РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Кюстендил, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ч. А. Т.
при участието на секретаря А. А. Х.
като разгледа докладваното от Ч. А. Т. Административно наказателно дело №
20251520200159 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл ЗАНН.
Подадена е жалба от В. Л. Д., с ЕГН **********, с адрес в с.В. против
Наказателно постановление №25-1139-000214 от 29.01.2025г., издадено от
Началник група в ОДМВР Кюстендил, с-р ПП, с което на основание чл.175,
ал.3 пр.1 ЗДП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
лв. и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“.
В жалбата пред съда се твърди, че жалбоподателят не е знаел, че
управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация при условията на
чл.143, ал.10 ЗДп.
Административно наказващия орган е изразил становище за
неоснователност на жалбата.
След преценка на доводите по жалбата и събраните в хода на
производството доказателства, съдът намира жалбата за процесуално
допустима-подадена в срок и пред компетентен да я разгледа съд, като
разгледана по същество е основателна:
По делото се установи следната фактическа обстановка:
При извършена проверка от страна на свидетелите В. и Г. на 13.12.2024г.
на МПС Опел Асра с ДК№ ****, собственост на управлявалия го
жалбоподател е установено, че МПС е със служебно прекратена регистрация
към дата 19.11.2024г. по чл.143, ал.10 ЗДП.На жалбоподателя е съставен
АУАН, в който е описана установената фактическа обстановка, дадена е
1
правна квалификация на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДП-„Управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред“.С резолюция от 18.12.2024г. е
прекратено административно наказателното производство и е изпратена
преписката на КРП.
С постановление от 14.01.2025г. по пр.вх.№12/2005г. е отказано
образуване на досъдебно производство и е изпратено в ОДМВР Кюстендил за
налагане на административно наказание.На 29.01.2025г. е издадено
обжалваното наказателно постановление при условията на чл.36, ал.2 ЗАНН.В
НП подробно е описана фактическата обстановка, както и снетото от
свидетелите сведение от водача, в което е заявил, че не е знаел, че автомобила
е с прекратена регистрация.Посочено е, че сектор ПП при ОДМВР Кюстендил
е изпратил уведомително писмо до В. Л. Д., като писмото е върнато от
„Български пощи“ с отметка „отказано“.Към 13.12.2024г. в 13.29ч. е сключена
ЗЗГО и регистрацията на процесното МПС е възстановена.На основание
чл.175, ал.3 пр.1 ЗДП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
От приложената по делото „справка по история на ПС“ се установява, че
управляваното от жалбоподателя МПС е с прекратена регистрация по чл.143,
ал.10 ЗДП, считано от 19.11.2024г.До жалбоподателя е изпратено писмо с
уведомление за прекратената регистрация, върнато на 10.12.2024г. с отметка
„отказана“.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е
това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установеният ред на
държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за
наказуемо с административно наказание налагано по административен ред.
Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е
извършено виновни –умишлено или непредпазливо, като законодателят е
предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от
закона случай.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателят е
ангажирана за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. от ЗДвП, съгласно
която правна норма по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани
и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места.
Процедурата по служебно прекратяване на регистрацията на
автомобилите е уредена нормативно в Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на
Министъра на вътрешните работи регистрацията на превозно средство.
Съгласно чл. 18, т. 2 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на
вътрешните работи регистрацията на превозно средство се прекратява
служебно, а според чл. 18б, т. 8 от цитираната Наредба регистрацията на
превозно средство се прекратява служебно по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след
уведомление от Гаранционния фонд.
2
Според нормата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. обаче при
прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 8 се уведомява собственикът на ПС,
посочен в регистъра. Аналогично задължение е визирано и в ал. 10 на чл. 143
от ЗДвП, според която когато служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд
по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, следва да се уведомява
собственикът на пътното превозно средство.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин,
че на посочените в АУАН и НП дата и жалбоподателят е управлявал
собственият си лек автомобил, който е бил с прекратена служебно
регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради липса на сключен
договор за застраховка "Гражданска отговорност", като за това обстоятелство
собственика на автомобила не е бил уведомен по предвидения ред.
От описаната обратна разписка, по никакъв начин не следва извод, че е
надлежно уведомен по начин формиращ знание за прекратената регистрация,
респ. умисъл за извършване на нарушение.
В хода на делото АНО не ангажира доказателства, че жалбоподателят в
качеството на водач на въпросното МПС към момента на проверката е бил
уведомен и е знаел за служебно прекратената регистрация.
Ето защо, с оглед изложеното по-горе настоящият състав намира, че от
материалите по делото не се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е
осъществил от субективна страна посоченото нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, а именно, че е действал в условията на пряк умисъл към момента на
извършване на нарушението.
Според Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. не се наказва с
предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
административно наказание водач, който управлява моторно превозно
средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10
от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът
на моторното превозно средство.
В цитираното ТП е застъпено становището, че съществува законово
задължение по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП за административния орган да
уведоми собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното
превозно средство, но е възможно той да е уведомен за този факт при
посещение на място в отдел "Пътна полиция", при връчване на акт за
установяване на административно нарушение или по друг начин. В случаите,
когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било
съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна
полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното
прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е
несъставомерно. Под уведомяване по поставения въпрос следва да се има
предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл. 143, ал.
10 от ЗДвП. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и
3
доказателствени средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат
изследвани и доказани всички елементи от състава на административното
нарушение, включително вината, която в административнонаказателния
процес не се предполага.
В настоящето производство АНО не успя да докаже по безспорен и
категоричен начин факта на узнаване от страна на жалбоподателя за служебно
прекратената регистрация на автомобила.
По горните съображения, съдът намира жалбата за основателна и следва
отмяна на оспорваното наказателно постановление.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление №25-1139-000214 от 29.01.2025г.,
издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, с-р ПП, с което на В. Л. Д.,
с ЕГН **********, с адрес в с.В. на основание чл.175, ал.3 пр.1 ЗДП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщението до
страните пред АС гр.Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4