Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1085 28.03.2018 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ гр. състав, в открито съдебно
заседание на тринадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
при участието на секретаря ВЕРА
ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9462 по описа
на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 във връзка с чл. 245,
ал.2 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата Е.К.Ф. ***
моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й
заплати сумата 925, 89 лева, представляваща неплатено брутно трудово
възнаграждение на ищцата за месеците януари и февруари 2017 г., заедно с
мораторна лихва върху тази сума за периода от 18.02.2017 г. до 22.06.2017 г. в
размер на 32, 21 лева; сумата 214, 11 лева, представляваща обезщетение за 7, 77
дни неползван от ищцата платен годишен отпуск за 2016 и 2017 г., заедно с
мораторна лихва върху тази сума за периода от 18.02.2017 г. до 22.06.2017 г. в
размер на 7, 45 лева, заедно със законната лихва върху двете главници, по
изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира
разноски.
Ответникът “Чери - Ка” ЕООД – гр. Пловдив оспорва
обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и
недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед наведените от страните доводи,
намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази
насока писмени доказателства се установява, че действително ищцата е работила
по трудово правоотношение в ответното дружество като „***“ от 10.10.2016 г. до
17.02.2017 г., считано от която дата трудовото й правоотношение е било
прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ със Заповед № 39/17.02.2017 г.
на *** на ответното дружество – като със самата Заповед е било разпоредено на
ищцата да се изплати обезщетение по чл.224 от КТ за три дни.
Както се установява от събраните по делото писмени
доказателства и от заключението от 16.10.2017 г. на вещото лице по ССЕ …, действително
ищцата не е получила брутното си трудово възнаграждение за процесния период,
като общо за периода й се дължат 246, 76 лева – след приспадане на заплатения й
от ответника на 06.01.2017 г. аванс в размер на 130 лева за месец януари 2017
г. (мораторната лихва върху която сума, изчислена от съда с компютърна
програма, за периода от следващия ден след прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата – 18.02.2017 г. до датата на подаване на исковата молба
– 22.06.2017 г. е в размер на 8, 59 лева) – като от събраните по делото
доказателства не се установяват твърденията на ищцата, че към момента на
започване на работа при ответника е имала 43 години трудов стаж, поради което й
се е полагало към посоченото БТВ и допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит по чл.12 от Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата, а предвид обстоятелството, че не
съществува законово ограничение да се претендира и присъжда брутния размер на
неплатеното трудово възнаграждение, съдът намира за неоснователни наведените от
ответника доводи в тази насока – още повече, че няма проблем при изплащането на
присъдения размер да се направят следващите се удръжки за данък и осигурителни
вноски. Поради това съдът намира, че обективно съединените искове с правно
основание чл.128, т.2 във връзка с чл.245, ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на тази главница, се явяват доказани по основание и до посочените
дължими размери, до които размери следва да се уважат, като за разликата над
тях до пълните предявени размери исковете следва да се отхвърлят като
неоснователни и недоказани.
Както вече бе посочено, със Заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищцата е било разпоредено да й се изплати
обезщетение за 3 дни неползван платен годишен отпуск – като от събраните по
делото писмени доказателства и посоченото заключение на ССЕ се установява, че
на ищцата за 2016 и 2017 г. са се полагали 8 дни платен годишен отпуск, които
са останали неползвани от нея, за които й се полага обезщетение по чл.224, ал.1
от КТ в размер на 220, 45 лева (от които ищцата претендира обезщетение за 7, 77
дни неползван ПГО, размерът на което, определен от съда на база посочения от
ССЕ размер на БТВ за един ден, е 214, 11 лева, а мораторната лихва върху тази
сума за процесния период е в размер на 7, 45 лева). Поради това, доколкото
претендираните от ищцата размери на исковете с правно основание чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД по отношение на тази главница, съвпадат с действително
дължимите, съдът намира, че тези искове се явяват доказани по основание и по
размер и следва да се уважат изцяло.
И двете главници следва да се присъдят заедно със
законната лихва върху тях от 22.06.2017 г. – датата на подаване на исковата
молба.
С оглед съдържанието на представената в оригинал от
ответника Заповедна книга, съдът намира, че оспорените от ищцата Заповеди се
явяват редовни от външна страна, а оттук – че искането на ищцата за
признаването им за неистински документи е неоснователно и като такова следва да
се остави без уважение.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата
направените разноски за производството по делото в размер, съобразно уважената
част от исковете, на 250 лева – адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на съда – 200 лева ДТ за четирите уважени иска и
60 лева депозит за ССЕ.
Ответникът не претендира разноски, поради което – независимо от изхода на
спора, не следва да му се присъждат разноски по съразмерност съобразно
отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Чери - Ка“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Христо Ботев“ № 92В, ет.3,
представлявано от *** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Е.К.Ф., ЕГН **********,***, адв. ***,
СУМАТА 246, 76 лева, представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение на
ищцата за месеците януари и февруари 2017 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху
тази сума за периода от 18.02.2017 г. до 22.06.2017 г. В РАЗМЕР НА 8, 59 лева;
СУМАТА 214, 11 лева, представляваща обезщетение за 7, 77 дни неползван от
ищцата платен годишен отпуск за 2016 и 2017 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху
тази сума за периода от 18.02.2017 г. до 22.06.2017 г. В РАЗМЕР НА 7, 45 лева,
ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху двете главници, начиная от 22.06.2017 г., до
окончателното им изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по
делото В РАЗМЕР НА 250 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА
на Районен съд – Пловдив – 200 лева ДТ И 60 лева депозит за ССЕ, КАТО обективно
съединените искове с правно основание чл.128, т.2 във връзка с чл.245, ал.2
от КТ – за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 925, 89 лева, И с правно основание чл.86 от ЗЗД – по
отношение на тази главница, за разликата над уважения до пълния предявен размер
от 32, 21 лева, ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за признаване за
неистински документи на Заповед № 2/19.01.2017 г. и Заповед № 21 от 2017 г., и
двете на ***на ответното дружество.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Вярно с оригинала!
В.Т.