Решение по дело №9346/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 261219/ 13.11.2020г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

         при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9346 по описа на Варненски районен съд за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано въз основа на искова молба от „Р.К.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:*** срещу ЗАД „О. - З.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 9881.27 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи разходи за ремонт и обезценка (12 %) на л. а. марка „Ф.“, модел „Е.“, с рама № ***, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 03.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и разноски.

В исковата молба се излага, че между страните е сключено имуществена застраховка „Отговорност на превозвача при международен автомобилен превоз на стоки“, с покрит риск вреди, настъпили в резултат на превоз на стоки с влекач с рег. № ***. В срока на застрахователния договор настъпило застрахователно събитие – при превоз на 8 бр. леки автомобили „Ф.“ с влекач с рег. № ***/ ремарке рег. № ***, от К., Р., до Л., И., между 12 и 16.04.2018 г. са причинени вреди (вдлъбнат покрив, счупена лява релса за багажник) на л. а. марка „Ф.“, модел „Е.“, с рама № ***. Извършен е ремонт за отстраняване на щетите, за който за заплатени 1506.60 евро за труд, 1500.75 евро, обезценка на имота след амортизация – 2 044. 94 евро, или общо 5 052, 29 евро (9 881, 27 лв. по фиксинга на БНБ). Твърди, че след извършени прихващания е удовлетворил претенцията на увредения за нанесени вреди и встъпва в правата на увреденото лице срещу застрахователя. Претендира разноски.

 

Ответникът - ЗАД „О. - З.“ АД, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с който излага съображения за допустимост, но неоснователност на предявения иск, поради неизправност на застрахованото лице, с оглед непредставяне на протокол от авариен комисар, каквито са и уговорките по застрахователния договор. Позовава се и на ненадлежно закрепване на товара, което е довело и до настъпване на вредите. Възразява и срещу правоспособността на водача на автовоза. Оспорва и стойността на щетите. Релевира възражение за погасяването на вземането по давност. Претендира и разноски.

 

         Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 

         Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл. 386, ал. 1, вр. с чл. 405, ал. 1 КЗ.

                Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да запплати в уговорения срок застрахователно обезщетение.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, предпоставките визирани в хипотезата на правната норма, а именно: наличие на валидна облигационна връзка между страните по силата на договор за застраховка „Отговорност на превозвача“; настъпване на застрахователно събитие; вида и размера на причинените вреди; причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат.

В тежест на ответника е да установи - положителните факти на които основава възраженията си - възникнало задължение за застрахованото лице за представяне на протокол от авариен комисар.

В настоящата хипотеза, безспорно между страните е обстоятелството, че в периода 13.01.2018 г. – 12.01.2019 г., страните са обвързани от договор за застраховка „Отговорност на превозвача при автомобилен превоз на стоки“, относно влекач „С.“ с рег. № *** и ремарке „Р.“, с рег. № ***, обективиран в полица № ***/*** г.

         На следващо място – факта на настъпване на застрахователно събитие към твърдяния от ищеца момент – периода 12.04. – 16.04.2018 г., не се оспорва от ответника с отговора. Същото се установява от представените с исковата молба CMR товарителница, заявка – договор 1801/ 507 за извършване на международен транспорт, заявка – договор № 42/ 11.04.2018 г., доклад за щети и повреди на превозно средство, независима техническа експертиза, обяснения С. К. М., споразумения за прихващане. От същите е видно, че след възлагане от „С. *“ ООД, „В. *“ ООД възлага на „Р.К.“ ООД, превоз на товар – 8 броя нови автомобили, сред които е и процесния. Адресът на товарене е гр. К., Р., а разтоварнето е в Л., И.. При разтоварването на автомобилите, на 16.04.2018 г., е установена щета по л. а. марка „Ф.“, модел „Е.“, с рама № ***, изразяващо се в увреждане на горна лява част. В И., е проведена техническа експертиза от 17.05.2018 г., относно стойността на разходите за ремонт на увредения автомобил, в т. ч. материали, труд, консумативи, резервни части.

         Съгласно представения на л. 66 – 67 трудов договор № 1/ 16.08.2017 год. С. К. М. е назначен на длъжност „Шофьор, международен транспорт“ в „Р.К.“ ООД.

         Застрахователят е уведомен за настъпилото събитие на 16.04.2018 год., видно от представенана по делото претенция на л. 27.

         Изисканите от застрахователя документи са представени от ищеца на 25.09.2018 год., видно от представения на л. 29 документ.

         Съгласно заключенията и по двете автотехнически експертизи – конкертния автомобил е закрепен по начин, идентичен с останалите седем.

На следващо място – конкретното увреждане „увреждане на товар“, представлява за покрит от застрахователя риск –

         Горното обосновава извод и за настъпило в периода 12.04.2018 г. (датата на натоварване) – 16.04.2019 г., застрахователно събитие – увреда на товар, съставляващо покрит от застрахователя риск.

         Предмет на спора са и предпоставките за освобождаване на застрахователя от отговорност, поради липса на представен протокол от авариен комисар.

         Влезлият в сила застрахователен договор поражда за застрахователя задължение, при настъпване на застрахователно събитие да изплати на застрахования обезщетение за претърпените от събитието вреди. Правото на отказ от изплащане на обезщетение е признато във връзка с неизпълнение на задължения на застрахования, които по силата на закона или по волята на страните са значителни от гледна точка на интереса на застрахователя, до колкото имат отношение към настъпването на застрахователното събитие и/ или към вредите от него. Конкретните предпоставки на основанията за отказ са предмет на уговаряне в застрахователния договор и в общите условия, в които следва да е установено и дължимото от застрахования поведение - задълженията, чието неизпълнение освобождава застрахователя от отговорност за плащане на обезщетение.

В случая, видно от съдържанието на договора за застраховка и общите условия, липсва надлежно уточнение на задължението за представяне на протокол от „авариен комисар“. Не е посочено дали се касае за протокол от административен орган или за такъв от оторизиран експерт. Не са отразени наименованията, координатите на т. нар. „авариен комисар“, вкл. и телефон за връзка с лице, което да осъществи връзка с такъв във всяка държава. Отделно от последното, нито в застрахователния договор, нито в общите условия, е посочен начина на определяне размера на щетите по товара, а от това – да се направи извод относно размера на щетата (дали същата надхвръля 1000 евро). Коментираните пропуски обуславят неяснота, която не би могла да се вмени в тежест на застрахования, респ. да обуслови отказ за изплащане на обезщетение.

Поведението на застрахования по никакъв начин не е рефлектирало неблагоприятно върху проявлението на риска, върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите или върху техния обем.

С оглед горните данни, не се установява основание за отказ от страна на застрахователя.

         Предпоставките на за освобождаване на застрахователя от отговорност не са осъществени, поради което и за него е възникнало задължение да заплати застрахователното обезщетение.

         На следващо място спорен момент в производството е относно размера на дължимото застрахователно обезщетение.

         Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

         По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ (идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: Решение № 6/ 02.02.2011 г. по т. д. № 293/ 2010 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 206/ 03.09.2013г. по т. д. № 107/ 2011 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 79/ 02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/ 2009 г., I т. о.; Решение № 235/ 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/ 2013 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 115/ 09.07.2009 г. по т. д. № 627/ 2008 г. на ВКС, II т. о., Решение № 209/ 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/ 2010 г., II т. о., както и в Определение № 156/ 27.03.2015 г. по т. д. № 1667/ 2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ (отм.), но приложими и в настоящия случай. В същите е прието, че „възстановителна стойност“ е стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.

         Съгласно заключението и на двете вещи лица, кредитирани от съда като обективно и компетентно изготвени, кореспондиращи помежду си, стойността на сумата, необходима за ремонт на увредените детайли, към момента на настъпване на застрахователното събитие, възлиза на 3007.35 евро, респ. 5881.87 лева.

         Същевременно, заключениятя на експертите сочат, че в резултат на увредата автомобилът не би могъл да се предлага като нов, като обезценката му е 12 % , или 2044.94 евро (3999.56 лв.) – имуществена вреда, настъпила в резултат на превоза.

На следващо място - неоснователно е възражението на ответника за погасяване на вземането по давност. Срокът, предвиден в чл. 32, ал. 1 от Конвенцията за договора за международен превоз на стоки, касае отношенията възложител – превозвач, но не и тези на последния със застрахователя.

         По изложените съображения, се налага извод за частична основателност на предявения иск, като същия следва бъде уважен до заявения резмер - за сумата от 9881.27 лева, представляваща дължимо обезщетение за имуществени вреди, съставляващи разходи за ремонт и обезценка (12 %) на л. а. марка „Ф.“, модел „Е.“, с рама № ***, на основание чл. 386, ал. 1, вр. с. чл. 405, ал. 1 КЗ.

         На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата от 14600 лв., считано от датата на предявяване на иска – 03.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

         С оглед изхода на спора и отправеното искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1596.82 лева, представляваща извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

         Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ОСЪЖДА ЗАД „О. - З.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Р.К.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 9881.27 лв. (девет хиляди осемстотин осемдест и един лева и двадесет и седем стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди, формирано както следва: 5881.87 лева, съставляващи разходи за ремонт и 3999.56 лв. - обезценка на л. а. марка „Ф.“, модел „Е.“, с рама № ***, в размер на 12 %, настъпила в резултат на застрахователното събитие, на основание чл. 386, ал. 1, вр. с чл. 405, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.04.2019 г. до окончателното и изплащане.

 

         ОСЪЖДА ЗАД „О. - З.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Р.К.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 1596.82 лв. (хиляда петстотин деветдесет и шест лева и осемдесет и две стотинки), представляваща извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

 

         Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: