Решение по дело №480/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243 ал. 7 НПК.

С Определение № 573/28.12.2010 год. по Ч.н.дело № 269/2010 год., в производство по чл. 243 ал.3 и сл. от НПК, Момчилградският районен съд е потвърдил Постановление от 03.12.2010 год. на Районна прокуратура – Момчилград за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 63/2010 год. по описа на РУ „Полиция” – Кирково, образувано срещу И. Ю. А. от с.Б., общ.К., за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.1 и т.2, във вр. с чл.130 ал.2 от НК.

От посоченото определение е останала недоволна жалбодателката Г. Ю.Ю. от с.Б., общ.К., която го обжалва чрез пълномощника си като неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Развиват се съображения, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че престъплението не е извършено по време на изпълнение на служебните задължения на извършителя и на пострадалата, тъй като деянието било извършено в учителската стая в присъствието на учители и е било в учебен процес. Без значение било дали това е станало по време на изпълнение на служебните задължения или по време на почивка. Освен това се навежда доводът, че законодателят не бил предвидил посоченото от прокурора основание за прекратяване на наказателното производство – по чл.243 ал.1, във вр. с чл.24 ал.4 от НПК. Моли да бъде отменено обжалваното определение на първоинстанционния съд, вместо което бъде постановено определение, с което да бъде отменено постановлението за прекратяване на наказателното производство и делото да бъде върнато на РП – Момчилград със задължителни указания относно правилното прилагане на закона.

Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.243 ал.7 от НПК, съобрази следното:

Жалбата е неоснователна.

Досъдебно производство № 63/2010 год. по описа на ðУ „Полиция”– Кирково е било образувано на 19.08.2010 год. против И. Х. А. от с.Б., общ.К., за това, че на 05.03.2010 год. в с.Б., общ.К., обл.К., причинил на Г.Ю.Ю.от с.Б., общ.К. обл.К. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, като телесната повреда е причинена на длъжностно лице при изпълнение на службата му и от длъжностно лице при изпълнение на службата му. След приключване на разследването, с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 03.12.2010 год., прокурор от Районна прокуратура – Момчилград е прекратил досъдебното производство, на основание чл.243 ал.1 т.1, във вр. с чл.24 ал.4 от НПК - поради това, че наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, подадена до съответния районен съд. За да постанови посоченият акт, прокурора е приел от фактическа страна следното:

Св.Г. Ю. работела като възпитател в СОУ „Н. В.” – с.Б., общ.К., а в същото училище като учител работел и И. Х. А., като от няколко години отношенията между двамата били влошени. На 05.03.2010 год. около 10.10 часа, по време на голямото междучасие Г. Ю. влязла в учителската стая, където по същото време бил и И. А.. Последния се доближил до нея и й нанесъл удар с ръка в областта на лицето. За станалото, на досъдебното производство св.Ю. твърдяла, че не е имало никаква причина, а св.А. е посочил, че влизайки в учителската стая, Г. Ю. се обърнала към него и размахвайки заплашително пръст, му казала да не я гледа, поради което той се подразнил и я ударил. На досъдебното производство е назначена и сьдебно-медицинска експертиза по писмени данни, като от същата се установява, че на Г. Ю. е било причинено оток и зачервяване на лявата половина на лицето, като е било причинено болка и страдание.

Посочената фактическа обстановка прокурора е приел за установена от показанията на множество свидетели, присъствали в учителската стая по време на инцидента, вкл. и от показанията като свидетели на Г.Ю. и И. А.. Въз основа на така установената фактическа обстановка прокурора е приел, че както св.Ю., така и св.х. имат качеството на длъжностни лица по смисъла на чл.93 ал.1 б.”а” от НПК, което е една от предпоставките за осъществяване на деяние по чл.131 ал.1 т.1 и т.2, във вр. с чл.130 ал.2 от НК, но липсва втората такава – деянието да е извършено от или спрямо длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата или функцията им. Направил е извода, че към момента на причиняване на телесното увреждане на св.Ю. от св.А.същите не са изпълнявали задължения, включващи се в службата им, а инцидента е станал през междучасието, което не се включва дори и в работното им време. Приел е, че липсват доказателства телесното увреждане да е причинено при и по повод изпълнение на службата или функцията на който и да е от тях, т.е. при наличие на пряка връзка между деянието и служебната дейност или обществена функция на извършителя и/или пострадалия. Счел е също, че са налице доказателства за извършено от А. престъпление по чл.130 ал.2 от НК, което било от частно-правен характер и съгласно разпоредбата на чл.161 от НК наказателното преследване се възбуждало по тъжба на пострадалия, подадена до съответния районен съд, поради което е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 63/2010 год. по описа на РУ „Полиция” – Кирково, образувано срещу И. Х. А., за извършено престъпление по чл. 131 ал.1 т.1 и т.2, във вр. с чл.130 ал.2 от НК.

По жалба на пострадалата Г. Ю., в производство по чл. 243 ал.4 от НПК, с обжалваното определение Момчилградският районен съд е потвърдил постановлението на РП – Кърджали за прекратяване на посоченото по-горе наказателно производство, което е приел за обосновано и законосъобразно. За да постанови определението си, съдът е приел, че изложените изводи и съображения от изготвилия постановлението прокурор са правилни, обосновани и законосъобразни, като е направил и свои правни изводи, аналогични на изложените от прокурора. Отхвърлил е като неоснователен направеният от жалбодателката довод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - че прокурорът можел да прекратява досъдебното производство само в случаите на чл.24 ал.1 от НПК, но не и на основание чл.24 ал.4 от НПК, който установявал основанията за прекратяване на наказателно производство, което се преследва по тъжба на пострадалия. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по довода на жалбодателката – че прокурорът не бил обсъдил възможността деянието да бъде квалифицирано като престъпление по чл.325 ал.1 от НК, като го е отхвърлил, мотивирайки се, че деяние по посоченият законов текст не е налице, с оглед установеното обстоятелство, че мотива за нанасяне на удара от Абдуллах на Юсуф е личен, а не хулигански.

При тези данни настоящата инстанция намира, че обжалваното определение на първоинстанционния съд е правилно, обосновано и законосъобразно. При установената по безспорен начин фактическа обстановка от събраните на досъдебното производство доказателства, настоящата инстанция намира, че са налице данни за извършено от И.А. престъпление по чл.130 ал.2 от НК по отношение на Г.Ю.– нанасяне от И. А. на Г. Ю. на лека телесна повреда, от която й са били причинени болка и страдание, без разстройство на здравето, но не и такова по чл.131 ал.1 т.1 и т.2, във вр. с чл.130 ал.2 от НК, до каквито правилни, обосновани и законосъобразни крайни изводи са достигнали прокурора и първоинстанционния съд. За да направи този извод, настоящият състав съобрази, че от събраните на досъдебното производство доказателства по несъмнен начин се установява, че отпреди значителен период от време между св.Ю. и А. имало конфликт, породен от влошени лични взаимоотношения. На инкриминираната дата – 05.03.2010 год., и двамата се намирали по време на голямото междучасие в учителската стая, където А. нанесъл удар с ръка в областта на лицето на Ю., при който й причинил лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК. Не са налице каквито и да било данни и доказателства към момента на осъществяване на деянието, който и да било от тях да е осъществявал задължения, спадащи в кръга на службата им, нито пък причиняването на телесното увреждане да е станало по повод изпълнението на такива задължения. Без значение в случая е обстоятелството, че причиняването на телесната повреда е станало в училището /т.е. където е работното място и на двамата/. Нещо повече, деянието не е осъществено и в работно време, доколкото междучасията не се включват в работното време на учителите в СОУ „Н.В., видно от Правилника за вътрешния трудов ред в училището. Но дори и да беше в работно време, то при положение, че никой от свидетелите Аб. или Ю. не е изпълнявал задължения по служба към момента на осъществяване на деянието, не е налице правна възможност деянието да се квалифицира като престъпление от общ характер по чл.131 ал.1 т.1 и т.2, във вр. с чл.130 ал.2 от НК. Безспорно е установено и обстоятелството, че поводът св.А. да извърши деянието е чисто личен. А щом това е така, и деянието представлява престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, както и при липсата на предпоставките на чл.49 от НПК, даващи възможност на прокурора служебно да образува наказателно производство за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия /каквито предпоставки безспорно не са налице в настоящият случай/, единственият законосъобразен изход от образуваното досъдебно производство е прекратяването му, както е процедирал и прокурора. В тази връзка следва да се посочи още, че обстоятелството, че нито св.А. нито св.Ю. са изпълнявали каквито и да било задължения по служба към момента на осъществяване на инкриминираното деяние, се установява не само от показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели, вкл. А. и пом.директора А., но и особено от показанията на пострадалата св.Ю, в които изрично е заявила, че между нея и А. съществува личен конфликт, несвързан с работата им, както и че случилото се на 05.03.2010 год. няма нищо общо с работата им като колеги.

Неоснователен е довода на повереника на пострадалата св.Ю., изложен във въззивната жалба – че в чл.243 ал.1 от НПК законодателят не бил предвидил хипотеза за прекратяване на досъдебното производство по чл.24 ал.4 от НПК, а само по чл.24 ал.1 от НПК, където също липсвала подобна възможност. Действително, разпоредбата на чл.243 ал.1 т.1 от НПК препраща към основанията за прекратяване на наказателното производство по чл.24 ал.1 от НПК, където не е предвидена изрично възможност за прекратяване на наказателното производство поради това, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. Всъщност, основанията по чл.24 ал.1 от НПК се отнасят както до престъпленията от общ характер, така и до престъпленията, които се преследват по тъжба на пострадалия /от частен характер/, като за последните в разпоредбите на чл.24 ал.4 са предвидени и допълнителни основания за прекратяване на наказÓтелното производство. От разпоредбата на чл.80 ал.3 от НПК, уреждаща преклузивния срок за подаване на тъжбата, обаче, се налага извода, че когато на досъдебното производство, водено за извършено престъпление от общ характер, се установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, така образуваното производство се прекратява, за което се съобщава на пострадалия, като шестмесечния срок за подаване на тъжбата започва да тече от деня на получаване на съобщението за прекратяване на досъдебното производство, и то прекратяване именно на това на основание – че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.

Или, като е приел, че в случая е налице извършено деяние, което се преследва по тъжба на пострадалия, а не представлява престъпление от общ характер, и е прекратил досъдебното производство, прокурорът от РП – Момчилград е направил обоснован и закосъобразен краен извод и е постановил прокурорският си акт в съответствие с материалния и процесуалния закон. От своя страна, като е потвърдил с обжалваното определение Постановлението на РП – Момчилград от 03.12.2010 год. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 63/2010 год. по описа на РУ”Полиция” – Кирково, първоинстанционният съд е постановил правилен, обоснован и законосъобразен съдебен акт, поради което не са налице основания за неговото отменяване или изменяване, поради което следва същото определение да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВАОпределение № 573/28.12.2010 год. по Ч.н.дело № 269/2010 год. по описа на Момчилградския районен съд, с което е потвърдено Постановление от 03.12.2010 год. на Районна прокуратура – Момчилград за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 63/2010 год. по описа на РУ „Полиция” – Кирково, образувано срещу И.Х. А. от с.Б., общ.К., обл.К. за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.1 и т.2, във вр. с чл.130 ал.2 от НК.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/2/