№ 2774
гр. С., 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110134846 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. ИВ. П.,
чрез адв. С.Ц. Х., срещу [ФИРМА] - клон България, с която е предявен иск с
правно основание чл. 7, §1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. във връзка с чл. 422 във вр с чл. 415,
ал.1, т.1 от ГПК във вр с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за установяване на вземането на
ищеца спрямо ответника за сумата от 961,96 лева, от които 488,95 лв.
обезщетение за отмяна на полет W6-4356 по маршрут Р.-С. с тръгване 08:40
ч. и пристигане 11:45 ч. на 26.02.2018 г., 325,00 лв. деловодни разноски и
148,00 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за периода от
26.02.2018 г. до 24.02.2021 г., ведно със законната лихва върху общата сума,
считано от 24.02.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията.
Ищецът основава претенциите си с твърденията, че делото е образувано
във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като съдът е указал на
ищцовата страна да предяви настоящите искове за установяване на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищецът притежавал билет за полет с
номер W6-4356 по направление летище “Ф.”- Р. до град С. с час на излитане
08.40 ч. и час на пристигане по местоназначението 11:45 часа. Поддържа се,
че полетът е бил отменен, поради което ищецът претендира обезщетение по
1
чл. 7, §1, б. “а” от Регламент 261/2004 г. в размер на левовата равностойност
на 250 евро, определена от ищеца като 488,95 лв. главница. Заедно с това се
претендира и мораторна лихва за забава за периода 26.02.2018 г. до
24.02.2021 г.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
[ФИРМА] ЛТД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв, с
който предявеният иск се оспорва в цялост. Релевира се възражение, че
правото на иск за твоа вземане е погасено по давност. Навеждат се доводи, че
погасителната давността за това вземане се определя по реда на чл. 135 от
ЗГВ. Ответникът поддържа, че тази давността е започнала да тече от деня, в
който самолетът е бил отменен, а именно 26.02.2018 г. и е изтекла на
26.02.2019 г. Оспорва наличието на облигационно отношение между ищеца и
ответника. Оспорва да е предявена извънсъдебна претенция за заплащане на
обезщетение. Според ответното дружество, същото не носило отговорност за
отмяната на процесния полет, тъй като били налице извънредни
обстоятелства, а именно лоши метеорологични условия на летище С. спрямо
предходния полет W6 4355 изпълняван от летище С. до летище “Ф.”, гр. Р..
Това било предпоставка за налагането на СЛОТ от Евроконтрол за 4 часа на
полет W6 4355 за летище Ф., а това довело и до необходимостта от отмяна на
процесния полет W6 4356 със същия самолет № HA-LXD в посока летище
“Ф.”, гр. Р. - летище С.. Ответната страна е изложила подробни доводи в
подкрепа на тези твърдения, въз основа на които отправя искане за
отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415,
ал.1, т.1 ГПК вр. чл.7, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети ищецът
следва да докаже следните факти: че е притежавал самолетен билет за полет
№W6 4356 по маршрут Р.-С. с тръгване 08:40 ч. и пристигане 11:40 ч. на
26.02.2018 г., изпълняван от ответното дружество; че е спразил задълженията
си по договора за въздушен превоз; както и че полетът е бил отменен. За
2
основателността на иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД ищецът следва да докаже
следните факти: съществуването и размера на главния дълг и изпадането на
ответника в забава.
С оглед становището на страните в доклада по делото съдът е отделил
като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: полет
W6 4356 [ФИРМА]ЛТД е следвало да излети по разписание от летище “Ф.”,
гр. Р. в 08:40 ч. и да пристигне на летище С. в 11:40 на 26.02.2018 г. За
безспорен съдът приема и факта, че процесният полет е бил отменен.
Спорен по делото е въпросът дали са били налице извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати и изключват
отговорността на превозвача за закъснението на полета.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът
кредитира като обективно и компетентно дадена се установява, че в периода
от 02.50ч. на 26.02.2018 г. до 07:20 ч. (UTC) на 26.02.2018 г. в района на
летище С. са регистрирани снеговалеж с равномерен темп и вятър, предимно
от североизток- 7 м/с с видимост от 1200 м до 2200 м. краткотрайни валежи,
както и че процесният полет е пряко зависим от изпълнението на полет FB
982 по маршрут Бургас-С. по причина, че въздухоплавателното средство, с
което е планирано да се изпълнят двата полета е едно и също. В района на
летище Ф. за периода от 02.50 ч. до 07.20 ч. (UTC) се установи наличието на
снеговалеж със засилващ темп; вятър предимно от север, постепенно усилващ
се от 4 м/с до 7 м/с, с видимост от 1200 м. до 2400 м. Съдът, с оглед
представеното и поддържано заключение на вещото лице в открито съдебно
заседание, приема, че метерологичните условия не са предполагали затваряне
и на двете летища, а временно ограничаване на въздушното движение. По
делото се установи още, че полети W6 4355 и W6 4356 е било предивдено да
бъдат осъществени с един и същ самолет от ответното дружество, а именно
самолет № HA-LXD. Въз основа на приложената по делото бордова карта
съдът установи, че е бил сключен валиден договор за въздушен превоз между
ищеца и ответника, както и че ищецът е бил изправна страна по този договор.
По делото се установи още, че ищецът на 21.08.2018 г. е предявил спрямо
ответното дружество извънсъдебна претенция за изплащане на процесното
вземане, както и че ответникът е отхвърлил претенцията като неоснователна
на 27.08.2018 г.
3
Нормата на чл. 5, § 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004 г., доколкото дерогира
принципа, че пътниците имат право на обезщетение, следва да се тълкува
стриктно. В действителност съгласно константната съдебна практика
изброените в съображения 14 и 15 от Регламента случаи не са изчерпателно
изброени, но в тежест на въздушния превозвач е да установи наличието на
такива "извънредни обстоятелства", които да са станали причина за отмяната
на процесния полет, като доказването следва да е пълно и главно, доколкото
се касае до правоизключващо отговорността обстоятелство.
Въздушният превозвач не дължи заплащане на обезщетение, в случаите,
когато отмяната, респективно закъснението, продължило три и повече часа по
причина на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати,
дори да са били взети всички необходими мерки. Посочени са предпоставките
за изключване на отговорността на превозвача: наличието на извънредно
обстоятелство и вземането на всички необходимо мерки. За да бъде налице
извънредно обстоятелство следва случилото се да не е присъщо на
нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач и поради
естеството и произхода му да се намира извън ефективния контрол на същия.
В тази връзка по делото са установени наведените от ответника
твърдения за лоши метеорологични условия при предхождащ полет,
извършвани със същото въздухоплавателно средство. Дори да се приеме, че
това са извънредни обстоятелства, то по делото не са ангажирани
доказателства относно наличието на втората предпоставка – взимането на
всички разумни мерки за преодоляването.
Дължимата грижа на авиопревозвача се извлича от цялостната правна
рамка на дейността на авиопревозвачите, включително от седмото
съображение от преамбюла на Регламент /ЕО/ 261/2004, което установява
възможност на превозвачите да извършват полети не само с притежавани от
тях самолети. Особено показателно е и дванадесетото съображение от същия
регламент, което предвижда право на информация на пътниците и подбиране
на подходящи възможности за премаршрутиране. При определяне на
дължимата грижа Регламент /ЕО/ 261/2004 препраща и към Монреалската
конвенция за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен
превоз (публикувана ДВ, бр.67/2003 г., в сила за България от 9 януари 2004
г.), която в чл. 19 изрично предвижда, че в тежест на превозвача е да докаже,
4
че отмяната на полета е била неизбежна с оглед на всички разумни мерки,
които биха могли да се изискват от един въздушен превозвач. По делото
такива доказателства не са предоставени. Нещо повече, процесният период,
през който е бил отменен полетът- февруари месец, обикновено е характерен
с подобни метерологични условия в тази част от континента Европа. С оглед
това ответното дружество е имало възможност предварително да предприеме
мерки, които да обезпечат изпълнението на сключените договори за превоз за
периода. Поради изложеното съдът приема, че не следва да се приложи
изключението по чл. 5, пар. 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004
По отношение на възражението на ответника, че правото на иск за
процесното вземане е погасено по давност следва да се има предивд следното.
Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
11.02.2004г. не съдържа специални разпоредби, касаещи сроковете за
погасяване по давност на вземането за парично обезщетение при закъснял или
отменен полет, поради което приложение намира националното право на
държавата-членка, чийто съд разглежда конкретния спор. В този смисъл е
даденото в решение от 22.11.2012 г. по дело С-139/11 на Съда на ЕС
тълкувание, което е задължително за настоящия съдебен състав.
Съдът намира, че правото на парично обезщетение по Регламент /ЕО/ №
261/2004 г. се основава на договорната отговорност на въздушния превозвач,
който не е изпълнил задължението си по сключения с ищеца договор за
въздушен превоз да осъществи полета при предварително очертаните
параметри, касаещи време на излитане и на пристигане в крайния пункт. При
сключен договор и неизпълнение на същия, довело до вреди, отговорността за
обезщетяването им е договорна, съобразно чл. 79 ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД. В този
смисъл са и мотивите на решението по дело С-402/07. Съда на ЕС изрично
подчертава, че задължението за парично обезщетение по регламента тежи
върху въздушния превозвач, тъй като именно с него конкретният пътник има
сключен договор за превоз, по силата на който лицето има право да бъде
превозено с полет, който не би трябвало нито да се отменя, нито да закъснява.
Обстоятелството, че обезщетението репарира вреди от причинено
неудобство, не означава непременно, че същите могат да произтичат
единствено от деликт. Напротив ако увреждането е в пряка причинна връзка с
пълното неизпълнение, лошото или неточно изпълнение на задължения по
договор, какъвто е разглежданият случай, то и отговорността, включително и
5
обезщетението за изправната страна, са вследствие на договорно
правоотношение. В случая неудобството за пътника е причинено пряко и
непосредствено от неизпълненото договорно задължение на превозвача да
осъществи полета при първоначално обявения час на излитане и пристигане,
поради което и отговорността на ответника да обезщети вредата е договорна.
Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 135 от ЗГВ, с относима
редакция към спора от ДВ., бр.96 от 01 декември 2017, е неприложима в
настоящия спор. При систематичното тълкуване на посочената разпоредба с
разпоредбите от главата, в която се намира, а именно - Глава единадесета
"Констативни протоколи, рекламации, давност" може да се достигне до
извода, че посоченият двугодишен давностен срок е приложим единствено
към случаите, за които законът предвижда рекламационно производство,
каквито са тези при липси и повреди на багаж, но не и когато се касае за
обезщетение по Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. при отмяна на полет. Ето защо
настоящият състав приема, че приложение в разглежданата хипотеза следва
да намерят общите правила, уредени в ЗЗД. Приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 111, б. "б. " от ЗЗД, в която е предвидено, че с изтичането
на тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения от
неизпълнен договор.
На основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е възникнало, в настоящия случай - от деня на изпълнение на
закъснелия полет - 26.02.2018 г., към който момент е реализирано
неизпълнението на превозвача и е възникнало вземане на ищеца за парично
обезщетение. По делото се установи, че ищецът е подал заяление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 24.02.2021 г. Съгласно чл. 422,
ал.1 ГПК искът се смята предявен от датата на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, тъй като е спазен срокът по чл 415, ал.4
ГПК. Следователно възражението за изтекла погасителна давност е
неоснователно, тъй като заявлението е подадено два дни преди да изтече
предвидения в закона давностен срок. С оглед гореописаното ответникът
дължи заплащане на обезщетение и искът следва да бъде уважен в пълния
предявен размер.
Относно предявения иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД съдът
6
намира следното:
Съдът по-горе в мотивите си изложи подробни съображения защо
приема, че отговорността на ответното дружество е договорна, а не деликтна.
Следователно в случая е неприложима правната разпоредба на чл. 84, ал. 3
ЗЗД, съгласно която длъжникът изпада в забава и без покана, доколкото тя
касае единствено непозволените увреждания.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора.
В конкретния случай, по делото не се твърди и не се представят
доказателства ищецът да е поканил ответника преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение да изпълни задължението
си, поради което съдът намира, че не се установява дружеството да е било
поставено в забава преди образуване на делото. Установяването на този факт
е в доказателствена тежест на ищеца съгласно принципите на чл. 154, ал. 1
ГПК, което съдът изрично е указал на страните с определението си от
04.10.2021 г. Поради изложеното, искът за законна лихва следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските:
При този изход на правния спор и двете страни имат право на разноски
съобразно уважената и отхвърлената част на исковете.
Ищецът има право на разноски в размер на 249,48 лв. за заповедното
производство и 326,25 лв. за исковото производство, съобразно уважената
част от исковете.
Ответникът има право на разноски в размер на 69,71 лв. за заповедното
производство и 151,03 лв. за исковото производство, съобразно отхвърлената
част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [ФИРМА], вписано
в регистъра на дружествата под № 01-09-964332, действащо на територия
на Република България чрез [ФИРМА] КЧТ, ЕИК ********* на основание
7
чл. 422 , ал.1 ГПК във вр. с чл.7, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците
при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети
[ФИРМА] ЛТД, че дължи на М.П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.
О. №73, ал.8 сумата от 488,95 лв., представляваща обезщетение за вреди,
претърпени в резултат на отменен полет, ведно със законната лихва от
24.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.
О. №73, ал.8 срещу [ФИРМА], вписано в регистъра на дружествата под № 01-
09-964332, действащо на територия на Република България чрез [ФИРМА]
КЧТ, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на
148 лв, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 488,95
лв. за периода от 26.02.2018 г. до 24.02.2021 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА [ФИРМА], вписано в регистъра на дружествата под № 01-09-
964332, действащо на територия на Република България чрез [ФИРМА] КЧТ,
ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на М.П. И., ЕГН
********** сумата в размер на 249,48 лв., представляваща разноски за
заповедното производство.
ОСЪЖДА [ФИРМА], вписано в регистъра на дружествата под № 01-09-
964332, действащо на територия на Република България чрез [ФИРМА] КЧТ,
ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на М.П. И., ЕГН
********** сумата в размер от 326,25 лв., представляваща разноски за
исковото производство.
ОСЪЖДА М.П. И., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да
заплати на [ФИРМА], вписано в регистъра на дружествата под № 01-09-
964332, действащо на територия на Република България чрез [ФИРМА] КЧТ,
ЕИК ********* сумата в размер на 69,71 лв., представляваща разноски за
заповедното производство.
ОСЪЖДА М.П. И., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да
заплати на [ФИРМА], вписано в регистъра на дружествата под № 01-09-
964332, действащо на територия на Република България чрез [ФИРМА] КЧТ,
ЕИК ********* сумата в размер от 151,03 лв., представляваща разноски за
исковото производство.
8
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9