РЕШЕНИЕ
№ 274
гр. Търговище, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА
при участието на секретаря С. Й. Йорданова
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА Гражданско дело №
20243530101694 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.240 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Д. В. Г. с ЕГН-********** от гр.София и
Р. В. М. с ЕГН-********** от гр.Добрич, двамата със съдебен адрес гр.Свети
Влас, кв.Русалка 131, ет.1, ат.1, чрез адв.Р. Д., против С. П. С. с ЕГН-
********** от с.Лиляк, ул.*****, настоящ адрес гр.Търговище, ул.******* с
предявен иск по чл.240 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4000лв.,
представляваща неизплатен заем от 16.02.2023г. на наследодателя им Ц. Й. Ц.,
починал на **.**.2023г.
Ищците твърдят в исковата си молба, че са единствени наследници на
техния вуйчо - Цанко Йорданов Цанев, роден на 30.06.1965г. и починал на
26.02.2023г.
На дата 16.02.2023 година, наследодателят им предоставил заем на
лицето С. П. С. в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева, чрез банков превод.
На **.**.2023г., Ц. Ц. починал, като преди това, в един от разговорите
им споделил за дадения заем на лицето С. С. и също така притеснен им
споделил, че тя не му ги е върнала.
Няколко пъти правили опит да се срещнат и разговарят със С. П. С.,
1
като изрично заявили, че желаят да им възстанови дадените й в заем
средства в размер на 4 000 лева. Тъй, като въпреки отправените от тяхна
страна покани за доброволно изплащане на получените в заем средства,
ответницата и към момента не ни ги е върнала, молят съда да постанови
решение с което да осъди С. П. С., да им заплати сумата от 4 000 /четири
хиляди/ лева, представляваща дължима сума по договор за заем, ведно със
законната лихва от деня на завеждане на исковата молба, до окончателното й
изплащане. Претендират разноски.
С отговора ответницата оспорва иска по основание и размер. Признава
факта, че Ц. Ц. е починал на **.**.2023г. в жилище, което двамата закупили и
живеели на семейни начала. Не оспорва факта, че двамата ищци са негови
единствени наследници по закон. Оспорва останалите обстоятелства като
твърди, че искането за връщане на сумата от 4 000 лв., които Ц. й е дал на
заем, по банков път е неоснователно. Оспорва факта, че някой от двамата
ищци е „Говорил", с вуйчо си, преди смъртта му. Релевира доводи, че двамата
ищци, не се интересували от вуйчо си. След смъртта му, лично уведомила и
двамата, че вуйчо им е починал, като ги поканила на погребението му. След,
като двамата ищци, не се появили за погребението му, тя със собствени
средства го погребала. Този факт е установен в проведеното ГД 999/2023г., по
описа на PC-Търговище. С Решение 565/09.12.2024г. на ТРС, постановено по
ГД 999/2023, двамата ищци, са осъдени солидарно да заплатят разноските за
погребението на Ц.. Оспорва твърдяното, че двамата са се срещали с нея, по
повод тези 4 000лв. Видно от цитираното по горе дело, същите се срещали с
нея, за да получат полагащото им се наследство от Ц.. През последната година
от живота на Ц., единственият който се грижел за него до смъртта му, била тя.
Освен ежедневната грижа, тя търсила лекари, купувала лекарства и полагала
ежедневни грижи. Тъй като двамата с Ц., водили отделни сметки за
домакинството, същият върнал натрупаната сума, която била похарчила за
лекарства. Моли съда да отхвърлите исковата претенция, като неоснователна.
Претендира разноски.
Съдът след преценка на представените и събрани в хода на делото
писмени доказателства прие за установено следното от фактическа
страна. От приложеното с исковата молба удостоверение за наследници на Ц.
Й. Ц., поч. на **.**.2023г., б.ж. на гр.Търговище се установява, че ищците са
негови племенници и единствени негови наследници. По делото не се оспорва
2
факта, че ответницата е живяла с наследодателя на фактически начала в
закупен съвместно от двамата апартамент.
От представеното извлечение от банкова сметка на починалия Ц. Ц. в
„Първа инвестиционна банка“ АД, се установява, че на 16.02.2023г. е превел
по банков път сумата от 4000лв. на ответницата. Като основание за превода е
посочено– „Заем“.
По делото са ангажирани и гласни доказателства – свидетели от двете
страни.
Св.В. В., заяви в показанията си, че е съпруг на починалата сестра на
Ц.. Тъй като имали да оправят наследствени имотни сделки, се налагало да
идва в Търговище и да се виждат с Ц.. В началото на м.февруари, той му
споделил, че е дал по банков път заем на С.. Няколко дни преди да почине пак
се срещнали и той му споделил обезспокоен, че тя не му е върнала парите.
Други подробности не знае.
Св.С. И. заяви в показанията си, че е колежка на ответницата. Знае, че
С. и Ц. живели на семейни начала заедно много години – над 10. С. се грижела
за него и двамата са си закупили апартамент. Не чувала и С. не й е споделяла
Ц. да й е давал заем. Твърди, че само тя се е грижила за него, като е пазарувала
за домакинството.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, макар първият
от тях да е заинтересован от изхода на спора, доколкото те кореспондират с
представеното извлечение от банковата сметка на наследодателя на ищците.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните изводи: Предявения иск за заплащане на сумата от
4000лв. – невърнат заем по договор за заем от 16.02.2023г. сключен между Ц.
Й. Ц. и С. П. С. е основателен.
Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава
в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Договорът за заем е реален договор и предаването на дадената в заем
сума е елемент от фактическия състав на сделката - договорът се смята
сключен от момента на предаването на заемната сума, респективно на
заеманите вещи. За да е налице договор за заем между страните по делото, не
3
е достатъчно заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а е
нужно и заемателят да се задължи да я върне.
Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както
и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени
при условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест по
чл. 154, ал. 1 ГПК се носи от ищеца - заемодател, защото той извлича изгода от
сключения договор за заем с ответницата - заемател и търси изпълнение на
договорно задължение на заемателя. Това е факт, от който ищецът черпи
благоприятни за себе си правни последици и от недоказването му за него са и
последиците от неустановяването му. Ответницата следва да проведе
насрещно доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи
възражения, от които цели да извлече благоприятни правни последици /така
решение № 142/07.10.2016 г. на ВКС по т.д. № 1601/2015 г., II т.о., решение №
174/23.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 5002/2008 г, IV г.о., решение №
142/27.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5917/2014 г., IV г.о., решение №
69/24.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 584/2010 г., Ill г.о./.
Спорният въпрос по делото е дали е налице реално предаване на заемна
сума, необходимо условие за валидно сключен договор за заем от 16.02.2023г.,
т.е. дали е налице валидно облигационно правоотношение между
наследодателя на ищците и ответницата.
По спорния между страните въпрос по делото съдът приема следното:
В конкретния случай по делото, са представени безспорни доказателства
(банково извлечение) за реално предаване на сумата от 4000лв. Ответницата
не оспорва този документ и не ангажира доказателства, че преведената й сума
е на друго основание различно от посоченото, както и че е я е върнала след
смъртта на Ц. на неговите наследници.
Предвид това, съдът приема, че предявеният осъдителен иск за сумата
от 4000лв. се явява основателен и доказана по размер и като такъв следва да се
уважи от съда.
С оглед изводите на съда и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищците направените по делото разноски
в размер на 1185лв., включващи сумата от 185лв. внесена държавна такса и
сумата от 1000лв., реално изплатено адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие.
Възражението на ответната страна по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно, доколкото то се явява
към минимума определен в чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. За
възнагражденията за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025г.)
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА С. П. С. с ЕГН-********** от с.Лиляк, ул.******, настоящ
адрес гр.Търговище, ул.***** да заплати на Д. В. Г. с ЕГН-********** от
гр.София и Р. В. М. с ЕГН-********** от гр.Добрич, двамата със съдебен
адрес гр.Свети Влас, кв.Русалка 131, ет.1, ат.1, чрез адв.Р. Д., сумата от
4000лв., представляваща неизплатен заем от 16.02.2023г. даден й от
наследодателя им Ц. Й. Ц., поч. **.**.2023г., на основание чл.240 от ЗЗД,
както и сумата от 1185лв., представляваща направени разноски на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Търговищки окръжен съд, на осн.
чл.259, ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5