Р Е Ш Е Н И Е
№
143 / 02.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на единадесети ноември двехиляди и деветнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
при
секретаря Радостина Кабадалиева, като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 63 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
А.Б.Х.,
К.Р.Ф., Ф.Р.Х. и Ф.Т.Д.
са предявили против „Л. И." АД искове
с правно основание чл. 226 от Кодекса за застраховането
(отм.).
Ищците
твърдят, че на 08.05.2013 г. ответникът „Л. И." АД е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ със срок на валидност от 12.05.2013 г. до 11.05.2014 г. за лек автомобил марка „Ф.",
модел „П.“ с рег. № *****, собственост на М. А. Т.. На 04.05.2014 г. М. А. Т.
при управление на посоченото по - горе МПС в гр. Хасково, по бул. „Г.С. Р."
поради нарушение на правилата за движение по пътищата и по непредпазливост
причинила смъртта на Р.Р.Х., за което с присъда по
ВНОХД № 256/ 2017 г. на Апелативен съд Пловдив е призната за виновна в
извършване на престъпление по чл. 343, ал.1 б. „в", вр.
чл. 342, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, влязла
в законна сила на 02.08.2017 г. На 11.12.2017г . отправили
към ответника застрахователна претенция с Вх. № 14708/ 12.12.2017
г., въз основа на която им изплатил застрахователно обезщетение в общ размер на
92 500 лв., а именно: по 17 500 лв. на Р.Х.Д. – баща, Ф.Т.Д. – майка и А.Б.Х. –
съпруга и по 20 000 лв. на К.Р.Ф. и Ф.Р.Х. - дъщери, като в определените суми е
включена 75 % съвина на пострадалия. Считат, че
претърпените от всеки един от тях неимуществени вреди от смъртта на техния син,
съпруг и баща възлизат на 250 000 лв., поради което искат
ответникът „Л. И." АД да им заплати допълнително по 232 500 лв. на А.Б.Х. и Ф.Т.Д. и по 230 000 лв. на К.Р.Ф., Ф.Р.Х..
Ответникът „Л. И." АД изразява становище за недопустимост
и евентуално за неоснователност на исковите претенции.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа
и правна страна:
Предявените от А.Б.Х., К.Р.Ф., Ф.Р.Х. и
Ф.Т.Д. против „„Л. И." АД искове се основават на разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), приложима в случая по силата на § 22 от ПЗР на
КЗ (ДВ бр. 102/ 2015 г.), тъй като процесният
застрахователен договор е сключен преди влизането в сила на кодекса, която
разпоредба урежда правото на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя.
На първо място следва да се
обсъди възражението на ответника за недопустимост на предявения иск поради
изплащане на застрахователно обезщетение на наследниците на починалия от
станалото на 04.05.2014 г. ПТП Р.Р.Х.. Съдът намира същото
за неоснователно, тъй като удовлетворяването на увреденото лице с изплащане на
застрахователно обезщетение е въпрос по основателността, а не по допустимостта на
иска, в който смисъл са разясненията в ТР № 1 от 30.01.2016 г. на ВКС по т. д. №
1/2016 г., ОСГТК, според които при удовлетворяване на увреденото лице с
изплащане от страна на застрахователя на уговореното в споразумението
обезщетение в пълен размер претенцията на пострадалия против делинквента по чл. 45 и
сл. от ЗЗД се явява неоснователна, но не и недопустима, които са приложими
и при предявен срещу застрахователя иск.
Съгласно цитираното тълкувателно решение
пострадалият
няма право да получи обезщетение от делинквента над
изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка по
риска "Гражданска отговорност" на автомобилистите въз основа на
постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за
съответната вреда. В случая не е спорно, че ответникът „Л. И.“ АД е изплатил на
ищците застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди
от смъртта на наследодателя им Р.Р.Х., а
именно по 17 500 лв. на Ф.Т.Д. – майка и А.Б.Х. – съпруга и по 20 000 лв. на дъщерите
му К.Р.Ф. и Ф.Р.Х., но по делото липсват данни да са приели същото като
окончателно. Не се представи, а и ответникът не твърди, че между страните е подписано
споразумение, в което те да са заявили изрично, че са напълно обезщетени за
претърпените вреди.
Отговорността на застрахователя за обезщетяване на третото увредено лице е договорна, тъй като произтича от сключения между него и прекия причинител на вредата договор за застраховка „гражданска отговорност", с който е застрахована деликтната отговорност на водача на моторното превозно средство. Затова отговорността на застрахователя е обусловена и функционално свързана с деликтната отговорност на застрахования.
По делото не е спорно, че с
Присъда № 5/ 18.07.2017 г. по ВНОХД № 256/ 2017 г. на АС Пловдив М. А. Т. е
призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 343, ал.1 б.
„в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК, а именно в
това, че на 04.05.2014 г. в гр. Хасково, по бул. „Г. С. Р.“от центъра на града
в посока ул. „Д.“ при управление на лек автомобил марка „Ф.", модел „П.“ с рег. № *****
нарушила правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинила
смъртта на Р.Р.Х..
Предвид така влязлата в сила присъда, която
предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, съдът намира за доказан по несъмнен начин фактическият състав
на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, което обуславя деликтната отговорност на водача на лекия автомобил.
По
делото не е спорно също така, че за управлявания
от осъдената М. А. Т. лек автомобил е сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ в „Л. И.“ АД със
срок на валидност от 12.05.2013 г. до 11.05.2014 г.
Видно
от Удостоверение за наследници № 719/ 20.03.2018 г. А.Б.Х. е съпруга на починалия Р.Р.Х., К.Р.Ф. и Ф.Р.Х. –
негови деца, а съгласно Удостоверение за семейно положение, съпруг и деца № ФО
– 771/ 20.03.2018 г. Ф.Т.Д. е негова майка, които имат качеството на увредени лица по
смисъла на чл. 265, ал. 2 КЗ (отм.).
Предвид
така установените факти по делото се налага извод, че в случая е налице фактическия състав на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за ангажиране отговорността на застрахователя „Л. И.“ АД за претърпените от тях неимуществени вреди
от смъртта на техния син, съпруг и баща Р.Р.Х..
Що се отнася до
границите на отговорността на застрахователя, важи принципът за тъждественост на застрахователното
обезщетение с обезщетението, дължимо по общата гражданска отговорност. Съгласно ППВС №
4/68 г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат
под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като те не само
се посочат от съдилищата, но се вземе предвид и значението им за размера на
вредите. При причиняване на смърт за
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от значение е най
- вече личната и емоционална връзката между починалия от деликт
и претендиращия обезщетение за неимуществени вреди. Следва да се вземат също
така конкретно изживявания на ищеца, възрастта на лицата, отношенията между
пострадалия и близкия, включително дали са живели в общо домакИ.тво и дали са поддържали лични контакти, имали ли са
конфликти или са били в изключително близка емоционална връзка и редица други
обстоятелства. При определяне на дължимото обезщетение следва да се отчетат в
пълна степен и конкретните икономически условия.
От
доказателствата по делото (показанията на
свидетелите Н. И. и Х. К.) се установи, че починалият Р.Р.Х. и ищците – съпруга, деца и майка, са живели в едно домакИ.тво до неговата смърт. Между тях съществували дълбоки и трайни емоционални
отношения, основани на привързаност, обич и доверие. Починалият работел и осигурявал прехраната на
своето семейство. Всички преживяли изключително тежко изненадващата му смърт, от която още
не могат да се възстановят. Ето защо предвид неочакваната
смърт на един син, баща и съпруг,
осигуряващ стабилност и прехрана на своето семейство, дългият семеен общ живот
между починалия и съпругата му, трайните и дълбоки емоционални отношения между
него и членовете на семейството му и невъзможността на ищците да преодолеят
неговата загуба, съдът намира, че по справедливост паричното обезщетение следва
да се определи на 100 000 лв. за всеки един от тях, което е съобразено и с
икономическите условия и стандарта на живот към датата на настъпване на смъртта
Претендираните от ищците суми в размер на
250 000 лв. за всеки един от тях преди приспадане на изплатеното
застрахователно обезщетение не са съобразени както с конкретните социално –
икономически условия към този момент, но така също и с интензитета и степента
на претърпените от тях болки и страдания. За определяне на обезщетение за
неимуществени вреди в размер над обичайния за съответния период е необходимо
загубата на близък да причини такива страдания, които да надвишават по
интензитет и продължителност обичайните в такива случаи – ако починалият е едИ.твеният близък роднина на
ищеца и са живели в едно домакИ.тво,
ищецът е в невръстна възраст и пр. Преждевременната смърт на близък човек е
непрежалима за цял живот, но в случая при преценка степента на претърпените
неимуществени вреди следва да се отчете обстоятелството, че починалият Р.Р.Х.
е участвал почти през целия етап от психофизическото израстване
на своите деца, че предвид своята възраст към датата на пътнотранспортното
произшествие – съответно на 22 и 16 години, те притежават необходимите моралновоЛ.и сили да превъзмогнат и преживеят този тежък за
тях момент, без същият да се отрази необратимо на тяхната психика, както и че могат
да разчитат на подкрепата на своите близки.
По отношение на възражението
за съпричиняване от страна на пострадалия от ПТП
съдът намира същото за основателно. От заключението на съдебно – автотехническата експертиза се установи, че непосредствено преди и в
момента на удара починалият Р.Р.Х. е управлявал мотоциклета със скорост от
142. 45 км. ч., при която опасната зона за спиране е 194. 20 м., както и че към
момента на потегляне на лекия автомобил от светофара на кръстовището на бул.
„Г. С. Р.“ и ул. „Д.“ мотоциклетът се е намирал на 270. 26 м. от мястото на
удара. Предвид тези данни съдът намира, че основна вина за настъпване на
пътнотранспортното произшествие има починалият от пътнотранспортното
произшествие мотоциклетист, който е управлявал мотоциклета със скорост
значително надвишаваща максимално разрешената от 50 км. и който не е предприел
аварийно спиране при възникване на опасността - възприемане на лекия автомобил,
надявайки се, че ще избегне удара. Ако се е движел с максимално разрешената
скорост от 50 км. ч. или ако е задействал своевременно спирачната уредба при
възприемане на автомобила, при което е щял да спре на разстояние от 76. 06 м.
от мястото на удара, починалият е можел да предотврати настъпване на
произшествието. При преценка тежестта на всеки един
от съпричиняващите фактори – от една страна виновното
поведение на водача на лекия автомобил М. А. Т., която въпреки голямото
разстояние, на която се е намирал мотоциклета към момента на предприемане на
маневрата „завой наляво“ (на 270 м.), е следвало да изчака преминаването му
през кръстовището, а, от друга, поведението на починалия водач на мотоциклета,
същите следва да се отнесат в отношение 1/ 4 към 3/ 4, поради което следващото
се на ищците обезщетение следва да се намали с 75%, т.е. на 25 000 лв. След
приспадане на изплатените от ответника застрахователни обезщетения (по 17 500 лв. на Ф.Т.Д.
и А.Б.Х. и по 20 000 лв. на К.Р.Ф. и Ф.Р.Х.) предявените искове следва да се
уважат за разликата до 25 000 лв., а именно за сумата от 7500 лв. за Ф.Т.Д.
и А.Б.Х. и за сумата от 5000 лв. за К.Р.Ф.
и Ф.Р.Х., а до пълния предявен размер от 232 500 лв. за Ф.Т.Д. и А.Б.Х. и
230 000 лв. за К.Р.Ф. и Ф.Р.Х. се отхвърлят като неоснователни.
С оглед изхода на делото на основание чл. 38, ал. 2 ЗА
ответникът „Л. И.“ АД следва да заплати на пълномощника на ищците
– адв. Л.Г. възнаграждение за адвокат в размер на 2570
лв. съобразно уважената част от предявените искове.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът „Л. И.“ АД следва да заплати по сметка на ОС Хасково ДТ в размер на 1850 лв. съобразно уважената част от предявените искове.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Л. И.“ АД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Ч. в." № 51Д, ЕИК ********* да
заплати на А.Б.Х. с ЕГН **********
и на Ф.Т.Д. с ЕГН ********** сумата
от 7500 лв. на всяка една от тях, а
на К.Р.Ф. с ЕГН ********** и Ф.Р.Х.
с ЕГН ********** сумата от 5000 лв. на
всяка една от тях, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на Р.Р.Х., настъпила при ПТП на 04.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.05.2014 г. до окончателното й изплащане, като предявените от А.Б.Х. и
Ф.Т.Д. искове за разликата до 232 500 лв., както и
предявените от К.Р.Ф. и Ф.Р.Х. искове за разликата до 230 000 лв. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
„Л. И.“ АД да заплати по
сметка на ОС Хасково ДТ в размер на 1850
лв.
ОСЪЖДА
„Л. И.“ АД да заплати на адв. Л.Г.Л. с ЕГН **********
адвокатско възнаграждение в размер на 2570
лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред АС - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: