РЕШЕНИЕ
№ 603/23.3.2021г.
гр. Пловдив 23.03.2021год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на шестнадесети февруари през
две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2940 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост във връзка с
чл. 145 и сл. от АПК.
Оспорва
се Заповед № ЗРИ-666/26.10.2020г. на Кмета на Район „Източен“ при Община
Пловдив, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 6 от Закона за
общинската собственост (ЗОС) и чл. 41, ал. 1, т. 1 и т. 6 от Наредба за
условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински
жилища и продажбата им (НУРУЖННОЖП) е прекратено наемното правоотношение за
общинско жилище на адрес: гр. Пловдив, ул. „***“ № **, бл. ***, вх. *, ет.*,
ап.*, за което е издадена настанителна заповед № 156/15.04.1978г. с Ф.М.К.
(починала) и е сключен договор за наем № И-3957/16.06.2015г. от ОП „Жилфонд“ с П.К.К..
Жалбоподателката П.К. моли да
бъде прогласена за нищожна посочената заповед, като издадена от некомпетентен
административен орган и алтернативно да се отмени като неправилна и
незаконосъобразна, с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи
се, че е живяла в това жилище от години, жилището е предоставено за ползване от
баба й Ф. К., съгласно настанителна заповед от 1978г. и редовно е заплащала
наем. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по
делото писмена защита от пълномощника адв. П..
Претендира присъждане на разноски.
Ответникът
- Кметът на Район "Източен"
при Община Пловдив, чрез процесуалния представител М. С. – лице с
юридическо образование, изразява становище за неоснователност на жалбата. В
случая се касае за сключен договор за наем за срок от 1 година, който е изтекъл
и същевременно жалбоподателката е уведомявана неколкократно за неизплатени задължения по договора за наем,
като неплащането на 3 наемни вноски също представлява основание за прекратяване
на наемното правоотношение. Налице е и надлежно уведомяване на К. за започване
на административното производство за прекратяване на договора за наем.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства,намери за установено следното:
Жалбата
е допустима, като подадена в предвидения за това срок, от страна - адресат на
оспорвания акт. Заповедта е връчена лично на 30.10.2020г., съгласно разписка
към нея, а жалбата е постъпила направо в Административен съд – Пловдив на 12.11.2020г.
Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
По
направените възражения за нищожност на обжалваната заповед, поради издаването й
от материално некомпетентен административен орган, настоящият съдебен състав
намира следното:
Действително,
съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗОС и чл. 41, ал. 2, изр. 1 от
НУРУЖННОЖП наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал
настанителната заповед. В настоящия случай, на жалбоподателката
не е издадена настанителна заповед. Същата, обаче, се явява член от
домакинството на титуляра на издадената настанителна
заповед № 156/15.04.1978г. на Ф.М.К. по смисъла на § 6 от ДР на НУРУЖННОЖП. По
отношение на нея не е установена жилищна нужда по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 1
от Наредбата. В сключения договор за наем на общинско жилище № И-3957/16.09.2015г.
изрично е посочено, че се сключва за срок, не по-дълъг от 1 година, до
установяване на настанителни права. В този смисъл, при неустановени
настанителни права за жалбоподателката,
компетентността на административния орган произтича от разпоредбата на чл.3,
ал. 2 от Наредбата, съгласно която кметовете на райони организират и ръководят
управлението на жилища – общинска собственост, предназначени за отдаване по
наем.
По
съществото на спора, не е спорно по делото, че жилищният имот, предмет на оспорваната
заповед, е частна общинска собственост, като това обстоятелство е надлежно
удостоверено с акт за общинска собственост № 2020 от 05.02.2004г., издаден от
кмета на район „Източен“ при община Пловдив. Същият недвижим имот е посочен под
№ 1298 в справка № 2 Жилищни сгради, район Източен към 31.12.2018г., приложение
към чл. 17 от Правилника на ОБС Пловдив за устройството и дейността на Общинско
предприятие „Жилфонд“ – Пловдив към Община Пловдив като предоставено за
управление общинско имущество на общинското предприятие. Съгласно разпоредбата
на чл. 10 от посочения Правилник предприятието управлява имущество, собственост
на община Пловдив, има за предмет дейност по стопанисване и поддържане на
общински жилищни имоти, включително наемосъбиране на
общински жилищни имоти. Именно в изпълнение на дейността на управление на
общинско имущество, част от което се явява и процесният
жилищен имот, е сключен договора от 16.09.2015г. със страни ОП „Жилфонд“,
представлявано от директора като наемодател и П.К. като наемател. Съгласно чл.
2 от договора, същият се сключва за срок от 1 година, от 16.09.2015г. до
16.09.2016г., с изрично отбелязване „до установяване на настанителни права, за
срок не по-дълъг от 1 година“. Съгласно чл. 4 от договора е определена наемна
цена в размер на 13,73лв. на месец. Договорът с жалбоподателката
К. е сключен след смъртта на лицето Ф.М.К., титуляр на настанителна заповед №
156/15.04.1978г. (починала на 09.08.2015г.).
При
извършена проверка от служители на ОП „Жилфонд“ е констатирано, че наемателката
на недвижимия имот не е заплатила дължимата съгласно договора ТБО за периода от
01.09.2015г. до м. 11.2018г. в общ размер на 90,94лв. и прилежащите лихви в общ
размер на 13,31лв. и дължимата сума за наем за периода от 01.01.2016г. до м. 11.2018г. в общ размер на 471,06лв., ведно
с прилежащите лихви в размер на 72,86лв. Изготвена е покана изх. № 1688 от
06.11.2018г., адресирана до П.К., връчена на брат й Й.К.на 16.11.2018г.,
съгласно съдържанието на която К. е поканена да внесе посочената в поканата
сума в 7-дневен срок от получаване на съобщението. На адресата на поканата е
разяснено, че в случай, че не изпълни задължението си договорът за наем ще бъде
прекратен, а дължимата сума ще бъде потърсена по съдебен ред. На 16.11.2018г. Й.К.се
е явил в ОП „Жилфонд“, като това обстоятелство е документирано с констативен
протокол за състоянието на апартамент *, етаж *, жилищен блок № **, вх. * ул. „***“
№ **. Съгласно съдържанието на протокола, лицето е предупредено да подаде
декларация за семейно и имуществено състояние в район Източен при община
Пловдив в срок до 31.12.2018г. По делото не са представени доказателства за
подаване на декларация по чл. 7, ал. 1 от Наредбата, разглеждането й от Комисията
по чл. 12, ал. 1 от Наредбата, съответно включването на К. в проектосписъка по чл. 17, ал. 4 от Наредбата и окончателния
списък по чл. 17, ал. 5 от Наредбата, утвърден от кмета на община Пловдив.
Независимо от това, по делото не са представени и доказателства за започване на
производство по прекратяване на наемното правоотношение на жалбоподателката.
Извършена
е втора проверка от служители на ОП „Жилфонд“, при която е констатирано, че
наемателката на недвижимия имот не е заплатила дължимата съгласно договора ТБО
за периода от 01.11.2015г. до месец май 2019г. в общ размер на 95,32лв., ведно
с прилежащите лихви в общ размер на 16,19лв. и дължимата сума за наем за
периода от 01.07.2016г. до месец май 2019г. в общ размер на 475,77лв., ведно с
прилежащите лихви в общ размер на 81,67лв. Изготвена е покана изх. № 713 от
16.05.2019г., адресирана до П.К., с която е поканена да внесе дължимите суми в
7-дневен срок от получаването й. Съгласно разписката към поканата, същата е
връчена на непосочена дата на неизвестно лице, за което единствено е
отбелязано, че е „съсед“. На 09.12.2019г. е извършено посещение от служители на
ОП „Жилфонд“ на адреса на недвижимия имот, при което не е намерено лице,
пребиваващо в жилището. На входната врата е залепено съобщение за явяване в
кантората на ОП „Жилфонд“. По делото не са представени доказателства за явяване
на К. за заплащане на дължимите суми за наем и ТБО. Отново не са представени
доказателства за подаване на декларация по чл. 7, ал. 1 от Наредбата, разглеждането
й от Комисията по чл. 12, ал. 1 от Наредбата, съответно включването на К. в проектосписъка по чл. 17, ал. 4 от Наредбата и окончателния
списък по чл. 17, ал. 5 от Наредбата, утвърден от кмета на община Пловдив.
Независимо от това, по делото не са представени и доказателства за започване на
производство по прекратяване на наемното правоотношение на жалбоподателката.
С
писмо изх. № 9400-1400 от 01.06.2020г. П.К. е уведомена, че на основание чл. 26
от АПК започва административно производство за прекратяване на сключения
договор за наем на общинско жилище. В съобщението е посочено, че лицето дължи
наем на обща стойност 757,99лв. или е налице общо над 46 месеца просрочие на задължението и консумативи (потребена вода) на обща стойност 1 434,65лв. К. е
уведомена, че следва да заплати изцяло дължимите суми в 1-месечен срок от
получаване на писмото. Съобщението е връчено лично на 29.06.2020г., съгласно
съдържанието на разписката към него.
До
наемателката К. е изготвена и покана изх. № 697 от 05.06.2020г., с която е
поканена да заплати дължимите суми, посочени в нея, в 7-дневен срок от
получаването й. На лицето са разяснени правата му да сключи споразумение за
разсрочване на задълженията, както и е уведомено за правните последици от
неизпълнението – предприемане на действия по принудително изземване на
ползваното общинско жилище. По делото не са представени доказателства за
връчване на поканата на адресата, но е съставен констативен протокол, съгласно
съдържанието на който К. се е явила на 29.06.2020г. в кантората на ОП „Жилфонд“
и е уведомена за дължимите суми за наем, ТБО и потребена
вода. Жалбоподателката е заявила, че е заплащала
редовно дължимите суми за наем и консумативни разходи, но не е представила
доказателства за това.
На
02.09.2020г. от ОП „Жилфонд“ до район Източен при община Пловдив е изпратена
информация за наематели на общински жилища, намиращи се на територията на
района, които не са заплащали наем през последните 3 месеца към 31.08.2020г.
Въз основа на постъпилата информация е изготвена покана изх. № 1203 от
04.09.2020г., съгласно съдържанието на която К. не е заплатила дължимата сума
за ТБО за периода от 01.11.2015г. до м. септември 2020г. в общ размер на
130,20лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 30,42лв. и дължимата сума
за наем за периода от 01.07.2017г. до м. септември 2020г. в общ размер на
532,01лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 119,39лв. В поканата
лицето е поканено да заплати дължимите суми в 7-дневен срок и са му разяснени
последиците от неплащането – прекратяване на договора за наем. По делото не са
представени доказателства за връчване на поканата на К., но е извършено
посещение на жилището от 15.09.2020г. от служител на ОП „Жилфонд“ и
наемателката е намерена на адреса. Съставен е констативен протокол, в който е
посочено изрично, че „няма промяна от горепосоченото“, т.е. не са заплатени
дължимите суми за наем, консумативни разходи и ТБО.
Издадена
е процесната заповед № ЗРИ – 666 от 26.10.2020г., в
която като фактически основания за прекратяване на наемното правоотношение са
посочени незаплатени наемни вноски за 38 месеца в общ размер на 633,33лв. След
като К. е била надлежно уведомена за възможността за заплащането им, в
1-месечния срок, считано от 29.06.2020г. не са постъпили дължимите суми.
Заповедта е връчена лично на адресата й на 30.10.2020г., видно от разписката
към нея.
В
хода на съдебното обжалване са приети следните допълнителни доказателства:
решение № 248 на Общински съвет – Пловдив, взето с протокол № 11 от
18.07.2013г., в което посочена процента част на общинските жилища от наличния
общински жилищен фонд, които да бъдат разпределени съобразно предназначението
им, както следва: във фонд „Настаняване под наем“ – до 85,5%, във фонд
„Резервен“ – до 10%, във фонд „Ведомствен“ – до 3%; решение № 32, взето с
протокол № 3 от 05.02.2015г. за приемане на годишна програма на община Пловдив
за управление и разпореждане с имоти общинска собственост за 2015г., ведно с приложената към него Програма; препис
– извлечение от акт за смърт на Ф.М.К., починала на 09.08.2015г. Направено е и
изрично изявление от процесуалния представител на ответника, че не се посочват
конкретни жилищни имоти поотделно във всеки от посочените фондове.
С
процесната заповед са посочени правни основания – чл. 46, ал. 1, т. 11
от ЗМСМА, чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 6 от ЗОС и чл. 41, ал. 1, т. 1 и т. 6 от
Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в
общински жилища и продажбата им (НУРУЖННОЖП).
Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗОС наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа,
издал настанителната заповед, като в заповедта се посочват основанието за
прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището,
който не може да бъде по-дълъг от един месец. В настоящия случай, не е налице
настанителна заповед с адресат жалбоподателката, но
по-горе в настоящото решение се изложиха аргументи за компетентността на
издателя на ИАА, произтичащи от разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от НУРУЖННОЖП.
По отношение на съответствието на
оспорената заповед с материалния закон, е достатъчно да бъде установено по
несъмнен начин наличието на която и да е от алтернативно изброените предпоставки
по чл. 46, ал. 1 от ЗОС, каквито в случая се явяват тази по т. 1 и т. 6
от ЗОС - изтичане на срока за настаняване и неплащане на наемната
цена или на консумативните разноски за повече от 3 месеца.
Според разпоредбата на чл. 43 ал. 1,
т. 1 от ЗОС в жилищата за отдаване под наем се настаняват лица с жилищни нужди,
установени по реда на наредбата по чл. 45а, ал. 1 от същия закон. Съгласно
разпоредбата на чл. 45а, ал. 1 от ЗОС условията и редът за установяване на
жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата по чл. 43 и 45 се определят
с наредба на общинския съвет, каквато в случая се явява НУРУЖННОЖП.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1,
т. 1 от НУРУЖННОЖП в жилища за отдаване под
наем се настаняват за не повече от 10 години лица с жилищни нужди, установени
по реда на тази глава. В разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата са посочени
кумулативно условията, на които трябва да отговарят нуждаещите се от жилище и
техните семейства/домакинства, като тези условия се установяват със саморъчно
подписана декларация, към която се прилагат съответните документи. Както беше
казано по-горе в настоящото решение, по делото не са представени доказателства
за подаване на декларация по чл. 7, ал. 1 от Наредбата от жалбоподателката,
както и декларация по чл. 13, ал. 1 от Наредбата в срок до 31 декември на всяка
календарна година. За това си задължение К. е надлежно уведомена с констативен
протокол от 2018г. на служител в ОП „Жилфонд“, връчен на брат й Й.К..
Няма спор между страните по делото,
че срокът на сключения на 16.09.2015г. договор за наем на общинско жилище между
ОП „Жилфонд“ при община Пловдив и жалбоподателката е
изтекъл на 16.09.2016г. Това означава, че оспорената в настоящото производство
заповед само на това основание се явява издадена в съответствие с материалния
закон. Отделно от това, съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ЗОС при
изтичане на срока на настаняване наемното правоотношение може да бъде
продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в
общинско жилище, т.е. не предвижда задължение на органа за продължаване на
наемното правоотношение, а правна възможност. В случая не са представени
доказателства за установена жилищна нужда по отношение на жалбоподателката
и членовете на нейното семейство/домакинство, но предвид непредприети действия
по прекратяване на наемното правоотношение след изтичане на срока на договора
за наем може да се приеме, че административният орган е упражнил правомощието си
да продължи наемното правоотношение.
Неоснователно е и твърдението на
пълномощника на жалбоподателката за това дали процесното общинско жилище не е включено във фонд
„Резервен“, за настаняването в което е необходимо да бъдат изпълнени различни
условия от тези за настаняване в общинско жилище от фонд „Настаняване под
наем“. По делото са приети доказателства – решение на общински съвет Пловдив за
определяне на процентно съотношение на жилищните имоти от наличния жилищен
общински фонд, които да бъдат разпределени във фонд „Настаняване под наем“,
фонд „Резервен“ и фонд „Ведомствен“. Действително, в представената по делото годишна
програма на община Пловдив за управление и разпореждане с имоти общинска
собственост за 2015г., раздел ІІ.1.1 Предоставяне на жилищни имоти под наем, в
списъка на жилищните имоти, намиращи се в район Източен, не е посочен
недвижимият имот на жалбоподателката. Следва да бъде
посочено, обаче, че годишната програма е приета с решение на Общински съвет –
Пловдив, взето с протокол № 3 от 05.02.2015г., а към този момент жилището е предоставено
под наем на валидно фактическо и правно основание на лицето Ф. К., съгласно настанителна
заповед от 1978г. Не е спорно по делото обстоятелството, че Ф. К. е починала на
09.08.2015г., а договорът за наем с жалбоподателката П.К.
е сключен на 16.09.2015г. Не е спорно по делото и обстоятелството, че
недвижимият имот е частна общинска собственост, както и че е предоставен за
управление на ОП „Жилфонд“ и е посочен под № 1298 в справка № 2 Жилищни сгради,
район Източен, предоставени за управление на общинското предприятие. В този
смисъл, неоснователни са възраженията на пълномощника на жалбоподателката
относно неяснота на обстоятелството защо договорът за наем е сключен с ОП
„Жилфонд“, представлявано от директора.
Неоснователни са и възраженията в
жалбата, че са налице противоречия в дължимите суми за наемни вноски и
консумативни разходи, незаплатени от жалбоподателката
към момента на поканата от 01.06.2020г. и тези, посочени в обжалваната заповед.
В тази връзка следва да бъде посочено, че от ОП „Жилфонд“ са издадени покани
през 2018г., 2019г. и 2020г., в които са посочени периодите, за които не са
заплатени дължимите суми за наем и за ТБО. Поканата от 06.11.2018г. е редовно
връчена на брата на П.К. Й.К.и несъмнено същата е доведена до нейното знание,
тъй като са направени частични плащания на дължимите суми. Този извод на съда е
обоснован с последващо издадените покани от
16.05.2019г. и 04.09.2020г., в които са посочени периодите на дължимост на наемните вноски и консумативните разходи.
Следва да бъде посочено, че дължимата сума в поканата от 01.06.2020г. е в
по-голям размер от тази в поканата от 04.09.2020г. и в оспорената заповед,
което отново може да се обясни с направени частични плащания от жалбоподателката. По делото не са представени доказателства
за конкретно заплатени от нея суми, с които да бъде оборена фактическата
констатация в обжалвания ИАА относно незаплатени към ОП „Жилфонд“ наемни вноски
за 38 месеца (от 01.07.2017г. до 31.08.2020г.) в общ размер на 633,33лв.
Несъмнено се касае за неплащане на наемна цена и консумативни разходи за повече
от 3 месеца, което е основание съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 т. 1 от ЗОС за прекратяване на наемното правоотношение.
Заповедта е издадена и в
съответствие с целта на закона, насочена към прекратяване на наемно
правоотношение, съществуващо в нарушение на установения законен ред за ползване
и управление на жилище, общинска собственост.
По
тези съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да се
отхвърли.
При
този изход на делото и своевременно направеното искане, на ответника по делото
следва да бъде заплатено възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100лв.
(сто лева) за настоящата инстанция.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на П.К.К., ЕГН: **********,***, против Заповед № ЗРИ-666/26.10.2020г.
на Кмета на Район „Източен“ при Община Пловдив, с която на основание чл. 46,
ал. 1, т. 1 и т. 6 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 41, ал. 1, т.
1 и т. 6 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за
настаняване в общински жилища и продажбата им (НУРУЖННОЖП) е прекратено
наемното правоотношение за общинско жилище на адрес: гр. Пловдив, ул. „***“ № **,
бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, за което е издадена настанителна заповед №
156/15.04.1978г. с Ф.М.К. (починала) и е сключен договор за наем №
И-3957/16.06.2015г. от ОП „Жилфонд“ с П.К.К..
ОСЪЖДА П.К.К., ЕГН: **********,*** да заплати на Община Пловдив, район
Източен сумата в размер на 100лв. (сто лева), представляваща възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита.
На основание чл. 46, ал. 5, изр. 3 от ЗОС решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: