с Наказателно постановление № ТСК-786/05.12.2003 г. на РИОКОЗ-Враца - глоба в размер на 100,00 лева.

В писмото е посочено, че на основание чл.217, ал.2 ДОПК с Разпореждане за присъединяване № 0247/2007/000002/10.09.2014 г. е допуснато присъединяване в изпълнителното производство и събиране на следните вземания: НЗОК за периода 01.01.2006 г. - 31.12.2006 г. по декл.№ 06002060086485/23.04.2007 г. на НАП-Враца за главница в размер на 158.40 лв. и лихва в размер на 121.45 лв.; НЗОК за периода 21.05.2010 г. - 11.12.2012 г. по декл.№ 060021016766117/31.05.2010 г. на НАП-Враца за и лихва в размер на 0.01 лв. Обстоятелството, че сумите по декл.№ 06002060086485/23.04.2007 г., представляващи задължения за здравно осигуряване за периода 01.01.2006 г.-31.12.2006 г. подлежат на разпределение от публичен изпълнител се потвърждава и от представената справка за общите задължения на Д.К.И..

Посочено е също, че за обезпечаване изпълнението на задълженията по изпълнителното дело е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в ТБ "Банка ДСК" АД с Постановление за налагане на обезпечителни мерки № 0247/2007/000003/10.09.2014 г. Банката е уведомена за наложения запор със Запорно съобщение на основание чл.202, ал.1 ДОПК изх.№ 0247/20078000004/10.09.2014 г. Заверено копие от това запорно съобщение е приложено като доказателство по делото. От наложения запор на банковата сметка за задълженията по НЗОК за периода 21.05.2010 г.-11.12.2012 г. по сметка на принудителното изпълнение е постъпила сума в размер на 0,01 лв.

В писмото е отразено, че към 12.11.2014 г. Д. И. е имал непогасени задължения в ДОС за здравно осигуряване като самоосигуряващ се за периода 01.01.2012 г.-31.12.2012 г. по декларация № 060021302707334/26.04.2013 г., които задължения не са били предмет на събиране в изпълнителното производство. Обстоятелството, че тези задължения не са предмет на публично изпълнение се потвърждава от представената справка за общите задължения на Д.К.И.. В писмото е отразено още, че дължимите суми по посочената декларация в следния размер: 403,20 лева - главница и 62.97 лв. - лихва към.12.11.2014 г., т.е. общо 466.17 лв. са внесени на 12.11.2014 г. Тези данни се потвърждават от представеното от ищцата заверено копие от касова вноска за плащане към бюджета от 12.11.2014 г., от което е видно, че е заплатена сумата 466,17 лева, представляваща осигурителни вноски и наказателни лихви за НЗОК на задължено лице Д.К.И..

В писмото е посочено също, че има извършено плащане и по декларация вх.№ 060021016766117/ 31.05.2010 г. в размер на 16.04 лв., от които главница - 12.69 лв. и лихва към 11.12.2012 г. - 3.36 лв. Плащането е за периода 01.05.2010 г.-31.05.2010 г. и е получено по сметка ЗО на 11.12.2012 г. Тези данни се потвърждават от представеното от ищцата заверено копие от касова вноска за плащане към бюджета, от която е видно, че на 11.12.2012 г. е заплатена сумата 16,04 лева, представляваща вноска от осигурител от задължено лице Д.К.И..

По делото липсват доказателства в подкрепа на изложените в исковата молба твърдения, че ищцата е извършила плащане на здравни осигурителни вноски в общ размер от 379,86 лева по запорно съобщение по изп.д.№ 247/2007 г. по описа на ТД-Велико Търново. В писмо вх.№ 3075/01.04.2019 г. от НАП, ТД на НАП Велико Търново, офис Враца не е отразено извършено плащане на задълженията по Наказателно постановление № ТСК-786/05.12.2003 г. на РИОКОЗ-Враца - глоба в размер на 100,00 лева и на задълженията по декл.№ 06002060086485/23.04.2007 г. на НАП-Враца за главница в размер на 158.40 лв. и лихва в размер на 121.45 лв. Посочено е единствено плащане на задължение по декл.№ 060021016766117/31.05.2010 г. на НАП-Враца за лихва в размер на 0.01 лв., постъпило от пенсията на Д. И. след налагане на запора през 2014 г. По делото е приложено и писмо изх.№ 97-01-319/22.02.2019 г. о НАП, ТП на НАП Велико Търново, Офис Враца, в което е посочено, че образуваното изп.д.№ 247/2007 г. е прекратено на 10.12.2014 г. на основание чл.225, г.1 и т.7 вр. чл.168, ал.1, т.3 ДОПК, т.е. по давност.

Не се доказват и твърденията, че е заплатена глоба в размер на 20,00 лева за здравни осигурителни вноски по запорно съобщение по изп.д.№ 247/2007 г. /т.3.4 от уточнителната молба/. От приложеното по делото заверено копие от приходна квитанция № 20763/13.12.2010 г. /л.75 от делото/ е видно, че е заплатена глоба от 20,00 лева на данъчно задължено лице Д.К.И.,***.

Следователно в периода от 11.12.2012 г. до 12.11.2014 г. в полза на бюджета са изплатени суми за здравни осигуровки на Д. И. в общ размер от 482,21 лева.

От приложеното по делото писмо рег.№ 9400-0-1312/1/29.01.2019 г. на Община Враца се установява, че Н.С. е декларирала собственост върху имот в гр.Враца, ул.***с данъчна декларация по чл.14 ЗМДТ през 2000 г. съгласно НА от 1998 г., но като данъчно задължено лице за същия имот е записан Д. И. като ползвател на имота. В същото писмо е посочено, че на ползвателя са начислени задължения за периода 1998 г. - 01.09.2015 г., като има изготвен акт за установяване на задължения за периода 2006г.-2011 г.

Към делото е приложен Акт за установяване на задължение по декларация № 17/10.11.2011 г. на орган по приходите в Дирекция "МДТ" Община Враца, от който се установява, че на Д.К.И. като данъчно задължено лице са установени задължения за внасяне в общ размер от 237,91 лв. и лихви за просрочие на същите в размер на 28,64 лв. В Акта е описано, че с декларация вх.№ ДК14002236/24.06.2011 г. е деклариран недвижим имот на адрес: гр.Враца, ул.***със собственик Н.М.С. и ползвател Д.К.И., като са начислени задължения за ДНИ и ТБО за периода 2006г.-2011г., които са платени с приходни квитанции № 30494/16.06.2006 г. и № 20765/13.12.2010 г. Впоследствие е подадена декларация вх.№ ДК14003184/03.10.2011 г. по същата партида, с която е предеклариран имота на база представени документи - скица № 2952/06.07.2010 г. и НА № 157/02.06.1998 г. във връзка с промяна в квадратурата, поради което е извършено преизчисление на дължимите ДНИ и ТБО за посочения период. Посочено е, че задълженията са начислени на ползвателя на имота Д.К.И., както и размера на задължения на ДНИ и ТБО по години за периода 2007 - 2011 г., в т.ч. сумите, които са внесени до момента. До Д. И. е изпратено съобщение изх.№ 94000-18221/21.11.2011 г. с определен срок, в който следва да се яви в Община Враца, Д"МДТ" за получаване на акт.

Към делото е приложено писмо изх.№ 94000-4339/1/02.04.2019 г. от Община Враца, в което е отразено, че изпратеното съобщение изх.№ 9400-0-18221/21.11.2011 г. е получено от Н.С. като упълномощено лице. В същото писмо, както и в приложена разписка, е отразено, че екземпляр от Акта е връчен на Н.С. на 02.12.2011 г.

В посоченото писмо е отразено, че в АУЗД № 17/10.11.2011 г. на задълженото лице Д. И. са установени вземания в общ размер от 266,55 лв. за периода 2006-2011 г., а размерът на задълженията за имота за 2012 г. е 94,12 лв., в т.ч. ДНИ 29,94 лв. - главница и 2,38 лв. лихва и за ТБО 57,25 лв. - главница и 4,55 лв. лихва за закъснение.

С покана за доброволно изпълнение рег.№ 9400-0-792/12.01.2012 г. /л.308 и л.96 от делото/ е поканен да заплати доброволно задълженията си за ДНИ и ТБО и лихви върху същите, които към 12.01.2012 г. възлизат общо на 270,83 лева. В поканата задълженията също са посочени по години.

По делото са приложени заверени копия от приходни квитанции, от които се установява, че са извършени следните плащания:

- приходна квитанция № 20765/13.12.2010 г., с която по партидата на Д.К.И. е заплатена сумата 248,72 лева, включваща ДНИ и ТБО за 2005г.-2010 г. и лихви върху тези задължения, като задълженията са посочени поотделно за всяка година;

- приходна квитанция № 77721/24.07.2012 г., с която по партидата на Д.К.И. е заплатена сумата 231,72 лева, включваща ДНИ и ТБО за 2006г.-2011 г. и лихви върху тези задължения, като задълженията са посочени поотделно за всяка година;

- приходна квитанция № 77722/24.07.2012 г., с която по партидата на Д.К.И. е заплатена сумата 16,40 лева, включваща ТБО за 2011 г. и лихва върху тази сума;

- приходна квитанция № 78017/25.07.2012 г., с която по партидата на Д.К.И. е заплатена сумата 35,73 лева, включваща ТБО за 2011 г. и лихва върху тази сума;

- приходна квитанция № 78018/25.07.2012 г., с която по партидата на Д.К.И. е заплатена сумата 30,81 лева, включваща ДНИ - минали години и ТБО- минали години за 2011 г. и лихва върху тези суми;

- приходна квитанция № 78019/25.07.2012 г., с която по партидата на Д.К.И. е заплатена сумата 43,88 лева, включваща ДНИ и ТБО за 2012 г. и лихви върху тези задължения;

- приходна квитанция № 56928/29.04.2014 г., с която по партидата на Д. И. е заплатена сумата 217,58 лв., включваща ДНИ и ТБО за 2012-2014 г. и лихви върху тези задължения;

- приходна квитанция № 5303/08.02.2016 г., с която по партидата на Д. И. е заплатена сумата 86,55 лева, включваща ДНИ и ТБО за 2015 г. и лихви върху тези задължения.

По делото е представена и приходна квитанция № 78020/25.07.2012 г., от която е видно, че по партидата на Д.К.И. е заплатен окончателен годишен патентен данък - ЕТ и лихва върху същия в общ размер от 18,44 лева.

Обобщеният анализ на писмените доказателства води до следните изводи относно заплатени публични задължения на Д. И.:

С касова вноска за плащане към бюджета от 11.12.2012 г. е заплатена сумата 16,04 лева за здравно осигуряване на Д.К.И. за периода 01.05.2010 г.-31.05.2010 г., включваща: 12.69 лв. - главница и 3.36 лв. - лихва към 11.12.2012 г.

С касова вноска за плащане към бюджета от 12.11.2014 г., е заплатена сумата 466,17 лева за здравно осигуряване на Д.К.И. като самоосигуряващ се за периода 01.01.2012 г.-31.12.2012 г., включваща: 403,20 лева - главница и 62.97 лв. - лихва към.12.11.2014 г.

Част от ДНИ и ТБО и лихвите върху същите в общ размер от 248,72 лева, дължими за периода 2005г.-2010 г., са платени с приходна квитанция № 20765/13.12.2010 г. След подаване на данъчна декларация вх.№ ДК14003184/03.10.2011 г., в която е отразена промяна в квадратурите, е извършено преизчисляване на задълженията за ДНИ и ТБО за периода 2006-2011 г., като за този период са начислени като дължими ДНИ и ТБО в размер на още 237,91 лева. Тези суми са отразени като дължими в съставения Акт за установяване на задължение по декларация № 17/10.11.2011 г. и изпратената до Д. И. покана за доброволно изпълнение рег.№ 9400-0-792/12.01.2012 г. В акта и поканата са посочени и дължимите към момента на съставянето на тези документи лихви върху ДНИ и ТБО, поради което общо дължимата сума в акта е в размер на 266,55 лева, а в издадената по-късно ПДИ - 270,83 лева. Плащане на преизчислените и дължими за периода 2006-2011 г. ДНИ, ТБО и лихвите върху тях в общ размер от 314,66 лева е извършено през 2012 г., както следва: с приходна квитанция № 77721/24.07.2012 г., с която по партидата на Д.К.И. е заплатена сумата 231,72 лева; с приходна квитанция № 77722/24.07.2012 г., с която по партидата на Д.К.И. е заплатена сумата 16,40 лева; с приходна квитанция № 78017/25.07.2012 г., с която по партидата на Д.К.И. е заплатена сумата 35,73 лева; с приходна квитанция № 78018/25.07.2012 г., с която по партидата на Д.К.И. е заплатена сумата 30,81 лева. Впоследствие е извършено плащане на дължимите ДНИ, ТБО и лихви върху същите за периода 2012 г. - 2015 г. в общ размер от 348,01 лева, заплатени както следва: с приходна квитанция № 78019/25.07.2012 г., с която по партидата на Д.К.И. е заплатена сумата 43,88 лева; с приходна квитанция № 5303/08.02.2016 г., с която по партидата на Д. И. е заплатена сумата 86,55 лева; с приходна квитанция № 56928/29.04.2014 г., с която по партидата на Д. И. е заплатена сумата 217,58 лв., включваща ДНИ и ТБО за 2012-2014 г. и лихви върху тези задължения. С приходна квитанция № 78020/25.07.2012 г. по партидата на Д.К.И. е заплатен окончателен годишен патентен данък - ЕТ и лихва върху същия за 2012 г. в общ размер от 18,44 лева.

Следователно в периода 13.12.2010 г. до 08.02.2016 г. в Община Враца по партидата на Д.К.И. са извършени плащания на ДНИ, ТБО и лихви върху същите, патентен данък и лихва върху същия, дължими за периода 2005 г.-2015 г., в общ размер на 929,83 лева.

Ответниците са оспорили доказателствената сила на документите, с които са извършени плащания на публичните задължения, като навеждат доводи, че в същите липсва името на ищцата като платец, поради което същите не установяват, че отразените в тях плащания са извършени именно от нея.

Във връзка с това оспорване ищцата е ангажирала писмени и гласни доказателства.

В писмо изх.№ 94000-4339/1/02.04.2019 г. на Община Враца е отразено, че при компютърна обработка приходните квитанции се издават в два екземпляра, първият от които се предава на вносителя, а втория остава в Дирекция"МДТ" за отчитане и архивиране. Плащането е за задълженото лице и в програмния продукт липсва опция за идентификация на вносителя. Единствено по искане на вносителя на гърба на приходната квитанция могат да бъдат отразени идентифициращи данни и да бъдат положени подписи.

От представените по делото медицински документи се установява, че в периода 21.05.2010 г. до 01.06.2010 г. Д. И. е хоспитализиран в Неврологично отделение, като му е поставена диагноза "Исхемичен мозъчен инсулт. Тежък дискординационен синдром. Алкохолна болест."

От показанията на свидетелите В.Б., З.Й., С.С. и А.И. се установява, че след изписването му от болницата, ищцата и св.С. са го прибрали в дома му на ул.*** в гр.Враца и поради нуждата му от постоянни грижи ищцата е останала постоянно да живее при него до смъртта му през м.юли.2015 г.

От показанията на свидетеля С., се установява, че след инсулта на Д. И. ищцата е започнала да получава пенсията му като негов пълномощник и е разбрала, че има наложен запор, поради неизплатени публични задължения. Свидетелят посочва, че майка му е извършила справка, при която е разбрала, че Д. И. не е заплащал нито данъци, нито здравни осигуровки. При проведен разговор с Д. И., той е заявил, че не желае да заплати тези задължения. Свидетелят заявява, че след отказа на Д. И. да заплати задълженията си, майка му е започнала да ги изплаща на части. Свидетелят е придружавал майка си при тези плащания и е помагал при попълването на част от документите. Плащанията на тези чужди задължения обяснява с това, че е трябвало да се вдигне запора и да се осигури спокойствие на Д. И.. От показанията на свидетеля С.С. се установява още, че след като майка му е вземала пенсията от банката, веднага я е предоставяла на Д. И., заедно със съответния документ за получената сума. Той е съпоставял размера на получената сума с този от предходния месец, след което е преброявал парите и ги е прибирал в найлонова торбичка, която е държал под възглавницата си. Извършвал е разпределение на пенсията, като първоначално е отделял около 280,00 лева за лекарства, а от остатъка е давал точни пари за закупуване на санитарни принадлежности, лотарийни билетчета, вестници и кръстословици, храна. В този смисъл са и показанията на св.З.Й., която установява, че е била очевидец как сестра й - ищцата Н.С. е дала пенсията на Д. И., както тай ги е прибрал в пликче под възглавницата и как всички покупки са били отчитани с касови бележки. Свидетелят С. заявява категорично, че Д. И. не е давал пари за погасяване на публичните му задължения и дори не е знаел, че ищцата е изплатила същите.

Съдът дава вяра на показанията на св.С., въпреки близките му родствени връзки с ищцата, тъй като показанията му се базират на непосредствени впечатления, не противоречат на останалите събрани по делото гласни доказателства - показанията на св.В.Б., З.Й., както и на показанията на свидетел на ответниците А.И.. Освен това, показанията му се потвърждават и от събрани писмени доказателства - генерално пълномощно с нотариална заверка на подписа от 30.05.2005 г. /л.54 и 55 от гр.д.№935/2017 г. по описа на ВРС/, с което Д. И. упълномощава Н.С. да извършва всякакви действия правни действия от негово име, както и извлечение от банковата сметка на Д. И. от "Банка ДСК" АД /л.56-60 от гр.д.№ 935/2017 г. по описа на ВРС и л.307 от настоящето дело/, от което е видно, че от м.06.2010 г., т.е. след като Д. И. е получил инсулт, Н.С. е започнала да получава пенсията му като негов пълномощник. Показанията на св.С., че ищцата е узнала за публичните задължения на Д. И. се потвърждават и от посочената по-горе в мотивите разписка, от която е видно че на 12.12.2011 г. Н.С. е получила екземпляр от Акт за установяване на публично вземане № 17/10.11.2011 г. Приложено е и удостоверение изх.№ 1056-06-1/10.01.2019 г. от НОИ, ТП-Враца, от което е видно, че в периода м.09.2010 г. до м.12.2016 г.ищцата Н.С. е получавала пенсия, както и какъв е нейния размер.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Правното основание на исковите претенции е чл.59 ЗЗД.

Претенцията на ищцата се основава на твърдението, че в тежест на ответниците, в качеството им на наследници на Д. И., е било да заплатят дължимите от него публични задължения, поради което извършените от нея плащания са довели до неоснователното им обогатяване със спестените разходи.

За да бъде уважен предявения иск следва да бъде извършена преценка дали публичните задължения представляват част от наследството, за да се прецени на плоскостта на наследственото правоприемство чия е имуществената тежест да поеме този разход.

В наследството влизат не само имуществени права, но и всички наследими имуществени задължения на наследодателя, част от които са и публичните задължения - чл.60, ал.1 ЗН вр. чл.168, т.5 ДОПК. Съобразно разпоредбата на чл.162, ал.2, т.1 ДОПК вземанията на държавата и общините за данъци, задължителни осигурителни вноски и други вноски към бюджета представляват публични вземания, а чл.14 ДОПК определя носителят на тези задължения като задължено лице.

По делото няма спор, че носител на задължението за заплащане на личните здравноосигурителни вноски е бил наследодателят на ответниците Д. И.. Спорен е въпросът дали наследодателят е бил задължен да заплаща ДНИ и ТБО. Както бе посочено, при сключване на разпоредителната сделка с ищцата Н.С., дарителят Д. И. си е запазил право на ползване върху имота до смъртта си. Настоящият съдебен състав намира, че при така запазеното ограничено вещно право, същият по силата на изричната разпоредба на чл.11, ал.3 ЗМДТ е останал задължено лице за заплащане на ДНИ и ТБО за ползвания недвижим имот. Това задължение е изрично залегнало и в разпоредбата на чл.57, ал.1 ЗС.

След като Д. И. е бил задължено лице за заплащане на посочените публични вземания, то при неизплащане на тези задължения имуществената тежест за поемането на тези разходи по силата на наследственото правоприемство преминава върху законните му наследници - ответниците К. и И.И.. Съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства налага извода, че ищцата Н.С. е изплатила преди смъртта на Д. И. със свои средства публичните му задължения в посочените по-горе размери. Извършените от ищцата плащания са без основание, тъй като тя не е била носител на законово или облигационно задължение. При това положение ищцата е обедняла с платените суми, а ответниците са се обогатили със спестените имуществени разходи за заплащане на публичните задължения на наследодателя си с оглед произтичащото от закона задължение да понесат същите по силата на наследствено правоприемство.

При изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че предявените искове за осъждането на ответниците да заплатят спестени разходи на наследодателя на ответниците, докато е бил жив, чрез заплащане на негови публични задължения от ищцата Н.С., са основателни и доказани до размер от 706,02 лева за всеки ответник или общ размер от 1412,04 лева, включващ следното: сумата 16,04 лева за здравно осигуряване на Д.К.И. за периода 01.05.2010 г.-31.05.2010 г., платена с касова вноска за плащане към бюджета от 11.12.2012 г.; за сумата 466,17 лева за здравно осигуряване на Д.К.И. като самоосигуряващ се за периода 01.01.2012 г.-31.12.2012 г., платена с касова вноска за плащане към бюджета от 12.11.2014 г.; за сумата от 929,83 лева за ДНИ, ТБО и лихви върху същите, патентен данък и лихва върху същия, дължими за периода 2005 г.-2015 г., заплатени в периода 13.12.2010 г. до 08.02.2016 г. в Община Враца по партидата на Д.К.И..

В останалата част от пълния им предявен размер предявените искове за заплащане на спестени разходи на наследодателя на ответниците чрез заплащане на негови публични задължения от ищцата са неоснователни и недоказани.

2/. Заплатени задължения на Д. И. в общ размер от 811,00 лева. /или по 405,50 лева спестени разходи от всеки ответник/ за такси към АГКК и за геодезически услуги / т.3.6, т.3.7, т.3.8, т.3.9, т.3.10, т.3.11, т.3.22, т.3.23 и т.3.24 от уточнителната молба/.

От приложените по делото удостоверение изх.№ 25-20316-30/30.01.2019 г. от АГКК и заверени копия от заявления, документи за дължима такса и платежни нареждания се установява следното:

До СГКК-Враца е подадено е заявление вх.№ 94-2767/02.07.2010 г. от Н.М.С., с което се иска да бъде издадена скица на имот кад.№ 12259.1024.273. От приложения документ за дължима такса по заявената услуга е видно, че е определена такса в размер на 45,00 лева. Тази такса е заплатена с платежен документ № BORD00949062/02.07.2010 г. на Общинска банка ФЦ-Враца, в който като задължено лице и наредител на плащането е посочена Н.М. *** е подадено заявление вх.№ 94-2018/11.05.2011 г. от Н.М.С., с което се иска да бъдат нанесени нов самостоятелен обект в кадастъра за сграда 12259.1024.273.1, да бъде издадена схема на самостоятелния обект, да бъде извършен тест на проект за изменение на КККР, да бъде издадена схема-проект и заповед. От приложения документ за дължима такса по заявените услуги е видно, че е определена такса в размер на 90,00 лева. Тази такса е заплатена с платежен документ № BORD0099035/12.05.2011 г. на Общинска банка ФЦ-Враца със задължено лице и наредител Н.М. *** е подадено заявление вх.№ 94-4530/29.09.2011 г. от Н.М.С., с което се иска да бъде издадена скица на имот кад.№ 12259.1024.273. От приложения документ за дължима такса по заявените услуги е видно, че е определена такса в размер на 30,00 лева. Тази такса е заплатена с платежен документ № 81200П-АК-3463 на ЦКБ-Враца по нареждане на С.Г. *** е подадено заявление вх.№ 94-3735/23.08.2012 г. от Н.М.С., с което се иска да бъде извършена промяна на кадастрални данни по съдебно решение, да бъде изготвен проект за промяна на КККР и да бъде издадена скица-проект. От приложения документ за дължима такса по заявените услуги е видно, че е определена такса в размер на 31,00 лева, която е заплатена с платежен документ № 81200П-АА-0555/23.08.2012 г. на ЦКБ-Враца, в който като задължено лице е посочена Н.М.С., а като наредител - С.Г.С..

В удостоверение изх.№ 25-20316-30/30.01.2019 г. от АГКК е описано и още едно плащане към АГКК, извършено от Н.С., а именно - такса от 10,00 лева за промяна в КРНИ, заплатена на 25.06.2010 г. по заявление вх.№ 94-2651/25.06.2010 г., като е представено заявлението, справката за дължимата такса и платежния документ. Представен и документ за дължима държавна такса по заявление № 94-4807/18.10.2012 г. на Н.С., в който е посочена дължима такса от 40,00 лева за издаване на скици. Такива вземания обаче не са предмет на исковата претенция, поради което представените документи не следва да бъдат обсъждани.

Представено е заверено копие от описаното в исковата молба заявление вх.№ 94-1811/29.04.2011 г., по което е определена и заплатена на посттерминал в СГКК-Враца такса в размер на 20,00 лева. От отразените в документите данни е видно, че това заявление е било подадено от трето за настоящия съдебен спор лице - И.А.О.. Представени са и заявления - вх.№ 94-3336/31.07.2012 г. и вх.№ 94-3561/13.08.2012 г., които също са подадени от името на И.А.О., по които съответно са определени дължими такси в размер на 29,00 лева и 10,00 лева. От така представените доказателства в предмета на спора е включена единствено платената така в размер на 20,00 лева по заявление вх.№ 94-1811/29.04.2011 г. Доколкото плащането е чрез посттерминал не може да бъде установено дали е извършено от Н.С. или от подалото заявление лице И.О.. Заплатените такси по другите две заявления не са включени в предмета на исковата претенция, поради което не следва да бъдат обсъждани.

Като доказателства по делото са представени: приходна квитанция от 20.06.2011 г., от която се установява, че Н.С. *** такса от 20,00 лева за разрешение за строеж на ограда, заплатена на 20.06.2011 г., и приходна квитанция от 18.04.2011 г., от която е видно, че Н.С. *** такса от 15,00 лева за издаване на скица на поземлен имот.

От представения по делото приходен касов ордер от 11.07.2016 г. е видно, че Н.М.С. е заплатила на инж.И.А.О. - лицензиран геодезист, сумата 360,00 лева, представляваща възнаграждение за геодезически услуги в периода 2011-2013 г. за схеми на самостоятелни обекти в сграда и трасиране на граници на имот на ул.*** в гр.Враца.

Представена и е квитанция към приходен касов ордер от м.юни.2006 г., от която е видно, че Н.М. е заплатила на ЦЕИС ЕООД сумата 200,00 лева за скица-проект и трасиране на граници.

Между страните се спори дали така платените суми са били в изпълнение задължения на наследодателя на ответниците Д. И.. В отговора на исковата молба се навеждат доводи, че услугите са били заявени от Н.С., поради което Д. И. не е бил титуляр на задълженията. Пълномощникът на ищцата поддържа становище, че всички разходи са били извършени във връзка с необходимостта имотът да бъде ограден и трасиран, във връзка със заявено от Д. И. искане за частично изменение на ЗРП с цел придобиване на допълнителни квадратни метри от Община Враца, във връзка с водене на административни производства поради нарушаване целостта на конструкцията на подпокривното пространство след направени преустройства от другия собственик на сградата-близнак. Изтъква се, че носител на всички тези задължения е Д. И., поради запазеното му право на ползване на недвижимия имот и произтичащата от това необходимост самостоятелно да брани вещното си право.

В подкрепа на твърденията си ищцата е представила многобройни писмени доказателства, чийто анализ във връзка с приетите по-горе в мотивите за установени плащания на посочените суми, обосновава следните фактически изводи:

От приложения нотариален акт № 23, т.І, дело № 26/1956 г. е видно, че К.И.К. е закупил дворно място от 858 кв.м. в гр.Враца. Безспорно е обстоятелството, че в този имот е построена къща-близнак с два самостоятелни входа. Видно от представения протокол от с.з. на 22.05.1975 г. по гр.д.№ 218/75 г. на ВРС е извършена съдебна делба, по силата на която Д.К.И. е получил в дял половината от къщата-близнак, находяща се в източната страна, състояща се от половината от сутеренна стая /мазе/, първи етаж и тавански етаж, която половина от къщата има самостоятелен вход, заедно с половината от общия парцел. Другата половина от къщата-близнак, намираща се в западната част, е получена от сестра му А.К.И..

Както бе посочено, на 02.07.1998 г. с нотариален акт № 157, т.ІІ, дело № 2189/1998 г. на нотариус при Районен съд-Враца наследодателят на ответниците - Д.К.И. е дарил на ищцата Н.М.С. собствения си недвижим имот, представляващ 1/2 ид.ч. от парцел ХV в кв.316, дв.пл.№ 1533 по плана на гр.Враца, заедно с построените в имота: масивно жилище - част от сграда близнак, състоящо се от сутеренна стая, етаж и таванска стая, и гараж, като дарителят е запазил правото на ползване докато е жив.

От изложените данни в удостоверение № 11-5404/04.12.2012 г. от АГКК е видно, че е подадена жалба от Д.К.И. против Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изп.директор на АК в частта относно поземлен имот с идентификатор 12259.1024.245. Въз основа на тази жалба е образувано адм.д.№ 71/2005 г. в Окръжен съд-Враца, приключило с Решение № 323/23.02.2007 г., с което е отменена Заповед № РД 18-43/16.09.2005 т. на изп.директор на АК, с която на основание чл.49 ЗКИР са одобрени КККР за землището на гр.Враца в частта относно имот 12259.1024.245 в гр.Враца. Със заявление вх.№ 06-1830/04.05.2006 г. Д.К.И. е поискал промяна границите на поземлен имот 12259.1024.245 съгласно ЧИПУП, одобрен със Заповед № 4019/31.05.2004 г. на Кмета на Община Враца за УПИ ХV-1533, кв.314 по РП на гр.Враца. По делото е приложен проект за делба и геодезическо заснемане, изработен от "ЦЕИС" ЕООД, гр.Враца, включващ скица-проект за разделяне на имот 12259.1024.244 и скица-проект за разделяне на имот 12259.1024.245, технически отчет, регистър на координатните точки, геодезическа снимка, всички изработени от правоспособно лице. Представена е и скица-проект от 08.06.2006 г., издадена от правоспособно лице, която да послужи пред Община Враца за уреждане на сметки по регулация. В скицата е отразено, че съгласно данните в КККР собственик на имот № 12259.1024.245 с площ 219 кв.м. е Д.К.И., а собственик на част от имот № 1259.1024.242 с площ 31 кв.м. е Община Враца. С договор за покупко-продажба от 30.11.2006 г., вписан в АВ-Враца под № 42, т.ІХ от 01.12.2006 г., Д.К.И. *** право на собственост върху посочените 31 кв.м. ид.ч. Издадена е Заповед № КД-С-14-06/02.04.2007 г. на началника на СК-Враца в изпълнение на Решение № 323/23.02.2007 г. по адм.д.№ 71/2006 г. на ОС-Враца, с която е извършена корекция на границата на имот № 12259.1024.245 съгласно скица-проект на правоспособно лице, протокол за трасиране от 26.04.2006 г., геодезическо заснемане и договора с Община Враца за покупко-продажба Образуван е нов поземлен имот с идентификатор 12259.1024.273 и е разпоредено като негов собственик да бъде вписан Д.К.И.. С нотариален акт № 184/т.V, рег.№ 7439, дело № 771/2008 г. на нотариус Р.С. наследодателят Д.К.И. е продал на ищцата Н.М.С. 31 кв.м. ид.ч. от поземлен имот 12259.1024.273 в гр.Враца.

При така констатираните факти, настоящият съдебен състав приема, че първото по време плащане от Н.С. в размер на 200,00 лева през м.юни.2006 г. е във връзка с възложения проект за делба и геодезическо заснемане, изработен от "ЦЕИС" ЕООД, гр.Враца, който е бил необходим във връзка с протеклата административна процедура, приключила с корекция на граници и придобиване право на собственост от Д. И. върху идеални части от общински имот.

От удостоверение рег.№ 11-5404/04.12.2012 г. на АГКК е видно, че заявление вх.№ 94-2767/02.07.2010 г, по което е заплатена такса в размер на 45,00 лева, е подадено от Н.М.С. с искане за издаване скица на имот кад.№ 12259.1024.273, като въз основа на същото е издадена скица № 2952/06.07.2010 г. От доказателствата по делото е видно, че тази скица е приложена към технически проект, изработен от ЕТ "***-С.А.", гр.Враца по възлагане от Н.С., за изграждане на прозирна ограда по северната, западната и южната регулационна граница на УПИ-273, кв.316 , гр.Враца /л.556-562 от делото/. Тази административна процедура е приключила с Разрешение за строеж № 235/26.10.2011 г. от гл.архитект на Община Враца. Във връзка с издаването на разрешението за строеж на ограда е и заплатената на 20.06.2011 г. от Н.С. *** такса от 20,00 лева за разрешение за строеж на ограда и заплатената на 18.04.2011 г., от Н.С. *** такса от 15,00 лева за издаване на скица на поземлен имот.

От приложените по делото доказателства - писмо изх.№ 9400-0-495/2/15.02.2011 г. на Община Враца, - писмо изх.№ 9400-0-495/4/22.03.2011 г. на Община Враца, писмо изх.№ ВР-77-00-825/08.07.2011 г. на РДНСК, писмо рег.№ 2400-962/1/21.07.2011 г. на Община Враца, писмо изх.№ 9400-0-14043/3/11.11.2013 г. на Община Враца, констативен протокол № 210/19.11.2013 г., констативен протокол № 82/23.04.2015 г., писмо № 9400-0-3217/2/07.05.2015 г., се установява, че в периода 2011-2015 г. са образувани множество административни производства и са извършени проверки по жалби на Н.С., съдържащи оплаквания за извършване на незаконно преустройство на тавански етаж и изградени незаконни постройки в имота на А.К.И., с които се засяга целостта на конструкцията на собствената на ищцата жилищна сграда и се извършва засягане на имотната граница между двата имота.

Във връзка с тези спорове ищцата Н.С. е възложила на правоспособно лице - инж.И.О. изработване на проект за коригиране на границата на ПИ 1024.273 г. /л.563-580 от делото/, а на инж.Е.К. е възложила изготвяне на конструктивно заключение относно причините за настъпили деформации в носещи конструкции на сградата.

В изпълнение на извършеното възлагане са подадените заявления от инж.И.О. до АКГГ, в т.ч. заявление вх.№ 94-1811/29.04.2011 г. от инж.И.О., по което е определена и заплатена на посттерминал в СГКК-Враца такса в размер на 20,00 лева. Отново във връзка с възложения от ищцата проект за коригиране на граница е и платеното от Н.С. на 11.07.2016 г. възнаграждение в размер на 360,00 лева за извършените геодезически услуги от инж.И.О..

По делото са приложени като доказателства Заповед № КД-14-06-46/16.05.2011 г. на началника на СГКК-Враца и Заповед № КД-14-06-204/17.09.2012 г. на началника на СГКК-Враца, от които е видно, че са издадени съответно въз основа на заявление вх.№ 94-2018/11.05.2011 г. на Н.С., по което е платена такса от 90,00 лева, и заявление вх.№ 94-3735/23.08.2012 г. на Н.С., по което е заплатена такса в размер на 31,00 лева. С тези заповеди са одобрени изменения в КККР, като с първата са нанесени нови самостоятелни обекти в сграда, а с втората е отразена промяна в границите на съществуващи обекти. Във връзка с административните производства е и подаденото от Н.С. заявление с вх.№ 94-4530/29.09.2011 г. с искане за отразяване на допълнителни данни за сградите, по което е платена такса от 30,00 лева.

От показанията на разпитаните по делото свидетели В.Б. /съсед на имота/, св.З.Й. /сестра на ищцата/, св.С.С. /син на ищцата/ се установява, че след настаняването си в имота през 2010 г. ищцата Н.С. е предприела действия за ограждането на имота, тъй като до този момент дворът е бил разграден и живущите на горната улица са преминавали свободно през имота. Като друга причина за поставянето на ограда, свидетелите сочат, че Д. И. е помолил Н.С. да не допуска в имота неговите приятели, които са алкохолици и го търсят, за да пият заедно. От показанията на свидетелите Б. и С. се установява, че ищцата е трябвало да извърши ремонт на покрива на къщата, тъй като целостта му е била засегната от действия на собственика на съседния имот в къщата-близнак. Според свидетелите, Д. И. е знаел за ремонта, тъй като е общувал с майсторите и им е давал съвети, и не се е противопоставял на ремонтните работи. Свидетелите заявява, че ремонтът е бил платен от ищцата. Свидетелят С. заявява, че във връзка с възникналата опасност за сградата са изисквани документи от кадастъра, както и специални геодезически услуги, които дейности Д. И. е одобрявал, но не е давал никакви пари за заплащането им.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД.

Претенцията на ищцата се основава на твърдението, че заплатените от нея такси в полза на АГКК и геодезически услуги са били дължими от Д.К.И., поради което извършените от нея плащания са довели до неоснователното обогатяване на ответниците като негови наследници със спестените разходи.

За да бъдат уважени предявените искове, ищцата следва да докаже в условията на пълно и главно доказване, че наследодателят на ответниците Д. И. е бил задължен да изплати посочените такси и услуги на законово или договорно основание. Едва при извършване на такова доказване може да бъде извършена преценка дали посочените задължения представляват част от наследството на Д. И. и дали ответниците по силата на наследственото правоприемство носят имуществената тежест да поемат тези разходи.

Като основание за дължимост ищцата посочва единствено обстоятелството, че Д. И. е бил ползвател на имота и като такъв е бил носител на задълженията, тъй като те са свързани със защитата на неговото вещно право.

Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства може да се направи извод, че единствено извършеното от Н.С. през м.юни.2006 г. плащане в размер на 200,00 лева за изготвяне на скица-проект и трасиране на граници е във връзка с административна процедура, развила се по жалба на Д.К.И. и приключила с придобиване от него на 31 кв.м. ид.ч., включени в поземлен имот с идентификатор 12259.1024.273. Задължението за заплащане на посочената сума произтича от облигационно правоотношение с "ЦЕИС" ЕООД, гр.Враца, по силата на което посоченото дружество е предоставило услуги за изготвяне на скица-проект и трасиране на граници. По делото липсват категорични данни кой е извършил договарянето, но предвид обстоятелството, че услугите са предоставени във връзка с административно производство, образувано по жалба на Д. И. и приключило с придобиване от него на идеални части от общински имот, може да бъде направен извод, че като лице, черпещо ползите от тази процедура, Д. И. е бил и задължен за заплащането на разходите по правоотношението за възлагане на геодезически услуги. Представеното писмено доказателство сочи, че плащането в размер на 200,00 лева е извършено от ищцата Н.С.. Липсват обаче доказателства дали това плащане е извършено с нейни средства или парите са й били предоставени от Д. И.. Плащането е извършено през 2006 г., т.е. преди Д. И. да получи инсулт и да остане неподвижен, поради което същият е бил в състояние сам да управлява делата си. Свидетелските показания по делото касаят извършени от ищцата плащания в периода след 2010 г., а по отношение на този конкретен разход от 2006 г. липсват данни. При това положение настоящият съдебен състав приема, че по отношение на този разход твърденията на ищцата, че е извършила плащане със свои лични средства, са останали недоказани.

Останалите, извършени от ищцата плащания към АГКК, както и плащане на геодезически услуги за периода 2011 г.-2013 г., са свързани с инициирани от самата нея административни производства. От писмените доказателства се установи, че Н.С., в качеството си на собственик на имота, лично или чрез правоспособно лице, е подавала заявленията до АГКК за предоставяне на административни услуги, като необходимостта от тези услуги е свързана с водените от нея административни производства и извършено от нея възлагане на изработване на проекти за изграждане на ограда, конструктивно заключение и проект за коригиране на граница. Не могат да бъдат възприети доводите, че задължено лице в тези производства е бил наследодателя на ответника в качеството си на ползвател. Нормално учредяването на правото на ползване се съпътства или следва от предоставяне на фактическата власт, даваща възможност да се упражнява вече прехвърленото право. В тези случаи, както и когато правото на ползване се учредява чрез запазването му от досегашния собственик при прехвърляне правото на собственост, у собственика остават определена част от възможностите, които е имал и преди възникване на правото на ползване, в т.ч. и да търси защита на собствеността си по административен или съдебен ред, тъй като с посегателството на вещното право на ползване обикновено се засяга и правото на собственост върху вещта - арг.чл.58 ЗС. Ползвателят също може да защитава вещното си право с оглед разпоредбата на чл.11 ЗС и липсата на текст, ограничаващ го да предявява искове или да подава жалби по административен ред. Следователно при наличието на конкуриращи се права върху една и съща вещ законът дава възможност при посегателство върху вещта, както собственикът, така и ползвателят да търсят защита, а не вменява това в задължение единствено на носителя на вещното право. В случая административните производства, във връзка с които са извършени плащанията, са инициирани от собственика Н.С. и ползвателят Д. И. не е бил страна в същите. Облигационните правоотношения, произтичащи от възлагането на проектите за изграждане на ограда, за коригиране на границата на ПИ 1024.273 г. и за изготвяне на конструктивно заключение относно причините за настъпили деформации в носещи конструкции на сградата, също са възникнали вследствие извършено възлагане от собственика Н.С.. При това положение извършените от ищцата плащания не са били без основание, а са в защита на нейното право на собственост върху недвижимия имот, поради което не може да се приеме, че е налице неоснователно обогатяване на ползвателя на имота Д. И..

Съдът намира, че задължение за заплащане на тези разноски не е било налице за Д. И. и с оглед вида на същите. Разпоредбата на чл.57, ал.1 ЗС предвижда, че ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползуването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване на правото на ползуване. Тълкуването на тази разпоредба води до извода, че ползвателят дължи заплащането на разходи, свързани с обикновена поддръжка и отстраняване на текущи повреди в имота. Разноските, извършени във връзка с изграждане на ограда, коригиране на границите и нанасяне на обекти в кадастъра, не могат да бъдат категоризирани като такива, свързани с поддържането на годното за ползване състояние на имота.

При изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че предявените искове за осъждането на всеки от ответниците поотделно да заплати сумата от 405,50 лева, представляваща спестени разходи на наследодателя на ответниците чрез заплащане от ищцата на негови задължения към АГКК и задължения за геодезически услуги следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

ІІІ. По исковете за осъждането на всеки от ответниците поотделно да заплати сумата от 1 775,00 лева, представляваща заплатени от ищцата и спестени на наследодателя на ответниците разходи, свързани с поддръжката и ползването на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 12259.1024.273 по КККР на гр.Враца, заедно с построените в този имот жилище и гараж, а именно:

- труд за почистване на сметище на обща стойност 1 900 лева /т.3.27 от уточнителната молба/;

- разход за извозване на отпадъците от сметището на обща стойност 750 лева /т.3.28 от уточнителната молба/;

- заплатени разноски за отопление на имота за периода 2010 г.-2015 г. на обща стойност 900 лева /т.3.31 от уточнителната молба/.

От показанията на св.В.Б., З.Й. и С.С. се установява, че към момента на получаването на инсулта от Д. И., зад къщата е имало сметище, образувано от големи камъни, строителни материали и боклуци, изхвърляни от преминаващите в двора. Свидетелката Б. установява, че както и в нейния собствен имот, сметището е било на границата с ул."Теменуга" и е било образувано от строителни отпадъци, затрупани с всякакви други боклуци, от които през годините се е натрупала купчина, която е била опасна за живущите в имота. Свидетелката Й. твърди, че от това сметище се е разнасяла смрад, а през лятото оттам са излизали змии. Свидетелите установяват, че след настаняването си в имота през 2010 г. ищцата е започнала да разчиства това сметище, като големите камъни е използвала за терасиране на терена, средните камъни е събирала в тенекии, а в чували е събирала други отпадъци и пръст. Според показанията на свидетелите, ищцата е събрала около 200-300 чувала с отпадъци и е организирала извозването им.

В обратен смисъл са показанията на св.К.Ч., който е племенник на Д. И. и живее в съседната част на къщата-близнак. Свидетелят твърди, че единствените отпадъци в имота на Д. И. са били върху плочата на гаража му и са били следствие от ремонтните дейности, които свидетелят е извършвал в своята част на имота. Посочва, че през 2010 г. Н. го е накарала да изхвърли този боклук, за да може да извежда вуйчо му на чист въздух на плочата на гаража, поради което свидетеля е извадил разрешително от общината за извозване на отпадъците и ги е изхвърлил. Според свидетеля, в градината е имало камъни от съборена подпорна стена, която обаче той е възстановил. Свидетелят заявява, че други отпадъци не е имало, тъй като с разрешение на вуйчо си Д. И. е използвал градината в периода 1998-1999 г., за да си сади домати и краставици.

Настоящият съдебен състав дава вяра на показанията на ищцовите свидетели, независимо от близките родствени отношения на св.З.Й. и С.С. с ищцата. Техните показания кореспондират с показанията на св.В.Б., която няма родствени отношения с ищцата, не е заинтересована от изхода на делото и е била очевидец на разчистването на терена, извършено от ищцата. Показанията на свидетеля Ч. се отнасят към период, предхождащ с повече от 10 години извършеното разчистване. Освен това показанията му, че не е имало сметище, са в противоречие и със заключението на СТЕ от 05.09.2019 г., в което вещото лице инж.Л.А. е отразило, че сметището е било формирано от камъни и строителни отпадъци след ремонт на по-високо стоящата ул."Теменуга", като този извод вещото лице прави, както от състоянието на съседните имоти и по-конкретно от все още намиращите се в един от тях отпадъци, така и от личната си работа като експерт към Община Враца по проекта за разширение на ул."Теменуга". Вещото лице е изчислило, че стойността на натоварване и пренасяне на отпадъци в 300 чувала е 176,80 лева, а извозването им с 4 курса на камион до сметище над 5 км. разстояние е на стойност 140,00 лева. Посочена е обща стойност от 332,64 лева, в която са включени и 5% неописани разходи. В заключението е посочена и стойността на труд за направи на подпорни стени от остатъчни камъни в размер на 240,00 лева.В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че терасирането не е извършено по строителните правила и норми.

От показанията на св.З.Й. се установява, че при настаняването на сестра й при Д. И. през 2010 г. в къщата не е имало ток и вода. Свидетелите В.Б. и С.С. установяват, че впоследствие жилището вече е било отоплено, тъй като ищцата е трябвало да се грижи за болен човек. Според свидетелката Б., ищцата е редувала ток и газ за отоплението, а според свидетеля С. през зимата отоплението е било на дърва и ток, за които ищцата е плащала около 800,00 лева. Свидетелят твърди, че Д. И. е отказвал да дава пари за отопление и вода, като е казвал, че е свикнал с този начин на живот.

По делото са представени фактури и справки за задълженията за електроенергия, които касаят жилището на Н.С. *** и л.217 от делото/, които съдът намира за неотносими към настоящия правен спор. Приложено е и извлечение /л.213-215 от делото/, върху което ръкописно е отразено, че справката е за адрес: гр.Враца, ул.***, но същото е нечетливо, поради което не може да се установи нито партидата, за която се отнася, нито размера на задълженията.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД.

Претенцията на ищцата се основава на твърдението, че заплатените от нея разходи за почистване на сметището и за консумативни разноски са били дължими от Д.К.И., в качеството му на ползвател на имота, поради което извършените от нея плащания са довели до неоснователното обогатяване на ответниците като негови наследници със спестените разходи.

Съществените задължения на ползвателя са уредени в чл. 57 ЗС и са свързани: 1/ със заплащане на разноските, свързани с ползването - в т.ч. данъци, такси; 2/ с изискването вещта да бъде поддържана в състояние, в което е получена от собственика, т.е. без промяна на субстанцията и касаещи преустройства или преработка, които биха се отразили на самата собственост /арг. чл. 97 ЗС/, поемане на разноските по съхранението и поддържането на годното за ползване състояние на вещта /аварийни или текущи ремонти/.

В конкретния случай претендираните суми за заплатени разноски за отопление на имота за периода 2010 г.-2015 г. безспорно попадат в първата група задължения на ползвателя, а именно - за заплащане на разноски, свързани с ползването на имота.

От свидетелските показания може да бъде направен извод, че разходите за отопление са заплащани от ищцата Н.С.. Липсват обаче доказателства, от които да се установява точния размер на заплатените от нея суми. Както бе посочено, приложените писмени доказателства са нечетливи, а показанията на свидетеля С. не могат да бъдат кредитирани в частта относно заплащаните от майка му суми за отопление, тъй като той установява приблизителен размера на заплащаните суми, а тези обстоятелства подлежат на доказване с писмени доказателства, от които да се установи точния размер на заплатените разходи за ел.енергия, дърва и пр.

Претендираните суми за заплащане на положен труд за почистване на сметище и разходи за извозване на отпадъците от сметището могат да бъдат причислени към втората група задължения на ползвателя, а именно - разноски за поддръжка на имота. Както бе посочено в тази група се включват разноски за аварийни и текущи ремонти, т.е. за ползвателя възниква задължение за заплащане на ремонти само когато извършването им е обективно наложително за запазването на имота или когато са свързани с нормалното ползване на вещта. В исковата молба се твърди, че разходите за почистване на сметището са били неотложни, тъй като са поставяли в риск живота и здравето на обитателите на имота. Тези твърдения съдът приема за доказани от показанията на разпитаните по делото свидетели. Претенцията обаче не е доказана по размер. По делото не са представени никакви писмени доказателства, от които да се установи обема на събраните и извозени отпадъци - напр. приходна квитанция за заплатена такса в полза на общината за депониране на строителни отпадъци, превозни документи, в които да са отразени броя на курсовете и обема на извозените отпадъци и др. Данни относно обема на отпадъците се съдържа единствено в свидетелските показания, но съдът намира същите за недостатъчно точни и конкретни - св.Б. заявява, че са извозени не по-малко от 200 чувала с отпадъци, св.Й. заявява - 200-300 чувала, а свидетелят С. твърди, че може да са били и повече от 300 чувала. Липсва и конкретизация относно вида на превозното средство, с което са извозени, и броя на курсовете. В заключението на вещото лице е извършена оценка на труда и извозването, но въз основа на тези неясни и неточни свидетелски показания, поради което съдът приема, че исковата претенция не може да бъде уважена и при прилагане разпоредбата на чл.162 ГПК.

Във връзка с претенциите за заплатени разноски за ползването на имота следва да бъде отбелязано и това, че в конкретния случай под съмнение е дължимостта на тези разноски единствено от ползвателя Д. И.. Когато собственикът на един недвижим имот учреди в полза на друго лице ограниченото вещно право на ползване по предвидения за това ред, той се лишава от всяка възможност да ползва вещта. Аналогично е положението, когато собственикът на недвижим имот се разпорежда със собствеността по силата на надлежно сключена разпоредителна сделка, но запазва правото си на ползване за себе си и/или за друг член на семейството си. Запазеното право на ползване изключва изцяло или отчасти възможността на новия собственик да упражнява правомощието си да ползва собствеността. По съдържание упражняване на вещното право на ползване от ползвателя не се различава от това на собственика на имота, учредил правото и следва да се разбира не само като постоянно обитаване на жилището /недвижимия имот/, а като всяка форма на фактическо и правно използване на имота като: постоянно или временно пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на дейности, свързани с ежедневния бит, стопанска дейност и др. В случая се претендират разноски, извършени в периода 2010 г. - 2012 г., когато ищцата вече е живеела в имота. След като имотът е бил обитаван както носителя на вещното право на ползване, така и собственика на имота, то е налице съвместно ползване и не може да се приеме, че задължението за съхраняване на вещта и за заплащането на разноските, свързани с ползването, се носят единствено от носителя на вещното право.

В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявените искове за осъждането на всеки от ответниците поотделно да заплати сумата от 1 775,00 лева, представляваща заплатени от ищцата и спестени на наследодателя на ответниците разходи, свързани с поддръжката и ползването на недвижим имот, следва да бъдат отхвърлени като недоказани.

ІV. По исковете за осъждането на всеки от ответниците поотделно да заплати следните суми:

От показанията на св.В.Б., св.З.Й. и св.С.С. се установява, че след разчистването на сметището, ищцата С. е облагородила двора, като е направила насаждения - овошки, борчета, лози. Свидетелят С. заявява, че в двора е имало само една череша, а всички останали насаждения са направени от майка му. Обстоятелството, че ищцата е направила трайни насаждения в имота се потвърждава и от показанията на свидетелката на ответниците - А.И., която твърди, че Н.С. е унищожила всички дървета в двора, което са били засадени от тях, но е засадила дюля, праскова и лози.

От показанията на ищцовите свидетели се установява, че състоянието на къщата е било много лошо - дограмата е била стара, с изгнили черчевета, които не могат да се отварят, имало е счупени стъкла, поради което е имало поставени найлони; вратите са били разбити, деформирани и изгнили; външната врата е била без брава и ключалка и там също е бил поставен найлон; стените са били напукани и с подпухнала мазилка, тъй като в имота е имало наводнение; на пода е имало дупки от изронен цимент. Свидетелите Й. и С. установяват, че е била договорена смяната на прозорците и вратите, но ремонтът е бил извършен след смъртта на Д. И., тъй като старите хора са ги посъветвали, че не е добре да се прави ремонт една година след смъртта на покойника. В показанията си свидетелите на ответниците А.И. и К.Ч. също потвърждават извършената от ищцата смяна на прозорци и врати на къщата.

По делото са представени фактура от 20.10.2015 г. и фактура от 10.11.2015 г., в които е отразено, че ищцата Н.М.С. е поръчала 6 бр. алуминиеви врати на обща стойност 2 400 лева, както и 3 бр. ПВЦ прозорци на обща стойност 1 700 лева. По отношение на тези две фактури в първото съдебно заседание пълномощникът на ищцата е заявил, че няма да се ползва от тези документи, тъй като посочените в тях услуги не са реализирани, договорните правоотношения са прекратени и посочените суми са върнати на ищцата, поради което фактурите не са приети като доказателства по делото. Твърди се, че смяната на прозорците и вратите е извършена по-късно, като в подкрепа на тези твърдения се представя фактура № 7075/15.01.2019 г., от която е видно, че Н.С. е поръчала и заплатила в брой 4 бр. алуминиеви врати, 3 бр. ПВЦ прозорци, ППД дъски и комарник, на обща стойност 2 900 лева.

По делото са изготвени първоначално и допълнителни заключения на съдебно-техническа експертиза, в които са оценени алуминиевите врати и ПВЦ прозорци, както и насажденията според направения опис в молба вх.№ 9832/19.07.2017 г. по гр.д.№ 935/2017 г. по описа на ВРС и намерените на място при извършените огледи растения - цветя и трайни насаждения. Вещото лице е конкретизирало кои от описаните растения представляват трайни насаждения, кои са едногодишни и многогодишни растения, както и кои са засадени в почвата и кои в саксии, които през зимата се прибират в къщата.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Рамките на търсената от страната защита се определят с посочване на основанието /изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения/ и петитума на иска. Изхождайки от очертаните в исковата молба предмет на спора и вида на търсената защита спрямо него, съдът прави квалификация на спорно материално право като определя приложимата правна норма. В конкретния случай ищцата твърди, че е извършила посочените подобрения в качеството си на владелец на недвижимия имот, който владее изцяло за себе си, което е довело до увеличаване стойността на имота на наследодателя на ответниците. При така изложените твърдения съдът е квалифицирал предявените искове като такива с правно основание чл.72, ал.1 ЗС и страните не са направили възражения по тази правна квалификация.

За да бъдат уважени искове с посоченото основание следва да бъде установено качеството на ищцата на добросъвестен владелец, извършване на разноски, които са довели до повишаване стойността на имота и размерът на увеличената стойност, както и съществуването на тази увеличена стойност към момента на ликвидиране на отношенията.

От гледна точка на неоснователното разместване на блага, подобренията представляват правно положение, при което вследствие на извършени оценими в пари разходи или разноски, направени от едно лице - подобрител, с които неговото имущество е намаляло и които имат овеществен или предметен резултат, е увеличена стойността на вещта на друго лице - неин собственик, което е увеличило имуществото си с този предметен или овеществен резултат. Следователно една от основните характеристики на подобрението е, че вложените материали, средства и труд са довели до увеличаване стойността на чужд имот.

В конкретния случай е безспорно установено, че наследодателят на ответниците е дарил на ищцата недвижимия имот, в който са извършени подобренията. След като дарението е извършено при спазване на предписаната от закона форма и дарителят Д. И. е бил собственик на имота, то след разпоредителната сделка надареното лице Н.С. владее имота като собственик и няма качеството на добросъвестен или недобросъвестен владелец по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС. Претендираните от нея подобрения са извършени след 2010 г., т.е. след като ищцата е придобила правото на собственост върху имота, поради което със същите е увеличена стойността на собствения й недвижим имот, а не на имота на наследодателя на ответниците.

При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че предявените искове за присъждане на извършени от ищцата подобрения са неоснователни, тъй като не е доказано качеството й на владелец на имота, както и намаляване стойността на собственото й имущество и увеличаване стойността на имуществото на друго лице - собственик на имота. По делото са налице данни, че наследниците на Д. И. са предявили искове за възстановяване на запазената си част от дарения имот, но няма данни производството по делото да е приключило, поради което настоящият съдебен състав взема предвид съществуващото към момента правно положение относно собствеността на имота. Дори и да бъде уважен предявения иск за намаление на дарствените разпореждания, то отношенията между страните във връзка с извършените подобрения ще се уреждат на плоскостта на съсобствеността, а не от гледна точка на наследственото правоприемство, каквато е настоящата претенция.

Отделно от това, като още едно основание за частична неоснователност на претенциите за подобрения, следва да бъде отбелязано и това, че част от засадените в имота растения нямат правната характеристика на подобрения. Не се считат за подобрения движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено повреждане на имота. В случая част от растенията, посочени в допълнителното заключение на СТЕ от 05.06.2019 г., а именно - кана, палма юка-голяма, трилистници, зокум, папрат, мушкато и лимони, не са прикрепени към почвата, а са засадени в саксии. След като не е налице трайно закрепване към имота, то не може да се приеме, че тези растения представляват подобрения на недвижимия имот. Друга част от растенията, посочени в същото заключение, а именно - хризантема, иглика, божур, борче, хортензии, астролилии, китайска роза, далии, ирис, крем , йонотера, лалета, нарциси, зюмбюли, кокичета, не оказват влияние върху цената на недвижимия имот и не водят до увеличаване на стойността му, поради което също не представляват подобрения. Според заключението на СТЕ, стойността на имота се увеличава единствено от дърветата и растенията с по-дълбока коренова система, , тъй като те спомагат за задържане на терена с оглед по-високата му денивелация.

V. По исковете за осъждането на всеки от ответниците поотделно да заплати сумата от 25 050,00 лева, представляваща спестени разходи на наследниците чрез осъществено гледане на наследодателя им от ищцата в периода от 21.05.2010 г. до смъртта му на 24.07.2015 г. /т.3.29 от уточнителната молба, като цената на тази искова претенция е увеличена в съдебно заседание на 24.11.2017 г. по гр.д.№ 5026/2017 г. по описа на ВРС/.

От представените по делото медицински документи - епикриза от УНГО при МБАЛ "Христо Ботев" АД, гр.Враца, епикриза от НО при същата болница, протокол на медицинска комисия № 23/02.06.2010 г. и протокол ЛКК № 182/03.06.2010 г., се установява, че в периода от 14.11.2009 г. до 19.11.2009 г. Д. И. е бил хоспитализиран в УНГО, поради обилно кървене от носа, а в периода 21.05.2010 г. до 01.06.2010 г. е хоспитализиран в Неврологично отделение, като му е поставена диагноза "Исхемичен мозъчен инсулт. Тежък дискординационен синдром. Алкохолна болест."

От показанията на свидетелите В.Б., З.Й., С.С. и А.И. се установява, че когато през 2009 г. Д. И. е получил кръвоизлив сестра му - свидетелката А.И. е извикала Бърза помощ и по време на престоя му в болницата е полагала грижи за него. След изписването му от болницата св.И., с помощта на св.Б., е намерила ищцата Н.С. *** и й е казала, че Д. И. се нуждае от грижи. Ищцата и сина й - св.С.С. са отишли в дома на Д. И. *** и са го намерили във видимо неадекватно и халюцинаторно състояние, поради което са го взели в дома си в жк "Дъбника" и там са полагали грижи за него около един месец. През м.май.2010 г. Д. И. се е обадил на ищцата с оплаквания, че не вижда и не може да ходи, поради което тя и сина й /св.С.С./ са го закарали в спешния център, след което е настанен в отделението и там е получил инсулт.

Свидетелят С.С. установява, че по време на престоя на Д. И. в болницата ищцата всеки ден е ходила при него, за да го нахрани, преоблече и занесе памперси и лекарства. При изписването му свидетелят е наел носачи и линейка, за да може да бъде транспортиран до жилището му. От показанията на св.В.Б., св.З.Й. и св.С.С. се установява, че след изписването му от болницата Д. И. е закаран и настанен в дома си в гр.Враца, ул.***. Същият е бил парализиран от кръста надолу и е имал нужда от постоянни грижи, поради което първоначално в имота са дошли да живеят ищцата Н.С., сина й св.С.С. и внука й. От свидетелските показания се установява, че къщата е била в много лошо състояние - без ток и вода, поради което веднага след настаняването си в имота Н.С. е започнала да хигиенизира, като първоначално синът й е докарвал вода с туби.

Свидетелите заявяват, че ищцата е полагала постоянни грижи за Д. И. до смъртта му през м.юли.2015 г. От показанията на св.Й. и св.С. се установява, че в стаята, в която е живял Д. И. е имало две единични легла, като на едното от тях е спял той, а на другото легло - ищцата Н.С.. Според св.Й., сестра й е полагала грижи не само през деня, но и нощем, тъй като се е налагало да става и да сменя памперсите му и да му дава да пие вода. Свидетелката Б., която живее в съседния имот, установява, че е виждала как лампата светва сутрин в 4:00 часа и ищцата започва да пере дрехите му на ръка и да ги простира на двора. Свидетелката Й. също потвърждава, че в имота не е имало пералня, поради което сестра й е трябвало да топли вода и да пере дрехите на ръка. Синът й е докарвал санитарни материали - памперси, мокри кърпи, подложки, вода и храна с колата, а ищцата е полагала непосредствените грижи за Д. И., изразяващи се в смяна на памперси и почистване, обтриване на тялото с мокри кърпи, преобличане, мазане с мехлеми, за да не се получат рани от залежаване. При повдигането на Д. И., който е бил около 130 кг ищцата е била подпомагана от сина си С.С.. От показанията на св.Б. и св.З.Й. се установява, че ищцата е хранила Д. И. и му е давала лекарства в точно определени часове. Свидетелите Й. и С. установяват, че Д. И. винаги е искал, освен приготвеното от ищцата ядене, да има и точно определени храни, които много е обичал - розови домати, люти чушки, определен вид сирене и меса. Свидетелката Б. заявява, че е влизала при Д. И. и той е имал вид на обгрижен, нахранен и чист човек

От показанията на свидетелите на ищцата се установява, че интелектът на Д. И. е бил запазен и той много е обичал да решава кръстословици, като това е било и неговото основно занимание през деня.

Както бе посочено, от показанията на св.С. се установява, че след получаването на пенсията на Д. И. ищцата му е давала всички пари, които той е разпределял, като първоначално е отделял и е давал пари за лекарства, а след това е давал пари за памперси, кърпи, подложки, пелени и мехлеми за рани. Свидетелят установява, че Д. И. е давал и пари за посочените по-горе храни, които е искал задължително да му бъдат купувани. Тези пари е давал на св.С., който е закупувал всичко необходимо и му е предоставял касовите бележки за отчет. Свидетелят установява още, че Д. И. е карал сина му да му купува лотарийни билетчета, вестници и кръстословици, ваучери за участие в игри по телефона. Според свидетеля, Д. И. е разпределял парите си така, че са му стигали точно за месеца и не е имал никакви спестявания, а е казвал, че държавата му ги дава, за да ги харчи.

От показанията на св.Б. и св.С. се установява, че е имало случай, при който в имота на Д. И. са дошли двама полицаи, придружени от св.А.И., като са обяснили, че е подаден сигнал за самонастаняване на Н.С. в имота и е подаден сигнал, че Д. И. е викал за помощ и се упражнява насилие спрямо него. Свидетелката Б. установява, че през това време е била навън в двора и вратата на стаята, в която е лежал Д. И. е била отворена, но не е чула никакви викове. Навън са били и нейните деца, а св.С. е бил на терасата и е разговарял с тях, като никой от тях също не е чул викове за помощ. Н.С. е пуснала полицаите да влязат в дома. Свидетелят С. установява, че полицаите са разпитали Д. И. дали върху него е упражнявано насилие и дали е бит. След като са получили отговори от Д. И., че не е бит, същите въпроса са задали и на самия свидетел, като са обяснили, че е подаден сигнал от съседи. Според свидетеля, проверката е приключила със съставен акт на А.И. с предупреждение, че при следващи неверни сигнали ще й бъде наложена глоба. като след извършването на проверката са излезли и са й благодарили за оказаното съдействие. Свидетелката Б. установява, че Д. И. понякога е викал, но само за да разбере къде е ищцата, тъй като е имал някакви страхове и постоянно я е търсил и искал да е при него.

От показанията на св.Б. и св.С. се установява, че в деня на погребението на Д. И., на поклонението му не са дошли нито синовете му, нито сестра му А.И.. Свидетелите установяват, че сестра му е знаела за погребението, но е изнесла транзистор на прозореца, усилила е музиката и дори е започнала да се смее.

В противоречие с показанията на ищцовите свидетели в частта им относно полаганите грижи от ищцата за наследодателя на ответниците са показанията на свидетелката А.И., която е сестра на Д.К. и живее в съседния имот. Тази свидетелка твърди, че според нея не са полагани грижи, тъй като ищцата не е викала лекари, които да правят раздвижване на брат й. Свидетелката заявява, че не е била допускана в имота, за да види как е брат й, поради което два пъти е подавала молба до полицията, за да може да влезе да го види. Свидетелката заявява, че е чувала през стената, че брат й вика, като счита, че той се е мъчел, тъй като ищцата не му е давала алкохол и цигари. Счита, че Н.С. е излизала да работи в градината, за да не слуша как брат й вика. Свидетелката не отрича, че е имало случай, в който е викнала полиция, тъй като е чувала силни крясъци, побой и обиди, но когато полицията е дошла Н.С. не я е пуснала да влезе, за да види какво се случва вътре. Когато са излезли полицаите са казали, че Д. И. не е бит, но според свидетелката брат й е казал това само защото е бил зависим от ищцата и сина й. Заявява, че е надничала през прозореца и е виждала, че брат й е все легнал и го поизправят единствено за хранене, а не го слагат да седи в количката, но след като ищцата е разбрала, че гледа през прозореца е сложила пердета, за да не вижда какво се случва в стаята. Според свидетелката, ищцата не е била постоянно при брат й, а се е случвало и по цял ден да няма никой при него. Тези изводи свидетелката прави от това, че е виждала ищцата и синът й постоянно да ходят някъде с колата. Свидетелката И. твърди, че ответниците са искали да видят баща си, но ищцата не ги е пуснала . Заявява, че е узнала за погребението, но не е отишла, а си е пуснала звука на телевизора, тъй като не е искала да чува от терасата как си говорят.

Противоречие в свидетелските показания се констатира и в частта, касаеща отношенията между Д. И. и Н.С.. Свидетелите З.Й. и С.С. заявяват, че отношенията между ищцата, нейния съпруг и наследодателя на ответниците е съществувало семейно приятелство. Според свидетелката Й., Д. И. е ходил често на гости при Н.С. и съпруга й и е бил постоянен гост в дома им на всички семейни празници. Свидетелката счита, че Д. И. е прехвърлил имота си на сестра й, тъй като след втория му развод е казал, че вече няма кой да го погледне и само те се грижат за него. Според показанията на З.Й., Д. И. е спрял да посещава дома на ищцата след смъртта на съпруга й. Свидетелката А.И. пък счита, че между брат и ищцата е имало приятелство, тъй като е виждала Н.С. скришом да посещава Д. И. в дома му още докато съпругът й е бил жив.

Настоящият съдебен състав приема за достоверни показанията на свидетелите на ищцата, тъй като същите се основават на преки и непосредствени впечатления. Действително свидетелите С.С. и З.Й. са в близки родствени отношения с ищцата, но показанията им се подкрепят напълно от показанията на св.В.Б., която няма родствени връзка със страните и не е заинтересована от изхода на делото. Съдът не кредитира показанията на св.И., тъй като същите не са базирани на непосредствени впечатления, а се основават на догадки и са явно повлияни от отрицателното отношение на свидетелката към ищцата С.. Освен това показанията й в частта, в която заявява, че ответниците са идвали и са искали да видят баща си, противоречат дори на показанията на сина й - св.К.Ч., който заявява, че ответникът К.И. е идвал само един път да види баща си, но това е било преди 2010 г., а не е виждал и не е чувал от майка си ответниците да идват да търсят баща си след това.

При тези съображения настоящият съдебен състав приема за недоказани твърденията на ответниците, че ищцата е живяла на съпружески начала с баща им още преди извършването на дарението, както и че не е полагала добри грижи за него и е упражнявала насилие спрямо него.

Не са доказани и твърденията на ответниците, че за полаганите грижи ищцата и сина и са получавали заплащане като социални асистенти. От приложения по делото трудов договор № 12/03.06.2015 г. е видно, че С.С. *** за личен асистент на Д. И. на 03.06.2015 г., т.е. около месец преди смъртта на наследодателя на ответниците. Няма данни за предходен такъв договор, по силата на който да е получавано възнаграждение от ищцата или сина й за полаганите грижи за Д. И.. В представеното писмо рег.№ 9400-0-21391-111/17.12.2010 г. от Община Враца е отразено, че молба за предоставяне на социална услуга е била подадена от Д. И., но не е включен в проекта и е останал в резервите.

От приложените по делото медицински документи, както и от заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза се установява, че Д. И. е страдал от следните заболявания: хипертонична сърдечна болест, мозъчно-съдова болест с преживян исхемичен инсулт и тежък дискординационен сондром, сърдечна недостатъчност, алкохолна болест, полиневропатия, епистаксис, флеботромбоза. Заключението на вещото лице д-р Г. е, че с оглед здравословното състояние на Д. И. и затрудненията му в битовото самообслужване, е било необходимо да се полагат ежедневни грижи, осигуряващи медикаментозното му лечение, хранене и други битови нужди. В експертизата са посочени медикаментите, които е трябвало да бъдат приемани от Д. И. за лечение на отразените в медицинските документи заболявания, като в съдебно заседание е извършена конкретизация на броя приеми на различните медикаменти и продължителност на лечението с всеки от тях. Според вещото лице, Д. И. е трябвало да спазва хранителен режим с пълна забрана на употребата на алкохол и тютюнопушене, с осигуряване храна, бедна на сол и мазнини, с повече плодове и зеленчуци.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът възприема като обективно и компетентно. Вещото лице е дало отговор на въпроса какъв е размера на средномесечната издръжка на едно лице за периода от м.0.2010 г. до м.07.2015 г., като е посочило различни варианти. Според първия вариант, средномесечният разход /издръжка/ е определен на база годишните статистически данни за страната и за Област Враца, както следва:

- за страната: за 2010 г. - 273,16 лева, 2011 г. - 291,16 лв., за 2012 г. - 338,16 лв., за 2013 г. - 372,16 лв., за 2014 г. - 375,75 лв., за 2015 г. - 388,83 лв.;

- за Област Враца: за 2010 г. - 269,58 лева, 2011 г. - 276,41 лв., за 2012 г. - 321,92 лв., за 2013 г. - 321,50 лв., за 2014 г. - 339,66 лв., за 2015 г. - 363,58 лв..

Във втория вариант е посочен размера на средномесечната издръжка, изчислена по тримесечия на база статистическите данни за страната за съответното тримесечие, както следва: за 2010 г. - 279,38 лева, 2011 г. - 291,27 лв., за 2012 г. - 328,83 лв., за 2013 г. - 363,56 лв., за 2014 г. - 363,32 лв., за 2015 г. - 373,42 лв.

Вещото лице е дало заключение, че необходимите средства за издръжка на Д.К. с оглед възрастта му и типичните среда и условия на живот при съпоставка с годишния паричен разход по групи разходи за пенсионери по данни ИС ИНФОСТАТ са следните: за 2010 г. - 271,25 лева, 2011 г. - 276,63 лв., за 2012 г. - 307,08 лв., за 2013 г. - 329,75 лв., за 2014 г. - 341,33 лв., за 2015 г. - 344,58 лв.

В заключението е отразен размера на получавана от Д. И. ежемесечна пенсия за периода 0.05.2010 г. до м.07.2015 г., както и размера на ежемесечно получаваните добавки за чужда помощ. Отразено е, че от Община Враца е получил социална услуга "Личен асистент" единствено въз основа на Договор № 39/03.06.2015 г. за периода 03.06.2015 г. до 24.07.2015 г. , а от ДСП-Враца е получил помощи под формата на инвалидна количка, комбиниран стол за тоалет и баня, антидекубитален дюшек и възглавница.

В съдебно заседание вещото лице С.Р. е пояснило, че в посочения размер на необходимите средства за издръжка на Д.К. не е включило стойността на закупуваните от него медикаменти и санитарни принадлежности, тъй като не са приложени касови бележки, от които да е видна стойността им и отстъпката. Пояснено е, че не са взети предвид и средствата, необходими за полагане грижи от трето лице.

По делото са изслушани първоначално и допълнително заключение на фармацевтично-оценителна експертиза с вещо лице магистър фармацевт О.Н.. Въз основа на представената по делото рецептурна книжка на Д. И., вещото лице е изчислило, че стойността на лекарствата, посочени в същата, за периода 21.05.2010 г.- 02.07.2015 г. е в размер на 682,77 лева, поети от РЗОК и 1 453,44 лева, поети от Д. И.. В допълнителното заключение вещото лице е отразило, че средната пазарна стойност на лекарствата по приложените към делото 9 броя рецепти е в общ размер от 189,58 лева, но липсват отметки или касови бележки, въз основа на които да се прецени дали са закупувани, кога, колко и каква точно е реалната им стойност.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Л.Г. се установява, че получените доходи от пенсия и добавки от Д. И. за процесния период от м.05.2010 г. до м.07.2015 г. са в общ размер от 50 906,01 лева. Отразено е, че пазарната цена на грижите за домашен помощник /личен асистент/ в гр.Враца за същия период е в размер на общо 22 870,97 лева.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните изводи:

Предявените искове са с правно основание чл.59 ЗЗД.

Ищцата основава претенциите си на твърдението, че ответниците са се обогатили като са спестили разходите, които е следвало да направят за гледането на своя наследодател Д. И., а тя е обедняла, тъй като е вложила труд и пари за гледането същото лице.

Обогатяването, респ. обедняването, не са въпрос на субективна преценка, а на обективен критерий, който е от материално естество и е оценим в пари. Както бе посочено по-горе в мотивите, за да се приеме, че е налице обогатяване чрез спестяване на имуществени разходи е необходимо същите да са били нужни и ответниците да са имали произтичащо от закон или договор задължение да ги понесат от собственото си имущество.

В закона се съдържа принципно задължение на пълнолетните деца да дават издръжка на своите родители - чл.140 и чл.141 СК, както и да се грижат за възрастните си или болни родители - чл.124, ал.5 СК. За да се приемат наличието на такива задължения спрямо родител от страна на пълнолетните му деца, следва да бъдат доказани елементите от хипотезата на тези правни норми, а именно - нетрудоспособност на родителя и невъзможност да се издържа от имуществото си, както и нужда от грижи поради нетрудоспособност или болест. Съгласно ТР № 12 от 22.III.1971 г. по гр. д. № 112/70 г., ОСГК, лицето, което е давало издръжка вместо задълженото да я дава лице, има право да води иск за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД срещу последното лице, независимо от това дали имащият право да търси издръжката е предявил иск за това или не. По аналогия това разрешение следва да бъде отнесено и към случаите, в които се претендира остойностяване на полаган труд вместо задълженото по закон лице.

В конкретния случай, в исковата молба не се твърди, че ищцата е заплащала издръжка на Д. И., а и от събраните доказателства не се установи невъзможност на същия да се издържа със собствената си пенсия.

По отношение задължението за полагане на грижи от доказателствата се установи по категоричен начин, че в периода от м.май.2010 г. - момента на получаване на инсулт от наследодателя на ищците до м.юли.2015 г., когато е настъпила смъртта му, Д. И. е бил в тежко здравословно състояние - парализа на долните крайници, съпроводена с множество придружаващи заболявания. Както от свидетелските показания, така и от заключението на съдебно-медицинската експертиза се установи, че това негово състояние е налагало да бъде обгрижван денонощно, поради което съдът приема, че за ответниците като негови деца е възникнало задължението по чл.124, ал.5 СК да се грижат за своя възрастен и болен баща. Липсват обаче каквито и да са доказателства, от които да се установява ответниците К. и И.И. да са посещавали баща си, да са се интересували от здравословното му състояние, да са полагали грижи за него или да са осигурявали финансови средства за гледането му, поради което съдът приема, че е налице неизпълнение на вмененото им от закона задължение. От събраните по делото доказателства се установи, че в посочения период грижи за наследодателя на ответниците са полагани от ищцата Н.С.. При това положение ответниците са се обогатили със спестените имуществени разходи, които биха направили за дължимите грижи за своя болен родител.

При доказаното обедняване на ищеца чрез полагане на грижи за друг човек се дължи обезщетение за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД само при липсата на основание, т.е. когато положилият грижите не е бил натоварен да извършва дейността по силата на законово или облигационно задължение. При наличието на основание, каквото е наличието на уговорки за престация, обезщетение не се дължи /В този смисъл Решение № 502 от 05.01.2012 г. по гр.д.№ 69/2011 г., ІV г.о., на ВКС/.

В конкретния случай ответниците правят възражения, че са били налице основание за полаганите от ищцата грижи, а именно - фактическото й съжителство с наследодателя им, както и изпълнение на нейн нравствен дълг като надарено лице.

Възражението на ответниците, че наследодателят им и ответницата са живели на съпружески начала, не се подкрепи от събраните по делото доказателства.

Възражението, че ищцата е изпълнила свой нравствен дълг, съдът приема за неоснователно.

Съзнателното изпълнение на нравствен дълг като основание за престиране, поради което даденото не подлежи на връщане, е уредено в разпоредбата на чл.55, ал.2 ЗЗД. В т.3 на ППВС № 1 от 28.05.1979 г. е прието, че въпросът за съзнателното изпълнение на нравствен дълг може да се разглежда само при първия фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД - в случаите на начална липса на основание, но не и да се отнася към фактическия състав на чл.59, ал.1 ЗЗД.

За пълнота на изложението и с оглед спецификата на конкретния случай, настоящият съдебен състав намира, че все пак трябва да бъде отразено и следното: Между страните не се спори относно обстоятелството, че с договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 157, т.ІІ, дело № 2189/1998 г. на нотариус при Районен съд-Враца, Д.К.И. е дарил на ищцата Н.М.С. собствения си недвижим имот, представляващ 1/2 ид.ч. от парцел ХV в кв.316, дв.пл.№ 1533 по плана на гр.Враца, заедно с построените в имота: масивно жилище - част от сграда близнак, състоящо се от сутеренна стая, етаж и таванска стая, и гараж. Този договор има едностранен и безвъзмезден характер, като по силата му дарителят отстъпва в собственост на дарения подареното, като със стойността на последното имуществото на дарителя се намалява, а на дарения се увеличава. Срещу полученото имущество надареният има единствено морално задължение за признателност към дарителя. Настоящият съдебен състав намира, че в моралното задължение за признателност не е включено задължение за гледане на дарителя, тъй като противното би означавало приравняването на договора за дарение с друг вид договор - за прехвърляне на имуществени права срещу задължение за издръжка и гледане. Що се касае до задължението за издръжка на надарения, съгласно разясненията, дадени в мотивите на ТР № 1 от 21.10.2013 по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГК на ВКС, моралното задължение за признателност се трансформира в правно такова за даване на издръжка при настъпването на определени юридически факти - ако дарителят изпадне в нужда и ако поиска от надарения да му дава издръжка. Както бе посочено, в конкретния случай се установи по несъмнен начин, че в процесния период дарителят е бил в тежко здравословно състояние, но въз основа на събраните по делото доказателства за доходите му не може да бъде направен извод, че същият е бил поставен в състояние на рисково оцеляване, тъй като с получавана пенсия е могъл да подсигури нуждите си от храна, лекарства, консумативи. Дори и да се приеме, че е изпаднал в нужда от издръжка, моралното задължение за признателност на надарената Н.С. би се трансформирало в правно задължение за издръжка само при положение, че такава издръжка е била поискана от надарения и че самата ищца не би била поставена в състояние на рисково оцеляване с предоставянето на такава. По делото са налице единствено доказателства, че Д. И. е приел предоставените от надарената грижи, но няма данни същият да е искал от нея издръжка. Освен това, при събраните доказателства относно доходите на ищцата в процесния период от 21.05.2010 г. до 24.07.2015 г., а именно - получавана пенсия в размер, който е повече от два пъти по-нисък от доходите на дарителя, настоящият съдебен състав намира, че при предоставяне на издръжка тя би се поставила в по-лошо положение от това на дарителя, поради което не може да се приеме, че моралното й задължение за признателност се е трансформирало в правно задължение за издръжка, което тя да е изпълнявала чрез ежедневните грижи.

В обобщение, настоящият съдебен състав намира, че положените от ищцата грижи за наследодателя на ответника са без основание, тъй като тя не е била натоварена да извършва тази дейност по силата на законово или облигационно задължение, поради което за нея е налице обедняване, а за ответниците - обогатяване чрез спестяване на имуществените разходи за грижите, които са били нужни на наследодателя им и е следвало да понесат от собственото си имущество по силата на произтичащото от закон задължение.

При това положение предявените искове с правно основание чл.59 ЗЗД са основателни и възниква въпроса за размера, в който следва да бъдат уважени. Настоящият съдебен състав приема, че единственият измерител за остойностяване на спестените разходи е средната пазарна цена, която ответниците биха заплатили при наемане на лице, което да полага грижи за болния им баща. С оглед здравословното състояние на Д. И. в процесния период и доказаната пълна негова невъзможност да се грижи за себе си и за домакинството, размерът на средната пазарна цена следва да бъде определен на база постоянно присъствие в дома на болния, като грижите включват смяна на памперс, измиване, преобличане, хранене, даване на лекарства, пране, почистване на помещение и всички други ежедневни дейности, свързани с обслужването на болния и с поддържането на подходящи битови условия в дома му. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза с вещо лице Л.Г. се установява, че средният разход в района на гр.Враца за асистент, който да полага посочените грижи, е в размер на една минимална работна заплата, коригирана с коефициент 1,25. Вещото лице е изчислило, че за периода от м.05.2010 г. до м.07.2015 г. за заплащане на домашен помощник /личен асистент/ на пазарен принцип за гр.Враца са били необходими общо 22 870,97 лева. При това положение настоящият съдебен състав намира, че предявените против всеки от ответниците искове за неоснователно обогатяване със спестени разходи чрез осъществено гледане на наследодателя им от ищцата следва да бъдат уважени до размер от 11 435,49 лева. В останалата част до пълния претендиран от всеки ответник размер от 25 050 лева исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

VІ. По възраженията на ответниците за ограничен размер на отговорността им и за прихващане.

1/. Основното възражение на ответниците е, че носят ограничена отговорност за задълженията на наследодателя Д.К.И., тъй като са извършили приемане на наследството по опис.

В подкрепа на тези твърдения към делото е приложено заверено копие от Определение № 79/08.01.2016 г. по ч.гр.д.№ 3578/2015 г. на Районен съд-Враца, от което е видно, че съдът е допуснал приемане по опис на наследството на Д.К.И. от законния му наследник К.Д.И., включващо движимите вещи, описани в протокол за извършен опис от 19.11.2015 г. по изп.д.№ 621/2015 г. по описа на СИС при ВРС. Със съдебния акт е постановено да бъде вписано приемането на наследството по опис в особената книга при Районен съд-Враца.

Извършеното вписване в книгата се установява от удостоверение изх.№ 1/11.01.2016 г. на ВРС, от което е видно, че извършеното от К.Д.И. приемане по опис на наследството на Д.К.И. е вписано в книгата на съда под № 1 от 11.01.2016 г., стр.89.

Като доказателство по делото ответниците са представили и протокола за извършения опис, съставен от държавен съдебен изпълнител на 19.11.2015 г. по изп.д.№ 621/2015 г. по описа на СИС при ВРС. В протокола е отразено, че на посочената дата ДСИ по писмено искане на К.Д.И. и на основание разпореждане № 10183/20.01.2015 г. съгласно чл.553, ал.3 чл.465 и сл. ГПК е извършил опис на движими вещи на починалия наследодател Д.К.И., находящи се на адрес: ***, които са му били посочени от молителя , както следва:

1. Легло един персон и половина - дървено, разглобено, с матрак, произведено преди повече от 15 години;

2. Комплект чаши за кафе /сервиз/ - 6 бр. чашки и 6 бр.чинийки, порцелан - бял с цветни мотиви;

3. Маслен радиатор "Смядово", кафяв цвят, с 20 ребра, 2 КW, работещ;

4. Портативен телевизор марка LG с фабричен номер 20020610029.

На основание чл.468 ГПК съдебният изпълнител е оценил вещите, като общият размер на оценката е 140,00 лева. За пазач на вещите е назначена Р. Иванова Коцева, живуща на посочения адрес, на който е извършен описа.

С молба вх.№ 463/16.01.2019 г. ищцата е автентичността и верността на протокола за опис, като посочва, че в същия не е посочено кои лица са присъствали на извършването на описа, не са индивидуализирани положените подписи в графата "молител" и в графата "пазач". Твърди, че не е извършен опис на посоченото място и дата, че такива вещи не са намерени на посочения адрес, както и че молителят К.Д.И. не е присъствал на място и подписът не е положен от него и на посочената дата. Поискано е откриване на производство по оспорване истинността на протокола. В същата молба ищцата твърди, че преди приемането на наследството по опис ответниците са извършвали действия по разпореждане с имуществени права на наследодателя, поради което отговарят неограничено за неговите задължения.

С писмено становище от 31.01.2019 г. ответниците са заявили, че ще се ползват от оспорения протокол за опис.

В първото съдебно заседание, проведено на 31.01.2019 г., съдът на основание чл.193 ГПК е открил производство по оспорване истинността на представения с отговора на исковата молба протокол за опис от 19.11.2015 г. по изп.д.№ 621/2015 г. по описа на СИС-Враца.

В рамките на откритото производство е изслушан ответника К.И. по реда на чл.176 ГПК, събрани са гласни доказателства и е допусната съдебно-почеркова експертиза.

В обясненията си, дадени по реда на чл.176 ГПК в съдебно заседание на 14.03.2019 г., ответникът К.И. заявява, че вещите, посочени в протокола за опис, са били собственост на неговия баща и са били предадени на А.К.И., за да ги предаден на него и брат му. Посочва, че по време на извършване на описа тези вещи са били взети от леля му А. и са се намирали в имот, който е собственост на К. и И. И.. Заявява, че на посочената в протокола дата по време на описа са присъствали той, майка му и съдебния изпълнител. Твърди, че съдебният изпълнител е видял вещите, тъй като те са му били посочени и му е била обяснено, че това са вещи от бащата на молителя. Ответникът заявява, че той и брат му считат, че това са всички вещи останали в наследство от техния баща.

В рамките на откритото производство е извършен допълнителен разпит на свидетелките З.Й. и А.И..

Свидетелката Й. заявява, че когато се е запознала с Д. И., той вече е бил женен за втори път, но й е разказвал, че е имал първи брак с жена на име Р., от която има родени две момчета-близнаци. Свидетелката си спомня, че Д. й е разказвал, че след развода първата му съпруга е напуснала семейното им жилище, заедно с децата, и в жилището са останали само техни дрешки, които тя не е поискала да вземе, защото не е искала да има нищо общо с него. Свидетелката счита, че Д. И. не би оставил никакви свои вещи при сестра си А.И., тъй като двамата са имали изключително лоши отношения заради имотни проблеми. Пред свидетелката Д. И. не е споменавал да е оставил вещи при сестра си, като до 2010 г. дори не й е споменавал, че има сестра.

Свидетелката А.И. заявява, че брат й Д. И. е оставил при нея вещи за съхранение, тъй като след като се е събрал с втората си жена тя е искала да обзаведе дома им с нови вещи. По тази причина Д. И. е предложил на сестра си старите вещи, които обаче тя не е искала да ползва, а само ги е съхранила. Свидетелката установява, че брат й е оставил при нея едно легло персон и половина, сервиз за кафе, радиатор и малко телевизорче. Според свидетелката тези вещи са купувани пред 1970 г. Свидетелката заявява, че след смъртта на брат й е дала тези вещи на племенниците си за спомен и те са ги прибрали. Свидетелката не се спомня нито точно кога ги е дала на племенниците си, нито превозното средство, с което те са ги откарали от дома й.

От заключението на вещото лице инж.А.А. по допусната съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписът, положен срещу позицията "Молител 1" на трета страница от протокола за опис от 19.11.2015 г. е изпълнен от лицето К.Д.И..

По делото е представена писмена молба вх.№ 2506/14.03.2019 г. от И.Д.И., в която изрично заявява, че в съответствие с правото си по чл.62 ЗН ще се ползва от извършеното от брат му К.Д.И. приемане по опис на наследството на покойния им баща Д.К.И. съгласно протокол за опис на движими вещи от 19.11.2015 г. В молбата се сочи, че И.И. не е и не желае да приеме направо наследството, нито да се откаже от него.

При тази фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Приемането на наследството по опис е правно действие, което има за цел да ограничи отговорността на приелия наследството по опис за задълженията на наследодателя само до стойността, която се покрива от наследственото имущество. Ето защо възражението за ограничаване отговорността на ответниците, поради приемането по опис на наследството на Д. И., е относимо единствено към основателността на исковете за неоснователно обогатяване със спестените разходи за заплащане на публичните задължения на наследодателя им, но не и към претенцията за спестени разходи за гледането на наследодателя им, тъй като последната касае техни лични задължения.

Приемането на наследството по опис изисква два формални акта - да бъде съставен опис на наследството и да бъде направено заявление от призованото към наследяване лице, че приема наследството по опис, което заявление, за да породи действие, следва да бъде вписано в особената книга на съда по реда на чл.49, ал.1 ЗН.

В конкретния случай се установи, че по разпореждане на Районен съд-Враца на 19.11.2015 г. е извършен опис от държавен съдебен изпълнител. Съставеният протокол за опис по своята правна същност е официален свиделстващ документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред и съгласно чл.179, ал.1 ГПК съставлява доказателство за извършените пред длъжностното лице изявления и за извършените от него и пред него действия, а именно: че е съставен от посочения ДСИ; че е съставен на посочените дата и място; че е съставен в присъствието на посочените в него лица – молителя и назначеното за пазач лице; че описаните вещи са намерени на посоченото място и в посоченото състояние; че молителят е заявил пред ДСИ, че тези вещи са единствена собственост на наследодателя му; че протоколът е подписан от ДСИ и присъствалите при описа лица. Тази материална доказателствена сила на протокола за опис като официален удостоверителен документ може да бъде оборена чрез оспорване истинността му като писмено доказателство, т.е. по реда на чл.193 ГПК, както е сторено и в случая. Съдът намира, че доказателствената сила на протокола не е оборена от събраните доказателства в рамките на откритото производство. Твърденията на ищцата, че протоколът не е подписан от молителя се опровергаха от заключението на приетата съдебно-почеркова експертиза. Не се доказаха и твърденията, че не е извършен опис на посоченото място и дата, че такива вещи не са намерени на посочения адрес. Съобразно разпоредбата на чл.193, ал.3 ГПК тежестта за доказване неистинността на документа се носи от страната, която го оспорва - в случая от ищцата. Въпреки указаната й доказателствена тежест ищцата не е ангажирала доказателства, от които може да се направи извод, че документът е неистински, поради което съдът на основание чл.194, ал.2 ГПК приема оспорването за недоказано.

От събраните доказателства се установи, че е изпълнен и другия формален акт – направено е заявление от призовано към наследяване лице К.И., че приема наследството по опис, което е вписано по реда начл.49, ал.1 ЗН в особената книга на съда. Неоснователни са доводите на ищцата, че другото призовано към наследяване лице – ответникът И. И. не е приел наследството по опис. Разпоредбата на чл.62 ЗН допуска приемането на наследството по опис от един от сънаследниците да ползва и останалите, т.е. да се счита, че и те са приели по опис. Това означава, че в отношенията с третите лица сънаследникът може да се позове на извършения опис, макар и да не е извършен по негово искане. Разбира се това не лишава сънаследникът от правото да приеме наследството направо или да се откажа от него. В случая ответникът И.И., както в отговора на исковата молба, така и в хода на производството с писмена молба вх.№ 2506/14.03.2019 г. изрично е заявил, че желае да се ползва от направеното от неговия брат приемане на наследството по опис.

При изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че са налице и двата формални акта – извършване на опис и заявления на призован наследник за приемане на наследството по опис, което е извършено и вписано по реда на чл.49 ЗН, с което е осъществен фактическият състав на приемането по опис на наследството на Д. И..

При това положение следва да бъдат обсъдени наведените от ищцата доводи, че преди приемането на наследството по опис ответниците са извършвали действия по разпореждане с имуществени права на наследодателя, поради което отговарят неограничено за неговите задължения.

Производството по приемане на наследството по опис е едностранно, охранително и в него е недопустимо участие, а оттам и възражения на трети лица.Съдебният изпълнител само изпълнява възложеното му задължение от районния съд да извърши описа, но няма правомощия да преценява чия собственост са описаните вещи, както и да събира и преценява доказателства в тази насока. Ето защо всяко лице с правен интерес може да оспорва и да доказва различен обем на наследственото имущество от посочения в описа, както и твърденията си, че наследството е било прието направо, поради което не е допустимо последващо приемане по опис. В случая ищцата безспорно е лице с правен интерес, но същата не ангажира никакви доказателства в подкрепа на твърденията си за извършени разпоредителни действия от ответниците с имуществени права на наследодателя преди приемането на наследството по опис. Не се събраха и доказателства, въз основа на които да се направи извод, че при извършването на описа наследниците не са посочили всички известни им имоти на наследодателя.

При изложените съображения, настоящият съдебен състав приема за основателно възражението на ответниците за ограничаване на имуществената им отговорност за задължения на наследодателя до стойността на придобитите дялове от наследственото имущество. При това положение посочените по-горе в мотивите като основателни искове за осъждането на ответниците да заплатят спестени разходи на наследодателя на ответниците, докато е бил жив, чрез заплащане на негови публични задължения от ищцата Н.С., следва да бъдат уважени до размер от 70,00 лева за всеки ответник, каквато е стойността на придобития дял от наследственото имущество от всеки от тях съобразно извършеното приемане на наследството по опис. В останалата част исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

2/. С отговора на исковата молба ответниците в условията на евентуалност са направили и възражение за прихващане с техни насрещни вземания от по 29068,54 лева, произтичащи от задължението на ищцата за връщане на получените от нея без основание парични суми в размер на общо 58137,07 лева в периода 12.05.2009 г. - 31.07.2015 г., изтеглени от банковата сметка на Д.К.И.. Доколкото исковете се уважават частично, то са налице условията за разглеждане на това възражение и съдът дължи произнасяне по същото.

Разгледано по същество, възражението за прихващане е неоснователно. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че действително ищцата Н.С. е теглила в процесния период с пълномощно пенсията на наследодателя на ответниците /приложеното извлечение от банковата сметка на Д. И./, но също така се установи, че парите е предавала на Д. И., който ги е разпределял и харчил за удовлетворяване на своите нужди от лекарства, храна и пр. /показанията на св.С.С. и З.Й./. При това положение съдът намира за недоказани твърденията на страните за съществуващо в тяхна полза насрещно вземане за връщане на получени без основание от Н.С. суми в общ размер от 58137,07 лева.

В обобщение на всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че основателни и доказани се явяват следните предявени от Н.С. против К.И. и И.И. искове: исковете за осъждане на всеки от ответниците поотделно да заплати суми от 70,00 лева, представляващи спестени разходи на наследодателя им Д. И., чрез заплащане от ищцата на негови публични задължения за здравни осигурителни вноски и за неплатени данъци върху недвижим имот /ДНИ/, такси битови отпадъци /ТБО/ и други данъци, както и исковете за осъждане на всеки от ответниците да заплати суми от 11 435,49 лев, представляващи спестени им разходи чрез осъществено гледане на наследодателя им от ищцата. В останалата част до пълния им предявен размер, както и всички останали искове се явяват неоснователни и недоказани.

VІІ. По разноските.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцата Н.С. следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от исковете. При разглеждане на делото пред първата инстанция ищцата е направила разноски в общ размер от 4898,31 лева, включващ: 1393,31 лева - заплатени държавни такси, 30,00 лева - заплатени държавни такси по частни жалби, 300,00 лева - внесен депозит за съдебно-техническата експертиза, 270,00 лева - внесен депозит за съдебно-почеркова експертиза, 300,00 лева - внесен депозит за съдебно-медицинска, 300,00 лева - внесен депозит за съдебна-фармакологична експертиза, 150,00 лева - внесен депозит за съдебно-счетоводна експертиза, 300,00 лева - внесен депозит за съдебно-икономическа експертиза, 55,00 лева - разноски за събиране на доказателства, 1800,00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение. Общият уважен размер от исковете е 23 010,98 лева, при което на ищцата се дължат разноски в размер от 1 756,92 лева, които следва да й бъдат заплатени по равно от ответниците, т.е. всеки от тях дължи по 878,46 лева.

На основание чл.78, ал.3 ГПК на всеки от ответиците следва да бъдат присъдени разноски, съобразно отхвърлената част от исковете. При разглеждане на делото пред първата инстанция ответниците са направили разноски в общ размер от 2 270,00 лева, включващ: 300,00 лева - внесен депозит за съдебно-техническата експертиза, 150,00 лева - внесен депозит за съдебно-счетоводната експертиза, 20,00 лева - разноски за събиране на доказателства, 1 800,00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение. Общият отхвърлен размер на исковете е 41 143,78 лева, при което на ответниците се дължат разноски от общо 1 455,80 лева, при което ищцата дължи заплащане на разноски на всеки от ответниците по 727,90 лева.

Пълномощниците на двете страни са направили възражения по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на договорените и изплатени адвокатски възнаграждения. Съдът намира тези възражения за неоснователни, както с оглед броя на предявените искове и цената на същите, така и с оглед значителната фактическа и правна сложност на делото.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА К.Д.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.М.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата 70,00 лева, представляваща направени от ищцата разходи за заплащане на публични задължения на наследодателя на ответниците Д.К.И. за здравно осигуряване, данъци за недвижим имот, такса битови отпадъци и лихви, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 964,63 лева като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА И.Д.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.М.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата 70,00 лева, представляваща направени от ищцата разходи за заплащане на публични задължения на наследодателя на ответниците Д.К.И. за здравно осигуряване, данъци за недвижим имот, такса битови отпадъци и лихви, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 964,63 лева като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от Н.М.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, против К.Д.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, и И.Д.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, искове за осъждането на всеки от ответниците поотделно да заплати сумата от 405,50 лева, представляваща направени от ищцата разходи за заплащане на такси към АГКК и на геодезически услуги.

ОТХВЪРЛЯ като недоказани предявените от Н.М.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, против К.Д.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, и И.Д.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, искове за осъждането на всеки от ответниците поотделно да заплати сумата от 1 775,00 лева, представляваща заплатени от ищцата и спестени на наследодателя на ответниците разходи, свързани с поддръжката и ползването на недвижим имот - труд за почистване на сметище, разходи за извозване отпадъците от сметището, разноски за отопление на имота.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Н.М.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, против К.Д.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, и И.Д.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, искове за осъждането на всеки от ответниците поотделно сумата от 1557,50 лева, представляваща извършени от ищцата преди смъртта на наследодателя на ответниците Д.К.И. подобрения чрез засаждане на многогодишни растения и дървета, с които се е увеличила стойността на недвижимия му имот, както и сумата от 2 050,00 лева, представляваща извършени от ищцата след смъртта на Д.К.И. подобрения чрез поставяне на алуминиеви врати и РVС прозорци в същия недвижим имот, с които се е увеличила стойността на недвижимия имот.

ОСЪЖДА К.Д.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.М.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата 11 435,49 лева, с която се е обогатил чрез спестяване на разходи за осъщественото от ищцата гледане на наследодателя му Д.К.И. в периода от 21.05.2010 г. до 24.07.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 25 050,00 лева като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА И.Д.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.М.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата 11 435,49 лева, с която се е обогатил чрез спестяване на разходи за осъщественото от ищцата гледане на наследодателя му Д.К.И. в периода от 21.05.2010 г. до 24.07.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 25 050,00 лева като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно и недоказано направеното от К.Д.И. и И.Д.И. възражение за прихващане вземанията на Н.М.С. с насрещни вземания на всеки от тях в размер на 29068,54 лева, произтичащи от задължение на за връщане на получените от нея без основание парични суми в размер на общо 58137,07 лева в периода 12.05.2009 г. - 31.07.2015 г., изтеглени от банковата сметка на Д.К.И..

ОСЪЖДА К.Д.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.М.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата 878,46 лева, представляваща направени пред настоящата съдебна инстанция разноски съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА И.Д.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.М.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата 878,46 лева, представляваща направени пред настоящата съдебна инстанция разноски съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Н.М.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата 727,90 лева, представляваща направени пред настоящата съдебна инстанция разноски съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА Н.М.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата 727,90 лева, представляваща направени пред настоящата съдебна инстанция разноски съобразно отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	357
Дата:	18 ноември 2019 г. (в сила от 17 юли 2023 г.)
Съдия:	Евгения Георгиева Симеонова

Дело:	20171400100671
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	7 декември 2017 г.

Решение по дело №671/2017 на Окръжен съд - Враца

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 357

В ИМЕТО НА НАРОДА