РЕШЕНИЕ
Гр. София, 03.07.2017 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ
СЪД, Първо гражданско отделение, 19 състав,
в закрито заседание на трети юли две
хиляди и седемнадесета
година в състав:
Съдия:
Невена Чеуз
като
разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 15 703 по описа за 2015 г.
и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 и чл. 248 от ГПК.
Не са налице предпоставки за разглеждане на
производството по чл. 247 от ГПК в открито съдебно заседание.
Производството по делото е инициирано с молба от
процесуалния представител на ответника с искане по реда на чл. 248 ал.1 от ГПК.
Ответникът по молбата – ищец в производството е заявил
отговор в срока по чл. 248 ал.2 от ГПК като на свой ред е депозирал молба по
чл. 248 ал.1 от ГПК.
В срока за отговор по молбата на ответника, ищецът не е
заявил становище.
Настоящият съдебен състав намира, че в молбата по чл. 248
от ГПК, депозирана от ищеца по делото е инкорпорирано искане по реда на чл. 247
от ГПК, касаещо поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на същото
доколкото определеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител
на ищеца е присъдено на адв. С.С., а не на АД „Г.И П.“, както е заявено в списъка
по чл. 80 от ГПК, цитиран от съда в съдебното решение, респ. приложеният с него
договор от 13.10.2015 г. Искането с оглед доказателствата по делото и
формираните изводи на настоящия съдебен състав в мотивите на съдебното решение
е основателно и очевидната фактическа грешка следва да се отстрани.
Със съдебно решение 3171 от 09.05.2017 г., СГС, І-19
състав е уважил частично заявената претенция на ищеца. В същото решение са
изложени мотиви от настоящия съдебен състав относно размера на следващото се
адвокатско възнаграждение на ищеца по реда на чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА, съобразно
уважената част от претенцията респ. липсата на предпоставки за приложение на
нормата на чл. 78 ал.3 от ГПК в частта досежно разноски за адвокатско
възнаграждение предвид липсата на данни за тяхното реално плащане. Досежно
твърденията, че адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС и в тази връзка
следва върху определеното възнаграждение да бъде начислен дължимия ДДС
настоящият съдебен състав намира за неоснователно. Безспорно, при наличие на
регистрация по ЗДДС по отношение процесуален представител на страна следва
върху определеното му възнаграждение да се начислява дължимият ДДС като част от
същото. Фактът на регистрация обаче не се презюмира, а подлежи на доказване от
страната. По делото не са ангажирани доказателства досежно този факт. Нещо
повече нито в списъка по чл. 80 от ГПК, нито в представения по делото договор
за правна помощ съществува някаква индиция, че адвокатското дружество е лице,
регистрирано по ЗДДС респ. не е отправено и искане върху определеното
адвокатско възнаграждение да се начисли ДДС. По претенцията за разноски съдът
не следи служебно /ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21 ОТ 20.01.2016 Г. ПО Т. Д. № 1011/2015 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС/
Твърдения в тази връзка са заявени от ищеца по делото за
първи път в писмените му бележки, депозирани 17 дни след като по делото е
сложен край на съдебните прения /изр. последно от писмените бележки/.
Твърденията, заявени с молбата на ответника по чл. 248
ал.1 от ГПК, че на гърба на пълномощното му се съдържала служебна бележка за
получените доходи не намират подкрепа в приложените по делото документи.
Пълномощното на процесуалния представител на ответника на стр. 21 в делото
съдържа на „гърба си“ анекс към граждански договор, касаещ само и единствено
продължаване срока на същия без данни за уговорено и заплатено възнаграждение.
Служебната бележка, на която се позовава процесуалният представител на
ответника е депозирана по делото с молбата по чл. 248 ал.1 от ГПК – 24 дни след
постановяване на съдебното решение по делото. Списъкът за разноски, депозиран
от ответника, по реда на чл. 80 от ГПК /стр.52/ съдържа в себе си искане за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2330 лв., но
доказателства за реалното им заплащане, представени в преклузивния по ГПК срок
не са ангажирани и това е съобразено в постановеното по делото съдебно решение.
Поради което, СГС, І-19 състав
Р
Е Ш И:
ДОПУСКА на основание
чл. 247 ал.1 от ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на
решение 3171/09.05.2017 г. като на ред 18 /осемнадесети/ от същия изразът „адв.
С.С.“ да се счита „АД „Г.И П.“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. С.С. на основание чл. 248 ал.1 от ГПК за изменение на
съдебно решение 3171/09.05.2017 г. в частта за разноските като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. З. Т. на
основание чл. 248 ал.1 от ГПК за изменение на решение 3171 от 09.05.2017 г. в
частта, досежно разноските като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен
срок от съобщението, а в частта на производството по реда на чл. 248 ал.1 от ГПК същото има характер на определение и подлежи на обжалване пред САС в
седмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия: