№ 2854
гр. София, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100502571 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 вр. чл. 415 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Д.Ф. – 91“ ЕООД срещу решение от
23.02.2021 г. по гр.д. №25784/2019 г. на Софийския районен съд, ГО, 120 състав, с което са
уважени предявените от „А1 Б.“ ЕАД срещу жалбоподателя установителни искове с правно
основание чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за сумата от 41,98
лв. – главница по фактура №*********/18.09.2017 г. за ползвани месечни вноски за
закупуване на изплащане М3160638 от 03.05.2012 г. за периода септември 2017 г., ведно със
законната лихва, считано от 25.03.2019 г. до окончателното изплащане, сумата от 154,54 лв.
– главница за месечни такси за използване на услуги по цитирания договор за периода
18.09.2017 г. – 17.01.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 25.03.2019 г. до
окончателното изплащане, сумата от 631,99 лв. – неустойка за неизпълнение по цитирания
договор, ведно със законната лихва, считано от 25.03.2019 г. до окончателното изплащане,
като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото
производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, постановено в нарушение
на материалния закон, процесуалните правила и необосновано. Твърди, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че от събраните по делото доказателства се
установява наличието на непогасени парични задължения, респ. предоставянето на сочените
от ищеца мобилни услуги. Оспорва да му е предавано устройството за цифрова телевизия.
Поддържа, че клаузите за неустойка са нищожни поради противоречие с добрите нрави.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да
отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „А1 Б.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Претендира
1
разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивните жалби относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество жалбата е
частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбите.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но частично
неправилно поради следното:
Предмет на производството по гр.д. №25784/2019 г. по описа на СРС, 120 състав, са
предявените от „А1 Б.“ ЕАД срещу „Д.Ф. - 91“ ЕООД кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД, чл.86
ЗЗД и чл.92 ЗЗД за парични вземания по договор за мобилни услуги №М3160638 от
03.05.2012 г. и договор за лизинг №********* от 30.12.2016 г. – незаплатени месечни такси
за ползваните мобилни услуги за периода 18.09.2017 г. – 17.01.2018 г., незаплатена
лизингова вноска за мес.09.2017 г., неустойка поради предсрочно прекратяване на договора
за мобилни услуги в размер на стандартните месечни планове от датата на прекратяване на
договора до изтичане на посочения в договора срок за всяка от услугите и неустойка за
предоставено и невърнато устройство – ТВ приемник.
Ответникът „Д.Ф. - 91“ ЕООД в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявените
искове. Твърди, че не му е предоставяно техническо оборудване, както и че е прекратил
договора за мобилни услуги през мес.09.2017 г.
По делото не се спори, а и е установено, че на 19.09.2012 г. ответното дружество и
„А1 Б.“ ЕАД /с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД/ са сключили договор за мобилни
услуги №М3160638/19.07.2012 г. за срок от 2 год., като с приложение №1 към договор
№*********/05.05.2015 г. е активиран отново за срок от 2 год. нов тарифен план, а с анекс
от 02.05.2017 г. срокът на договора за мобилни услуги е продължен с още 2 год. С
приложение №1/05.05.2015 г. страните са сключили и договор за пакет фиксиран интернет и
цифрова телевизия и в т.4.1 от договора е предвидено, че като част от услугата ищецът
предоставя на абоната за временно ползване следното устройство: медиен център за
цифрова телевизия, който се посочва в приемо-предавателен протокол, подписан от абоната
и техническия екип, който инсталира устройството. На 30.12.2016 г. дружеството-ответник е
активирало тарифен план и в приложението е уговорена 50% отстъпка от таксата на срока
на договора, който е до 30.12.2018 г. На 30.12.2016 г. страните са сключили и договор за
лизинг, съгласно който на ответника е предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy,
общата цена на лизинговата вещ е 1007,52 лв. с вкл. ДДС. За ползването и
лизингополучателят се задължава да заплати една първоначална вноска от 41,98 лв.,
платима към датата на сключване на договора, както и двадесет и три месечни вноски в
размер на по 41,98 лв. с вкл. ДДС, като е предвидено те да се фактурират с месечните
сметки за ползвани мобилни услуги. В погасителния план не са определените датите на
падеж на отделните погасителни вноски, а са посочени само размерите им. Отделните
лизингови вноски се фактурират към стойността на използваните мобилни услуги за всеки
месечен период и се заплащат заедно, поради което като за падеж на лизинговите вноски се
2
приема падежът на периодичните плащания за използвани мобилни услуги, а именно след
издаване на фактура и посоченият в нея краен срок на плащане. Предаването на лизинговата
вещ се удостоверява от двустранно подписания приемо-предавателен протокол за закупено
крайно устройство от 30.12.2016 г.
По делото са представени 5 бр. фактури, както следва: фактура
№*********/18.09.2017 г. за отчетния период 14.08.2017 г. – 13.09.2017 г. и включва
следните задължения на клиента за посочения период: месечна абонаментна такса от 160,21
лв., стойност на мобилните услуги от 457,62 лв., лизингова вноска за стоки на изплащане от
41,98 лв., и отстъпки от 475,90 лв., като общата сума, начислена във фактурата, е 212,30 лв. с
ДДС, а посоченият във фактурата срок за плащане е 18.10.2017 г.; фактура
№*********/17.10.2017 г. за отчетния период 14.09.2017 г. – 13.10.2017 г. и включва
следните задължения на клиента за посочения период: месечна абонаментна такса от 8,28
лв., стойност на мобилните услуги от 170,18 лв. и отстъпки от 158,27 лв., като общата сума,
начислена във фактурата, е 24,23 лв. с ДДС, а посоченият във фактурата срок за плащане е
16.11.2017 г.; фактура №*********/17.11.2017 г. за отчетния период 14.10.2017 г. –
13.11.2017 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: месечна
абонаментна такса от 8,28 лв., като общата сума, начислена във фактурата, е 9,94 лв. с ДДС,
а посоченият във фактурата срок за плащане е 17.12.2017 г.; фактура №*********/18.12.2017
г. за отчетния период 14.11.2017 г. – 13.12.2017 г. и включва следните задължения на
клиента за посочения период: месечна абонаментна такса от 8,28 лв., като общата сума,
начислена във фактурата, е 9,94 лв. с ДДС, а посоченият във фактурата срок за плащане е
17.01.2018 г.; фактура №*********/17.01.2018 г. за отчетния период 14.12.2017 г. –
13.01.2018 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: месечна
абонаментна такса от 8,28 лв., като общата сума, начислена във фактурата, е 9,94 лв. с ДДС,
а посоченият във фактурата срок за плащане е 16.02.2018 г.
Представени са и 3 бр. сметки за начислени неустойки, както следва: сметка
№*********/29.09.2017 г. за сумата от 111,99 лв., а посоченият в сметката срок за плащане е
29.09.2017 г.; сметка №*********/02.10.2017 г. за сумата от 420,00 лв., а посоченият в
сметката срок за плащане е 02.10.2017 г.; сметка №*********/09.02.2018 г. за сумата от
100,00 лв., а посоченият в сметката срок за плащане е 26.03.2018 г.
По делото е представено заявление за прекратяване на договор от 29.08.2017 г.,
изходящо от ответното дружество, за която няма данни кога е достигнало до ищеца.
От приетото по делото заключение на ССчЕ, което съдът кредитира изцяло, се
установява, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца, но не се
осчетоводени в счетоводството на ответника, като размерът на задълженията на ответника в
счетоводството на ищцовото дружество към 10.05.2019 г. е в общ размер на сумата от
1416,22 лв., като към датата на изготвяне на експертизата задължението на ответника по
фактура №*********/29.09.2017 г. в размер на 587,71 лв. е заплатено. От заключението се
установява още, че размерът на дължимите неустойки възлиза общо на сумата от 631,99 лв.,
както следва: 111,99 лв. – 3 бр. месечни такси; 420,00 лв. – 14 бр. месечни такси и 100,00 лв.
– устройство за фиксирана услуга – телевизия.
От приетото по делото заключение на СТЕ, което съдът кредитира изцяло, се
установява, че услугите по процесния договор за мобилни услуги №М3160638 са
прекратени, както следва: на 09.02.2018 г.; на 09.02.2018 г.; на 02.10.2017 г.; на 29.09.2017 г.;
02.10.2017 г.; на 29.09.2017 г. и на 29.09.2017 г., като е имал пренос на мобилни услуги към
мрежи на други мобилни оператори, както следва: на 02.10.2017 г.; на 29.09.2017 г.; на
02.10.2017 г.; на 29.09.2017 г. и на 29.09.2017 г. Вещото лице сочи още, че месечното
потребление се отчита от автоматизирана софтуерна система.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При тези данни настоящата въззивна инстанция намира, че между страните е налице
3
валидно облигационно правоотношение по договор за мобилни услуги и договор за лизинг,
по които с процесните фактури са начислени вземания в полза на ищеца. Доколкото не се
установява посоченото по-горе заявление, съдържащо изявление за прекратяване на
договора от страна на ответника, да е постъпило на сочената в него дата, а от заключението
на СТЕ се установява, че крайният период, до който ответникът е ползвал мобилни услуги, е
09.02.2018 г., то и съдът намира, че до тази дата облигационното правоотношение между
страните е продължило да действа и да обвързва страните. Ето защо, ответникът дължи
заплащане на всички абонаментни такси и ползвани услуги до прекратяване на договора,
които за процесния период са в общ размер на сумата от 154,54 лв.
Доколкото не се оспорва, а и се установява от събраните по делото доказателства,
наличието на сочения договор за лизинг на мобилно устройство, то и ответникът дължи
заплащане на дължимата лизингова вноска за процесния месец, който е в размер на сумата
от 41,98 лв.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест за това, не е ангажирал никакви
доказателства, за установяване положителния факт на плащането на процесните вземания за
абонаментни такси и ползвани услуги по договора за мобилни услуги и на лизинговата
вноска по договора за лизинг.
Настоящият съдебен състав намира, че клаузите в договора за мобилни услуги и
анекса към него, предвиждащи заплащане от страна на абоната на неустойка в размер на
стандартните месечни такси за мобилните планове, считано от датата на прекратяване на
договора до изтичане на срока по договора за нищожни, тъй като накърняват добрите нрави.
Допустимо е уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване
на срочен договор за мобилни услуги, но само в рамките на присъщите и обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна,
поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се
извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент – т.3 ТР
№1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Договорът за мобилни и фиксирани услуги е за периодично
изпълнение, от което следва и обусловеността на насрещните престации /насрещните
задължения на оператора/: услугите се заплащат от потребителя след като са предоставени
от оператора. Ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договора в размер
на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, операторът ще
получи имуществена облага в размер, какъвто би получил при действащ договор, но без да
предоставя услуги, т.е. същият би се обогатил неоснователно. По съществото си такива
клаузи за неустойка заместват дължимото от потребителя изпълнение на задължението му
да заплаща месечна такса, без обаче да може да ползва услугите срещу нея, предвид
прекратяването на договора, което настъпва занапред. Уговорената по този начин неустойка
за предсрочно прекратяване излиза извън очертаните в закона функции и създава условия за
неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор, и като такава е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД /в този
смисъл решение №110/21.07.2016 г. по т.д. №1226/2015 г. на ТО на решение
№193/09.05.2016 г. по т.д. №2659/2014 г. на І ТО на ВКС, решение №219/09.05.2016 г. по
т.д. №203/2015 г. на І ТО на ВКС/. Ето защо, ответникът не дължи заплащане на
претендираната от ищеца неустойка поради прекратяване на договора за мобилни услуги,
поради което предявеният иск се явява неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
Неоснователен е и предявеният иск за неустойка за предоставено и невърнато
устройство – ТВ приемник, доколкото по делото не е представен приемо-предавателният
протокол, подписан от абоната и техническия екип, който инсталира устройството, по т.4.1
от описаното по-горе приложение №1/05.05.2015 г., т.е. не е доказано, че на ответника е
предоставено процесното устройство. Ето защо, ответникът не дължи заплащане на
претендираната от ищеца неустойка поради невръщане на устройство – ТВ приемник,
4
поради което предявеният иск се явява неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
Поради изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
са уважени исковете за неустойка при предсрочно прекратяване на договора и за неустойка
за предоставено и невърнато устройство – ТВ приемник. Решението следва да се отмени и в
частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за заповедното
производство за разликата над сумата от 82,80 лв. и за исковото производството пред СРС за
разликата над сумата от 213,26 лв. или за разликата над сумата от 296,06 лв. в общ размер.
С оглед изхода на делото и направеното искане на ответника на основание чл.78 ал.3
ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производство в размер на
сумата от 228,84 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, и на основание чл.78 ал.1
ГПК разноски във въззивното производство в размер на сумата от 37,44 лв., представляваща
държавна такса, и сумата от 228,84 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Възражението на въззиваемата страна за прекомерност на заплатеното от въззивника
адвокатско възнаграждение е основателно. По делото е представен договор за правна защита
и съдействие, сключен между въззивника и адв. Ц. Х., според който въззивникът е заплатил
адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от 470,00 лв. Съгласно
ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение е рамките над този
минимален размер, изчислен съобразно чл.7 ал.2 Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, и с оглед на фактическата и правна сложност на делото
следва да бъде намалено до минималния размер или сумата от 228,84 лв.
С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК се дължат разноски във въззивното производство, но доколкото същата не
представила доказателства за направени такива, то и не следва да и бъдат присъждани.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20050503 от 23.02.2021 г., постановено по гр.д. №25784/2019 г.
по описа на СРС, ГО, 120 състав, в частта, в която са уважени предявените от „А1 Б.“ ЕАД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, срещу „Д.Ф. – 91“
ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, жк. „*******,
установителни искове с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.92 ЗЗД за сумата от
631,99 лв. – неустойка за неизпълнение по цитирания договор, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 25.03.2019 г. до
окончателното плащане, и в частта, в която „Д.Ф. – 91“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление: гр. София, жк. „*******, е осъден да заплати на „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, на основание чл.78 ал.1
ГПК разноски в заповедното и исковото производство за разликата над сумата от 296,06 лв.,
и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „*******, срещу „Д.Ф. – 91“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление: гр. София, жк. „*******, установителни искове с правно основание
чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.92 ЗЗД за сумата от 531,99 лв., представляваща неустойка
поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №М3160638 от 03.05.2012
5
г., и сумата от 100,00 лв., представляваща неустойка за предоставено и невърнато
устройство – ТВ приемник, съгласно приложение №1/05.05.2015 г. към договор за пакет за
фиксиран интернет и цифрова телевизия №********* от 05.05.2015 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „*******, да заплати на „Д.Ф. – 91“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление: гр. София, жк. „*******, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 228,84 лв.,
представляваща разноски за исковото производство пред СРС, и на основание чл.78 ал.1
ГПК сумата от 266,28 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6