Р Е Ш Е Н И Е № 75
гр. Н., 02.08.2017 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Н. в съд в публичното си заседание на тридесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТИНА НИКОЛОВА
при секретаря Нела Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Николова АНД № 78 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:
Постъпила е жалба по чл. 59 от ЗАНН от „Булстрой експерт” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Ш., бул. „***“ № *, ет. *, представлявано от А.К.С., срещу Наказателно постановление № 27-0000386 от 15.12.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ш., с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. Жалбоподателят твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени противоречия с материалния и процесуалния закон, поради което жалбоподателят моли наказателното постановление да бъда отменено.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството жалбоподател подчертава, че по делото няма категорични доказателства, че Д.И. е работел на 08.11.2017 г. като технически ръководител към „Булстрой експерт“ ЕООД на обекта. Твърди, че в декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ той бил посочил „техн.р-л“, което не показвало ясно каква точно е длъжността, тъй като представлявало неясна абревиатура, а и работодателят бил посочен само като „Булстрой“, което можело да означава, както дружеството жалбоподател „Булстрой експерт“ ЕООД, така и ДЗЗД „С-М Булстрой“, които са изпълнители на проекта. Твърди, че декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ не представлява годно доказателствено средство. Твърди, че Д.И. е бил на обекта случайно, тъй като самият обект не бил затворен, а постоянно минавали живущите и други граждани. Твърди, че в наказателното постановление липсва описание на нарушението. Смята, че по делото не сее доказало Д.И. да е извършвал конкретна работа на обекта на въпросната дата.
Въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Ш. се представлява от юрк. Д.В.-И.. В съдебно заседание и в писменото становище, изпратено с административно наказателната преписка се твърди, че липсват допуснати нарушения, които да опорочават АУАН или НП. Намира извършеното нарушение за напълно доказано, а издаденото НП, като законосъобразно и правилно моли да бъде потвърдено. Счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства, които да доказват извършеното нарушение като моли съда да не кредитира показанията на св. Д.И. дадени в съдебно производство като посочва опровергаващи ги доказателства. Твърди, че по делото има доказателства за всички елементи на трудовото правоотношение и твърди, че правилен е изводът на административно-наказващият орган, че в денят на проверката Д.И. е полагал труд като технически ръководител на строителния обект без да има сключен трудов договор.
Съдът, като се
запозна с приложените по делото доказателства и ги прецени в тяхната съвкупност
и по отделно, установи следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 1 от ЗАНН от легитимирано лице, имащо правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество тя се явява неоснователна.
На 08.11.2017 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ш. - св. Г.П.П., св. П.В.С. и св. С.Г.Т.– посетили строеж, намиращ се в гр. Н., ул. „***“ № *, където ДЗЗД „С-М Булстрой“, гр. Ш. в качеството на изпълнител по договор с Община Н. трябвало да извършва строително монтажни действия. Към момента на проверката част от работниците извършвали работи по подпокривното пространство, където се намират таванските помещения. Установили, че на място работят 8-9 човека, всички с трудови договори, сключени с „Булстрой експерт” ЕООД – един от съдружниците в дружеството подизпълнител. Работниците посочили като техънически руъководител св. Д.И.. Самият св. Д.И. се представил като технически ръководител на обекта. Той развел проверяващите из обекта, показал им цялата документация, която поискали във връзка с извършваната от тях проверка. Тъй като проверяващите установили, че едно от лицата е непълнолетно, но се представя като пълнолетен и с чужди документи е сключил трудов договор. По този повод поискали от св. И. да попълни декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ като запише известните му в тази връзка данни. Там св. Д.И. е записал, че е технически ръководител и работи за „Булстрой експерт“ ЕООД. Тук съдията докладчик не споделя твърденията на процесуалният представител на жалбоподателя, че няма как да се установи какво означава абревиатурата „техн. р-л“ – съкращението не е необичайно, но и от приложеното по делото щатно разписание на дружеството жалбоподател се установява, че сред длъжностите им има само една длъжност, която може да се съкрати по подобен начин и това е именно „технически ръководител“. Съдията докладчик счита и че няма спор кое от двете дружества е имал предвид св. Д.И., когато е попълвал декларацията, а именно – „Булстрой експерт” ЕООД. Първо – на обекта е имало единствено работници на „Булстрой експерт” ЕООД и второ самият св. И. само до преди три дни е имал сключен трудов договор с „Булстрой експерт” ЕООД. Така че когато са поискали проверяващите да запише какво работи и за кой работодател, той е посочил именно длъжността, за която е имал трудов договор до преди три дни – „технически ръководител“ и работодателят, за който е имал сключен договор до преди три дни – „Булстрой експерт” ЕООД.
В този момент проверяващите не са имали никакво съмнение, че св. Д.И. е технически ръководител към „Булстрой експерт” ЕООД. Той е бил посочен от работниците като такъв, той се е представил за такъв, държал се като такъв – представил им е цялата документация, която са изисквали, развел ги из обекта, обяснил им всичко, което ги интересува.
Едва последваща проверка установила, че св. Д.И. няма сключен договор с „Булстрой експерт” ЕООД. Той е имал сключен трудово договор със жалбоподателя, но той бил прекратен на 05.11.2017 г. – три дни преди проверката. От събраните по делото доказателства се установява, че нов технически ръководител е бил назначен едва на 21.11.2017 г. Явно е, че от прекратяването на трудовото правоотношение със св. Д.И. не е имало кой да изпълнява тази работа и той е останал да я върши и без договор до намирането на нов служител.
Съдът категорично не кредитира показанията на св. Д.И., че в деня на проверката само е минавал да поздрави колегите си. На първо място, това противоречи на поведението му пред проверяващите. На второ място, същият е бил открит на обекта и след няколко дена, когато проверяващите връчили на него призовка до „Булстрой експерт” ЕООД за явяване в Д „ИТ“ за представяне на документация във връзка с извършваната проверка. Твърде голяма случайност би било всеки път, когато проверяващите посетят един строителен обект, да откриват на него едно лице, което уж не работи там. При това във втория случай той е приел документи предназначени за работодателя. И в нито един случай не е споменал на проверяващите, че вече не работи на обекта. Едва третият път отказал да вземе документите, когато разбрал, че едно от констатираните нарушения е именно липсата на трудов договор с него. Но дори и тогава пак е бил открит на обекта. Просто отказал да получи документите. В показанията си св. Д.И. твърдеше, че макар да е бил назначен на длъжността технически ръководител, в действителност не той е изпълнявал тези задължения, а св. С.. Това обаче беше опровергано от писмените доказателства по делото, които показват, че на всички документи като технически ръководител фигурира името и подписа на св. И., а не на св. С.. Тези твърдения се опровергават и от показанията на св. С..
Трябва да се има предвид, че на обекта не е имало друго лице, което да ръководи строителните дейности. От щатното разписание на „Булстрой експерт” ЕООД се установява, че в дружеството има утвърдени само две длъжности с ръководни функции – технически ръководител и организатор на труда. От разпита на св. С.С. се установи, че той не е имал никакви задължения свързани с ръководене на строителните дейности. Така остава единствено техническият ръководител да ги е надзиравал. В дружеството няма, а и на обекта не е установено лице с длъжност „бригадир“ или подобно наименование, както твърди св. С.. Това е допълнителен довод, че след прекратяване на трудовият договор с Д.И., той е станал да изпълнява задълженията си като технически ръководител до назначаването на друго лице, което е станало чак на 21.11.2017 г. В противен случай работата на обекта е трябвало да спре, което определено не е станало.
За констатираното нарушение съставили и АУАН № 27-0000386 от 15.11.2017 г.
В Акт за установяване на административно нарушение е посочено извършеното от жалбоподателя нарушение, а именно, че на 08.11.2017 г. на обект жилищна сграда в гр. Н., ул. „***“ № * се установило, че работодателят „Булстрой експерт” ЕООД, гр. Ш., не е уредил като трудови правоотношения, правоотношенията при предоставяне на работна сила с лицето Д.А.И., което на тази дата е прието да ръководи извършваните СМР. Посочено е, че така е нарушена разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ.
Актът е съставен в присъствието на представител на жалбоподателя, връчен и подписан от него на 15.11.2016 г. Писмени възражения са направени в тридневен срок, но те засягат основно възможността на жалбоподателя да се запознае а доказателствата по делото.
Съдът намира, че при съставянето на акт № 27-0000386 от 15.11.2017 г. не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на издаденото НП.
Намира също, че при съставянето на НП № 27-0000386 от 15.12.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Ш. не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на НП. Твърденията на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП, поради липса на описание на нарушението. В действителност в НП има детайлно описание на нарушението.
При установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил нарушение на разпоредбите, посочени в АУАН и НП, като не е уредил взаимоотношенията си със св. Д.И. като трудови такива – не е сключил с него трудов договор, а е допуснал същият да полага труд и след прекратяване на трудовото му правоотношение.
За това нарушение чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда изрична санкция, а именно: имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15000 лв. Правилно административно наказващият орган е преценил, че нарушението не е маловажно. Уреждането на отношенията, свързани с полагане на труд е едно от най-важните достижения на съвременното гражданско законодателство. Същевременно полагането на труд в строителството е рискова дейност, което поставя допълнителен акцент върху важността в рамките на строителството да се спазва трудовото законодателство – ако през това време със св. И. се беше случила злополука, той нямаше да има възможността да се ползва от всички права, които работещите по трудово правоотношение имат във връзка с доказването и обезщетяването на трудовите злополуки. Това определено предполага, че наказанието не следва да бъде и в абсолютния минимум. Настоящият съдебен състав счита, че поради липсата на смекчаващи или утежняващи вината обстоятелства наказанието следва да бъде около средния размер, но административно-наказващия орган е наложил наказание близо до минимума от 2000 лв. Не е в компетенциите на съда да увеличи така определеното наказание, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление Наказателно постановление № 27-0000386 от 15.12.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ш..
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно ЗВАС пред Административен съд Ш. в 14 (четиринадесет) – дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Районен съдия: …………………..….......…
Петина Николова