РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Силистра, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20223400500139 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК .
С решение №260071/20.1221г., постановено по гр.д. №88/2020г.
по описа на ДРС, съдът е изнесъл на публична продан Сграда с
идентификатор 24030.501.1097.1 със застроена площ от 92 кв.м., брой
етажи - 1, с предназначение - еднофамилна жилищна сграда, и Сграда
с идентификатор 24030.501.1097.2 със застроена от 22 кв.м., брой
етажи - 1, с предназначение селскостопанска сграда, двете построени
въз основа на отстъпено право на строеж върху общински поземлен
имот с идентификатор 24030.501.1097/с номер по предходен план
1097, кв.64, парцел 15/14//, с площ от 537 кв.м./петстотин тридесет и
седем квадратни метра/, находящ се по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Дулово, обл.Силистра, одобрени със
Заповед № РД - 18-51/31.08.2007 г. на ИД на АГТСК, в гр.Дулово, ул.
Шипка № 35, обл.Силистра, при съседи: 24030.501.3238,
24030.501.1096, 24030.501.1093,24030.501.3233, с обща пазарна
оценка на описания имот 31 700 лева. Постановил е, че публична
продан следва да се извърши съобразно правилата на ГПК, като
получената от продажбата цена следва да се разпредели между
съделителите при следните права: 1/2 ид. част за Р. ЯНК. К. и 1/2 ид.
1
част за ОРЛ. ЯНК. П.. Осъдил е Р. ЯНК. К. да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на PC-Дулово държавна такса
в размер на 634.00лв. върху стойността на полагащият й се дял,
държавна такса в размер на 50.00лв. върху уважената част от
исканията по сметки,както и сумата в размер на 5.00 лв. в случай на
издаване на ИЛ. Осъдил е О. Я. П. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на PC-Дулово държавна такса в размер на
634.00лв. върху стойността на полагащият му се дял,както и сумата в
размер на 5.00 лв. в случай на издаване на ИЛ. Осъдил е Р. Я. К. да
заплати на О. Я. П. сумата от 539.50 лв., представляваща стойността
на извършени от последния подобрения в делбените сгради,
съразмерно квотата й в съсобствеността. Отхвърлил е предявеният от
Р. Я. К. против О. Я. П. иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, за
заплащане на обезщетение в размер на 200/двеста/лева на месец, за
лишаването им от ползването на допуснатите до делба сгради
съобразно правата й в съсобствеността, за периода от влизане в сила
на Решение № 123/23.06.2017г., постановено по гр.дело № 457/2014г.
по описа на ДРС до приключване на делбеното производство, като
неоснователен.
Недоволна от постановеното решение в отвърлителната част
относно претенцията за обезщетение, е останала Р. Я. К., която го
обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно в
обжалваната част и моли да бъде отменено, като вместо него се
постанови друго, с което предявеният от нея иск да бъде уважен.
Ответната страна О. Я. П. изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски.
СОС, като съобрази жалбата и данните по делото, прие за
установено следното:
Въззивната жалба е неоснователна.
Предявен е иск по чл. 31, ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение
в размер на 200 лв. на месец за лишаването на Р.К. от ползването на
допуснатите до делба сгради съгласно правата й, считано от влизане
на Решение № 123 от 23.06.2017 г. по гр.д. № 457/2014 г. на ДРС до
приключване на делбеното производство. Ищцата твърди, че
ответникът я е лишил от ползване на делбения имот, като в с.з. на
12.07.21г. заявява, че от пет години няма достъп до имота, искала е да
влезне, но вратата не е била отключена, както и че е направила всичко
възможно да се продаде къщата.
Съгласно чл. 31, ал.2 ЗС, когато общата вещ се използва лично
2
само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване.
За да се уважи претенцията по чл. 31, ал.2 от ЗС,
претендиращият следва да докаже наличие на следните кумулативни
предпоставки: съсобственост върху вещта, лично ползване на общата
вещ от някой от съсобствениците, лишил останалите от ползване,
както и писмена покана от съделителя за заплащане на обезщетение за
ползата, от която е бил лишен, т.е. доказателствената тежест за
установяване на всички елементи от фактическия състав на чл. 31, ал.
2 от ЗС (съсобственост, ползване, лишаване от ползване и писмено
поискване), като и размера на обезщетението, се носи от ищеца -
съсобственик, претендиращ обезщетението.
ТР № 6/2012г. на ОСГК на ВКС пояснява, че лично ползване
по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик,
което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да
ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и
граждански плодове.
В съдебната практика се приема, че употребения в ал. 1 на чл.
31 от ЗС термин "си служи" е синоним на използвания в ал. 2 на
същия член термин "се използва лично".
Правото на ползване, разбирано като фактическо служене, без
получаване на доходи, на служещия си с общата вещ съсобственик, е
ограничено от конкуренцията на еднородните права за ползване,
които имат другите съсобственици. Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС -
съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно
предназначението, което тя е имала при възникването на
съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да
си служат с нея според правата им.
Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг
съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено
да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на
дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да
ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза - лишеният от
възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение и
според притежавания от него обем права съсобственик има, съгласно
чл. 31, ал. 2 от ЗС, право да получи обезщетение.
Задължението за заплащане на обезщетение от страна на
ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване
3
от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик.
Следователно съсобственикът ищец Р.К. може да претендира
обезщетение от деня на получаването от ползващия имота
съсобственик писменото й поискване, но не и за период, който
предхожда писменото поискване, т.е. за минал период. Едва след деня
на писменото поискване изключителното ползване от единия
съсобственик става неправомерно. Писменото поискване по чл. 31, ал.
2 ЗС е равнозначно на поканата по чл. 81, ал. 2 ЗЗД и след
получаването му съсобственикът изпада в забава. Именно от този
момент той дължи заплащане на обезщетение, т.е. писменото
поискване действа само за в бъдеще и задължението става изискуемо
от датата на връчване на поканата, с която неползващият отправя
писмено едностранно волеизявление до ползващия съсобственик, че
желае да се ползва от вещта. В този см. Р. № 2627 от 11.04.2019 г. на
СГС по в. гр. д. № 9525/2018 г., Р. № 110 от 19.12.2018 г. на ОС -
Разград по в. гр. д. № 279/2018 г., Р. № 48 от 26.03.2018 г. на ВКС по
гр. д. № 2572/2017 г., I г. о., ГК, като в този смисъл е и цялата
константна практика на ВКС.
След като по делото липсват доказателства ищцата да е
отправила такава покана до ответника преди датата на исковата молба,
в която е отправено такова искане /26.09.19г./, то претенцията й
следва да се счита от тази дата като начало на писменото поискване.
Исковата молба за делба може да има значение на писмено поискване
за заплащане на обезщетение по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, ако
съдържа такова волеизявление /в този см.Р № 130 от 15.07.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 24/2012 г., I г. о./.
Ответникът оспорва да е възпрепятствал или ограничавал
съсобственика К. да ползва общата вещ съобразно правата й.
По делото е представена писмена покана до ищцата, ведно с
обратна разписка за получаването й от последната на 3.10.17г. /стр.30-
32/, с която е поканена от брат си да ползва съсобствения имот в
гр.Дулово, да получи ключ за същия и да вземе участие в подръжката
на къщата и двора.
В с.з. на 11.11.20г. К. заявява, че е отишла в къщата, външната
врата била заключена и е бил сменен патрона, поради което е
извикала човек да отвори и той й е помогнал, след което е влязла
вътре и е видяла, че стаите също са заключени. Заявява, че след време
ответникът й се обадил да отиде при него да си получи ключовете и че
не е имало необходимост от смяна на същите.
4
В с.з. на 12.07.21г. е разпитан като свидетел адв. Трифон
Станев, който е бил адвокат на майката на ищцата по дело относно
иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД. Неговите показания касаят преговори относно
продажбата на съсобствения имот преди около 2-3 години и то по
повод разговор със съпругата на ответника, но не и лично с него.
Свидетелят заявява, че е останал с впечатление, че Рне може да
посещава имота, но от това негово изявление, в контекста и на
останалите му показания, не би могъл да се направи категоричен
извод, че ответникът е възпрепятствал сестра си да ползва имота.
Св. П.а, съпруга на ответника, също заявява, че Р е търсила
съдействието й през 2018-2019г. за продажба на къщата, но сочи, че
ищцата е имала ключове за нея и въобще не е бил поставян въпросът
за предоставяне на такива при срещите й с ищцата. Същото обяснение
дава и относно посещението на адв. С при нея, като пояснява, че той е
питал за съпруга й, без да конкретизира за какво го търси, а и въобще
не е споменавал за ключове от къщата.
При даденото по делото обяснение от ответника по реда на чл.
176 от ГПК отново се пояснява, че адв. С. го е търсил във връзка с
евентуална продажба на имота, но не е поставял пред него въпрос за
ключове от същия.
Съдът, съобразявайки коментираните до тук доказателства,
стига до извода, че ищцата, чиято е доказателствената тежест, не
доказва по безспорен начин ответникът да е ползвал лично
съсобствения имот, както и да е имал поведение, което да я
възпрепятства или ограничава да ползва общата вещ, съобразно
правата й. По-скоро се налага извода, че тя не е демонстрирала
поведение, целящо ползване на имота, и съответно наличието на
възпрепятстване от страна на другия съсобственик, а такова, целящо
продажба на същия, но поради непостигнат консенсус с другия
съсобственик - ответника, не се е стигнало до реализиране на сделка.
След като по делото не са установени по безспорен и
категоричен начин всички елементи от фактическия състав на чл. 31,
ал. 2 от ЗС и конкретно лишаване на другия съсобственик от ползване
на имота, то решението на ДРС, с което е отхвърлена претенцията на
ищцата по чл. 31, ал. 2 от ЗС, за заплащане на обезщетение в размер
на 200/двеста/лева на месец, за лишаването й от ползването на
допуснатите до делба сгради съобразно правата й в съсобствеността,
се явява правилно и законосъобразно и като такова подлежи на
потвърждаване.
Съобразно изхода на процеса пред настоящата инстанция, на
5
ответната страна следва да се присъдят направените от нея разноски
пред СОС в размер на 400 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение
/стр. 21/.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260071/20.1221г., постановено по
гр.д. № 88/2020г. по описа на ДРС, в частта, в която съдът е
отхвърлил предявения от Р. Я. К. против О. Я. П. иск с правно
основание чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение в размер на
200/двеста/лева на месец, за лишаването й от ползването на
допуснатите до делба сгради съобразно правата й в съсобствеността,
за периода от влизане в сила на Решение № 123/23.06.2017г.,
постановено по гр.дело № 457/2014г. по описа на ДРС, до
приключване на делбеното производство.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Р. Я. К., с ЕГН ....., от гр.Силистра, ул. Москва № 85,
вх.Б, ет.6, ап.12, да заплати на О. Я. П., с ЕГН ........, от гр.Дулово, ул.
А. С. № ., ет.1, ап....,обл.Силистра, сумата от 400 /четиристотин лева/ -
разноски по делото, направени от последния пред СОС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на
чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните по
делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6