№ 618
гр. Плевен, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Теодора Н. Петкова
при участието на секретаря ИГЛИКА ИВ. ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно
наказателно дело № 20224430200777 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Постъпила е жалба от И. С. Н., с ЕГН ********** от *** против НП №
22-0257-000120/01.03.2022г. на *** РУ в ОД на МВР-Плевен, РУ-Долни
Дъбник, с което на жалбоподателя: за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП и
на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева и за нарушение на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 10,00 /десет/ лева. Твърди се,
че НП е незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения като се моли
неговата отмяна.
В последното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован – не
се явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата – *** РУ-Долни Дъбник към ОД на МВР-Плевен,
редовно призован, не се представлява и не изразява становище по нея.
Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото
доказателства и Закона, установи следното:
1
ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ
ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЕ ЯВЯВА НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 05.02.2022г. жалбоподателят И. С. Н. управлявал в гр. Долни Дъбник
лек автомобил марка „Форд”, модел „Транзит“ с рег. № ***. Около 15:06 часа,
в на ул. „Христо Янчев“ до фабрика „***“, движейки се в посока гр. Плевен,
бил спрян за проверка от свидетелите М. Г. И. и Ц. К. Ц. – длъжностни лица
при ОД на МВР – гр. Плевен, РУ-Долни Дъбник. В хода на проверката
длъжностните лица констатирали, че водачът по време на движение не
използва обезопасителен колан, а МПС било оборудвано с такъв. По време на
проверката свидетелите И. и Ц. изискали от жалбоподателя да представи
документи за проверка, като същият не представил контролен талон към
свидетелството за управление на МПС. За констатираните нарушения
длъжностните лица съставили АУАН Серия GA бл. № 563615 от 05.02.2022г.,
с който на И. С. Н. били вменени нарушения на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят се запознал със съдържанието
на акта и го подписал без възражения. В законоустановения тридневен срок
не е било депозирано писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН с
приложени писмени доказателства.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което
на жалбоподателя Н. на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание – глоба в размер на 50,00 лева, за нарушение на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание – глоба в размер на 10,00 лева за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Видно от показанията на свидетеля М. Г. И., които съдът кредитира
напълно като обективни и кореспондиращи с възприетата от него
доказателствена основа същите са категорични и последователни в
показанията си, че по време на проверката във визирания пътен участък е
установено, че жалбоподателят се движил без поставен обезопасителен колан,
както и че не представил СУМПС, контролен талон към същото и
2
свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. Показанията на
свидетелите намират опора и в съставения и приложен към делото Серия GA
бл. № 563615 от 05.02.2022г., чиято доказателствена сила при съобразяване
разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП не е оборена. Т.е. доказателства в
обратна насока от жалбоподателя не са ангажирани и при съобразяване на
презумптивната доказателствена сила на АУАН се налага извода за
съставомерни деяния от обективна страна.
При извършената служебна проверка за допуснати нарушения в хода на
административно наказателното производство, съдът не констатира такива,
които да водят до опорочаване на същото. При съставяне на АУАН и
издаване на обжалваното НП са спазени изискванията, посочени в
разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. АУАН е изготвен от М. Г. И. – мл.
автоконтрольор към ОД на МВР-Плевен, РУ-Долни Дъбник, и следователно
от лице, разполагащо с правомощие да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП,
съгласно приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи. Актът е съставен в съответствие с разпоредбата на чл.42
от ЗАНН. В същия са посочени датата /05.02.2022г./ и място /*** до фабрика
„***“, движейки се в посока гр. Плевен/ на извършване на нарушението,
описание на същите /управление на лек автомобил, без водачът да използва
обезопасителен колан, не представя контролен талон към СУМПС/ и
обстоятелствата, при които са осъществени.
НП е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност,
в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.
Досежно нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП:
Жалбоподателят И. С. Н. е привлечен към административнонаказателна
отговорност за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, която въвежда
задължение водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории
M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани.
Съдът намира, че при определяне на административното наказание
наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27, ал.1 от ЗАНН и
3
разпоредбата на чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП, която предвижда
административно наказание “глоба” в размер от 50,00 лева. Налице е
абсолютно определена санкция, в която предвиденото наказание е точно
фиксирано по вид и размер, поради което същото не може да бъде
индивидуализирано и следва да се наложи именно в посочения вид и размер.
С това се е съобразил и наказващият орган, който законосъобразно приел, че
случаят не е маловажен предвид характера на извършеното нарушение и
степента на обществена опасност.
В съдебно заседание по повод констатираното нарушение бяха
ангажирани гласни доказателства, а именно проведен разпит на осигурен от
ж-ля Н. свидетел – св. П. Н. Н.. От показанията на същия беше установена
същата фактическа обстановка с тази разлика в показанията на двете групи,
че в показанията си св. Н. твърди, че ж-лят е имал поставен обезопасителен
колан, който е свалил за да отвори жабката и вземе изисканите от
полицейските служители документи, за разлика от полицейския служител И.,
който посочва, че водачът е бил в движение без колан, като заедно с колегата
му го забелязали „да се пресяга да дърпа да слага колана“. Т.е. навеждат се
доводи от страна на ж-ля и свидетеля Н. за липса на виновно поведение.
Съдът кредитира напълно показанията на полицейския служител, в които не
откри твърдяните от защитата твърдения както и не откри индиция за
заинтересованост за разлика от св.Н. който е негов колега.
Предвид гореизложеното, наказателното постановление в тази си част
се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Досежно нарушенията по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП:
Посочената разпоредба вменява в задължение на водача на моторно
превозно средство да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него.
В конкретния случай съдът счита, че нарушението по чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП е извършено от жалбоподателя И. С. Н.. Описаното деяние в
съставения против жалбоподателя АУАН съдържа всички обективни и
субективни признаци на административно нарушение по посочения по-горе
текст и по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществява състав на
административно нарушение по ЗДвП, за което жалбоподателят е бил
4
правилно санкциониран. Предвид на горното, наказващият орган правилно е
наказал жалбоподателя, налагайки му административно наказание в рамките
на посочения в правната норма на чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП абсолютен
размер.
Тук също при издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на
защита на жалбоподателя. АУАН и наказателното постановление са издадени
от компетентни органи, по предвидения в закона ред и форма и съдържат
всички посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити, поради което
атакуваното наказателно постановление в тази му част следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
При това положение жалбата се явява неоснователна и атакуваното
наказателното постановление и в тази му част следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
С оглед изложеното, подадената жалба се явява неоснователна, а
атакуваното наказателно постановление – законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено в цялост.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0257-
000120/01.03.2022г. на *** РУ в ОД на МВР-Плевен, РУ-Долни Дъбник, с
което на жалбоподателя И. С. Н., с ЕГН ********** от *** за нарушение на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0257-
000120/01.03.2022г. на *** РУ в ОД на МВР-Плевен, РУ-Долни Дъбник, с
което на жалбоподателя И. С. Н., с ЕГН ********** от *** за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 10,00 /десет/ лева,
5
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред
Административен съд – гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията за постановяването му от страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6