РЕШЕНИЕ
№ 364
гр. Силистра , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седми юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20213420100680 по описа за 2021 година
Постъпила е молба от СВ. Г. Г. и С. ИВ. Ж. против Г. П. Г., в която молителките
твърдят, че първата от тях е дъщеря, а втората – майка на ответника, както и че двете са
монахини (като монашеските им имена са съответно сестра Романа и сестра Йоана),
обитаващи имот, находящ се в с. В., ул. „Ш.“ № ..., съвместно с други духовни лица. Поради
влошените си взаимоотношения с ответника двете го помолили, да не ги безпокои и да не
контактува с тях, но той се съобразил с желанието им само за кратко време, след което на
14.05.2021 г. им се натрапил и осъществил акт на домашно насилие спрямо тях. На тази дата
около 17,30 ч. той нахлул в дома им без да позвъни или почука и с груб тон заявил пред
сестра Варвара, че иска да види майка си, т.е. втората молителка; сестра Варвара
отговорила, че ще я попита дали тя желае да го вижда, но без да дочака отговор ответникът
заявил, че никой не може да му забрани, блъснал в гърдите стоящия на пътя му владика и
достигнал до вратата, която свързва приемната с кухнята. Наблюдавайки тази ситуация
първата молителка, която се намирала по това време в помещението, изпаднала в ступор, а
втората отворила вратата на стаята си и заявила на своя син, че не желае да го вижда. След
появата ответникът напуснал имота, но според молителките неговото манипулативно
поведение, емоционална неустойчивост и липса на самоконтрол обосновават техния
основателен страх, че той може да повтори своите действия и считайки, че никой няма право
да го спре, да нападне тях, духовника им или други обитатели на къщата. Поради
изложените причини молят съда да задължи ответника да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо тях, да му забрани да ги приближава на разстояние по – малко от
100 м., както и да посещава жилището, в което живеят, находящо се в с. Ветрен, ул.
„Шипка“ № 6.
1
Ответникът Г. П. Г. изразява становище, че постъпилата молба е неоснователна.
Счита, че двете молителки се намират под психологическото въздействие на техния
духовник Б. В., който манипулирал съзнанието им до степен, в която неговият и на
съпругата му облик в очите на молителките бил силно накърнен, като той ги убедил да
напуснат техния дом във Ветрен и да потърсят убежище в неговата къща (закупена му преди
това от самия ответник), наречена от него „манастир“. Признава, че на 14.05.2021 г. той
действително посетил тази къща, воден от опасенията и загрижеността си за здравето на
своята майка, възникнали след като забелязал, че дворното място в с. Ветрен, което тя
обработва, е запустяло. В първото помещение той бил посрещнат от рускоговоряща
гъркиня, на която обяснил желанието си да види втората молителка; по това време се появил
Б. В., който му заявил, че няма да се срещне с майка си, защото тя не желае това, и се
насочил към второто помещение, като влизайки в него се опитал да затвори пред ответника
входната му врата. Ответникът не позволил това, като подпрял с ръката си вратата и
натискайки я, избутал Василевски на крачка – две навътре в помещението, за да влезе в него.
След като влязъл, видял дъщеря си и гръцка гражданка, която помолил по повика втората
молителка; тя му предала нейния отговор, че не желае да го вижда, но ответникът настоял да
чуе това лично от нея и след появата , уверявайки се, че тя е физическо здрава, напуснал
къщата, без да упражнява насилие към когото и да било.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и от правна страна следното:
Производството е по чл. 7 и следващите от ЗЗДН. Молбата за защита срещу домашно
насилие е подадена в срока по чл. 10, ал.1 от ЗЗДН срещу лице, спрямо което по силата на
чл. 3, т. 7 от същия закон може да се търси защита по реда, предвиден в него, поради което
съдът приема, че депозираната молба е допустима.
По делото не е спорно, че първата молителка е дъщеря на ответника, а втората
молителка – негова майка, както и че двете обитават имот, находящ се с. В., ул. „Ш.“ № .....,
съвместно с други лица, всред които и техният духовен наставник Б. В. – епископ Й..
Обитателите на имота определят себе си като монахини, а Б. В. – като техен духовник, като
по делото не е спорно, че те не са клирици към Българската православна църква (което е
видно и от писмо на Доростолска света митрополия), тъй като съгласно изявленията на
първата молителка не приемат Българската патриаршия поради отстъпленията от
православието, каквито са новостилието и ереста на икуменизма. От показанията на
разпитаната по делото свидетелка Е.П., една от монахините, живущи на посочения адрес в с.
В., на 14.05.2021 г. около 17,30 ч. ответникът се вмъкнал, нахлул в къщата, като изразил
желанието си да разговаря със своята майка, а при влизането си бутнал, блъснал владиката;
след като майка му заявила, че не иска да го вижда, той си тръгнал, без да продължава да
търси комуникация с нея.
2
При така изложените данни съдът намира, че постъпилата молба за защита се явява
неоснователна и като такава същата следва да се остави без уважение. От тази молба, както
и от останалите писмени и устни изявления на молителките, става ясно, че те определят
поведението на ответника като психическо насилие над тях, считайки, че той постоянства в
опитите си за комуникация въпреки тяхното нежелание да общуват с него и въпреки
стремежа им да прекъснат окончателно всякакви връзки и контакти с неговото (т.е. тяхното)
семейство. На свой ред ответникът оправдава настоятелното си поведение със своята
загриженост за близките си и убеждението си, че те са попаднали под психологическото
влияние на манипулативна личност, чиято власт върху съзнанието им е свързана с пагубни
последици, които той се стреми с всички сили да предотврати. В тази ситуация съдът
приема, че настоятелността на ответника действително причинява психологически
дискомфорт на двете молителки, че те приемат драматично всеки негов опит за
осъществяване на контакт и се чувстват накърнени от всякакви разговори, напътствия или
обяснения от негова страна. В същото време не всяко притеснение, безпокойство и
негативно в психичен план преживяване е последица от насилнически действия, поради
което не във всички случаи възникването им може да се вмени в нечия вина. Такава би била
ситуацията, в която фактическият причинител на претърпените психически страдания и
неудобства не подхожда с насилническа нагласа към засегнатите от него лица, тъй като
сложността на житейските ситуации и човешки взаимоотношения не винаги позволяват
откриването на най – правилен подход на действие, чрез който всички спорни моменти да се
уредят по идеален и безболезнен начин за всички засегнати лица. Съдът счита, че
критериите за установяване наличието на насилнически намерения у ответника, причинил
психически дискомфорт на своите близки, следва да имат общ житейски характер, а не да се
извеждат от собствените му субективни представи за допустимо поведение, които да се
поставят като окончателна мярка за адекватност на неговите действия.
В конкретния случай съдът не се наема да даде оценка за действителното влияние на
Б. В. върху психиката на двете молителки, нито за приписваната на самия ответник
склонност към манипулации, а ще се ограничи да изтъкне видимите белези, които
индицират такова влияние, което би дало достатъчно морални основания един син и родител
да не остане безучастен към въздействието, което счита, че е упражнено спрямо неговите
близки. В тази насока следва да се изтъкне обстоятелството, че молителките живеят в
изолирана религиозна общност, определяща се като православна, но извън рамките на БПЦ,
обединени около фигурата на конкретен духовник, който е единствен критерий за
правилността на проповядваното от него учение, доколкото в общността няма други
духовни лица. Тези условия откъсват членовете на общността от други социални връзки, а
също така от духовните им връзки с други общности от православната църква, като по този
начин създават възможности за упражняване на влияние от лидера на групата в много по –
голяма степен отколкото това би могло да се случи в естествена среда. В тази ситуация
съдът отчита и демонстрираното от молителките отношение към техния родственик, чийто
негативизъм надхвърля последиците на всяко огорчение и обида и ескалира в крайна форма
3
на нетърпимост, неприемане, обвинения и омраза, причината за които би могла да се търси в
проявена от негова страна невъобразима жестокост и безчовечност, каквато обаче не
съответства на действията, които му се вменяват, колкото и неприемливи за молителките да
изглеждат те. Поради тези доводи съдът намира, че от житейска гледна точка съществува
основание и оправдание на осъществената от ответника намеса на 14.05.2021 г. (колкото и
неефективна да се е оказала тя) и счита, че в действията си той е бил ръководен от
загрижеността си за своите близки, а не от намерението си да ги подчини на своята воля, да
ги притеснява и да властва над тях. Грешката на молителките е очевидна за всеки страничен
наблюдател - не е възможно любовта им към Бога да преминава през омразата им към
техните най – близки хора, нито е възможно да съществува едновременно с тази омраза, т.е.
налице е проблем, чието решение не е от компетентността на съдебните институции.
Поради неоснователността на молбата за защита същата следва да се остави без
уважение, а на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН държавната такса за настоящото производство в
размер на 25 лв. следва да се поеме от молителките поравно. Воден от горното и на
основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на СВ. Г. Г. с ЕГН ********** и С. ИВ. Ж. с
ЕГН ********** и двете с настоящ адрес: с. Ветрен, общ. Силистра, ул. „Шипка“ № 2 за
издаване на заповед за защита срещу Г. П. Г. с ЕГН ********** от гр. Сс, ул. „Д.“ № ....,
ет...., ап...... за акт на домашно насилие, осъществено на 14.05.2021 г.
ОСЪЖДА СВ. Г. Г. с ЕГН ********** с настоящ адрес: с. В., общ. Сс, ул. „Ш.а“ № ...
да заплати по сметка на СРС държавна такса за настоящото производство в размер на 12,50
лв. (дванадесет лв. и 50 ст.).
ОСЪЖДА С. ИВ. Ж. с ЕГН ********** с настоящ адрес: с. В., общ. Сс, ул. „Ш.“ № ...
да заплати по сметка на СРС държавна такса за настоящото производство в размер на 12,50
лв. (дванадесет лв. и 50 ст.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сс окръжен съд в 7 -дневен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4