№ 287
гр. Благоевград, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20221200500020 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от ЗК, ЕИК със седалище и адрес на
управление гр.С, бул. С.ш №, представлявано от М.С.М.-Г и П.В.Д чрез проц.представител
юриск.Н.Г., насочена против Решение№8205/04.10.2021 г., постановено по гр.д.№1441/20 г.
по описа на РС – гр.Петрич.
С атакуваното решение е отхвърлен предявения от ЗК, ЕИК със седалище и адрес на
управление гр.С, бул. С.ш №, представлявано от М.С.М.-Г и П.В.Д чрез проц.представител
юриск.Н.Г, против А, с ЕИК с адрес гр.С., пл. М №, установителен иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК – да се приеме за установено по
отношение на А "ПИ" ЕИК с адрес: гр.С, п.к пл., че дължи на ЗК Л сумите, както следва:
941.99лв. /деветстотин четиридесет и един лева н деветдесет н девет ст./ - главница, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК /20.11.2019 г./ до окончателното изплащане, 286.78лв /двеста осемдесет н шест лева и
седемдесет и осем ст.) – лихва за забава, за периода от 18.11.2016 г. до 18.11.2019 г., както и
сторените деловодни разноски в заповедното и настоящето производство, като
неоснователен /недоказан/. С решението също така е разпределена и отговорността за
разноските по делото, като се осъжда ЗК, ЕИК със седалище и адрес на управление гр.С,
бул. С.ш №, представлявано от М.С.М.-Г и П.В.Д чрез проц.представител юриск.Н.Г., да
заплати на Агенция П.ИИК с адрес гр.С., пл. М №, сумата от 300 /триста/ лева -
1
юрисконсултско възнаграждение.
Във въззивната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното
решение. Развиват се съображения за неправилност на изводите на съда, че остава недоказан
фактически състав на деликта по чл.49 вр. с чл. 45 ЗЗД. Посочва се, че в настоящия случай
протоколът за ПТП не е съставен, тъй като съгласно цитирана в жалбата Наредба не се
съставя такъв, но механизмът на настъпване се установява от заключението на
съдебноавтотехническата експертиза. Посочва се, че експертът по САТЕ е заявил също така,
че е доказана причинно – следствена връзка с посочения механизъм, между настъпилото
произшествие, вредите, механизма и размера на щетите. В заключение на изложените
съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се
уважат изцяло предявените срещу А "ПИ" искове, ведно с присъждане на сторените пред
първата и въззивна инстанция разноски по делото.
По реда на чл.263, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна –
А "ПИ", чрез Областно пътно управление – Благоевград, представлявано от началника на
отдел „Административно обслужване“ С.П.. В отговора на жалбата се застъпва становище за
неоснователност на въззивната жалба. Посочва се, че районният съд правилно е приел, че по
делото не е установен по несъмнен начин, както механизма на настъпване на процесното
ПТП, така и настъпването на самото ПТП и причинната връзка между това ПТП и
настъпилата вреда. В отговора се сочи, че във въззивната жалба се навеждат за
несъстоятелни твърдения и първоинстанционниият съд правилно е приел, че исковата
претенция на ищеца не е доказана.
С оглед изложените съображения се моли за потвърждаване на атакуваното решение, ведно
с присъждане на сторените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното пред ОС – Благоевград открито съдебно заседание, въззивника и
въззиваемия, редовно и своевременно призовани, не се явяват и не изпращат процесуален
представител.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като
прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона,
Благоевградският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в
законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването на
постановеното от районния съд решение, поради което съдът я намира за допустима и
следва да я разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение
правилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно разпореждането на чл.269, ал.1,
изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т.1 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за
2
приложението на императивни правни норми.
БлОС намира, че атакувания съдебен акт е допустим. Съдът е бил надлежно сезиран с
редовна и допустима искова молба. Не са налице основания за обезсилване на съдебното
решение при хипотезите на чл.270, ал.3 ГПК. Обжалваният съдебен акт е и валиден.
Постановен е в необходимата писмена форма. Подписан е от съдията, разгледал делото. От
мотивите ведно с диспозитива на съдебният акт безпротиворечиво личи волята на
решаващия съдебен състав за постановяване на атакувания акт.
Относно правилността на атакуваното решение, съдът намира, че същото е правилно,
а въззивната жалба е неоснователна, по следните фактически и правни съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е подал на основание чл.
410 ГПК заявление за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което в Софийски
Районен съд е образувано ч. гр. д. № 66516/2019 година. Съдът е издал заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която в законоустановения срок, длъжникът –
ответната страна по настоящото дело е подала възражение.
В исковата молба са изведени твърдения, че е било реализирано пътно-транспортно
произшествие /ПТП/ на 22.02.2016 година на Републикански път III – 198, при което е
увреден лек автомобил марка “Ауди”, модел „Q7" с рег.№ СВ 4455 АМ, собственост на
водача Н.И.И.. Изложено е, че за процесното ПТП не бил съставен протокол за ПТП, но има
регистриран сигнал в информационно-комуникационната система на ЕЕН 112.
По делото е приложено уведомление за настъпило застрахователно събитие по полица №
93001510036547 от 22.02.2016 г. подадено от Н.И.И. /л.7 от Гр.д.№ 9766/20г. на СРС/
Приложена е застрахователна полица № 93001510036547 за застраховка „Каско на МПС“,
както и Анекс № 1 към застраховката /л.8-9 от Гр.д.№ 9766/20г. на СРС/ .
Представени и приети по делото са и Талон за оглед на автомобил от 06.06.2015 г., добавък
към талон за оглед на автомобил от 09.06.2015 г., опис-заключение от 26.02.2016 г., доклад
по щета № 0000-1261-16-201426, експертиза по щета № 0000-1261-16-201426, сравнителна
експертиза по щета № № 0000-1261-16-201426, фактура № ********** от 27.02.2016 г.,
складова разписка № ********** от 27.02.2016 г., фактура № ********** от 27.02.2016 г.,
преводно нареждане от 28.03.2016 г., копие от СУМПС на Н.И. и свидетелство за
регистрация част II на МПС, регресна покана до Областно пътно управление гр.Благоевград
/л.11-21 от Гр.д.№ 9766/20г. на СРС/.
В качеството на свидетел е разпитан Н.И., собственик на увредения автомобил. От разпита
на същия се установява, че не си спомня да е участвал в ПТП станало през месец февруари
2016 г., като за последните години посочва, че по този път е ходил веднъж на лов и един път
на почивка в Огняново. Свидетелят категорично заявява, че не е участвал в ПТП с
управлявания от него автомобил, може да е минавал през процесния участък, но не е
участвал в ПТП.
Изслушано е заключението на вещото лице Р.С. по назначената съдебно-автотехническа
експертиза, в което същото дава заключение, че нарушаването на целостта на предната гума
3
е вследствие на попадане на гумата в дупка/неравност в асфалта с остри ръбове, като
посочва, че е налице причинно-следствена връзка между описаното в протокола за ПТП и
настъпилите щети по процесния автомобил /въпреки липсата на ПТП, изрично посочено в
ИМ и след изискване на изрична справка за това обстоятелство от ищцовото дружество/.
Първоинстанционният съд е кредитирал заключението на вещото лице по така изготвената
експертна оценка, тъй като същата е пълна, компетентна, обективна и обоснована. БлОС
също кредитира заключението на посочената експертиза, като пълна и обоснована, даваща
отговор на поставените въпроси.
При така изложената фактическа обстановка, РС – Петрич е отхвърлил предявения от ЗК,
ЕИК, със седалище и адрес на управление гр.С, бул. С.ш №, представлявано от М.С.М.-Г и
П.В.Д чрез проц.представител юриск.Н.Г., против А, с ЕИК с адрес гр.С., пл. М №,
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК –
да се приеме за установено по отношение на А "ПИ" ЕИК с адрес: гр.С, п.к пл., че дължи на
ЗК Л сумите, както следва: 941.99лв. /деветстотин четиридесет и един лева н деветдесет н
девет ст./ - главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК /20.11.2019 г./ до окончателното изплащане, 286.78лв /двеста
осемдесет н шест лева и седемдесет и осем ст.) – лихва за забава, за периода от 18.11.2016 г.
до 18.11.2019 г., както и сторените деловодни разноски в заповедното и настоящето
производство, като неоснователен /недоказан/.
Настоящата съдебна инстанция споделя изложените от районния съд правни съображения за
неоснователността на исковете, като намира за безпредметно приповтарянето им, поради
което на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Изложените от жалбоподателя доводи, че по делото са безспорно установени механизма на
ПТП и причинната връзка между процесното ПТП и щетите по автомобила, заплатени от
застрахователя, са изцяло неоснователни.
В чл.410 ал.1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право, което възниква в полза на
застраховател след изплащане на дължимото застрахователно обезщетение при настъпило
застрахователно събитие да встъпи в правата на увредения срещу причинителя на вредата.
Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на
чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ал.1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от
изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение.
В чл.410 ал.1 т.2 КЗ изрично е предвидено, че суброгацията на застрахователя включва и
правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл.49
ЗЗД, когато са налице основанията за нея.
Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. Съгласно задължителните за съда
тълкувателни разяснения, дадени в ППВС № 7/1959 г., юридическите лица отговарят по
чл.49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на
възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е
4
причинил тези вреди. За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно
от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната
действителност да бъдат осъществени следните юридически факти: наличие на
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; за увредения да е
възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата
и застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно
обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.
Както бе посочено, въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг.чл.269 изр.2 ГПК и
въззивният съд дължи произнасяне само в пределите на релевираните доводи във въззивната
жалба. Спорът пред настоящата съдебна инстанция, въведен чрез релевираните оплаквания
във въззивната жалба е доказателствената сила на събраните по делото доказателства.
Според въззивника, ако първоинстанционния съд е анализирал внимателно
доказателствата,би стигнал до други изводи от фактическа и правна страна.
В настоящия случай липсва протокол от описано в ИМ ПТТ, като ишецът- жалбоподател
цитира чл. 6, т. 4 от НАРЕДБА № 1з-41 от 12.01.2009г., изм. ДВ бр. 94/30.11.2010г. за
документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и
Гаранционен фонд ", съгласно който „…нe се посещават от органите на МВР - "Пътна
полиция", н не се съставят документи за: 1. повреди на моторно превозно средство (МПС),
възникнали в резултат на природни бедствия; 2. пожар па МПС; 3. повреди на МПС,
възникнали в паркирано състояние; 4. повреди на МПС, конто не са причинени от друго
ППС; 5. повреди по стъклата на автомобила…".
Както бе посочено, в случая липсва съставен от компетентен държавен орган протокол за
ПТП, водачът на повредения автомобил не е подал сигнал до КАТ - Пътна полиция, а само
до Национална система 112. Относно липсата на протокол за ПТП и неуведомяване на КАТ
за настъпването на застрахователното събитие, съответно липсата на протокол за ПТП, то по
аргумент на противното основание, от изчерпателно изброените хипотези на чл.125, т.1-8
ЗДвП, в които службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП,
следва да се приеме, че при ПТП с имуществени вреди и един участник, същият няма
задължение да уведомява органите на МВР-КАТ, нито последните са длъжни да посещават
мястото на произшествието и да съставят съответен протокол. Наред с това, чл. 6, т. 4 от
Наредба № 13-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и
реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към Гаранционния фонд
ясно предвижда, че не се посещават от органите на МВР-"Пътна полиция" и не се съставят
документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго МПС. В този смисъл,
законовият и подзаконов нормативни актове не съдържат изрично изискване всяко ПТП да
бъде посещавано от служител на КАТ, което да е придружено със съставяне на протокол за
ПТП, а само ПТП-та, настъпили в конкретни хипотези, различни от настоящата за попадане
в необезопасена неравност на пътя. Освен това следва да се обърне внимание на това, че
5
протоколът за ПТП не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила на
официален свидетелстващ документ относно механизма на ПТП и причинно-следствената
му връзка с настъпилите вреди. В тази част протоколът не обективира изявления на
длъжностното лице-актосъставител относно факти, извършени пред него по смисъла на
чл.179, ал. 1 ГПК, а само доказва какви изявления за механизма на ПТП е направил пред
него участникът в пътния инцидент. Тези обстоятелства подлежат на пълно и главно
доказване, когато бъдат своевременно оспорени от насрещната страна. Независимо че за
процесния пътен инцидент няма представен протокол за ПТП, след като съставянето му не е
задължително съобразно чл. 125 от ЗДвП, обстоятелствата за механизма на увреждането и
причинната му връзка с вредите могат да бъдат установени с други доказателствени
средства, в случая – свидетелски показания.
В случая, БлОС намира, че правилно е прието от районния съд, съобразявайки липсата на
протокол от описано в ИМ ПТТ, както и категорично заявеното от водача Н.И. /собственик
на увредения автомобил/, че не е участвал в никакво ПТП с управлявания от него
автомобил, в посочения пътен участък, като според съда недоказан остава фактическият
състав на деликта по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, който от своя страна е елемент от състава на
регресната отговорност на прекия причинител на вредата спрямо застрахователя, изплатил
застрахователно обезщетение по чл. 213, ал.1 от КЗ (отм.)
Съдът намира за правилни и изводите на РС- гр. Петрич, че по отношение причинната
връзка за настъпване на вредите, назначената експертиза не може да даде отговор, тъй като
каузалитета, като част от фактическия състав, пораждащ деликтната отговорност,
предполага извършване на правни изводи, с каквато компетентност вещото лице не
разполага.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което атакуваното решение следва да
се потвърди.
С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя по арг. от чл.78, ал.8 ГПК в размер
на 100 лв. /сто лева/.
Водим от горните съображения, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение№8205/04.10.2021 г., постановено по гр.д.№1441/20 г. по описа
на РС – гр.Петрич.
ОСЪЖДА ЗК, ЕИК със седалище и адрес на управление гр.С, бул. С.ш №, представлявано
от М.С.М.-Г и П.В.Д чрез проц.представител юриск.Н.Г, да заплати на А, с ЕИК с адрес
гр.С., пл. М №, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7