Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Радомир, 25.02.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Радомир, гражданска колегия, ІІ състав, в
публично заседание на 27 януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: Антон Игнатов
при секретаря Веска Китанова, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 568 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искът е с правно
основание чл.124, ал.1, вр. чл.439 ГПК.
Ищецът А.Г.П. ЕГН **********,
с адрес: ***, е предявил срещу ответника „Н.М.” ООД, със седалище и адрес на
управление:***, със законен представител И.М.Х., ЕИК ...., иск с правно
основание чл.124, ал.1, вр. чл.439 ГПК, с който моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено, че вземането на ответника - дължими суми по
запис на заповед, издадена на 14.12.2012 г., е погасено по давност.
Ответникът „Н.М.”
ООД е подал отговор в срока по чл. 131, ал.1 ГПК като е изразил становище, че
искът е допустим, но неоснователен, тъй като в полза на ищеца не е изтекъл
предвидения петгодишен давностен срок, тъй като същият е бил прекъсван.
В исковата си
молба ищецът твърди, че срещу него е образувано изпълнително дело № 27/2020
година по описа на ДСИ при Радомирския районен съд за погасяване на дължими
суми по запис на заповед, издадена на 14.12.2012 година, ведно със законната
лихва от 25.06.2014 година и 33.00 лева разноски, по което дело е конституиран
в качеството на длъжник. Изпълнителното дело е заведено по изпълнителен лист от
26.06.2014 година. Съдебният акт- Заповед за изпълнение № 393 от 25.06.2014
година, постановена по частно гражданско дело № 543/2014 година по описа на
Радомирския районен съд, е влязла в сила на 25.06.2014 година, а изпълнителното
дело е образувано през месец май 2020 година, тоест след изтичне на петгодишния
давностен срок, когато по давност се погасяват не само дължимите лихви, но и
главницата поради бездействие от страна на взискателя. Погасени са и всички
акцесоарни вземания по давност, включително и дължимата лихва /обезщетение за
забава/.
Ответникът е
оспорил иска, като в отговора си твърди, че на 26.05.2015 г. е подал молба до
ЧСИ Ш.Д.с район на действие БлОС за образуване на изпълнително дело на
основание Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист от 26.06.2014 г.
по ч.гр.д. 543/2014 по описа на РС- Радомир, издадени в полза на Н. „М.“ ООД,
срещу А.Г.П. и И.Л.А.. По изпълнителното дело са извършени многократно
действия. На 11.06.2015 г. е направена справка от НАП, след което по молба от
28.07.2015 г. са изпратени запори до работодател. За периода от 27.10.2015 г.,
до 11.2017 г. работодателят „Г.“ АД е погасявал задължението, като е правил
регулярни удръжки от заплатата на А.П.. За периода от 26.04.2016 г., до
30.05.2017 г. работодателят „Г.“ АД е погасявал задължението, като е правил
удръжки от заплатата и на И.А.. На 17.01.2017г. е връчена покана за доброволно
изпълнение /ПДИ/ на А.П., а на 13.06.2017 г. ЧСИ Ш.Д.е изпратил съобщение до
РС- Радомир за надлежно връчената заповед за незабавно изпълнение. На
11.10.2018 г. е изпратена молба от взискателя Н. „М.“ ООД, за налагане на запор
на трудовото възнаграждение на А.П. във „ВИК". На 22.11.2018 работодателят
ВИК е отговорил, че ще започне удръжки от заплатата на длъжника. На 26.09.2019 г.
е подадена молба от Н. „М.“ ООД за налагане на запор труд на А.П. в „Е.-С"
и на И.А. в „И. Т.-..", както и да бъде извършена справка към БНБ за
притежаваните от длъжника банкови сметки. На 22.07.2019 г. е подадена молба от Н.
„М.“ ООД за прехвърляне на изпълнителното делото за продължаване изпълнителните
действия към ДСИ Радомир, с оглед промените в закона относно подсъдността на
делото. На 23.03.2020 г. е издаден протокол от РС-Радомир и на 24.03.2020 г,
ДСИ Радомир е уведомил ЧСИ Ш.Д.за новия номер на делото, а именно 27/2020 г.
Оспорено е твърдението на ищеца, че изп. дело 27/2020г. е образувано по Заповед
за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист от 26.06.2014 г., едва през 2020 г.,
като се твърди, че изпълнителното дело срещу А.П. и И. А. е образувано още през
2015 г. В този смисъл е оспорено гравното твърдение в исковата молба- наличие
на изтекла погасителна давност на вземането, поради бездействия на взискателя.
Съдът след като
обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа
страна.
По делото е
изискано и приложено изп.д. № 27/2020 г. по описа на ДСИ към РдРС. Същото е
образувано на 24.03.2020 г., след като на основание чл.427 ГПК е получено от
ЧСИ Ш.Д.с район на действие БлОС. До този момент по същия изпълнителен лист от
26.06.2014 година, издаден въз основа на запис на заповед от 14.12.2012 година,
срещу солидарните длъжници А.Г.П. и И.Л.А., е било налице висящо изпълнително
производство прид ЧСИ Ш.Д.под № 414/2015 г. По делото са извършени следните
процесуални действия:
На 11.06.2015 г. е
направена справка от НАП, след което по молба от 28.07.2015 г. са изпратени
запори до работодател. За периода от 27.10.2015 г., до 11.2017 г. работодателят
„Г.“ АД е погасявал задължението, като е правил регулярни удръжки от заплатата
на А.П.. За периода от 26.04.2016 г., до 30.05.2017 г. работодателят „Г“ АД е
погасявал задължението, като е правил удръжки от заплатата и на И.А.. На
17.01.2017 г. е връчена покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ на А.П., а на
13.06.2017 г. ЧСИ Ш.Д.е изпратил съобщение до РС- Радомир за надлежно връчената
заповед за незабавно изпълнение. На 11.10.2018 г. е изпратена молба от взискателя
Н. „М.“ ООД, за налагане на запор на трудовото възнаграждение на А.П. във
„ВИК". На 22.11.2018 работодателят ВИК е отговорил, че ще започне удръжки
от заплатата на длъжника. На 26.09.2019 г. е подадена молба от Н. „М.“ ООД за
налагане на запор труд на А.П. в „Е.-С" и на И.А. в „И. Т.-…", както
и да бъде извършена справка към БНБ за притежаваните от длъжника банкови
сметки. На 22.07.2019 г. е подадена молба от Н. „М.“ ООД за прехвърляне на
изпълнителното делото за продължаване изпълнителните действия към ДСИ Радомир,
с оглед промените в закона относно подсъдността на делото.
От правна страна.
По допустимостта:
Ищецът е предявил
иск по чл.439 от ГПК, като иска да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че не дължи процесните суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства, а именно- погасяването на
вземанията поради изтекла погасителна давност.
Правният интерес е
положителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения установителен
иск, за наличието на която съдът следи служебно. Той трябва да е налице както
при предявяване на иска, така и в хода на производството по делото.
Настъпването на обстоятелства, водещи до отпадане на правния интерес от
предявяване на иска следва да бъде съобразено от съда.
В конкретния
случай, настоящият състав на съда намира че предвид обстоятелството, че по
отношение на ищеца е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК на парично
задължение, съответно било е образувано изпълнително производство за
претендираните задължения, предявеният отрицателен установителен иск е
допустим, тъй като ищецът се позовава на новонастъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, факти, на които длъжникът може да се позовава при
оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК.
Предявеният иск е
допустим защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането
по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у
длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
В случая това
условие е налице – срещу ищеца е било образувано изп. дело № 414/2015 г. на ЧСИ
Шукри Дервиш, преобразувано в изп.д. № 27/2020 г. на ДСИ при РС- Радомир, като
производството по това изпълнително дело към момента на образуване на
настоящото производство е било висящо.
По
основателността:
Предявеният
отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че
процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът
дължи произнасяне. С този иск се търси съдебна защита- установяване недължимост
на вземане поради изтекла погасителна давност, т. е. че е погасена възможността
за принудителното му изпълнение. Законът предвижда прекъсване на давността с
предприемане на действия за принудително изпълнение- чл. 116, б. "в" ЗЗД.
Доколкото ищецът
не оспорва основанието за пораждането на вземането и неговия размер, а
претендира погасяване по давност, то значимо съобразно ТР № 2/13 от 26.06.2015
г. на ОСГТК на ВКС по делото се явява обстоятелството дали по образувано
изпълнително производство са предприети валидни изпълнителни действия в рамките
на течението на давностния срок.
В случая страните
спорят дали вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК е погасено по давност. От приложеното
изпълнително дело е видно, че са налице многобройни действия, прекъсващи
изтичането на давностния срок с предприемането на действия за принудително изпълнение е
бил прекъсван, съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД, а според чл.117 ЗЗД, от прекъсването
на давността почва да тече нова давност.
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т. 10, давността
се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането /чл.116 б. „в“ ЗЗД/. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Предвид това
настоящият съдебен състав намира, че с оглед изпратената на 11.10.2018 г. молба
от взискателя Н. „М.“ ООД, за налагане на запор на трудовото възнаграждение на А.П.
във „ВИК" е налице прекъсване на давността. На 22.11.2018 работодателят
ВИК е отговорил, че ще започне удръжки от заплатата на длъжника, а на
26.09.2019 г. е подадена молба от Н. „М.“ ООД за налагане на запор труд на А.П.
в „Е.-С" и на И.А. в „И. Т.-99", както и да бъде извършена справка
към БНБ за притежаваните от длъжника банкови сметки. В настоящия случай следва
да бъде приложена общата петгодишна давност, предвид това, че вземането не
попада в изрично упоменатите в чл.111 ЗЗД. Ето защо, след прекъсването на
давността на 11.10.2018 г. е започнала да тече нов давностен срок петгодишен
срок, който очевидно към датата на предявяване на иска не е изтекъл и това води
до извода, че искът се явява изцяло неоснователен и недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на
спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, съдът намира, че следва да осъди ищеца да
заплати на ищеца направени по делото разноски, които възлизат на 300 лв.- за изплатено
адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна помощ от
05.10.2020 г.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.439 ГПК, предявен от ищеца
А.Г.П. ЕГН **********, с адрес: ***, срещу ответника „Н.М.” ООД, със
седалище и адрес на управление:***, със законен представител И.М.Х., ЕИК ....,
с който моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
вземането на ответника- дължими суми по запис на заповед, издадена на
14.12.2012 г., е погасено по давност.
ОСЪЖДА А.Г.П. ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу ответника „Н.М.” ООД, със седалище и адрес на управление:***,
със законен представител И.М.Х., ЕИК ...., сумата от 300 лв. /триста лева/-
направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия:/п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА,
СЕКРЕТАР:/И.С./