Русенска окръжна прокуратура
е обвинила подсъдимата А.Ц.Ц. в това,че през
периода ***. в гр.Р., в условията на
продължавано престъпление-на 39 пъти, използвала платежен инструмент –дебитна карта издадена
от „Сосиете Женерал Експресбанк” АД на името на И.Ч.Х., без съгласието на титуляра, като деянието не съставлява по-тежко
престъпление- престъпление по чл.249 ал.1, вр. чл.26
ал.1 от НК.
По делото е конституирана като
частен обвинител и граждански ищец пострадалият И.Ч.Х., с упълномощен повереник адв.М. Р. от АК-Русе.
Съдебното
следствие се проведе по реда на глава 27 от НПК,в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Прокурорът
поддържа обвинението. Изразява становище, че подсъдимата следва да бъде призната
за виновна, като й бъде наложено наказание лишаване от свобода, при условията
на чл.58а ал.4, вр.чл.55 от НК, при наличието на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. На основание чл.55 ал.3 от НК да не й бъде налагано наказание от вида глоба. Изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода да бъде отложено за минималния изпитателен срок. Гражданския
иск да бъде уважен в размер на 8650 лева, със законните последици. Излагат се
подробни съображения в подкрепа на тезата си.
Частният
обвинител и граждански ищец И.Х. и неговият повереник,
изразяват становище, че подсъдимата следва да бъде призната за виновна, като й
бъде наложено справедливо наказание при условията на чл.58а ал.1 от НК-
лишаване от свобода и глоба. Считат, че не са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства Искат да бъде уважен предявения от пострадалия граждански
иск в размер на 8650 лева, със законната лихва от 01.06.2014г. до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 800 лева. Излагат се
подробни съображения в подкрепа на исканията.
Подсъдимата
признава всички факти изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
признава се за виновна, изразява съжаление за извършеното и моли за минимално наказание.
Служебният й защитник адв. И.И.
изразява становище, че подсъдимата следва да бъде призната за виновна,
като наказанието й бъде определено при
наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства при условията
на чл.58а ал.4, вр.чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК- само
лишаване от свобода, без такова от вида глоба, като изтърпяването му бъде
отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за минимален изпитателен срок. Излага подробни
съображения в подкрепа на тезата си.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимата А.Ц. е на 40 години,
българска гражданка, с основно образование, разведена, има две пълнолетни деца от брака си, работи като *** в „Ж.“ ЕООД-Р.,
не е осъждана. Към момента на инкриминираните
деяния и понастоящем живее на семейни начала със сина на пострадалия- Т. Х..
Видно от представеното в съдебно заседание удостоверение АГ ЛКК № ***. е
бременна мл 4-5 и вероятен термин на раждане ***г.
През пролетта на 2014г.
подсъдимата А.Ц. живеела на семейни начала с Т.Х. в жилището на неговите
родители- св.И.Х. и св.П.Х.,***. Заедно с нея там живеели и двете и вече
пълнолетни деца.
Пострадалият И.Х. притежавал
дебитна карта № ***, издадена от „Сосиете Женерал Експресбанк” АД, като но
същата сметка бил внесъл всичките си спестявания- около 20 000 лева. Картата
държал в нощното шкафче в стаята, която ползвал заедно със съпругата си и я
вземал от там, само когато се налагало да тегли пари. Отделно на листче бил
записал ПИН-кода на тази карта, като криел листчето между сгънатите дрехи в
същото шкафче.
Един ден подсъдимата случайно
намерила в жилището бележка от банкомат, от която разбрала, че св.И.Х. имал в
дебитната си карта около 20 000 лева. Тъй като се нуждаела от издръжка за себе
си и децата си, а заплата й била много ниска, подсъдимата решила да намери
дебитната карта на И.Х. и да изтегли от нея определена сума пари, без неговото
знание и съгласие. Освен това св.И.Х. се отнасял зле към нея и към децата й,
което допълнително я мотивирало да търси начин да си отмъсти за това. Когато св.Х.
и съпругата му отсъствали от дома си, подсъдимата успяла да намери дебитната
карта, както и листчето с нейния ПИН- код и изчакала удобен момент да осъществи
замисленото.
На 05.04.2014г. св.И.Х. изтеглил
от банковата си сметка сумата от 200 лева и установил,че наличността по картата
му била 20 006 лева, след което прибрал картата на обичайното й място.
На 08.04.2014г. сутринта, подс.Ц. успяла да вземе дебитната карта на св.Х., без да я
забележи някой и с помощта на научения вече ПИН-код, от банкомат на „Алфабанк“ в гр.Русе, в интервала между 09,19 часа и 09,36
часа извършила четири тегления по 50 лева, или общо 200 лева,без знанието и
съгласието на св.Х.. Малко по-късно същия ден, в 10,15 часа от друг банкомат,
намиращ се на ул.“*** в гр.Р. изтеглила още 100 лева- на два пъти по 50 лева от
същата сметка. Отново същия ден, в 11,10 часа и в 11,11
часа, от банкомат, намиращ се на ул.“*** в гр.Р. извършила още две тегления по
50 лева,чрез дебитната карта на св.Х.. След това върната картата на мястото й,
без св.И.Х. са установи липсата й.
На следващия ден- 09.04.2014г. подс.Ц. решила отново да вземе дебитната карта и да извърши
нови тегления от нея. В интервала от 9,24 часа до 9,57 часа от две различни АТМ
устройства, тя извършила осем тегления по 50 лева от сметката на св.Х., като по
този начин изтеглила общо 400 лева, без знанието и съгласието на притежателя на
картата. След това тя отново върнала картата на мястото й, без св.Х. да разбере
за това.
До края на месец април 2014г. подсъдимата по
същия начин, отново без знанието и съгласието на титуляра
на дебитната карта, изтеглила общо сумата от 1850 лева, както следва: на
14.04.2014г., на два пъти, изтеглила първо 100 лева, а после още 50 лева; на
22.04.2014г. на два пъти по 50 лева; на 24.04.2014г., на 25.04.2014г., на
28.04.2014г. и на 30.04.2014г. теглила всеки път наведнъж по 400 лева.
През месец май подсъдимата, по
същия начин, продължила да ползва дебитната карта на св.Х., без неговото знание
и съгласие, като изтеглила общо сумата от 5600 лева. Тази сума тя изтеглила на
14 пъти, съответно на 05.05.2014, на 07.05.2014, на
08.05.2014, на 09.05.2014, на 12.05.2014, на 13.05.2014, на 14.05.2014, на
16.05.2014, на 19.05.2014, на 23.05.2014, на 26.05.2014 на 27.05.2014, на
30.05.2014г. и на 31.05.2014г. ,като на всяка от посочените дати изтеглила
наведнъж по 400 лева.
На 01.06.2014г. в 8,05 часа,
подсъдимата отново използвала дебитната карта на св.Х. и изтеглила 400 лева от
сметката му, след което прибрала картата на обичайното й място.
На следващия ден- 02.06.2014г.
св.И.Х. решил да изтегли от сметката си 200 лева. След като извършил тегленето
видял, че като наличност по сметката му, на издадения му от банкомата документ
, била посочена сумата от 11 638,15 лева. Това го изненадало, тъй като след
05.04.2014г. когато наличността по картата била 20 006 лева, той не бил
извършвал никакви тегления. По тази
причина той отишъл в клона на „Сосиете Женерал Експресбанк” АД и поискал
да му бъде издадена разпечатка за извършените тегления. След като я получил
установил, че през периода от 08.04.2014г. до 01.06.2014г. включително били
извършени общо 39 тегления от неговата сметка чрез използване от дебитната му
карта , без неговото знание и съгласие, като цялата изтеглена сума възлизала на
8650 лева. По негова молба банката блокирала издадената му дебитна карта.
В хода на извършените оперативно-издирвателски мероприятия от полицейския
служител Г.Г. било установено, че именно подсъдимата
е лицето снабдило се с дебитната карта и извършило горепосочените тегления на
пари от нея. В проведената беседа Ц. признала пред св.Г. за извършеното от нея,
като подробно обяснили за начина на осъществяване на престъплението и мотивите
за извършването му.
В хода на разследването бил
изискан от собствениците на съответните банкомати, от които са теглени парите,
снимков материал за времето, в което са извършени транзакциите. Същият е
приобщен по делото на магнитни носители –дискети и дискове, приложени като веществени
доказателства по делото.
По делото била назначена
техническа експертиза, с цел установяване идентичността между лицето, заснето
на кадрите от охранителните камери на инкриминираните дати, с лицето на
подсъдимата.
От приложените от пострадалия Х.
бележки е са видни извършените от него
тегления от дебитната му карта на 05.04.2014г. и на 02.06.2014г. – преди и след
извършените от подсъдимата тегления на суми от същата карта.
От приложеното извлечение от
сметката на пострадалия Х. от „Сосиете Женерал Експресбанк” АД е видно на кои дати, от кои банкомати и какви
суми са изтеглени от сметката на пострадалия. По този начин се установяват
отделните суми и общата такава на изтеглените от подсъдимата пари. По този
начин на пострадалия, с деянието извършено от подсъдимата, са причинени
имуществени вреди в размер на 8650 лева, които до момента не са възстановени.
Тази фактическа обстановка
съдът приема за установена според показанията на свидетелите: И.Х., П.Х., Г.Г. и Й.Г. /последният син на подсъдимата/, от признанията
на подсъдимата, както и от писмените доказателства и доказателствени
средства: техническа експертиза, история
на сметка от 03.06.2014г. с титуляр И.Ч.Х. /т.1,л.20-22 от ДП/, писма
и справки от множество банки, протоколи за доброволно предаване, докладни, справка за съдимост, автобиография,
декларация по ЗСГ, веществени доказателства, приложени по делото- 1 бр.дебитна
карта и 10 броя оптични носители /дискети и дискове/, както и представеното в
съдебно заседание удостоверение АГ ЛКК № ***. относно
бременността на подсъдимата и други.
По
делото няма спор относно изложената по-горе фактическа обстановка, като в тази
насока всички писмени и гласни доказателства са еднозначни и непротиворечиви.
Времето, мястото, мотивите и начина на извършване на отделните деяния и
авторството на престъплението са установени по безспорен начин от писмените, гласните
доказателства и заключението на посочената експертиза, които съдът намира за последователни,
обективни и логични, а експертизата за обоснована и компетентна. С оглед
провеждането на съкратено съдебно следствие, по реда на чл.371 т.2 от НПК,
съдът не обсъжда подробно доказателствата.
Анализа
на кредитираните доказателства, налага следните правни изводи:
От
обективна страна подсъдимата А.Ц.Ц. е осъществила от обективна страна състава на
престъплението по чл.249 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй
като че
през периода ***. в гр.Р., в условията
на продължавано престъпление-на 39 пъти, използвала платежен инструмент –дебитна карта издадена
от „Сосиете Женерал Експресбанк” АД на името на И.Ч.Х., без съгласието на титуляра, като деянието не съставлява по-тежко престъпление.
Деянието е довършено, тъй като данните
от платежния инструмент-дебитната карта, реално са ползвани. Това е станало с
поставянето на кредитната карта в банкомата и с въвеждането на ПИН кода й,
вследствие на което реално са изтеглени пари, в общ размер на 8650 лева.
Касае
се за платежен инструмент, по смисъла на чл.93 т.24 от НК, какъвто се явява дебитната
карта с горепосочения номер на „Сосиете Женерал Експресбанк” АД. Дебитната карта е била издадена на името
на пострадалия И.Х., който се явява неин титуляр. Той не е давала съгласието си
за извършените от подсъдимата 39 броя транзакции на горепосочените дати.
Подсъдимата
е осъществила престъплението в условията на продължавано такова, по смисъла на
чл.26 ал.1 от НК, тъй като на 39 пъти е осъществила състава на едно и също
престъпление- по чл.249 ал.1 от НК /използване
на платежен инструмент, без съгласието на титуляра му/, като отделните деяния
са извършени през непродължителен период от време-в рамките на два месеца, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, като всяко последващо се
явява от обективна и субективна стана продължение на предшестващото.
Деянието
на подсъдимата не съставлява друго по-тежко престъпление по смисъла на
особената част на НК.
От субективна страна престъплението
е извършено от подсъдимата при пряк умисъл. Тя е съзнавала обществено-опасния
характер на деянието, предвиждала е неговите обществено-опасни последици и е
искала тяхното настъпване. Тя много добре е разбирала, че е взела и използва чужда
дебитна карта и ПИН код за нея, че няма съгласието на титуляра й и никакво
право да използва картата. Въпреки това,
с намерение да изтегли пари от картата и да отмъсти на пострадалия за лошото му
отношение към нея, тя е използвала същата и реално е изтеглила пари в общ
размер на 8650 лева.
С оглед гореизложеното, подсъдимата следва
да бъде призната за виновна.
При индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимата, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността
обстоятелства: чистото й съдебно минало; полагането на труд и грижи семейство;
направените признания и съдействащото й поведение; както и факта, че
понастоящем тя е бременно и очаква трето дете. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът отчете: наличието на реално изтеглени пари,в голям размер,
тъй като за съставомерността на деянието е достатъчно
само ползването на дебитната карта и не е необходимо реалното получаване на
пари от нея; както наличието на щети за пострадалия в голям размер, предвид
изцяло невъзстановената до момента сума на
изтеглените от дебитната му карта пари; множеството деяния, с които е извършено
престъплението- 39 отделни тегления на суми, всяко едно от които е достатъчно
за съставомерността на престъплението по посочения
текст, което сочи на упоритост в умисъла на подсъдимата и то по отношение на
човек, който я е приел в дома си да живее и е имал доверие по отношение на нея.
Никое
от посочените смекчаващи отговорността обстоятелства не се явява изключително, нито
са налице многобройни такива, предвид наличието на посочените отегчаващи такива.
С оглед изложеното не се налага определяне на наказание по реда на чл.55 от НК.
Наказанието на подсъдимата следва да
бъде наложено при условията на чл.54 от НК, като бъде индивидуализирано в
рамките на предвиденото в текста на чл.249 ал.1
от НК, при
наличието на значителен превес на смекчаващи отговороността обстоятелства и особено на факта,че подсъдимата чака дете, по енйни твъредния от сина на пострадалия. Наказнието й следва да бъде определено към предвидения в
текста минимум, което съдът отмери
на три години лишаване от свобода. С оглед обсотятелството, че делото протече по реда на съкратеното
съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК и на осонавние чл.58а ал.1
от НК размера на накаазнието лишаване от свобода следва
да бъде намален с 1/3, като на подсъдмиат бъде определен окончателен размер на
накаазнието лишаване от свобода от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
При наличието на всички законови предпоставки
на чл.66 от НК и с оглед личността на подсъдимата, така определеното наказание
лишаване от свобода не следва да бъде изтърпявано ефективно. Съдът отлага
изтърпяването му за изпитателен срок от четири години, като в тази насока
отчете тежестта на горепосочените отегчаващи отговорността обстоятелства.
Относно
предвиденото в текста на чл.249 ал.1 от НК кумулативно наказание глоба, съдът
съобрази, че в текста не е предвидена долна граница на глобата. С оглед на това
и съгласно чл.47 ал.1 от НК глобата следва да бъде определена в границите от
100 лева до 17 300 лева /двойния размер на получената от подсъдимата сума/.
Съдът, като съобрази горепосочените смекчаващи отговорността обстоятелства,
личността на подсъдимата, имотното й състояние, полагането на грижи за две
деца, макар и пълнолетни и факта, че очаква трето дете намира, че на същата
следва да бъде наложено наказание глоба в размер на СТО лева, платима в полза
на Държавата.
С така определените наказания, по вид и
размер, ще се постигнат целите на генералната и лична превенция. Подсъдимата ще
има възможност да преосмисли поведението си занапред, ще се постигне възпиращ и
превъзпитаващ ефект спрямо нея и тя ще има възможност да възстанови на
пострадалия получената сума, като в същото време това наказание се явява
адекватно на обществената опасност на дееца и на конкретното извършено от него.
Предявеният
срещу подсъдимата граждански иск за
причинени имуществени вреди, от пострадалия И.Х., е доказан по своето
основание. Деянието на подсъдимата представлява непозволено увреждане и на
основание чл.45 от ЗЗД тя е длъжна да репарира вредите, които пострадалият е
понесъл. Вредите се изразяват в получените, чрез теглене от дебитната карта на
пострадалия пари. Гражданският иск е
предявен за сумата от 8650 лева. Същият е доказан в този размер, тъй като сумата
не е възстановена на пострадалия, с оглед събраните по делото доказателства. С
оглед изложеното гражданският иск за имуществени вреди се явява доказан и
следва да бъде уважен в размер на 8650 лева и следва да бъде уважен изцяло.
Пострадалият
е претендирал и законната лихва от датата на деликта.
В случая се касае за продължавано престъпление, поради което законната лихва
върху 8650 лева е дължима от момента, в който престъплението е довършено, а
именно от 01.06.2014г. до окончателното й изплащане. Пострадалият е претендирал
и направените по делото разноски. Видно от приложеното адвокатско пълномощно и
договор за правна помощ, на л. 19 от делото, той е направил разноски за
процесуално представителство в размер на 800 лева, която сума подсъдимата
следва да бъде осъдена да му заплати.
С оглед
изхода на делото подсъдимата дължи направените по делото разноски в хода на
предварителното производство- в размер на 446,85 лева по сметката на ОД
МВР-Русе.
Не са налице основанията, посочени в чл.53 от НК, за
отнемане на веществените доказателства по делото- дебитна карта и оптични
носители, поради което същите следва да бъдат върнати на техните собственици
/лицата,от които са предадени по делото/. С оглед изложеното съдът връща
същите, както следва: ВРЪЩА на
пострадалия И.Ч.Х. *** бр. дебитна карта, приложена като веществено
доказателство по делото /т.1 л.24 от ДП/.ВРЪЩА
на С.Ч.С. *** /магазин „К.“ -2/ - 1 бр. DVD- R RW 4,7 GB
, предаден с протокол за доброволно предаване от 06.06.2014г.
и приложен като веществено доказателство по делото /т.2 л.57 от ДП/.ВРЪЩА на УниКредит
Булбанк АД-София, гр.София, пл.“Света неделя“ №7, чрез клона на банката в
гр.Русе- 1 бр. оптичен
носител CD-R марка „Office 1 Superstare“ с капацитет
700 МВ и партиден № *** /Обект1 /-
приложен като веществено доказателство по делото /т.2 л.52 от ДП/. ВРЪЩА на „Банка ДСК“
ЕАД- София, гр.София 1036, ул.“Московска“ № 19, Дирекция „Сигурност“, чрез клона на банката в гр.Русе- 2 броя оптични носители, както следва:
1 бр. оптичен носител CD-R
марка „Verbatim“ с капацитет 700 МВ и сериен № ***
/Обект -2/ приложен като веществено
доказателство по делото /т.2 л.54 от ДП/ и 1 бр. CD-R R
марка „Verbatim“ с капацитет 700 МВ и /Обект -6/- приложен като веществено доказателство по
делото /т.2 л.69 от ДП/. ВРЪЩА на М.В.П.
*** / Банка Интернешънъл Асет Банк
АД/- 1 бр. оптичен
носител CD-R марка „Verbatim“
с капацитет 700 МВ и сериен № *** /Обект 3/- предаден с протокол за доброволно
предаване от 10.06.2014г. и приложен като веществено доказателство по делото
/т.2 л.60 от ДП/. ВРЪЩА на Първа
Инвестиционна банка АД гр.София 1797, бул.“Драган Цанков“ №37, чрез клона на
банката в гр.Русе - 2 броя оптични
носители, както следва: 1 бр. CD-R, марка Emtec, с капацитет 700 МВ и сериен № *** /Обект 5/ и 1
бр. CD-R с отбелязване върху плика „няма запис“-
приложени като веществени доказателства по делото /т.2 л.67 от ДП/. ВРЪЩА на Обединена Българска банка АД
гр.София 1040, ул.“Света София“ № 5, чрез клона на банката в гр.Русе - 1 брой оптичен носител CD-R, марка
„Office 1 Superstare“, със
партиден № ***/Обект 7/ - приложен като веществено доказателство по делото /т.2
л.73 от ДП/. ВРЪЩА на Централна
Кооперативна банка АД гр.София 1000, ул.“Г.С.Раковски “ № 103, чрез клона на
банката в гр.Русе - 1 брой оптичен
носител CD-R, марка
„Office 1 Superstare“, с капацитет 700 МВ и партиден № *** /Обект 8/ - приложен като веществено
доказателство по делото /т.2 л.73 от ДП/. ВРЪЩА
на ИНВЕСТБАК АД гр.София 1404, бул.“България “ № 85, чрез клона на банката в
гр.Русе - 1 брой оптичен носител CD-R,
марка „Verbatim“, с
партиден № *** - приложен като веществено доказателство по делото /т.2 л.77 от
ДП/.
Мотивиран така,съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: