№ 1277
гр. София, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д. К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Д. К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20211110125747 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
С искова молба ищцата ЕМ. П. М. е предявила осъдителни искове срещу
„Е. П.“ ООД, с които се иска осъждане на ответника да плати суми, както
следва: 298 лева, представляваща невъзстановена сума по отменено пътуване,
както и 200 евро, представляваща пропусната полза, равняваща се на ваучер,
отпуснат от фирма MSC във връзка с отмяната на пътуването, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на завеждане на исковата
молба до пълното им изплащане.
Ищцата твърди, че на 31.10.2019 г. е сключила с ответника договор за
организирано туристическо пътуване №SO8070/31.10.2019 г. с круизен кораб
MSC Liricaс маршрут: Дубай, ОАЕ-Абу Даби, ОАЕ-остров ЯЗ-Бахрейн- Доха,
Катар- Дубай, ОАЕ, с дати на изпълнение: 21.03.2020-28.03.2020 г. В
изпълнение на договора заплатила сумата от 5180 лева на ответника.
Съгласно твърденията й, на 12.03.2020 г. е получила уведомление, че
круизната компания отменя круиза, като двете страни са сключили
споразумение, съгласно което ищцата получила право да получи нов круиз за
същата дестинация така и получила ваучер на стойност 200 евро, поради
неосъщественото пътуване. На 17.06.2020 било сключено ново споразумение
с ответника за нова оферта с дата на изпълнение 31.12.2021 г., но била
уведомена от ответника, че екскурзията към този момент не можело да бъде
потвърдена от местния туроператор. На 24.03.2021 ищцата е поискала от
ответника да й бъде възстановена сумата, за да организира самостоятелно
своето пътуване, но съгласно твърденията й, ответникът незаконосъобразно е
1
задържал сумата от 1486 лева и едностранно е прекратил договора. Ищцата е
образувала обезпечително дело срещу ответника, по което била издадена
обезпечителна заповед №94 за сумата от 1877.17 лева, след което ответникът
възстановил сумата от 1170 лева Твърди се, че след възстановените от
ответника суми, продължавал да й дължи 298 лева, така и сумата от 200 евро
или левовата и равностойност в размер на 391.17 лева - обезщетение за
пропусната полза.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, в който оспорва предявените срещу него искове като
неоснователни. Ответникът оспорва сключения на 31.10.2019 г. Договор за
организирано туристическо пътуване, както и съдържанието на
туристическия пакет, както и обстоятелството, че ищцата изцяло е заплатила
стойността на пакета в размер на 5180 лева. Твърди, че изпълнил всички
законови изисквания като уведомил ищцата за появилите се непреодолими и
извънредни обстоятелства, а освен това и заплатил всички разходи, с
изключение на направената удръжка за анулация на самолетните билети.
Според твърденията му, ищцата не следвала да получи обратно претенцията
за заплащане на 200 евро, тъй като те не били платени от нея и е можело да
бъдат използвани при специални условия.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа страна следното:
Представен по делото е договор за организирано туристическо пътуване
от 31.10.2019 г., сключен между ищцата и ответника, за организирано
пътуване с круизен кораб MSC Liricaс маршрут: Дубай, ОАЕ-Абу Даби, ОАЕ-
остров ЯЗ-Бахрейн- Доха, Катар- Дубай, ОАЕ, с дати на изпълнение:
21.03.2020-28.03.2020 г. Договорът е сключен от ищцата по отношение на две
пътуващи лица, посочени в същия, като депозитът е определен общо в размер
на 5180 лева, без да е посочено каква е цената за всяко лице поотделно. В т.
7.1 от договора ответното дружество е поело задължение за извършване на
резервация след авансово плащане от страна на потребителя, а съобразно
т.7.2, резервацията се счита за валидна, ако бъде потвърдена от туроператора
в рамките на 48 часа. Предвидено е, ако не бъде потвърден първоначално
заявеният хотел, туроператорът може да предложи на потребителя други
възможности за настаняване. Уговорено е, че ако потребителят не приеме
другите възможности, той има право да му бъде възстановен заплатеният
депозит.
Безспорно между страните е, че определеният по договора депозит е
заплатен от ищцата след сключване на договора, като това обстоятелство се
установява и от приетото по делото преводно нареждане за извършено
плащане, във връзка с което от страна на ответника е издадена фактура №
2
**********/31.10.2019 г.
Установява се, че между страните е проведена електронна
кореспонденция, съдържанието на която не е оспорено в производството, от
която е видно, че на 12.03.2020 г. ответното дружество е уведомило ищцата с
имейл на посочения в процесния договор адрес на електронна поща, че е
получило имейл от круизната компания, че анулират круизите на MSC Lirica
след 14 март, като е направено запитване към ищцата дали е съгласна
пътуването да се осъществи през март 2021 г., за да може да бъде направена
друга резервация и пакетът да се запази в същия вид.
По делото е прието споразумение от 17.06.2020 г., сключено между
страните, с което същите са постигнали съгласие резервацията за круиз с
MSC с оригинални дати на настаняване 21.03.2020 г. да бъде отложено за
бъдещ период, като в същото е посочено, че заплатената сума от 5180 лева
може да бъде използване за същата екскурзия до 31.12.2021 г., съгласно
издаден от „Еврапатур П.“ ООД ваучер с номер 455/17.06.2020 г. Издаденият
от ответното дружество ваучер е на стойност 5180 лева, със срок на валидност
до 31.12.2021 г. и включва следната услуга: криуз с кораб на MSC Дубай,
самолетни билети и пакет нощувки и екскурзии в Дубай за двама.
От приложената по делото кореспонденция се установява също, че във
връзка с предложение за промяна на датата на резервация от страна на
ответника, отправено с имейл от 23.03.2021 г., ищцата е направила искане за
информация относно круиз от 11.12.2021 г. по програма, изпратена на
06.01.2021 г., както и относно сумата, която е усвоена и с която ще разполага
за ползване на останалата част от програмата. В същия се съдържа и искане
за предоставяне на издадения ваучер от MSC и на останалата сума по
договора.
По делото е безспорно, че към датата на предявяване на иска ответникът
е възстановил на ищцата сумата в размер на 4882 лева. Невъзстановена от
ответното дружество е претендираната процесна сума от 298 лева, както и
сумата от 200 евро, с левова равностойност от 391,17 лева, представляваща
стойност на ваучер от MSC.
Ответникът е представил писмени доказателства, че на 24.04.2019 г. е
заплати към „Крис Еър“ ООД сумата от 1081,92 лева, а като основание за
извършеното плащане е посочено, че е за „самолетни билети flydubai 03DNF,
20.03-29.03.19, SOF-DXB-SOF, 10pax“.
Съобразно представеното по делото писмо от 04.11.2020 г., до дата
01.07.2020 г. дистрибутор за Република България на полетите на
авиокомпания flydubai е било „Крис Еър“ ООД, като от същото е видно, че
пътуванията по полети на flydubai до или от София не са били спирани или
ограничавани от авиокомпанията от 2014 г.
Видно от отговор изх. № 200-896/08.11.2021 г. от „Летище София“ ЕАД,
за периода от 14.03.2020 г. до 26.04.2021 г. на международно летище София
не е имало забрана за осъществяване на полети.
3
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля СЛ. ИВ., служител на длъжност „мениджър продажби“ във „Флай
Дубай“, които съдът кредитира, доколкото не противоречат на останалите,
събрани по делото доказателства. Свидетелят заявява, че предявените му в
открито съдебно заседание извлечение от имейл кореспонденция, приложено
като доказателство под № 2 към молба от 25.11.2021 г. /л.107 от делото/ и
доказателство № 1 към отговора на исковата молба /л.63 от делото/, са
изпратени от имейл акаунт на свидетеля. Съобразно свидетелските показания,
съдът приема за установено, че по резервация, за която е извършено плащане
с документ 1 от отговора на исковата молба, на 21.02.2020 г. не е извършено
плащане и поради тази причина е анулирана резервацията, като анулирането е
поради неплащане и няма връзка с полети, отменени поради Ковид-19.
Свидетелят пояснява, че индикация за отменяне на организирани пътувания е
имало, поради наличие на неправилно формулирана заповеди за забрана за
пътувания, но това реално е станало след 13.03.2020 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна
следното:
По предявения иск с правно основание чл.89, ал.8 ЗТ ищецът следва да
докаже, че е платил на ответника сумата от общо 5180 лева на основание
договор за организирано туристическо пътуване (т.е. изпълнение по договора
от страна на пътуващия), както и прекратяване на договора от страна на
туроператора, а в тежест на ответника е да докаже, че е възстановил на
пътуващия всички дължими суми, така и да докаже, че сумата от 298 лева,
представлява разходи по чл.89, ал.2 ЗТ.
С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че между страните имало сключен договор на 31.10.2019 г. за
организирано туристическо пътуване №SO8070/31.10.2019 г. с круизен кораб
MSC Liricaс маршрут: Дубай, ОАЕ-Абу Даби, ОАЕ-остров ЯЗ-Бахрейн- Доха,
Катар- Дубай, ОАЕ, с дати на изпълнение: 21.03.2020- 28.03.2020 г., че
ищцата е заплатила сумата от 5180 лева на ответника, която представлява
стойността на пакета, че съответният договор е бил прекратен, както и че
ответникът е възстановил сумата в размер на 4882 лева
Спорът по делото се концентрира по това дали са били налице
извънредни обстоятелства, които обективно са станали причина за
прекратяване на договора от туроператора, следва ли на пътуващият при
прекратяване да се възстанови заплатеният размер на депозита от 298 лева,
както и дали същият представлява разходи по чл.89, ал.2 от ЗТ.
В чл. 89, ал. 7 от ЗТ е предвидено, че туроператорът има право да
прекрати договора за туристически пакет и да възстанови на пътуващия
4
изцяло всички плащания, направени за туристическия пакет, без да дължи
допълнително обезщетение, когато, съобразно ал. 7, т. 2, туроператорът е
възпрепятстван да изпълни договора поради непреодолими и извънредни
обстоятелства и е уведомил пътуващия за прекратяването на договора без
необосновано забавяне преди започването на изпълнението на туристическия
пакет. Съгласно чл. 89, ал. 6 от ЗТ, при прекратяване на договора за
туристически пакет съгласно ал. 5, пътуващият има право на пълно
възстановяване на всички направени плащания за туристическия пакет, но
няма право на допълнително обезщетение. В чл. 89, ал. 8 от ЗТ е предвидено,
че туроператорът възстановява на пътуващия всички дължими суми по ал. 6 и
ал. 7, а при прекратяване на договора за туристически пакет възстановява
всички плащания, направени за пакета от пътуващия или от негово име, след
приспадане на съответните разходи по ал. 2 за прекратяване на договора.
Дължимите суми или плащания се възстановяват на пътуващия без
необосновано забавяне и при всички случаи не по-късно от 14 дни след
прекратяването на договора за туристически пакет.
Съдът приема, че между страните по делото е налице валидно сключен
договор за организирано туристическо пътуване от 31.10.2019 г., сключен
между ищцата и ответника, за организирано пътуване с круизен кораб MSC
Liricaс маршрут: Дубай, ОАЕ-Абу Даби, ОАЕ-остров ЯЗ-Бахрейн- Доха,
Катар- Дубай, ОАЕ, с дати на изпълнение: 21.03.2020 г. -28.03.2020 г. По
делото се установи, че в договора страните са постигнали съгласие за
заплащане на фиксирана цена на круиза от 5180 лева за две лица, както и че
цената включва услугите по туристическия пакет, приложим към договора. В
определената цена по договора е включена цена на самолетен билет,
съобразно приложена по делото оферта, съдържанието на която не се оспорва
от ответника според поддържаното становище в отговора на искова молба.
В изпълнение на задължението си по т.7.1 от договора ответното
дружество е направило резервация на самолетни билети, като в
производството се установи, че поради незаплащане на стойността на
билетите, на 21.02.2020 г. резервацията е анулирана от авиопревозвача.
Съдът приема, че неизпълнение от страна на ответника на задължението
по сключения между страните договор е било налице още към 21.02.2020 г.,
до която дата ответното дружество е следвало да потвърди извършената
резервация за съответния брой пътници.
Видно от разменената кореспонденция и от становището на ответника,
планираното пътуване не е било осъществено, поради отмяната му по
решение на туроператора. Установено по делото е, че на 12.03.2020 г. ищцата
е получила уведомление от ответника, че круизната компания отменя круиза
по процесния договор. Ответникът поддържа, че е изпълнил всички законови
изисквания, като е уведомил ищцата за появилите се непреодолими и
извънредни обстоятелства.
Съдът приема за неоснователно възражението на ответното дружество,
5
че поради наличието на непреодолими и извънредни обстоятелства, точното
изпълнение на процесния договор не е било възможно. В тази връзка следва
да бъде съобразено, че към датата на анулиране на резервацията по процесния
договор - 21.02.2020 г., така и към датата на уведомяване на ищцата за отмяна
на планираното пътуване на 12.03.2020 г., в страната не е било обявено
извънредно положение и предвид пандемията от Ковид–19, обхванала целият
свят, включително и мястото на туристическата дестинация – Дубай.
Законът за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от
14.05.2020 г.) е приет на 13.03.2020 г. с цел да уреди мерките и действията по
време на извънредното положение на територията на Република България и за
преодоляване на последиците след отмяната на извънредното положение,
съобразно чл. 1 от Закона. Следователно, ответникът неоснователно се
позовава на наличие на непреодолими и извънредни обстоятелства по смисъла
на чл. чл.89, ал.7, т. 2 от ЗТ, доколкото към 21.02.2020 г., така и към
12.03.2020 г. не е имало заповед за отмяна на пътуванията и същото не е било
отменено на соченото от ответника основание. Видно от приложените към
приетото като доказателство по делото писмо-отговор на Министерството на
външните работи с изх. № 21ПР-4009/09.11.2021 г. и представената към
същото информация относно нивото на риска и ограничителните мерки за
пътувания до Обединените арабски емирства за периода от 31.10.2019 г. до
26.04.2021 г. от Дирекция „Ситуационен център“ е била публикувана
информация, съобразно която ограничения в придвижването на хора до
Обединените арабски емирства е имало за времето от 25 март 2020 г. за срок
от две седмици, за периода от 26 март 2020 г. до 29 март 2020 г. с наложени
временни ограничения в движението и излизането на граждани във връзка с
тридневна дезинфекция, както и от 04 октомври 2020 г. са въведени
изисквания за всички туристи преди пътуване и след пристигането им в
страната.
Между страните по делото е сключено споразумение от 17.06.2020 г., с
което същите са постигнали съгласие резервацията за круиз с MSC с
оригинални дати на настаняване 21.03.2020 г. да бъде отложено за бъдещ
период, като в същото е посочено, че заплатената сума от 5180 лева може да
бъде използване за същата екскурзия до 31.12.2021 г.
Съдът приема, че в случая за ответното дружество е било налице
законоустановена възможност да предложи на ищцата ваучер за заплатената
сума за друго пътуване. Такава законодателна уредба е приета с разпоредбата
- чл. 25 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, в редакцията на разпоредбата, обн. в ДВ, бр. 34
от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., съобразно която туроператор, който трябва
да възстанови заплатена сума от пътуващ за туристическо пътуване, когато е
било отменено поради обявеното извънредно положение, може да предложи
6
на пътуващия ваучер за заплатената сума. Ако пътуващият не приеме ваучера
и при липса на друго споразумение за туристически пакет – заместител,
между туроператора и пътуващия, туроператорът възстановява не по-късно от
един месец, считано от датата на отмяната на извънредното положение,
всички плащания, които е получил от пътуващия или от негово име.
Разпоредбата на чл. 25 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от
13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците , Обн. ДВ. бр. 28 от
24.03.2020 г., е приложима само за туристически пътувания, отменени в
периода на обявеното извънредно положение - 13.03.2020 г. -13.05.2020 г. и са
били отменени поради забраните и ограниченията, произтичащи от обявеното
извънредно положение.
Неоснователно е и възражението на ответника, че процесната сума от 298
лева не подлежи на възстановяване, тъй като съставлява разход, направен от
последния във връзка с предварителна резервация на билети, доколкото на
основание чл. 89, ал. 6 от ЗТ, ответникът дължи връщане на всички
плащания, извършени от потребителя, без да държи сметка какви плащания е
направил туроператорът към други лица. С оглед на изложеното, че към
датата на отправеното от ответника волеизявление на 12.03.2020 г., в страната
не е било обявено извънредно положение, за ответникът не е бил
възпрепятстван да изпълни договора поради непреодолими и извънредни
обстоятелства, доколкото такива не са били обявени на територията на
Република България и на територията на Обединените арабски емирства към
посочената дата.
Задължение на ответника да върне заплатената от ищцата сума е в 14-
дневен от 12.03.2020 г., когато волеизявлението на ответното дружество за
отмяна на пътуването е достигнало до ищцата. В процесния случай обаче
срокът изтича по време на обявеното в Република България извънредното
положение, поради което по на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗМДВИП,
срокът се счита продължен по силата на закона с един месец от отмяната на
извънредното положение.
Преди отмяната на извънредното положение с нормата на чл. 25 от
ЗМДВИП в редакцията й, нова - обн. в ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от
9.04.2020 г., е приета разпоредба, която се явява специална по отношение на
общата разпоредба на чл. 89, ал. 8 от ЗТ, предвиждаща в случаите на
отменени туристически пътувания, поради обявеното извънредно положение,
вземането на ищцата в размер на претендираната сума от 298 лева, като част
от извършеното от нея плащане в общ размер от 5180 лева, е било изискуемо
в срок до 13.06.2021 г., по арг. от чл. 25 от ЗМДВИП, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1
от ЗМДВИП. От тази сума следва да се приспадне върнатата от ответника
сума от 4882 лева. За настъпване на изискуемостта на вземането са без
значение извършените от ответното дружество плащания, доколкото
правилото на чл. 25 от ЗМДВИП е диспозитивно и за кредитора не е налице
законоустановена възможност да търси изпълнение преди посочения срок, а
7
изпълнението зависи от волята на задълженото лице и до настъпване
изискуемостта на вземането не е налице изпадане в забава на ответното
дружество. При тези съображения, съдът приема, че изискуемостта на
процесното вземане е настъпила в хода на процеса, доколкото моментът, към
който се установява съществуването на вземането, е моментът на
приключване на съдебното дирене в исковия процес.
Подлежаща на връщане по иска с правно основание чл.89, ал.8 от ЗТ е
процесната сума от 298 лева, поради което предявеният иск следва да бъде
уважен изцяло. Сумата е дължима ведно със законната лихва за забава от
датата на завеждане на исковата молба – 10.05.2021 г., до окончателното й
изплащане.
С оглед извода на съда по иск по чл.89, ал.8 ЗТ, не се е сбъднало
вътрешното процесуално условие за разглеждане на предявените при
условията на евентуалност искове по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 88 вр. чл.82, пр.2 ЗЗД.
По предявената претенция ищецът следва да докаже, че поради
прекратяване на процесния договор е претърпял вреда, изразяваща се в
пропусната възможност да ползва ваучер за сумата от 200 евро. В тежест на
ответника е да докаже, че търсената сума не е включена като услуга, за което
да носи отговорност туроператора.
За да е налице пропусната полза, трябва да съществува сигурност за
увеличаване имуществото на ищеца, т. е. пропускането да е реално.
Пропуснатите ползи при неизпълнението на едно задължение се установяват,
като се изхожда от нормалното, закономерно настъпване на същите, ако
задължението би било изпълнено. В този смисъл са Решение № 2065 от
5.XI.1959 г. по гр. д. № 6383/59 г., III г. о., Решение № 29 от 4.02.1998 г. на
ВКС по гр. д. № 449/1997 г. Приложение по аналогия следва да намерят
разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на
ОСГТК на ВКС, в което се приема, че не е налице пропусната полза,
доколкото липсва установена сигурност за увеличението на имуществото на
ищеца.
По делото от страна на ответното дружество не се оспорва, че такъв
ваучер за сумата от 200 евро е предложен да бъде ползван от дружеството
MSC като компенсация поради отлагане на резервацията по пътуването.
Видно и от приложения от ответника превод на обявена в интернет сайта на
MSC информация, съдът приема за установено по делото, че това дружество е
обявило предоставянето на ваучер като част от компенсационни пакети за
всички круизи, анулирани от MSC, който при резервация от 7 нощувки за
една каюта е в размер на 200 евро, както и е посочено в случай, че кредитът за
ползване на борда не бъде ползван до приключване на новия круиз,
стойността му да бъде възстановена. Установено по делото е и
обстоятелството, че възможността за ползване на ваучер в размер от 200 евро
се предоставя от дружеството MSC и същият е валиден и при неползването
8
му до приключване на новия круиз.
С оглед на горното, съдът приема, че лишаването от ползването на
ваучер поради неосъщественото пътуване съставлява пропуснати доходи за
ищцата, които са имали сигурен характер в случай на осъществяване на
пътуването, тъй като предоставената от трето за спора лице – MSC,
възможност за ползване на ваучер на стойност в размер на процесната сума,
макар да е свързана с предмета на дейност на това дружество по предоставяне
на туристически услуги, е обусловена от изпълнението на договорните
задължения от страна на ответника. Ползването на ваучера за процесната
сума е свързана със сигурно увеличаване на имущественото състояние на
ищцата, предвид посочената в обявената от дружеството MSC информация,
че стойността на ваучера може да бъде възстановена и след пътуването.
Доказано по делото е обстоятелството, че ищцата е избрала ползването
на ваучера по надлежен начин - чрез изрично волеизявление, което е
отправила до ответното дружество, достигнало до последното, като
единствено факта на прекратяване на процесния договор с ответното
дружество е причина ищцата да не получи стойността на ваучера като
туристически услуга или паричен еквивалент.
По делото е установен и размерът на имуществената полза, която
потребителите е следвало да ползват, мястото на предоставянето и наличието
на реална възможност за ползване на същите по време на периода на престой
на круизния кораб, поради което е налице и предвидимост на твърдяната
пропусната полза към момента на пораждане на правоотношението по
сключеното между страните допълнително споразумение към процесния
договор от 17.06.2020г. към момента на сключването му между страните,
поради което и ответното дружество дължи възстановяването му.
Предвид изложеното, с оглед основателността на иска с правно
основание чл. 88 ЗЗД, вр с чл. 82, пр. 2 ЗЗД, съдът намира, че не следа да
разглежда и предявения от ищцата при условията на евентуалност иск по чл.
49 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира
разноски разполага само ищцата, която е направила разноски по настоящото
производство в размер на 100 лева за д.т., 360 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение в производството и 30 лева за депозит за свидетел, като
следва да й се присъдят разноски в общ размер от 490 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.89, ал.8 от ЗТ и чл. 88 ЗЗД, вр с чл. 82, пр. 2
ЗЗД „Е. П.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ., да
9
заплати на ЕМ. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ., сумите от: 298
лева, представляваща невъзстановена сума по отменено пътуване по договор
за организирано туристическо пътуване №SO8070/31.10.2019 г., както и
сумата в размер на 200 евро, представляваща пропусната полза, равняваща се
на ваучер, отпуснат от фирма MSC във връзка с отмяната на пътуването по
договор за организирано туристическо пътуване №SO8070/31.10.2019 г.,
ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 10.05.2021 г.,
до окончателното изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Е. П.“ ООД, ЕИК .,
представлявано от управителя Ч. В. М., със седалище и адрес на управление:
гр. София, ., да заплати на ЕМ. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив,
., разноски по делото в общ размер на 490 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10