№ 859
гр. Перник, 29.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20241700100648 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от В. В. Г. от гр.П., в която
е отправено искане за освобождаване от заплащането на държавна такса и разноски по
делото. Искането е обосновано с липса на средства.
По делото е постъпила допълнителна молба от 27.11.2024 г. от ищцата В. В. Г. с
приложена декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, в която същата декларира, че източник на
доходите й са заплата в размер на 1400 лева, пенсия в размер на 730 лева, както и
дейност като едноличен собственик на капитала на „Нова-В“ ЕООД с предмет на
дейност „търговия на дребно с лекарствени продукти по смисъла на закона за
лекарствените продукти в хуманната медицина“. Ищцата е декларирала, че притежава
недвижими имоти – два апартамента, находящи се в гр.П. и в гр.К., един апартамент в
условията на съсобственост с трето лице, както и 2 бр. МПС без посочена марка,
модел и година на производство.
С молбата се представят и писмени доказателства – справка по данни за физическо
лице от Агенция по вписванията.
Съдът, след като се запозна с представените доказателства и изложените
обстоятелства, намира следното:
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от
физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги
заплатят. Целта на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е да се даде възможност за
защита на лични и имуществени права на лица, материалното положение на които не
позволява да поемат изцяло или частично разходите на съдебното производство.
Преценката на материалното състояние на лицето се извършва, като се вземат предвид
неговите доходи, доходите на членовете на семейството му, имуществото,
здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта, както и други обстоятелства,
които са от значение за преценката средствата, с които разполага лицето дали да
достатъчни, за да заплати таксите по делото. Постоянната практика на ВКС се
придържа към разбирането, че съдът е длъжен да направи цялостно изследване на
предпоставките за освобождаване от държавна такса, в резултат на което да се прецени
доколко материалното състояние на ищеца, съпоставено с дължимата държавна такса
по делото му позволява заплащането на същата. Следва да бъде посочено, че не е
налице изискване дължимата такса да е възможно да бъде заплатена с едномесечно
трудово възнаграждение или обезщетение при пенсиониране.
В разглеждания случай от представените с исковата молба доказателства и декларация
се установява, че източник на доходите на ищцата са заплата в размер на 1400 лева от
дейност като едноличен собственик на капитала на „Нова-В“ ЕООД с предмет на
1
дейност „търговия на дребно с лекарствени продукти по смисъла на закона за
лекарствените продукти в хуманната медицина“ и пенсия в размер на 730 лева въз
основа на решение на ТЕЛК. Ищцата е декларирала, че притежава недвижими имоти –
два апартамента, находящи се в гр.П. и в гр.К., един апартамент в условията на
съсобственост с трето лице, както и 2 бр. МПС без посочена марка, модел и година на
производство. Няма непълнолетни деца, на които да дължи издръжка. Здравословното
й състояние е посочено като тежко, вследствие настъпило ПТП, при което е
пострадала, но не е посочен размер на месечни разходи за регулярно медицинско
обслужване и закупуване на медикаменти. Следва да се има предвид обаче, че
временните финансови затруднения, свързани със състоянието на временна
нетрудоспособност, не представляват абсолютно основание за освобождаване от такси,
тъй като на разположение на ищеца остава възможността за предявяване на частичен
иск.
По изложените съображения съдът намира, че във възможностите на ищцата е да
заплати част от дължимата държавна такса в размер на общо 6841,02 лева, а именно
сумата от 100 лева, като за разликата същата следва да бъде освободена от
задължението за заплащане на основание чл.83, ал.2 от ГПК. По тези съображения
съдът намира, че ищцата следва да бъде освободена и от внасянето на разноски по
делото.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищцата В. В. Г. ЕГН
********** от гр.П., от задължението й за заплащане на държавна такса за разликата
над 100 лева до 6841,02 лева и от задължението й за заплащане на разноски по гр.д.
№648/2024 г. на ОС-Перник, като отхвърля обективираното в исковата молба искане с
правно основание чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от държавна такса до размера
от 100 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по делото.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата в едноседмичен срок от уведомяването да
представи доказателства за внесена по сметка на ОС-Перник държавна такса в размер
на 100 лева, на основание чл.18, вр.чл.2 от Тарифа за таксите, които се събират от
съдилищата.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на дадените указания исковата молба ще бъде върната
и производството по делото ще бъде прекратено на основание чл.129, ал.3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от уведомяването пред Апелативен съд – София, само в частта, с която
искането с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК се отхвърля.
Препис от същото да се връчи на ищцата на посочения електронен адрес
**********.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
2