Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 492 12.12.2019 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На четиринадесети ноември Година две хиляди и деветнадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
гражданско дело номер 1876 по описа за 2018 година.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от искова молба от Я.Д.В., с ЕГН *********** и Х.Д.П. с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Йордан Кебеджиев от АК - Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Иван Шишман“ № 38 против А.Д.А. с ЕГН **********, с адрес: *** и Р.А.А. с ЕГН **********, с адрес: *** , представлявана от адв.Йордан Александров Александров, със съдебен адрес: гр.София, кв.“Драгалевци“, ул.“Камен дел“ № 3 с искане да бъде прогласена за нищожна като привидна обективираната в нотариален акт № *, том *, рег. № *, н.д. № *от 23.XI.2006 год. на нотариус Д. Чалъков с район на действие Царево, сделка за покупко – продажба на недвижим имот, представляващ: 330/660 ид. ч. кв. м. от дворно място, цялото от 600 кв. м., представляващо УПИ VI в кв. 21 по плана на гр. Китен, общ. Приморско, при граници на целия имот: север – улица, изток - УПИ V, юг УПИ IX и УПИ X, запад – УПИ III, представляващо по Кадастралната карта поземлен имот с идентификатор 37023.501.443 с площ от 658 кв. м. при съседи: ПИ 37023.501.451, 37023.501.561, 37023.501.442, 37023.501.439 и 37023.501.444 ведно с построената на близнак в източната половина на описания имот двуетажна масивна жилищна сграда състояща се от: МАЗЕ със застроена площ от 84 кв. м., състоящо се от три складови помещения, ГАРАЖЕН ЕТАЖ с площ от 84 кв. м. с два самостоятелни входа, състоящ се от: стълбищна клетка, отделен вход към етажа, коридор, баня, тоалетна и три стаи, ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ с площ от 96 кв. м., състоящ се от: стълбищна клетка, отделен вход към етажа, коридор, баня, тоалетна и три стаи с тераси, самостоятелен санитарен възел, ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ с площ от 96 кв. м., състоящ се от: стълбищна клетка, отделен вход към етажа, коридор, баня, тоалетна и четири стаи с тераси и ТАВАНСКИ ЕТАЖ със застроена площ от 77 кв. м. с идентично разположение като първия жилrщен етаж, която описана подробно по – горе масивна жилищна сграда по Кадастралната карта, представлява еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 37023.501.443.1 и да бъде прието за установено, че цит. нотариален акт обективира договор за дарение на горепосочения недвижим имот в полза на ответника А.Д.А., която е действително сключената между страните сделка, като ответниците бъдат осъдени да заплатят направените по делото разноски. Според изложеното в исковата молба, първата ищца е майка на първия ответник, а втората - негова сестра, съотв. втората ответница е бивша съпруга на първия ответник, като брака е прекратен с влязло в сила решение по гр. д. № 4719/ 2018 г. по описа на РС-Бургас.
По същество в обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 23.11.2016 г., първата ответница и съпруга й Д. А. В.(починал на 26.04.2013 г.), са прехвърлили с договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № *, том *, рег. № *, н.д. № *от 23.XI.2006 год. на нотариус Д. Чалъков, собствеността върху процесните имоти на първия ответник, който към този момент бил в брак с втората ответница. Сделката била оформена като покупко – продажба, но действителната воля на прехвърлителите била да надарят само сина си – първия ответник. Декларира се, че посочената в нотариалния акт продажна цена от 10 000 лева не е заплащана и прехвърлителите не са получили никакви пари от сделката. Затова и едновременно със съставянето на нотариалния акт, е бил съставен документ, озаглавен „Обратен документ“, подписан от страните по договора, с който те изрично заявяват, че договора е привиден, като прикрива договор за дарение, а действителната воля на прехвърлителите е била, с процесния имот да бъде надарен само сина им А.Д.А.. В същия документ праводателите изрично заявяват, че не са получили никакво парично заплащане от сина им и желаят между тях и него да настъпят правните последици на договор за дарение. От своя страна, първият ответник заявил, че приема дарението извършено от родителите му, като декларира, че не им е правил никакво парично плащане. Във връзка с изложеното ищците заявяват, че сделката оформена в нотариален акт № *, том *, рег. № *, н.д. № *от 23.XI.2006 год. на нотариус Д. Чалъков е нищожна като привидна сделка и прикрива договор за дарение, която е действителната сделка.
Ответницата Р.А. оспорва изцяло твърденията на ищците. Твърди, че договора за покупко – продажба, оформен в нотариален акт № *, том *, рег. № *, н.д. № *от 23.XI.2006 год. на нотариус Д. Чалъков е действителен. Заявява, че по този договор е извършено плащане и продавачите са получили продажната цена от 10 000 лева. Оспорва представения документ озаглавен „Обратен документ“ като твърди, че положените в него подписи не са на посочените в документа лица.
Ответникът А.Д.А. не изрази становище и не подаде отговор на исковата молба в законоустановения срок.
В съдебно заседание, процесуалният представител на ищците поддържа исковете, като счита, че същите следва да бъдат уважени изцяло. Ангажира свидетелски показния. Подробни доводи изложи в писмени бележки.
Ответницата Р.А., чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание поддържа всички възражения и моли съда да отхвърли исковата молба като неоснователна и недоказана. Ангажира съдебно-почеркова експертиза и свидетелски показания.
Ответникът А. в съдебно заседание заяви, че иска справедливо решение, тъй като къщата му била дарение и свидетелят А. излъгал, че са били давани пари.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване искове, са с правно основание в чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 26 ал. 2, предл. последно от ЗЗД, във вр. с чл. 17 ал. 1 от ЗЗД.
Не се спори по делото, а видно и от приложеното удостоверение за наследници № */ 13.11.2018г. издадено от кметство Китен (л.6), починалият на 26.04.2013 г. Д. А. В.е оставил наследници: съпруга – Я.Д.В., син – А.Д.А. и дъщеря – Х.Д.П.. Според удостоверение за сключен граждански брак № */ 01.05.1999г. в гр.Китен на тази дата А.А. и Р.А. са сключили гр.брак, който е бил прекратен с влязло в сила на 27.11.2018г. решение № 2188/ 06.11.2018г. по гр.д.№ 4719/2018г. по описа на РС-Бургас (л.9-11). Атакуваната сделка е обективирана в нотариален акт № *, том *, рег. № *, н.д. № *от 23.XI.2006 год. на нотариус Д. Чалъков с район на действие РС-Царево (л.12-13), като Д.В. и Я.В. са продали на сина си А.А. описаните недвижими имоти за сумата от 10 000 лв., за която сума е отбелязано, че е била получена в брой от продавачите преди подписването на нот.акт. Приложен е „Обратен документ“ (л.14), според който Д.В. и Я.В. са декларирали, че не са получавали от А. никакво парично плащане и волята им е била, да настъпят последиците от дарение. А. е приел дарението и също е заявил, че не е плащал никакви пари по сделката.
По делото, с оглед направените в тази насока искания, беше допусната, извършена и приета от съда съдебно-почеркова експертиза, вещото лице по която, след изследване на почерка в ръкописните текстове, съдържащи се в „обратния документ“, е установило, че подписът срещу името на Д. В. е бил изпълнен от това лице, срещу името Я.В. е бил изпълнен от нея и срещу името А.А. и бил изпълнен от първия ответник. В открито съдебно заседание от 14.11.2019 г. експертът потвърди, че е базирал заключението си на частните признаци на всеки един от положените подписи. Съдът изцяло кредитира заключението на експерта по съдебно-почерковата експертиза, като обективно изготвено, неоспорено от страните и кореспондиращо с останалите доказателства.
Разпитана беше като свидетел П. В. – съседка на покойния Д., от показанията на която се установява, че е знаела за прехвърляне на имот от М. и Я. на Н., като първите двама са й споделяли, че искат да му прехвърлят къщата, но по настояване на Р. да стане чрез продажба. Те се били съгласили, но при условие да е дарение на Н.. М. и Я. й казали, че не били получавали пари от Н..
Разпитан беше като свидетел и А. ***, който твърди, че през 2006 г. му се обадили Д. и Я. и му казали, че искат да направят дарение на сина си. Седмица след това му се обадил А. и заявил, че по молба на съпругата му ще правят покупко-продажба. Свидетелят подготвил нотариален акт и след изповядване на сделката подготвил и обратния документ. Пари не знае да са били плащани между страните по сделката.
Показания е дал и свидетелят А. А. – баща на ответницата Р.А.. Свидетелят твърди, че е дал парите (5 хиляди лв.) по сделката на свекъра Д. в малка кръчма в К., тъй като с тази сума не достигали парите на купувачите по сделката.
Анализът на събраните по делото доказателства води до извод за основателност на предявените искове. За да бъде успешно провеждането на иск за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба като привиден, както и за установяване действителността на прикритото с него целено съглашение между страните, в случая като такова по договор за дарение, доказателствената тежест е върху ищците, които следва да докажат, че действителната воля на страните, сключили договора за покупко-продажба на имотите, не е такава, каквато е отразена в него, както и че между участниците в сделката е постигнато съгласие за прехвърляне на собствеността чрез дарение. С оглед твърденията за наличие на прикрито съглашение, в тежест на ищците е и да установят неговото съдържание и действителност.
В настоящото производство е представен документ, озаглавен „обратен документ” (л.14), който изхожда от двете страни по сделката – продавачите Д.В. и Я.В. и купувача А.А.. Според правната доктрина и съдебната практика, обратното писмо (пълен обратен документ) е разпоредителен документ, съставен нарочно за разкриване на симулацията, който съдържа писмени изявления на страните по сделката относно действителните им отношения чрез отразяване съдържанието на прикритата сделка. За разлика от него, непълният обратен документ (т.нар. начало на писмено доказателство) е документ, който сам по себе си не разкрива симулативния характер на явната сделка, но съдържа изявления на страната относно факти и обстоятелства, които правят наличието на симулация вероятно. Поради това и обратното писмо доказва директно симулативността на атакуваната сделка, без да са необходими други доказателства, а наличието на непълен обратен документ по делото е предпоставка за преодоляване на установената в чл. 164 ал.1, т.6 ГПК недопустимост на свидетелските показания. Според изричната разпоредба на чл. 165 ал.2 ГПК, когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, свидетелски показания са допустими, ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението за симулация. Под другата страна по смисъла на чл. 165 ал.2 ГПК се има предвид лицето, което лично или чрез представител е участвало в сделката (Решение № 251/ 09.01.2015 г. по гр. д. № 7253/2013 г. по описа на ВКС, I г.о.). Приетият по делото документ, озаглавен „обратен документ”, изхожда от страните по атакуваната сделка и разкрива волята им, да извършат дарение, а не покупко-продажба, като изрично са заявили желание, да не се извършва никакво парично плащане на суми от страна на купувача А.А.. Документът не носи подписа на втория ответник Р.А., макар според събраните доказателства да е съставен след сключване на брака й с първия ответник А.А. (01.05.1999 г., л.7). Заявената в документа симулация, на основание чл. 165 ал.2 ГПК обосновава допустимостта на свидетелските показания, като доказателствено средство за доказването на действителните правоотношения между страните (Решение № 83/ 8.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2787/2008 г., III г. о., ГК). Според Решение № 299/ 22.10. 2014 г. по гр. дело № 7298/2013 г. на ВКС, ІV-то г.о., когато описаният документ няма достоверна или безспорна дата (както е в настоящия случай), както и поради други обстоятелства, при които могат да възникнат основателни съмнения, че писменото доказателство е съставено с оглед злепоставяне на правата и интересите на съпруга, който не го е подписал, подписаното само от единия съпруг обратно писмо, е непротивопоставимо като такова на другия съпруг, който не е и страна по атакуваната сделка, а има по отношение на последния значението само на начало на писмено доказателство, респ. - и на предпоставка за допускане и на свидетелски показания по чл. 165 ал. 2 ГПК, които да бъдат преценени от съда наред и с всички останали събрани по делото доказателства, във връзка с разкриването привидността на договора, а и по отношение на неучаствалия в него съпруг (така Решение № 9110/ 13.07.2011 г. по гр. дело № 2969/2008 г. на І-во г. о. на ВКС, Решение № 464/ 16.06.2010 г. по гр. дело № 1069/2009 г. на І-во г. о. на ВКС). Доказването посредством свидетелски показания следва да е пълно. В настоящото дело по отношение симулативността на процесната сделка по покупко-продажба на недвижим имот са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на двама свидетели на ищците. От показанията на свидетелите П. В. (братовчедка на починалия Д.В.) и А. П. се установява действителната волята на родителите на ищцата Х.П. и ответника А.А. - продавачи по атакуваната сделка, а именно желанието им да дарят имота на своя син А.. Роднинските отношения между П.В. и починалия продавач Д.В. сочат не на заинтересованост, а на достоверност, доколкото двамата са живели в съседство, виждали са се всеки ден и починалият е споделял със свидетелката като негова близка родственица, за намеренията си да дари имота на А., а не да го продава.
При това положение и с оглед извършената съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът счита за опровергано изложеното в нотариалния акт № */2006г., че процесният имот е прехвърлен чрез покупко - продажба, като безспорно се установява, че не са давани пари за придобиване на имота, нито от вписания като купувач ответник А.А., нито от съпругата му по това време и настояща ответница Р.А.. Според чл. 225 ЗЗД, с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Като безвъзмездна сделка, дарението се характеризира с намерението на дарителя да осъществи акт на щедрост спрямо надареното лице и да изяви воля в този смисъл. При договора за дарение, основанието е свързано и с неговия мотив, който според чл. 226 от ал. 3 ЗЗД не следва да е противен на закона или да противоречи на добрите нрави. В разглеждания случай се установи, че именно това е било намерението на прехвърлителите на недвижимия имот - да подарят на сина си А.А. недвижим имот. Прехвърлянето е осъществено безвъзмездно, като сделката е оформена като покупко - продажба. Нотариалният акт не се ползва с материална доказателствена сила относно предаването на отразената в него сума, а ответника А.А. отрича да е договарял и плащал същата. В тази връзка следва да се посочи, че нотариалните удостоверявания са изчерпателно изброени в чл. 569 ГПК. Заплащането на цената по нотариалната сделка не е сред фактите, чието осъществяване нотариусът може да удостоверява, като такъв факт например е явяването или неявяването на лица за извършване на определени действия пред него. Този факт не се съдържа и в чл. 580 ГПК, като съдържание на нотариалния акт, т.е. дори и в акта да е посочено, че сумата е заплатена пред нотариуса, на основание чл. 188 ГПК, в тази му част документът е частен, а не официален свидетелстващ.
С оглед на така обсъдените свидетелски показания и писмените доказателства по делото, вкл. т.нар. обратен документ, както и фактическите твърдения на ответника Ат.А., които съдът преценява във връзка с всички обстоятелства по делото, следва да се направи категоричен извод, че страните по процесния договор за продажба са го сключили като привиден - относително симулативен, прикриващ действителен договор за дарение, сключен в законоустановената нотариална форма. Ето защо следва да се приеме, че привидността на договора за продажба от 23.11.2006 г. е установена - страните не са желаели да се породят правните последици на привидната сделка - покупко - продажба на недвижимия имот, а тези на прикритата - дарение. Налице са условията за валидност на дисимулираната сделка - договора за дарение, спазена е нотариалната форма по чл. 18 ЗЗД и е налице съгласие за безвъзмездно прехвърляне на собствеността. Съглашението не противоречи на закона и не го заобикаля, поради което и следва да бъде зачетено, съобразно чл. 17 ал.1 ЗЗД. Предвид изложеното и доколкото са предявени искови претенции за привидност по чл. 26 ал.2, предл.5 от ЗЗД и искова претенция за разкриване на симулацията по чл. 17 ал.1 ЗЗД (така в Решение № 362/ 10.11.2011 г., ІІІ г.о. на ВКС), то договорът за покупко - продажба следва да се обяви за нищожен, а договорът за дарение - за действителен.
Възраженията на ответницата Р.А. са неоснователни. Истинността на „обратния документ“ беше потвърдена чрез заключението на приетата съдебно-почеркова експертиза, като вещото лице установи, че подписите принадлежат на лицата, които са посочени като автори но документа. Датата на съставяне на документа е без значение – достатъчно е, че е бил съставен преди смъртта на продавача Д.В.. Показанията на свидетеля А. А. не могат да обосноват извод за заплащане на пари по сделката, тъй като дадената от него сума от 5000 лв. на починалия Д.В. не е ясно дали е била за сделката. Св.А.А. е баща на ответницата Р.А. и тези близки отношения създават основателно съмнение в достоверността на показанията.
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК, ответниците следва да заплатят на ищците направените по делото разноски, които съобразно приложения списък на разноските по чл.80 от ГПК са в размер на общо 6311.92 лв., от които 1556.29 лв. внесена държавна такса, 155.63 лв. такса за вписване на исковата молба и 4600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, за които суми са представени и документи, удостоверяващи действителното им заплащане.
Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Заявеният материален интерес е 155 628.60 лв. според приложената данъчна оценка (л.18). Минималният размер на адвокатското възнаграждение, изчислен съобразно чл.7 ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 5198.86 лв., която сума надвишава претендирания хонорар.
Мотивиран от така изложените съображения, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между Я.Д.В.,
с ЕГН ***********, Х.Д.П. с ЕГН **********, А.Д.А. с ЕГН ********** и Р.А.А. с
ЕГН **********, че договорът за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт
№ *, том *, рег. № *, н.д. № *от 23.XI.2006 год. на нотариус Д. Чалъков с район на действие Царево, на недвижим
имот, представляващ: 330/660 ид. ч. кв. м. от дворно място, цялото от 600 кв.
м., представляващо УПИ VI в
кв. 21 по плана на гр. Китен, общ. Приморско, при граници на целия имот: север – улица, изток - УПИ V, юг УПИ IX и УПИ X, запад – УПИ III, представляващо по Кадастралната карта
поземлен имот с идентификатор 37023.501.443 с площ от 658 кв. м. при съседи: ПИ
37023.501.451, 37023.501.561, 37023.501.442,
37023.501.439 и 37023.501.444 ведно с построената на близнак в източната
половина на описания имот двуетажна масивна жилищна сграда състояща се от: МАЗЕ
със застроена площ от 84 кв. м., състоящо се от три складови помещения, ГАРАЖЕН
ЕТАЖ с площ от 84 кв. м. с два самостоятелни входа, състоящ се от: стълбищна
клетка, отделен вход към етажа, коридор, баня, тоалетна и три стаи, ПЪРВИ
ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ с площ от 96 кв. м., състоящ се от: стълбищна клетка, отделен вход
към етажа, коридор, баня, тоалетна и три стаи с тераси, самостоятелен
санитарен възел, ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ с
площ от 96 кв. м., състоящ се от: стълбищна клетка, отделен вход към етажа,
коридор, баня, тоалетна и четири стаи с тераси и ТАВАНСКИ ЕТАЖ със застроена
площ от 77 кв. м. с идентично разположение като първия жилищен етаж, която
описана подробно по – горе масивна жилищна сграда по Кадастралната карта,
представлява еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 37023.501.443.1, е
НИЩОЖЕН, като ПРИВИДЕН и ПРИКРИВАЩ договор за дарение между същите страни и по
отношение на същия имот.
ОБЯВЯВА в отношенията между Я.Д.В., с ЕГН ***********,
Х.Д.П. с ЕГН **********, А.Д.А. с ЕГН ********** и Р.А.А. с ЕГН **********, за
действителен сключения между Д. А. В., ЕГН ********** (починал на 26.04.2013
г., с наследници по закон Я.Д.В., Х.Д.П. и А.Д.А.) и Я.Д.В., с ЕГН ***********
като дарители и А.Д.А. с ЕГН ********** като надарен, договор за дарение,
обективиран в нотариален акт № *, том *, рег. № *, н.д. № *от 23.XI.2006 год. на нотариус Д. Чалъков с район на
действие Царево, сделка за покупко – продажба на недвижим имот, представляващ:
330/660 ид. ч. кв. м. от дворно място, цялото от 600 кв. м., представляващо УПИ
VI в кв. 21 по плана на
гр. Китен, общ. Приморско, при граници на целия имот: север – улица, изток - УПИ V, юг УПИ IX и УПИ X, запад – УПИ III, представляващо по Кадастралната карта
поземлен имот с идентификатор 37023.501.443 с площ от 658 кв. м. при съседи: ПИ
37023.501.451, 37023.501.561, 37023.501.442,
37023.501.439 и 37023.501.444 ведно с построената на близнак в източната
половина на описания имот двуетажна масивна жилищна сграда състояща се от: МАЗЕ
със застроена площ от 84 кв. м., състоящо се от три складови помещения, ГАРАЖЕН
ЕТАЖ с площ от 84 кв. м. с два самостоятелни входа, състоящ се от: стълбищна
клетка, отделен вход към етажа, коридор, баня, тоалетна и три стаи, ПЪРВИ
ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ с площ от 96 кв. м., състоящ се от: стълбищна клетка, отделен вход
към етажа, коридор, баня, тоалетна и три стаи с тераси, самостоятелен
санитарен възел, ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ с
площ от 96 кв. м., състоящ се от: стълбищна клетка, отделен вход към етажа,
коридор, баня, тоалетна и четири стаи с тераси и ТАВАНСКИ ЕТАЖ със застроена
площ от 77 кв. м. с идентично разположение като първия жилищен етаж, която
описана подробно по – горе масивна жилищна сграда по Кадастралната карта,
представлява еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 37023.501.443.1, на
основание чл. 17 ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА А.Д.А. с ЕГН **********, с адрес: *** и Р.А.А. с ЕГН **********, с адрес: *** – десен, представлявана от адв.Йордан Александров Александров, със съдебен адрес: гр.София, кв.“Драгалевци“, ул.“Камен дел“ № 3, да заплатят в полза на Я.Д.В., с ЕГН *********** и Х.Д.П. с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Йордан Кебеджиев от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Иван Шишман“ № 38 , сумата от 6311.92 (шест хиляди триста и единадесет лева деветдесет и две ст.) направени разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: