Определение по дело №86/2022 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 199
Дата: 25 март 2022 г. (в сила от 16 май 2022 г.)
Съдия: Ирена Илкова Янкова
Дело: 20227240700086
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

                     

                       № 199     25.03.2022 г.         град Стара Загора

 

 

Старозагорският административен съд, в закрито съдебно заседание на  двадесет и пети март  две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

 

 

                                                      СЪДИЯ:  ИРЕНА ЯНКОВА

 

                                          

     

 

при секретар                                                                                                 и с участието

на прокурора                                                                                                като разгледа

докладваното от съдия  И. ЯНКОВА  административно дело № 86 по описа

за 2022г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:                                                       

 

Производството е по реда на чл. 284,ал.1 от ЗИНЗС.

Образувано е по исковата молба на Р.М.С. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/, гр.София с която е предявен иск за присъждане на сумата 3700 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Р.М.С. в резултат от незаконосъобразни  бездействия на длъжностни лица от Главна дирекция на „ Изпълнение на наказанията“ София , изразяващи се в неизплащане на присъдената му сума с решение № 304 от 23.10.2018 година, постановено по административно дело № 165 по описа за 2018 година Административен съд Стара Загора.

В исковата молба ищецът твърди, че претърпял неимуществени вреди следствие  на отказ да му бъде изплатено присъденото му обезщетение по горното дело .Той се бил снабдил с изпълнител лист на 02.11.2021 година и го бил изпратил на ответника  с молба , с посочена в нея банкова сметка , ***ков превод Сумата от 740 лева му била необходима, тъй като не работел  и не получавал от никъде доходи Ответникът бил длъжен да му изплати сумата от 730 лева в месечен срок. Той бил лишен от нужните му принадлежности , от което той бил търпял неимуществени вреди

 След пълен анализ на събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

 

С решение №304 от 23.10.2018 г., постановено по  административно дело  165/2018 г. по описа на Административен съдСтара Загора съдът е осъдил Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21 да заплати Р.М.С. сумата от 730 лв. /седемстотин и тридесет лева/, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД“Изпълнение на наказанията“ по  неосигуряване на достатъчна жилищна площ , неосигуряване на  постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, естествена светлина, проветрение, отопление и задоволителни хигиенно-битови условия в спалните помещения в Арест Стара Загора, в които е настаняван ищеца в периода както и условия за двигателна активност в същия арест за период 11.03.2016-26.10.2016 г и 10 лева, разноски по делото .

Ищецът е подал молба за издаване на изпълнителен лист и с разпореждане съдът е уважил това негово искане и му е изпратил изпълнителния лист. Не е спорно, че лицето е подало искане до ГДИН гр. София за присъждане на сумите на 19.11.2021 година  и такива до настоящия момент не ма са били изплатени  

Административен съд – Стара Загора при така установената фактическа обстановка формира следните правни изводи:

 Предявен е иск за неимуществени вреди с правно основание чл.284, ал. 1 от ЗОДОВ. Исковата претенция е насочена срещу Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ гр. София, същата е надлежен ответник, съгласно чл. 12, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане на наказанията, като се твърди незаконосъобразно бездействие на  нейни длъжностни лица по смисъла на чл.3,ал.2 от ЗИНЗС

В твърденията на ищеца, обективирани в исковата молба  недвусмислено е заявено, че претенцията му се обосновава на незаконосъобразното бездействие на длъжностни лица и органи на ГДИН, изразило се в несвоевременно изплащане на присъдена с горното съдебно решение суми.

.

 

Разпоредбата на  чл. 284,ал1,  от ЗИНЗС, сочи, че като абсолютна предпоставка за допустимост на иска е изведено обстоятелството за осъществяване на административна дейност. Ищецът претендира понасяне на вреди и от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от ГДИН. При изпълнение на тези си правомощия длъжностните лица от системата  следва да осъществяват административна дейност. Под незаконосъобразни действия или бездействия законът разбира фактически такива. Единствено при наличието на фактическо действие, респективно бездействие при осъществяване на законоустановените правомощия на органа е оправомощен да прецени законосъобразност на бездействието в производство по иск за обезщетение по чл. 284,ал1  от ЗИНЗС.

 В случая твърдяното бездействие, както бе посочено по-горе, се състои в непредприемане на адекватни мерки за изпълнение на влязло в сила съдебно решение,  Именно това е твърденият източник на претендираните вреди. В този смисъл не е налице действие или бездействие, чиято незаконосъобразност да се установява в хипотезата на чл.284,ал.1 от ЗИНЗС.

Не са наведени твърдения, че е налице незаконосъобразен, нищожен или оттеглен административен акт, с оглед извършване на положителна преценка за допустимост на иска в останалите хипотези на чл. 204 от АПК.

Искът по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС не може да се основава на твърдяно неизпълнение на влязло в сила съдебно решение. Неизпълнението на съдебно решение не съставлява фактическо бездействие при и по повод осъществяване на административна дейност, по смисъла, вложен от законодателя в разпоредбата на чл. 284,ал.1 от ЗИНЗС и е недопустимо да се приема като основание на претенция за вреди по този ред. Такива са онези фактически действия и бездействия, които административният орган или длъжностните лица са длъжни да извършат по силата на нормативен акт, без да е необходимо издаването на индивидуален административен акт, в който смисъл трайна практика на касационната инстанция - вж. Решение № 2715 от 12.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6476/2014 г., III о.; Решение № 3983 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 402/2011 г., III о.

Понятията "действия" и "бездействия" законодателят е дефинирал в чл. 250 и чл. 256 АПК. В случая не са налице незаконосъобразни актове или действия на администрацията, които да са в пряка причинно следствена връзка с твърдените вреди.

 Ищецът неоснователно проектира неизпълнението на вляло в сила решение- в производство за обезщетение на вреди причинени от бездействия на длъжностни лица в ГДИН- чл. 284,ал.1 от ЗИНЗС, респективно §4,ал.4 от ДР на ЗИНЗС  В  това производство не може да се инкорпорират искания, произтичащи от изпълнението на влязъл в сила съдебен акт, поради различния процесуален ред и правен резултат.

 Изпълнението на осъдителното съдебно решение с предмет парично вземане се реализира при условията на чл. 405 и сл. ГПК, във вр. с чл. 269, ал. 2 АПК. Съответно защитата срещу неизпълнение или забавеното плащане се осъществява по същия ред. Въпросите относно това изпълнение не следва да се релевират по реда на чл. 284,ал.1 от ЗИНЗС. С това не е налице неизпълнение от страна на ГДИН на задължение, произтичащо пряко от закона.

 Анализът на релевантните за исковата претенция факти и приложимия материален закон, води до извод за недоказаност на хипотезата на чл. 3,ал.2 от ЗИНЗС, тъй като не е установено твърдяното незаконно бездействие на административния орган.

 Изпълнението на разпореденото с влязъл в сила съдебен акт не създава административно правоотношение по см. на чл. 128 от АПК. Със съдебното решение се урежда спорно правоотношение, възникнало на плоскостта на ЗИНЗС.

 При горните съображения настоящият състав счита, че искът на Р.М.С. насочен срещу Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията“ – гр. София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неизпълнение на влязло в сила съдебно решение е недопустим предвид липсата на фактическо бездействие при и по повод осъществяване на административна дейност и производството по така подадената искова молба следва да бъде прекратено.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 130 ГПК, вр с чл. 285, ал. ! от АПК Административен съд- Стара Загора

 

                                   О П Р Е Д Е Л И:

 

ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА НА Р.М.С.  срещу Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията“ гр. София за заплащане на сумата от 3700 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Р.М.С. в резултат от незаконосъобразни  бездействия на длъжностни лица от Главна дирекция на „ Изпълнение на наказанията“ София , изразяващи се в неизплащане на присъдената му сума с решение № 304 от 23.10.2018 година, постановено по административно дело № 165 по описа за 2018 година Административен съд Стара Загора.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 86/2022 година по описа на Административен съд-Стара Загора.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състава на Административен съд –Стара Загора.

                                                    

 

                                                     СЪДИЯ: