Определение по дело №150/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 418 ал.4 ГПК, във вр. с чл. 274 и сл. ГПК . Образувано е по частна жалба на Васил Христов Чорбаджийски, като управител на "П." Е. ,със седалище и адрес на управление в Б. ул." П. Ш." № 15 ,против Разпореждане № 4097 от 22.07. 2009 г. постановено по ч.гр.дело № 1713/ 2009 г. на районен съд Б. , с което е отхвърлено изцяло заявлението на "П." Е. за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение против " А. Ф. "Е., със седалище и адрес на управление в Б.,ул." И. М." № 52, за сумата 16 968.85 лв. дължима по запис на заповед от 12.01. 2009 г. , издаден в Б., ведно със законната лихва върху главницата , считано от 21.07. 2009 г. до окончателното й изплащане.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на постановеното разпореждане . Излага се довод за необоснованост на извода на съда, че в текста на представения документ липса израза "запис на заповед" ,като се сочи,че израза " срещу представяне на този запис" се намира в пълна логическа връзка с другите думи от текста на документа и става ясно, че с него се обозначава самия документ ,като запис на заповед. Жалбоподателят счита че липсата само на думата " заповед" в текста на документа не прави записа на заповед нередовен от външна страна т.е недействителен ,поради което иска да бъде отменено обжалваното разпореждане и да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по подаденото заявление.

Ответникът в срока по чл.276 ал.1 ГПК не взема становище по частната жалба.

Окръжният съд Б., като взе предвид направените в частната жалба оплаквания на жалбоподателя и като прецени данните по първоинстанционното дело намира за установено следното:

Подадената частна жалба е допустима, като постъпила в срока по чл.418 ал.4 от ГПК ,от страна която има право и интерес от обжалване на постановения съдебен акт .Обжалваното разпореждане е валидно и допустимо .

С обжалваното разпореждане районният съд , след направената проверка относно редовността на документа от външна страна е приел,че записът на заповед подписан от М. Б. в качеството му на едноличен собственик на капитала и управител на "А. Ф." Е. ,не е редовен от външна страна ,защото не съдържа всички реквизити по чл. 535 от ТЗ , доколкото в текса липсва словосъчетанието " запис на заповед" по т.1 на чл.535 ТЗ и поради това е отхвърлил заявлението на " П." Е., за издаване по реда на чл.418 ал.1 ГПК на заповед за незабавно изпълнение против " А. Ф." Е. въз основа на документ по чл.417 т.9 от ГПК. За действителността на записа на заповед ,като вид едностранна ,формална ,абстрактна сделка законодателят е регламентирал строги формални изисквания, като в разпоредбата на чл.535 от ТЗ изчерпателно са посочени задължителните реквизити които всеки един запис на заповед трябва да съдържа, за да породи целените с материализираното в него волеизявление правни последици, аргумент от чл.536 ал.1 ТЗ.

От представения по делото запис на заповед ,издаден на 12.01. 2009 г. се установява,че М. М. Б. в качеството си на едноличен собственик на капитала и представляващ "А. Ф." Е. се е задължил " СРЕЩУ ПРЕДСТАВЯНЕ НА ТОЗИ ЗАПИС " да плати на " П." Е. Б. , представлявано от В. Ч. дължимата от дружеството "А. Ф." Е. сума 16 968.85 лв. на падежа 01.05. 2009 г. На тази дата записа на заповед е бил предявен за плащане на издателя.Действително записът на заповед трябва да съдържа задължителните реквизити без които е нищожен. Противоречивата практика на съдилищата относно изискването изразът " запис на заповед " да е посочен не само в заглавието но и в текста на документа за да е редовен, беше преодоляна с ТР № 1 от 28.12. 2005 г. на ВКС по тълк. д. № 1/ 2004 г. в т.1 с която ОСТК прие, че за да е редовен записа на заповед израза следва да е посочен както в заглавието така и в текста на документа. Въззивният съд намира,че процесния запис на заповед отговаря на изискванията на закона ,поради това че словосъчетанието "запис на заповед" е отразено в заглавието , а така също и в текста на документа. В съдържанието на документа е обективирано задължението на издателя да плати сумата " срещу представяне на този запис" което несъмнено сочи, че се има предвид процесния запис на заповед , което обуславя и валидност на менителничия ефект.

Поради изложеното въззивният съд намира обжалваното разпореждане на районен съд Б. необосновано и незаконосъобразно, поради което следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист.

Районният съд е отхвърлил заявлението на жалбоподателя " П." Е., Б. и на основание ,че същото не отговаря на изискванията на чл.410 ал.2 във вр. с чл.127 ал.1 т.2 от ГПК, тъй като посоченото в заявлението седалище и адрес на управление на търговското дружество длъжник не съответства на вписаните в търговския регистър обстоятелства. Според електронната справка в търговския регистър седалището и адреса на управление на длъжника "А. Ф. "Е. е в с. П., община К., Стопанския двор, а в заявлението се сочи адрес в Б. ,ул." И. М." № 52 ,който е посочен от длъжника и в записа на заповед.

Съгласно чл.410 ал.2 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение трабва да отговаря на изискванията на чл.127 ал .1 и ал. 3 и чл.128 т.1 и т.2 от ГПК ,а по силата на чл. 425 ал.1 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение се попълва по утвърден образец по Наредба на Министъра на правосъдието.

Според образеца на заоявлението заявителят посочва трите имена или наименованието на дружеството- длъжник в т.5, законния представител - трите имена и адреса в т.6 . Представителството на търговските дружества е органно т.е юридическото лице извършва правни действия чрез волеизявлението на представителя си. Следователно елемент от съдържанието на исковата молба е посочване на данните за лицето чрез което ще се осъществува представителството на ответника- юридическо лице. В случая и в записа на заповед и в заявлението е посочен адреса на представляващия дружеството- длъжник М.М.Б. -едноличен собственик на капитала на " А. Ф." Е.. Препращането на нормата на чл.410 ал.2 от ГПК към разпоредбата на чл.127 ал.1 от ГПК относно редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е досежно задължителните реквизити на исковата молба, каквито в случая са налице, поради което настоящият въззивен състав намира ,че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е редовно според изискванията на чл.410 ал.2 във вр. с чл.127 ал.1 т.2 от ГПК и когато е посочен адреса на физическото лице което осъществьява представителството за юридическото лице, съобразно вписванията в търговския регистър .

Поради изложеното въззивният съд намира обжалваното разпореждане за незаконосъобразно, поради което същото следва да се отмени и делото да се върне на районен съд Б. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист по депозираното заявление от В. Х.Ч., като едноличен собственик на капитала и представляващ "П." Е.,Б..

Водим от горното Окръжният съд,

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА Разпореждане № 4097 от 22.07. 2009 г. постановено по ч.гр.дело № 1713/ 2009 г. на районен съд Б. , с което е отхвърлено изцяло заявлението на В. Х. Ч., като едноличен собственик на капитала и представляващ " "П." Е., Б. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против "А. Ф." Е. , представлявано от едноличния собственик на капитала М.М.Б., с адрес в Б. ул." И. М." № 52, за сумата 16 968.85 лв. дължима по запис на заповед издаден на 12.01. 2009 г. в Б. , ведно със законната лихва върху посочената по-горе сума , считано от 21.07. 2009 г. до окончателното й заплащане .

ВРЪЩА делото на районен съд Б. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист за посоченото в заявлението парично задължение, както и за разноските за двете инстанции.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: