МОТИВИ:
Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК и е образувано въз основа на
постановление от 10.01.2020г. на РП Габрово, с което е направено предложение за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а от НК на обвиняемата М.Г. *** проведеното съдебно заседание презставителят на РП Габрово поддържа
обвинението.
Разпитана в хода на ДП, обвиняемата Л. не дава обяснения, не се признава за виновна.
В проведеното съдебно заседание обвиняемата, редовно
призована не се явява. Правата и интересите й са охранени от упълномощеният от
нея договорен защитник, взел участие в производството.
Въз основа показанията на разпитаните по
делото свидетели К.Т.Н., Д.А.К. – Д., Р.Г.П., Й.Г.М., С.В.С., Д.С.В. – Л.,
Т.Г.Д., заключенията на съдебно-медицинската експертиза, комплексна
психолого-психиатрична експертиза, както и писмените материали, съдържащи се в
ДЕВЕТ ТОМА в Сл.д. № 6/2018г. по описа
на ОсО при ОП Габрово, приобщени по предвидения от НПК ред и имащи значение за
изясняване обстоятелствата по делото, както следва: ПЪРВИ ТОМ - протокол от екипна
среща на ЦНСТДМУ Трендафил от 11.01.2018 г. и копие на присъствен списък от
11.01.2018 г.; списък на деца в ЦНСТДМУ;
информация от 24.01.2018 г. от Дирекция социално подпомагане - Габрово,
относно участие в комисия по писмо
ОСД-02-01-399#1 от 03.11.2017г. на община Габрово и извършена проверка от ДСП Габрово в ЦНСТДМУ Габрово Хризантема с приложение на
3 броя експертни решения на ТЕЛК, решение № 241/12.12.2011 г. на Окръжен съд -
Велико Търново и удостоверение от община Габрово от 26.02.2015 г.; писмо от
23.01.2018 г. от РУ - Габрово до Кмета на Община Габрово; писмо от 24.01.2018
г. от Община Габрово до РУ - Габрово, ведно с приложени трудови договори и длъжностни
характеристики; обяснителна записка от с изх. № 67/12.01.2018 г. от М.Л. ***, ведно
с приложените - протокол от 11.01.2018 г. от екипна среща на ЦНСТДМУ Трендафил,
2 броя епикризи на Д.К.- Д., длъжностна
характеристика на длъжността директор в Община Габрово; допълнение към
длъжностна характеристика на длъжността директор в Община Габрово от 30.07.2013
г; ВТОРИ ТОМ - писмо с изх. №
10-00-4/02.02.2018 г. от Държавна агенция за закрила на детето до РП - Габрово; доклад относно извършена
проверка по сигнал в ЦНСТДМУ - Габрово от Г. А. и Г.П. от ГДКПД; констативен
протокол за извършена проверка на 24-26.01.2018 г. от Държавна агенция за
закрила на детето ведно с приложен диск; писмо от 15.02.2018 г. от Община
Габрово до ОД на МВР - Габрово, ведно с приложение; писмо от 16.02.2018 г. от
Агенция за социално подпомагане до ОД на МВР - Габрово; 3 броя снимки; справка
за съдимост от 28.06.2018г.; протокол от екипна среща на ЦНСТДМУ Трендафил от
02.09.2016г.; присъствен списък от екипна среща от 02.09.2016 г.; протокол от
екипна среща на персонала на ЦНСТДМУ - Хризантема № 27 от 17.05.2017 г.;
присъствен списък от екипна среща от 17.05.2017 г.; протокол от екипна среща на
ЦНСТДМУ Хризантема 27 - Габрово от 07.09.2017 г.; присъствен списък от екипна среща
от 07.09.2017 г.; обяснителна записка от М.Л. *** от 23.01.2018 г.; копие на
входящ номер в деловодството на Община Габрово; писмо от 23.01.2018 г. от
Община Габрово до М.Л.; копие на извадка
от рапортна книга - 3 листа; извадка от решение
№ 185/08.05.2018 г. на Комисия за защита от дискриминация; писмо
с изх. № 334/12.07.2019 г. от ЦНСТДМУ до Окръжен следствен отдел в ОП -
Габрово; решение № 148/22.05.2017 г. по гр.д. № 866/2017 г. на Районен съд -
Габрово; удостоверение от 28.09.2018 г.
на Д.К.К.; удостоверение от 22.05.2018 г. на С.Д.Д.; ТРЕТИ ТОМ - копия на
документи на Община Габрово; ЧЕТВЪРТИ ТОМ - копия на документи на Община
Габрово; ПЕТИ ТОМ - копия на документи на Община Габрово; ШЕСТИ ТОМ - копия на
документи на Община Габрово; СЕДМИ ТОМ -
копия на документи на Община Габрово; ОСМИ ТОМ - копия на документи на Община
Габрово; ДЕВЕТИ ТОМ - копия на документи
на Община Габрово, съдът намери за установена следната фактическа обстановка:
Със Заповед № 318 от 04.03.2014г. на Кмета на
Община Габрово, считано от 01.04.2014г. са разкрити два Центъра за настаняване
от семеен тип за деца и младежи с увреждания, находящи се в гр. Габрово
съответно в кв. Трендафил, улица
„Хризантема” № 27 и в кв. Борово на
улица „Мирни дни” №1А.
След приключване на изпълнението на проект
„Подобряване на грижата за деца с увреждания чрез разкриване на социална услуга
в община Габрово” и във връзка с поетия ангажимент за предоставяне на услугата
поне пет години след приключване на проекта,
с Решение № 185 от 28.08.2014г. на Общински съвет Габрово е прието да се разкрият двете
социални услуги „Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи”,
считано от 01.04.2015г. – държавно делегирана дейност.
От
създаването на центровете, ръководителите са назначавани на трудов договор от
Кмета на Община Габрово, като след извършен подбор за периода от 06.01.2014г.
до 30.04.2014г. е била назначена С.Ш., а впоследствие обвиняемата М.Л. е била
преназначена от длъжността „Възпитател” в ЦНСТДМУ на длъжността
„Ръководител” и е заемала тази длъжност
в периода от 30.04.2014г. до 24.01.2018г.
Обвиняемата Л., в качеството й на ръководител
имала задължения за пряко ръководство и контрол, като йерархически е била
подчинена на Директора на Дирекция „Образование и социални дейности”, каквато
длъжност е заемала свидетелката Д.В. – Л.,
и съответно на заместник кмета по социално - икономическо развитие в
Община Габрово.
Съгласно Правилник за вътрешния ред в
ЦНСТДМУ, ръководителят следва да
осъществява ръководство и контрол по отношение на реда и носи
отговорност за организацията на дейностите в услугата. Отговоря за
реализирането на всички дейности в услугата, извършва контрол и оказва методическа
подкрепа на служителите.
В Центъра работели възпитатели, медицински
сестри и детегледачи. Длъжността „Социален работник” заемала свидетелката Й.М.,
която съобразно длъжностната си характеристика имала задължение при всеки
възникнал инцидент с дете да информира ръководителя, както и да спазва „Етичния
кодекс за работа с деца”.
В
Центъра, находящ се в кв. „Трендафил”,
на улица „Хризантема”, имало 10 потребители на услугата, 7 от тях деца
под 18 години, сред които бил И.С. и трима младежи, навършили 19 години, като
всички били с различна степен на
увреждания.
В
екипа от служители, грижещ се за настанените в центъра деца и младежи имало
разбирателство и добри отношения.
Личните
си вещи служители обикновено държали в пералното помещение, ключ за който имали
обвиняемата Л. и св. М.. До това
помещение нямали достъп настанените деца и младежи. В последните
около две години преди април 2017г. в Центъра започнали да се случват
чести инциденти свързани с унищожаване и повреждане на лични вещи на
служителите. Изчезвали мобилни телефони, намирали такива хвърлени в тоалетни, в
качета, изчезвали връзки с ключове, разкъсвани били дамски чанти, дрехи, обувки, очила, документи.
Намирали хвърлени чехли и работно облекло
в бидон с белина. Имало случаи на подхвърлени скъсани чанти, документи и други
лични вещи на служители по стаите на
децата. Всички тези инциденти се
случвали в отсъствието на
работещия на смяна за деня служител и само в работните дни, когато в
Центъра на смяна били обвиняемата и
свиделката М.. Тези инциденти били приписвани на настанените в центъра деца и
младежи от страна на обвиняемата и социалния работник и създавали затруднения
в работата на служители. Никой от работещите не бил виждал
обвиняемата и свидетелката М., да извършват тези вандалски действия и не са
имали съмнения в тях. В последствие наблюдавайки случващото се в центъра,
обостоятелства при които се случва, както и реакцията на обвиняемата Л. и
свидетелката М., изразяваща се в забавление от реакцията на съответния
служител, откривайки какво се е случило с вещите му, стигнали до извода, че те
създават тези инциденти. В посоченият период обвиняемата и свидетелката М.
многократно провокирали подобни гневни
реакции у работещите в центъра, които в някои случаи са рефлектирали върху
някое от настанените деца, приемайки се, че то е извършило вандалското
действие.
На
неустановен ден през месец април 2017г.
обвиняемата Л. и свидетелката М. казали на свидетелката Д.К.-Д.,
медицинско лице в Центъра, да отиде в стаята на И.С. за да види какво е
станало. Влизайки в стаята му,
свидетелката Д. видяла телефонът си пръснат на пода на части, чантата й
разкъсана върху леглото, а детето седяло в леглото вцепенено. Когато видяла
състоянието на телефона, чантата и съдържанието й, свидетелката Д. се
афектирала и го нагрубила с думи, изричайки към него - маймуно такава, ти защо ми късаш чантата и
го ударила няколко пъти по ръцете. Детето не
реагирало, като го удряла по ръцете, не можело да й отговори. В това време обвиняемата и свидетелката М.
били зад гърба й и се смеели. Свидетелката М. снимала случващото се с телефона
си. На това, че св. Д. плеснала И. по ръцете и двете не реагирали. Тогава
свидетелката Д. не разбрала, че е заснет видеоклип.
Инцидента
станал достояние следващите дни на останалите работещи в Центъра, без да им е
било известно към този момент, че е заснет видеоклип на случилото се.
От
заключението на изготвената съдебно-медицинска експертица е видно, че нанесените от свидетелката Д.К. –
Д. на И. А.С. пет удара с дясната си ръка в областта на ръцете са
причинили травми, които са довели до
причиняване на болки и страдания за около 2-3 дни, без разстройство на
здравето, лека телесна повреда по чл. 130 ал.2 от НК.
По делото не се оспорва причинената лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.2 от НК от св. Д.Д. на И.С. настанен в
ЦНСТДМУ. Този факт е безспорно
установен.
Оспорва се наличието на субективната страна
на деянието, в извършването на което е обвинена М.Л..
Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен и
несъмнен начин от изслушаните свидетели К.Н., Д.К. – Д., Р.П., С.С., Т.Д..
Показанията им са изключително подробни, разкриващи специфични детайли, както
от ежедневието и начинът на работа в „Центъра
за настаняване от семен тип за деца и младежи с увреждания” находящ се
на улица „Хризантема” № 27, така и от
възникналия през месец април 2017г. инцидент с И.С..
В показанията си свидетелката Й.М. потвърждава факта на възникналия
инцидент, твърдейки обаче, че свидетелката Д.К. – Д. само крещяла и обиждала детето И.С.. Заявява,
че с влизането си в стаята на И. е
започнала да снима с телефона. Твърди, че повод за инцидента била разсипана
храна от чантата на св. Д.. Заявява, че в момента на инцидента обвиняемата Л.
не е била в Центъра. След като заснела клипа заявява, че е разговаряла със св.
Д., а след това бил проведен разговор и от обвиняемата със свидетелката Д. по
повод случилото се. Бегло споменава в
показанията си за инциденти с лични вещи на служителите, които се оплаквали от
натрошени солети в чантите си.
Показанията на свидетелката Д.В. – Л. не допринасят за изясняване на
фактите имащи значение за делото, поради което не следва да се обсъждат.
Съпоставяйки показанията на свидетелите, преценявайки
заявеното от тях, съдът намира, че в показанията на свидетели Н., Д., П., С. и
Д. има пълно съвпадение в заявените от тях факти, същите са последователни,
логични и вътрешно непротиворечиви,
взаимно се допълват и кореспондират със събраните писмени доказателства.
Всичко това сочи на достоверност на заявеното от тях и дава основание на съда
да ги кредитира изцяло.
От показанията на посочените свидетели, се
установява по категоричен начин влошената атмосфера на работа под ръководство
на обвиняемата Л. и почти ежедневните посегателства върху лични вещи на
служителите в ЦНСТДМУ, нейното поведение
и реакция на случващото се,
всичко това провокиращо негативни реакции от страна на служителите, в
някои случаи насочени и срещу настанените в дома деца и младежи. Свидетелката
М. е крайно лаконична досежно инцидентите с лични вещи на служителите, но
предвид заявеното от останалите свидетели, явно е сторено с цел прикриване и на
собствените действия. Разкритите от свидетели факти за цялостното поведение на
обвиняемата Л., сочат на провокирани и създавани ситуации, компрометиращи по
всякакъв начин нормалното изпълнение на задълженията на служителите в Центъра и
предизвикващи афектни реакции от тяхна страна насочени към настанените деца и
младежи. Извършеното заснемане на
видеоклип от св. М., само потвърждава заявеното от свидетелите и в частност от
свидетелката Д., че в деня на инцидента с И.С. е създадена ситуация, в която
обвиняемата Л. и св. М. са наблюдавали реакцията на свидетелката Д. и осъщественото
спрямо И.С., като обвиняемата не е предприела никакви действия
за да предотврати извършването на противообществено деяние.
Системата от всички доказателства събрани по
делото и относими към предмета на доказване, от които се черпят сведения за
фактите установяващи чрез тях - авторството на деянието, води до постигането на единствения възможен
извод, а именно, че обвиняемата М.Л. е
извършител на деянието в което е обвинена.
При така установеното от фактическа страна от
правна страна настоящият състав на съда намира, че обвиняемата М.Г.Л. е
осъществила, както от обективна, така и от субективта страна състава на
престъплението по чл. 285 във вр. с чл. 130 ал.2 от НК.
Отговорността на обвиняемата Л., в качеството
й на длъжностно лице по чл. 285 НК се обосновава с това, че като е допуснала
извършване на престъпление от Д.Д., е нарушила едно свое контролно служебно
задължение и не е предотвратила по този начин извършването на престъпление от
свой подчинен. Чрез своето бездействие
обв. Л. е допринесла за осъществяването на престъплението от подчинената
й Д..
От субективна страна деянието е осъществено
при форма на вина пряк умисъл, съзнавала е
общественоопасните последици и пряко е целяла тяхното настъпване.
Наблюдавала е извършването на деянието не е предприела действия по
предотвратяването или спиране извършването му.
Съобразно изложеното относно съставомерността
и правната квалификация на деянието и като взе предвид мотивираното предложение
на РП- Габрово, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК за
освобождаване на М.Л. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание – глоба.
За извършеното от обв. Л. умишлено
престъпление по чл. 285 във вр. с чл. 130 ал.2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до
шест месеца или пробация или глоба от сто до триста лева. Същата видно от справката за съдимост е неосъждана,
не е освобождавана от наказателна отговорност, съставомерни
имуществените щети не са причинени и целите на наказанието могат да бъдат
постигнати и чрез този вид наказание.
При определяне размера на наказанието съдът
отчете смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, мотивите и подбудите
за извършване на деянието, степента на обществена опасност на деянието и дееца
и наложи наказание глоба в максимално предвидения в чл. 78 а от НК размер – 5 000 /пет хиляди/ лева.
Смекчаващи вината обстоятелства –
няма. Факта на чистото съдебно минало е предпоставка за прилагане разпоредбата
на чл. 78 а от НК, поради което не следва отново да се отчита при
определяне размера на наказанието.
Отегчаващи вината обстоятелства –
провокирани ситуации затормозяващи нормалното ежедневие и изпълнение на
служебните задължения на подчинените й служители в ЦНСТДМУ. Разкритилите се по
делото факти сочат на абсолютно недопустимо и необяснимо от нормална житейска
гледна точка поведение. Изнесените факти за случвалото в Центъра преди
индицента и към него момент се изключително неприемливи и несъвместими с
длъжността, която заема обвиняемата и институцията, която ръководи.
Степента на обществена опасност на
обвиняемата, като деец е завишена предвид разкрилото се цялостно нейно
поведение в качеството й на длъжностно лице, което следва да ръководи и да
полага грижи за осигуряване на нормален и спокоен живот на деца и младежи,
които са с тежки увреждания и са абсолютно беззащитни и не могат нито сами,
нито чрез някой друг да се противопоставят на осъществяване на посегателства
спрямо тях или на извършване на каквито и да било действия, нарушаващи техните
права.
Степента на обществена опасност на
деянието е висока. Това следва от самият
вид на престъплението. Настанените в ръководения от обвиняемата „Център деца и
младежи с различни по вид и степен увреждания” са изцяло зависими от
служителите и от самата нея, в качеството й на ръководител и допускане
извършването на престъпление спрямо непълнолетно лице с тежки увреждания,
напълно безучастното и безразлично отношение спрямо извършеното от подчинената
й Д., обосновава високата степен на обществена опасност.
При така извършеният анализ на всички
обстоятелства имащи значение за определяне на наказанието, изключителната
морална укоримост на извършеното, поведението на обвиняемата с оглед изнесените
факти, всичко това обосновава определяне на наказанието глоба в максимален
размер. Определяне на наказание в
по-малък размер освен, че ще се яви несъответно на извършеното, но и няма да
доведе до постигане целите на личната превенция, отделно от това няма да доведе
и до постигане на генералната превенция, а само би засилило за чувството за
безнаказаност и произвол и липсата на
справедливост.
ОСЪЖДА обвиняемата М.Г.Л. да заплати
направените по делото разноски в размер на 672,39 лева по сметка на ОСлО при
Окръжна прокуратура Габрово, на основание чл. 189 ал.3 от НПК.
ОСЪЖДА обвиняемата М.Г.Л. да заплати
направените по делото разноски в размер на 20 лева, както и 5 лева ДТ при
служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на РС Габрово, на основание чл. 189 ал.3 от НПК.
В този смисъл съдът постанови съдебния си
акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: