Р Е Ш Е Н И Е
№ 213 03.08.2020 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На седми
юли две хиляди и двадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА Х.
Секретар КАТЕРИНА МАДЖОВА
Прокурор…………………….
Като разгледа
докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА
въззивно
гражданско дело № 1286 по описа за 2020 година.
Производството
е образувано по въззивна жалба на М.М.А., чрез пълномощника й адв.Ж.З. против
решение №1704 от 05.12.2019г., постановено по гр.дело № 572/2019 г. по описа на
Старозагорския районен съд, с което се осъжда „БКС – Х.Н.”***, представлявано
от Х.П.Н. ***, представлявано от П.Й.Ц., съдружници в ДЗЗД „Грийн Партнърс –
БКС” София, представлявано от П.Й.Ц., да заплатят на М.М.А. сумата от 3500 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от М.М.А. в резултат на трудова злополука,
настъпила на 17.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на увреждането –
17.10.2018г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски
съразмерно с уважената част от иска в размер на 350 лв.; отхвърля се предявения
иск за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука в останалата част до
претендирания размер 10 000лв., като неоснователен и недоказан; присъдени
са разноски и държавна такса.
Въззивницата
обжалва в постановеното решение в отхвърлителната му част до размера на 8 000
лева. Счита, че първоинстанционният съд неправилно се произнесъл по така
предявения иск, като при правилно установена фактическа обстановка достигнал до
неправилен извод относно прилагането на принципа за справедливост, визиран в
чл.52 от ЗЗД и по този начин присъдил обезщетение в занижен размер. Счита, че
справедливо обезщетение в случая, би било уважаване на предявения иск до
размера от 8 000 лева, защото само по този начин би била възмездена справедливо.
Моли
съдът да отмени обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно и
вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения от ищцата иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до размера от 8 000 лева.
Претендира разноски пред двете инстанции.
Въззиваемата
страна „Грийн Партнърс“ АД, представлявано от П.Й.Ц. и „БКС-Х.Н.“ ЕООД,
представлявано от Х.П.Н., в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Грийн Партнърс
– БКС“, представлявано от управителя П.Й.Ц., чрез адв. И.Г. от САК, взема становище
за неоснователност на въззивната жалба. Излага подробни съображения. Сочи, че
липсват правни и фактически основания да бъде увеличен размера на присъденото
обезщетение, а напротив считат, че са налице основания за намаляването му. Моли
съда да остави без уважение подадената въззивна жалба от М.М.А.. Претендира
разноски пред двете съдебни инстанции.
Подадена
е и насрещна въззивна жалба от „Грийн Партнърс“ АД, представлявано от П.Й.Ц. и
„БКС-Х.Н.“ ЕООД, представлявано от Х.П.Н., в качеството им на съдружници в ДЗЗД
„Грийн Партнърс – БКС“, представлявано
от управителя П.Й.Ц., чрез адв.И.Г. от САК. Въззивникът по насрещната
жалба счита, че първоинстанционното
решение е неправилно, тъй като съдът следвало да приеме, че до настъпилата
злополука се било стигнало в резултат на проявена от страна на пострадалата
груба небрежност. Счита, че съдът неправилно извършил дължимата преценка и
анализ на събрания доказателствен материал, не обсъдил доказателствата
поотделно и в съвкупност, като по този начин допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила. Съдът не обсъдил и всички възражения на ответника.
Излага подробни съображения и счита, че присъдената от районния съд сума за
действително претърпените неимуществени вреди за трудова злополука е завишена,
предвид справедливостта и степента на съпричиняване.
Моли
съдът да постанови решение, с който да отмени изцяло първоинстанционното
решение, а в условията на евентуалност да приеме, че в настоящия случай е
налице груба небрежност и съпричиняване от страна на въззиваемата по насрещната
жалба на процесната трудова злополука.
Въззиваемата
страна по насрещната въззивна жалба М.М.А., чрез пълномощника си адв. Ж.З. взема
становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни съображения и моли
съдът да я остави без уважение. Претендира разноски.
Съдът, като
обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Производството
е с правно основание чл.200 от КТ.
Ищецът
М.М.А. твърди в исковата си молба, че в периода 31.08.2018г. до 09.01.2019г.
работила по трудов договор като метачка в ДЗЗД „Грийн Партнърс - БКС", със
съдружници „БКС – Х.Н.”*** и „Грийн Партнърс” АД София. Със Заповед №2476 от
09.01.2019г. на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ (по взаимно съгласие) трудовото
й правоотношение било прекратено, считано от 09.01.2019г. Твърди също, че на
17.10.2018г., около 10:00 часа, в гр. Стара Загора, на ул.Цар И. Шишман, на
тротоара до ПМГ „Гео Милев” Стара Загора, докато била на обичайното си работно
място и изпълнявала трудовите си задължения по почистване на тротоарните площи
от падналите от дърветата листа, претърпяла инцидент - спънала се в един от
харарите (големи чували, в които работниците събират падналите от дърветата
листа), загубила равновесие и паднала на земята, при което получила счупване на
пета метакарпална кост на дясната ръка и рана в областта на петия (малкия)
пръст на същата ръка. Работодателят подал в ТП на НОИ София-град Декларация за
трудова злополука с изх. №299 от 24.10.2018г., заведена в ТП на НОИ, вх. №1028
от 26.10.2018г. за инцидента и било образувано Досие №22685. Работодателят
посочил, че вследствие на злополуката по чл.55, ал.1 от КСО, ищцата получила
рана на пръст, без увреждане на нокти, а в последствие се установило, че освен
раната при инцидента М.А. получила и счупване на пета метакарпална кост на
дясната ръка. В Декларацията се сочело, че няма свидетели на случилото се, но
при извършеното от ТП на НОИ разследване на злополуката било установено като
свидетел лицето Й.Р.Д.. С Разпореждане №22685 от 31.10.2018г., издадено от ТП
на НОИ - София-град, декларираната злополука била приета за трудова такава по
чл.55, ал.1 от КСО, като се сочело, че инцидентът е станал по време и по повод
на извършваната работа - при изпълнение на служебните задължения пострадалата
получила открита рана на пръст/и на дясната ръка, без увреждане на ноктите.
Нямало данни в предвидения от закона срок посоченото Разпореждане да е било
обжалвано от ответника. След злополуката ищцата изпитала силна болка и ръката й
започнала бързо да отича. Отишла за преглед в Спешния травматологичен кабинет,
като два дни била лекувана за получения травматичен оток. Поради получената
травма на ищцата бил издаден Болничен лист № Е20182732815 от 17.10.2018г.,
съгласно който била в отпуск от 17.10.2018г. до 30.10.2018г. поради претърпяна
трудова злополука, като й била поставена диагноза: Открита рана на прьст/и на
ръката без увреждане на ноктите. Тъй като болките на М.А. не отшумели, с Талон
за медицинско изследване №29 от 29.10.2018г., лекарят насочил ищцата към
специалист ортопед-травматолог и към ЛKK. Съгласно Амбулаторен лист №604 от
30.10.2018г., на 17.10.2018г. при падане пациентката травмирала дясната си ръка
в областта на китката. Пострадалата изпитала остра болка, налице бил бързо
нарастващ оток. М.А. била прегледана в Спешен травматологичен кабинет и била
лекувана два дни за травматичния оток. Поради персистиране на болката се явила
за нов преглед, при който лекарят установил палпаторна болка върху дясната
гривнена става, ограничени и болезнени движения, затруднен захват.Установени
били рентгенови данни за фрактура на пета метакарпална кост, без дислокация.
Установено било също, че била наложена гипсова лонгета за 20 дни-до 08.11.2018г.
Лекарят насочил ищцата към ЛKK, с молба за продължаване на временната
нетрудоспособност с 20 дни. Поставена била основна диагноза: Счупване на друга
метакарпална кост. За извършените прегледи на ищцата били издадени Амбулаторни
листи, Решения на ЛКК и болнични листи, поради временна нетрудоспособност за
периода от 17.10.2018г. до 29.12.2018г., или общо 74 дни. През целия този
период от време, ищцата изпитвала значителни трудности в самообслужването си,
като най-голям бил интензитетът на търпените болки и страдания през първия
месец след инцидента. В продължение на 20 дни А. носила гипсова лонгета на
контузената ръка. Тъй като травмата, която ищцата получила била на дясната й
ръка, която при нея била водеща, ищцата не можела да върши голяма част от
ежедневните дейности за една домакиня - не можела да сготви на семейството си,
да изчисти дома си. Изпитвала затруднения да се обслужва сама, не можела да
натоварва дясната си ръка, имала проблеми със захвата. За всички тези дейности
била подпомагана от своите близки. Дългият период от време, през който М.А.
изпитвала болки и имала ограничени движения в областта на дясната гривнена
става, повлиял негативно и върху психиката й. Същата започнала да се чувства
като непълноценен човек, тъй като почти нищо не можела да свърши сама. Сочи, че
към настоящия момент все още не се е възстановила напълно от получената травма
и продължава да изпитва болки и страдания. Ищцата счита, че са налице всички
елементи от фактическия състав на чл.200 от КТ, предполагащ обезщетяването на
вреди от работодателя. Обективната отговорност на работодателя произтичала от
валидното трудово правоотношение. Заявява, че в конкретния случай не била
допринесла по никакъв начин за настъпването на злополуката. Моли съда да
постановите решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на
пета метакарпална кост на дясната ръка и рана в областта на петия (малкия)
пръст на същата ръка, както и преживени душевни болки и страдания и негативни
емоции, в резултат на претърпяната от ищцата трудова злополука на 17.10.2018г.,
ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 17.10.2018г. - датата
на увреждането, до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът
„БКС – Х.Н.”*** и „Грийн Партнърс” АД София, като съдружници в ДЗЗД „Грийн
Партнърс – БКС” София оспорва изложените твърдения, че вследствие на падането
при извършване на дейността по сметосъбиране, ищцата претърпяла такава травма,
която едва след 14 дни се оказала счуване на костта на дясната ръка. Сочи, че
представените доказателства пораждали основателно съмнение по отношение на
причинно-следствената връзка между настъпилата на 17.10.2018г. злополука и
констатираното по-късно счупване. Липсвал първичният медицински документ, а
именно амбулаторен лист №4365/17.10.2018г., с който първоначално била
установена травмата, получена вследствие падането. Възразява, че липсвали
доказателства за проведеното лечение във връзка с твърдението на ищцата, че
след злополуката отишла в спешния травматологичен кабинет, като два дена била
лекувана за травматичния оток. Данни за това се съдържали единствено в
болничния лист, от който обаче не можели да се черпят сведения за лечението, а
следващият документ бил талон за медицинско изследване от дата 29.10.2018г. с
искане за преглед. Заявява, че за инцидента на 17.10.2018г. с ищцата,
работодателят подал декларация до ТП на НОИ след като установил фактическата
обстановка, а именно, че по време на престиране на работна сила ищцата се
спънала, в резултат на което паднала и наранила пръст на дясната си ръка, без
увреждане на ноктите. Тези констатации били възприети и от длъжностното лице,
издало разпореждане №22685/31.10.2018г., по силата на което претърпения от
ищцата инцидент на 17.10.2018г. бил приет за трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО. От съдържанието на разпореждането било видно, че трудовата злополука се
изразявала в получаване на открита рана на пръста на дясната ръка без увреждане
на ноктите, а не в травматологично увреждане, счупване на пета метакарпална
кост на дясната ръка, предмет на настоящото производство. Оспорва твърденията
относно травматичния резултат от настъпилия инцидент на 17.10.2018г. и
наличието на взаимовръзка между трудовата злополука и констатираната седмици
по-късно фрактура и счита исковата претенция за недоказана. Сочи, че лицето Й.Р.Д.
не се явявала свидетел на злополуката, а в обхвата на трудовите си задължения
на дата 18.10.2018 г. единствено приела болничния лист на пострадалата. Самата
ищца потвърдила, че няма свидетели на претърпения инцидент. Счита, че до
злополуката се стигнало в резултат на проявена от страна на ищцата груба
небрежност, още повече, че на пострадалата били проведени няколко вида
инструктажи (начален, на работното място, периодичен) за безопасност на труда,
което било удостоверено с подписа й в съответните инструктажи и книги. Съгласно
писмени обяснения на пострадалата, самата тя лично допринесла за претърпения
инцидент, като не проявила внимание при изпълнение на възложените й задачи. Ако
била съобразила поведението си с правилата за безопасност, които и най -
нехайния човек в подобна ситуация би съобразил, злополуката нямало да е налице.
Моли съдът да приеме, че пострадалата е проявила груба небрежност, с което е
станала основна и единствена причина за настъпването на телесната повреда в
хипотезата на чл.201 ал.2 КТ - съпричиняване. Оспорва и размера на предявения
иск за обезщетяване на неимуществените вреди като прекомерно завишен. Счита, че
при определяне на размера на обезщетението следвало да се преценят освен
конкретните факти и обстоятелства, а също така да се отчете и наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат, като се редуцира съобразно приноса на
пострадалия. Счита, че ищцата М.А. с нехайното си поведение до голяма степен
допринесла, както за настъпване на инцидента, съответно за телесното увреждане,
вероятно и за последвалото влошаване на здравословното й състояние. Съгласно
представения болничен лист №Е20182732815 oт 17.10.2018 г., поставената диагноза
била открита рана на пръст на ръката без увреждане на ноктите, като ищцата не е
претърпяла нито оперативно болнично лечение, нито каквато и да е била
интервенция, назначения режим на лечение бил домашен. Обезщетяването на
неимуществени вреди следвало да се определи при преценка характера на
увреждането, в резултат на инцидента от 17.10.2018г., съобразно разпореждане
№22685/31.10.2018г., а именно получаване на открита рана на пръста на дясната
ръка без увреждане на ноктите, а не в травматологично увреждане, счупване на
пета метакарпална кост на дясната ръка; степента на претърпените болки, страдания
и неудобства, като се отчита поведението и приноса на пострадалия в
съответствие с критериите за справедливост и указанията на ППВС № 4/1961 г. Счита за неправилно ангажирането на
обективната, безвиновна отговорност на работодателя за претендираната сума, а
предявения иск за неоснователен и недоказан. В условията на евентуалност, моли
съда да намали размера на обезщетението, като отчете наличието на груба
небрежност от страна на пострадалия.
За
да постанови решението си, районният съд е приел, че ищцата е работила при ДЗЗД
„Грийн Партнърс - БКС", със съдружници „БКС – Х.Н.”*** и „Грийн Партнърс”
АД София, по силата на сключен между страните трудов договор №3261/31.08.2018г.,
и е изпълнявала длъжността “метачка”. Със заповед №2476/09.01.2019г. трудовото
правоотношение на М.М.А. с ДЗЗД „Грийн Партнърс - БКС" е прекратено,
считано от 09.01.2019г. на основание чл.325 ал.1 т.1 КТ.
С декларация за трудова злополука
вх.№1028/26.10.2018г. на НОИ, работодателят е посочил, че на 17.10.2018г. в
10,00ч., в работно време, в гр.Ст.Загора, ул.Цар И. Шишман, при метене на
тротоарна площ, ищцата М.М.А. е оплела крака си в харара, спънала се и паднала
на ръката си, при което получила следното увреждане: рана на пръст, без
увреждане на нокти. С разпореждане №22685/31.10.2018г. на НОИ – ТП София,
декларираната злополука е приета за трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО. В
разпореждането е посочено, че съгласно протокол от 24.10.2018г. за разследване
на трудова злополука от осигурителя, обясненията на пострадалата и Й.Р.Д.,
злополуката е станала през време и по повод извършваната работа – при
изпълнение на служебните задължения, пострадалата получава открита рана на
пръст/и на дясната ръка без увреждане на нокти. Няма данни това разпореждане да
е било обжалвано пред ръководителя на ТП на НОИ.
От
заключението на вещото лице, съдът е установил, че при претърпяната на
17.10.2018г. злополука ищцата М.М.А. е получила: нараняване на пръст на дясната
ръка, счупване на V дланна кост на дясната ръка; счупването на V дланна кост на
дясната ръка е причинило трайно затруднение на движението на дясната ръка за
повече от 30 дни по смисъла на 129 НК; нараняването на пръст на ръката е
причинило разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК;
уврежданията са травматични и са получени от директен удар с или върху твърд
тъп предмет, условия за каквото има при падане върху терена при опит за
предпазване с ръка, какъвто механизъм е описан в исковата молба; непрекъснатата
симптоматика от инцидента и липсата на данни за друг травматичен инцидент
аргументират извода, че между получените увреждания и трудовата злополука
съществува причинно-следствена връзка. След претърпяното счупване на V дланна
кост на дясната ръка възстановяването на основната функция на ръката – хващане
– приключва за около 45-60 дни; в анализирания случай лечението е започнало с
две седмици закъснение, което се е отразило на общия оздравителен процес.
Вещото лице е посочило, че през времето за възстановяване ищцата е имала
влошено качество на живот, поради ограничените и болезнени движения на дясната
ръка. Нараняването на пръст на ръката се възстановява за около две седмици.
Няма данни за настъпили усложнения. Закъснялата диагностика не е била причина
за поява на усложнения.
Съдът
е намерил, че в случая е налице установена по
надлежния ред трудова злополука като елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност на работодателя по чл.200 КТ. От събраните по делото доказателства,
съдът е приел за установено, че са налице предпоставките на чл.200 КТ –
увреждане; причинено е по време на работа; довело е до временна
неработоспособност; налице е и причинна връзка между увреждането и настъпилата
временна неработоспособност, поради което е намерил, че следва да се ангажира
отговорността на работодателя. След като е обсъдил материалните предпоставки и
събраните по делото доказателства, съдът е приел, че в случая не е доказана от
ответника хипотезата на чл.201 ал.2 от КТ. Установил е, че около два месеца
след злополуката ищцата е изпитвала болки, ръката й е била подута, ползвала е обезболяващи.
От показанията на свидетелите съдът е приел, че през този период ищцата е била
подпомагана в ежедневието от внучката си и от съседката, както и че към
настоящия момент ищцата се е възстановила и работи, но при претоварване ръката
й се подува. При определяне размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, съдът се е съобразил с принципа за справедливост, визиран
в чл.52 от ЗЗД. Вземайки предвид събраните доказателства, съдът е намерил, че
на ищеца е причинено телесно увреждане,
свързано с физическо страдание; увреждането е на дясната ръка, която е водеща
при ищцата; оздравителния процес е продължил над 2 месеца; нарушен е бил
нормалния ритъм на живот на ищцата. При определяне обезщетение в съответствие
със справедливостта и добрите нрави в обществото, съдът е преценил, че размерът
му е 3500 лв., което следва да бъде присъдено ведно със законната лихва от
датата на увреждането - 17.10.2018г. До този размер съдът е приел, иска за неимуществени
вреди за основателен и доказан и го е уважил, а останала част до претендирания
размер 10000 лв. е счел иска за неоснователен и го е отхвърлил.
Безспорно
е установено по делото, че ищцата, е работила при ДЗЗД „Грийн Партнърс -
БКС" със съдружници „БКС – Х.Н.”*** и „Грийн Партнърс” АД София, като по
силата на сключен между страните трудов договор от 31.08.2018г., като е изпълнявала длъжността
“метачка”. Със заповед №2476/09.01.2019г. трудовото правоотношение на М.М.А. с
ДЗЗД „Грийн Партнърс - БКС" е прекратено, считано от 09.01.2019г. на
основание чл.325 ал.1 т.1 КТ по взаимно съгласие.
Установено
и по безспорен начин, че на 17.10.2018г. в 10,00ч., в работно време, в
гр.Ст.Загора, на ул.Цар И. Шишман, при метене на тротоарна площ, ищцата М.М.А. е
оплела крака си в харара, спънала се и паднала на ръката си, при което е
получила следното увреждане: рана на пръст, без увреждане на нокти. С
разпореждане №22685/31.10.2018г. на НОИ – ТП София, декларираната от
работодателя злополука вх.№1028/26.10.2018г. е приета за трудова злополука по
чл.55 ал.1 от КСО. Посочено е, че злополуката е станала през време и по повод
извършваната работа – при изпълнение на служебните задължения, пострадалата получава
открита рана на пръст/и на дясната ръка без увреждане на нокти.
За
изясняване на делото от фактическа страна, във връзка със злополуката и
представената медицинска документация, по делото е назначена съдебно –
медицинска експертиза, която е представила заключение. От заключението на
вещото лице се установява, че при претърпяната на 17.10.2018г. злополука ищцата
М.М.А. е получила: нараняване на пръст на дясната ръка и счупване на V дланна
кост на дясната ръка; счупването на V дланна кост на дясната ръка е причинило
трайно затруднение на движението на дясната ръка за повече от 30 дни по смисъла
на 129 НК; нараняването на пръст на ръката е причинило разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 НК; уврежданията са травматични и са получени
от директен удар с или върху твърд тъп предмет, условия за каквото има при
падане върху терена при опит за предпазване с ръка, какъвто механизъм е описан
в исковата молба; Непрекъснатата симптоматика от инцидента и липсата на данни
за друг травматичен инцидент са аргументирали вещото лице да направи извод, че
между получените увреждания и трудовата злополука съществува
причинно-следствена връзка. След претърпяното счупване на V дланна кост на
дясната ръка възстановяването на основната функция на ръката – хващане –
приключва за около 45-60 дни; в анализирания случай лечението е започнало с две
седмици закъснение, което се е отразило на общия оздравителен процес. Вещото
лице сочи също, че през времето за възстановяване ищцата е имала влошено
качество на живот, поради ограничените и болезнени движения на дясната ръка.
Нараняването на пръст на ръката се възстановява за около две седмици. Няма
данни за настъпили усложнения. Закъснялата диагностика не е била причина за
поява на усложнения.
Разпоредбата
на чл.200 от КТ предвижда, че за вреди от трудова злополука или професионална
болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна
неработоспособност над 50 на сто или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или
друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Трудовата
злополука представлява: травматично увреждане на здравословното състояние, т.е.
внезапно еднократно външно въздействие върху човешкия организъм, което уврежда
неговите нормални функции; наличие на функционална връзка на увреждането с
работата по трудовото правоотношение, специфичен резултат от травматичното
увреждане – временна неработоспособност, трайна неработоспособност
/инвалидност/ или смърт; причинна връзка между травматичното увреждане и
настъпилата неработоспособност или смърт.
В
случая е налице установена по надлежния ред
трудова злополука като елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност на работодателя по чл.200 КТ.
Безспорно се установи, че е налице увреждане, причинено по време и по повод на
работата, извършвана от ищцата. Увреждането е довело до временна
неработоспособност. Налице е и причинна връзка между увреждането и настъпилата
временна неработоспособност, установена от заключението на вещото лице. Ето
защо съдът намира, че са налице предпоставките на чл.200 КТ за ангажиране
отговорността на работодателя.
Твърдението
в насрещната въззивна жалба, че липсата на първичния медицински документ –
амбулаторен лист № 4365 от 17.10.2018г., с който първоначално била установена
травмата бил важен с оглед правото на защита на ответника съдът намира за неоснователно.
По делото е приложен първичния болничен лист, издаден на ищцата от тази дата
17.10.2018г. От друга страна, във връзка с приложената по делото медицинска
документация, пред първата инстанция е назначена съдебно – медицинска
експертиза, по която вещото лице е проучило всички налични медицински документи
и е представило заключение по делото.
Ответникът
е направил възражение по чл.201 ал.2 от КТ. Безспорно е по делото, че на ищцата
е проведен инструктаж от работодателя. Съгласно разпоредбата на чл.201 ал.2 от КТ, отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е
допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Грубата
небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към
увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност е неполагане на грижа,
която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при
подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът
извършва работата без необходимото старание и внимание, в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче
не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя.
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване
при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание, и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. При
приемане на наличието на хипотезата на чл.201 ал.2 КТ, отговорността може да се
намали, но не и изцяло да отпадне, като следва да се съобрази обективното
съотношение на приноса на пострадалия в настъпването на вредата. Ответникът не
е ангажирал никакви доказателства за допусната груба небрежност от страна на
пострадалата при процесния инцидент, поради което съдът намира, че не е налице
хипотезата на чл.201, ал.2 КТ.
Неоснователни
са оплакванията в жалбата на работодателя – въззивник, че съдът постановил
неправилен акт, като не взел предвид направените признания от страна на
пострадалата М.А., че самата тя допринесла за претърпения инцидент, като не
проявила внимание при изпълнение на възложените и задачи. Въззивната инстанция
счита, че не е налице такова признание от страна на ищцата в дадените обяснения
пред работодателя за инцидента, което да се цени при установяване на приноса й
за настъпването на процесния инцидент. В подкрепа на възражението си за
съпричиняване от страна на пострадалата на настъпилия инцидент, работодателят
не е ангажирал доказателства кои точно правила за безопасност на труда и
технологични правила ищцата е нарушила, за да може да се приеме наличие на
такова съпричиняване. Още повече, че следва да установи наличието не на
обикновено нарушение на правилата на безопасност на труда и /или на
технологични правила, а такова нарушение, което и най – небрежния работник не
би допуснал, за да е налице груба небрежност. Такива конкретни твърдения не са налице,
нито са посочени конкретни разпоредби, които да са нарушени от ищцата. При това
положение, въззивната инстанция споделя извода на районния съд, че това
възражение на ответника е недоказано
От
събраните по делото гласни доказателства се установи, че за период от около два
месеца след злополуката ищцата е изпитвала силни болки, за които е ползвала
обезболяващи, ръката й е била подута и не е могла да си служи с нея пълноценно.
Свидетелите – внучка и съседка на ищцата, установяват, че през този период са
помагали на ищцата, чистили са в дома й, готвили са, къпели са я. След като махнали
гипса, ръката продължавала да е подута. Свидетелката М.Х. твърди, че към момента
на делото, ищцата се е възстановила и работи, но при претоварване ръката й се
подува отново. Съдът възприема показанията на свидетелите за сочените обстоятелства,
тъй като същите са непротиворечиви, отразяват преки впечатления, кореспондират
със заключението на назначената експертиза и представените писмени
доказателства, и не са налице други доказателства, които да ги опровергават.
При
определяне размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва
да съобрази принципа за справедливост, предвиден в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Съгласно константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна
категория или субективна - в зависимост от разбиранията и критериите на
преценяващия. Във всеки случай преценката следва да се основава на всички
обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. В този смисъл следва да се
вземат предвид характера и степента на засягане на здравето и физическата цялост
на пострадалия, броя на травматичните увреждания, силата, интензитета,
продължителността на претърпените болки, страдания и неудобства и др. За да определи
размера на необходимото обезщетение за обезвреда, съдът прецени, че на ищцата е
причинено телесно увреждане, свързано със силно и продължително физическо
страдание, представляващо счупване на V дланна кост на дясната ръка. Счупването
на V дланна кост на дясната ръка е причинило трайно затруднение на движението
на дясната ръка за повече от 30 дни. Налице е и второ увреждане, представляващо
нараняване на пръст на дясната ръка, което
е причинило временно разстройство на здравето. След претърпяното счупване на V
дланна кост на дясната ръка възстановяването на основната функция на ръката –
хващане – приключва за около 45-60 дни; в
случая лечението е започнало със закъснение, което се е отразило на
общия оздравителен процес. През времето за възстановяване ищцата е имала
влошено качество на живот, поради ограничените и болезнени движения на дясната
ръка. Нараняването на пръст на ръката се възстановява за около две седмици.
Няма настъпили усложнения. На следващо място, съдът взе предвид, че увреждането
е на дясната ръка, която е водеща при ищцата, оздравителния процес е продължил повече
от 2 месеца; нарушен е бил нормалния ритъм на живот на ищцата за продължителен
период от време, през който период ищцата е разчитала на чужда помощ и грижи за
елементарните си нужди в ежедневието си. Посочените по – горе обстоятелства обуславят
определяне на обезщетение в съответствие със справедливостта, добрите нрави в
обществото и конкретните икономическите условия в страната към момента на
инцидента в размер на 5000 лв., дължимо заедно със законната лихва от датата на
увреждането 17.10.2018г., съгласно чл.86 във вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД.
Предвид
гореизложените съображения, съдът намира, че иска за неимуществени вреди се
явява основателен и доказан в горепосочения размер 5000 лв., в който следва да
бъде уважен.
С
оглед на изложените съображения, въззивната инстанция намира, че въззивната
жалба на М.М.А. е частично основателна, а насрещната въззивна жалба на „Грийн
Партнърс“ АД, представлявано от П.Й.Ц. и „БКС-Х.Н.“ ЕООД, представлявано от Х.П.Н.,
в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Грийн Партнърс – БКС“, е изцяло неоснователна.
Решението на районния съд следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен
предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за размера
над 3500 лв. до размера 5000лв., като ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата още 1500 лв. за обезвреда на претърпените неимуществени вреди.
В останалата си част решението на районния съд като правилно, следва да бъде
потвърдено. Ответникът следва да бъде осъден да заплати допълнително държавна
такса върху уважената част от иска във въззивната инстанция в размер на 60 лв.
Решението
следва да бъде отменено и в частта, относно дължимите разноски между страните,
като вместо това въззивната инстанция следва да присъди съразмерно на уважената
и отхвърлена част от исковете разноски на страните. Разноските на ответника „Грийн
Партнърс“ АД, представлявано от П.Й.Ц. и „БКС-Х.Н.“ ЕООД, представлявано от Х.П.Н.,
в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Грийн Партнърс – БКС“, за
първоинстанционното производство са 1000 лв., за изготвяне на отговор пред настоящата инстанция - 600 лв.
Разноските на ищцата – въззивница в настоящото производство са 600 лв. за
настоящата инстанция и 1000 лв. за първата инстанция. Съразмерно на
отхвърлената част от иска, ищцата следва да заплати на ответника разноски в
размер на 500 лв. за първата инстанция и 400 лв. за въззивната инстанция.
Ответникът следва да заплати на ищцата разноски за първата инстанция в размер
на 500 лв., съразмерно на уважената част от иска и 200 лв. за въззивната инстанция.
Водим
от горните мотиви, Окръжният съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №1704 от 05.12.2019 г.,
постановено по гр.дело № 572/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд, в
частта, с която предявения от М.М.А. против „Грийн Партнърс“ АД, представлявано
от П.Й.Ц. и „БКС-Х.Н.“ ЕООД, представлявано от Х.П.Н., в качеството им на
съдружници в ДЗЗД „Грийн Партнърс – БКС“, гр.София иск с правно основание
чл.200 от КТ е отхвърлен за сумата над 3500 лв. до 5000 лв., както и в частта
за присъдените разноски между страните, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „БКС – Х.Н.”***, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Люлин, ул.722-ра №2 ет.2,
представлявано от Х.П.Н. ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Младост, бул.Цариградско шосе №48-50, представлявано от П.Й.Ц.,
като съдружници в ДЗЗД „Грийн Партнърс – БКС” София, БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, бул.Цариградско шосе
№48-50, представлявано от П.Й.Ц., да заплатят на М.М.А., ЕГН **********,***, още 1500 /
хиляда и петстотин/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в счупване на пета метакарпална кост на дясната ръка и
рана в областта на петия (малкия) пръст на същата ръка, както и преживени
душевни болки и страдания и негативни емоции, в резултат на претърпяната от
ищцата трудова злополука на 17.10.2018г., ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 17.10.2018г., до окончателното изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска в
размер на 700 / седемстотин / лв., от
които 500 лв. за първата инстанция и 200 лв. за въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана част и в частта, в която ответникът „БКС – Х.Н.”***,
представлявано от Х.П.Н. ***, представлявано от П.Й.Ц., като съдружници в ДЗЗД
„Грийн Партнърс – БКС” София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Младост, бул.Цариградско шосе №48-50, представлявано
от П.Й.Ц. е осъден да заплати разноски за възнаграждение за вещо лице 252 лв.
по сметка на РС – Стара Загора и в полза на държавата по бюджета на съдебната
влест – държавна такса в размер на 140 лв.
ОСЪЖДА М.М.А., ЕГН **********,*** да
заплати на „БКС – Х.Н.”***, представлявано от Х.П.Н. ***, представлявано от П.Й.Ц.,
като съдружници в ДЗЗД „Грийн Партнърс – БКС” София, БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, бул.Цариградско шосе
№48-50, представлявано от П.Й.Ц., направените по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска в размер на 900 /деветстотин / лв., от които 500 лв.
за първата инстанция и 400 лв. за въззивната.
ОСЪЖДА „БКС – Х.Н.”***,
представлявано от Х.П.Н. ***, представлявано от П.Й.Ц., като съдружници в ДЗЗД
„Грийн Партнърс – БКС” София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Младост, бул.Цариградско шосе №48-50, представлявано
от П.Й.Ц. да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт допълнителна
държавна такса в размер на 60 /шестдесет/ лв. по сметка на ОС – Стара Загора.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: