№ 589
гр. Благоевград, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20251200500801 по описа за 2025 година
Образувано е по въззивна жалба на Х. С. Н., чрез назначения му особен
представител, срещу Решение №143/14.05.2025г по гр.д.№30/23г по описа на
РС-Разлог, с което е уважен искът на лечебното заведение срещу Х. С. Н.,
ЕГН **********, с адрес: гр. **, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
109, ал. 1 ЗЗО, за установяване съществуване на вземане сумата от 1 117.00
лева (хиляда сто и седемнадесет лева), от която 794 лева - цена на
предоставена медицинска помощ за периода от 20.02.2020 г. до 28.02.2020 г.,
сумата 149.70 лева - цена на предоставена медицинска помощ за периода от
23.07.2020 г. до 24.07.2020 г. и сумата 173.30 лева - цена на предоставена
медицинска помощ за периода от 09.09.2020 г. до 10.09.2020г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението
/27.01.2022 г./ до пълното погасяване на дълга, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 45 от 01.02.2022 г. по ч.гр.д. № 94/2022 г. на РС -
Разлог.
Във въззивната жалба се поддържа становище за неправилност на
обжалваното решение. Оспорва се изводът на районния съд, че е изпълнено
задължението за информиране на пациента за цената, която следва да заплати
за оказаното му лечение, както и излага доводи, че липсват доказателства за
здравноосигурителния статус на ответника за периодите на лечение.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият оспорва жалбата като
неоснователна.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
С обжалваното решение е прието, че към датата на постъпване в
лечебното заведение и в периодите на болничните престои Х. Н. е
здравнонеосигурено лице по смисъла на Закона за здравното осигуряване
(чл.109 от ЗЗО). Това обстоятелство се установявало от представените и
приети по делото електронни справки от информационната система на НАП,
от които е видно, че е извършвана проверка на здравноосигурителния статус
на пациента, вкл. и към момента на хоспитализация. Прието е, че към датата
на хоспитализацията лечебното заведение се е информирало за
здравноосигурителния статус на пациента, също така информирало е и самия
пациент при попълване на декларациите за информирано съгласие. Тъй като
Х. Н. бил с прекъснати здравноосигурителни права, на основание чл.109, ал.1
от ЗЗО следвало да заплати сам стойността на оказаната му медицинска
помощ за трите болнични престоя.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на
случаите, в които следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
съдържащите се във въззивната жалба доводи за неправилност на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 94/2022 година по описа на Районен
съд Разлог в полза на ищеца против ответника като длъжник е издадена
заповед № 45 от 01.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК. Разпоредено е длъжникът да заплати следните суми: 794 лева - цена
на предоставена медицинска помощ за периода от 20.02.2020 г. до 28.02.2020
г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
заявлението /27.01.2022 г./ до пълното погасяване на дълга, 149.70 лева - цена
на предоставена медицинска помощ за периода от 23.07.2020 г. до 24.07.2020
г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
заявлението /27.01.2022 г./ до пълното погасяване на дълга и сумата 173.30
лева - цена на предоставена медицинска помощ за периода от 09.09.2020 г. до
10.09.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване
на заявлението /27.01.2022 г./ до пълното погасяване на дълга, както и сумата в
2
размер на 25.00 лв., представляваща заплатена държавна такса.
Длъжникът е уведомен за издадената заповедта за изпълнение при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
На 10.01.2023 година заявителят по ч. гр. д. № 94/2022 г. е депозирал
искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал. 1 от
ГПК.
На 20.02.2020 г. Х. С. Н. е посетил УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр.
Пловдив, Отделение по спешна медицина, с оплаквания от болки в областта
на гръдния кош и главата. След извършения преглед дежурният лекар е
преценил, че лечебната цел на медицинската помощ не може да бъде
постигната в условията на извънболничната помощ, поради което е насочил
пациента за хоспитализация във Втора клиника по хирургия. Видно от
издаденото Направление за хоспитализация, е насочен с приемна диагноза
„Контузия на гръдния кош“ по Клинична пътека (КГ1) № 216 „Спешни
състояния в гръдната хирургия“, с минимален болничен престой от 3 дни,
чиито изисквания са посочени в Приложение № 17 на Национален рамков
договор за медицинските дейности 2020-2022г. /НРД за МД 2020-2022/От
представените Истории на заболяването и вписаните данни за проследяване
на състоянието на пациента се установява, че ответникът е бил в лечебното
заведение в посочените три периода. Всички извършени изследвания,
прегледи и назначена терапия са описани в издадените при изписване
епикризи.
На 23.07.2020 г. Х. С. Н. е посетил УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр.
Пловдив, Отделение по спешна медицина, с оплаквания от ухапване от
отровна змия. След извършения преглед е насочен за хоспитализация в
Клиника по клинична токсикология. Видно от издаденото Направление за
хоспитализация, е насочен с приемна диагноза „Змийска отрова“ по Клинична
пътека (КП) № 107 „Диагностика и лечение на отравяния и токсични ефекти
от лекарства и битови отрови“, с минимален болничен престой от 2 дни, чиито
изисквания са посочени в Приложение № 17 на Национален рамков договор за
медицинските дейности 2020-2022г. /НРД за МД 2020- 2022. На 09.09.2020
г. Х. С. Н. отново е посетил УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив,
Отделение по спешна медицина, транспортиран с автомобил на Центъра за
спешна медицинска помощ, с оплаквания от ухапване от отровна змия. След
извършения преглед е насочен за хоспитализация в Клиника по клинична
токсикология. Видно от издаденото Направление за хоспитализация, е насочен
с приемна диагноза „Змийска отрова“ по Клинична пътека (КП) № 107
„Диагностика и лечение на отравяния и токсични ефекти от лекарства и
битови отрови“, с минимален болничен престой от 2 дни, чиито изисквания са
посочени в Приложение № 17 на Национален рамков договор за
3
медицинските дейности 2020-2022г. /НРД за МД 2020-2022/. Приет е за
болнично лечение на 09.09.2020 г., в 18.26 ч., съставена му е История на
заболяването (ИЗ) № 51634/2020г. Издадена е епикриза, в която са описани
извършените медицински дейности, включени в диагностично-лечебния
алгоритъм на КП № 107. Изписан на 10.09.2020 г.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 109, ал. 1
ЗЗО.
Съгласно разпоредбата на чл. 109, ал. 1, изр. 2 от Закона за здравното
осигуряване лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат
стойността на оказаната им медицинска помощ.
Следователно за да възникне в полза на здравното заведение
субективното потестативно право за получаване стойността на болничната
помощ, следва в обективната действителност да са се осъществили следните
материалноправни предпоставки (юридически факти):
1. на пациента да е оказана медицинска помощ;
2. пациентът да е бил с прекъснати здравноосигурителни права към
момента на приемането му за лечение, като не е заплатил повече от три
дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на
месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗО неосигурените лица заплащат
оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения.
Настоящият съдебен състав приема, че ответникът е сред лицата, които
подлежат на задължително здравно осигуряване по смисъла на чл. 33, вр. чл.
34 ЗЗО, като е следвало да внася за своя сметка здравноосигурителни вноски.
В случая се установява по безспорен начин, че през процесния период на
ответника е оказана твърдяната в исковата молба медицинска помощ.
По делото не е доказано, че ищецът е с прекъснати здравноосигурителни
права за процесните периоди. Липсват по делото, описаните в решението
електронни справки от сайта на НАП. В тази насока са и възраженията във
възивната жалба. В подкрепа на възраженията е и процесуалното поведение на
ищеца, който е настоявал да се изиска справка от НАП за здравния статус на
ответника за периодите на хоспитализация, което искане е поддържал дори
след приключване на устните състезания. При служебна справка на сайта на
НАП от настоящия състав се установи, че първата неплатена осигуровка от
ответника е за м.10.2020г. и едва в началото на 2021г. са натрупани повече от
три вноски, което води до прекъсване на здравноосигурителни права. При
липса на други данни по делото настоящият състав приема, че ответникът е с
4
непрекъснати здравноосигурителни права към момента на приемането му за
лечение и за трите периода.
Макар ищецът да е предоставил твърдяната в исковата молба
медицинска помощ на ответника и последният към момента на постъпване на
лечение не е бил с прекъснати здравноосигурителни права, той не дължи
заплащане на претендираната сума и поради обстоятелството че са били
нарушени правата на ответника-пациент по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ за
предоставяне на пациента на информация за цената на всяка една медицинска
услуга, манипулация, лечение и лекарствени продукти в извънболничната и
болничната помощ при хоспитализацията му.
Настоящия съдебен състав споделя практиката на ВКС, обективирана в
определение № 378/14.04.2016 г. по гр. д. № 903/2016 г., IV г. о., че съществува
връзка между правото на пациента по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ да бъде информиран
за всички услуги и цени на лечебното заведение, и задължението му по чл.
109, ал. 1 ЗЗО за заплащане на оказаната му медицинска помощ, ако е лице с
прекъснати здравноосигурителни права. Смисълът на уведомяването по чл.
86, ал. 2, т. 6 ЗЗ на пациента при приемането му в болничното заведение е
лицето да е наясно с цената, която ще бъде длъжно да заплати за оказаното му
лечение, в случай че не заплати здравноосигурителните си вноски, и да
прецени дали да постъпи в конкретното болнично заведение и дали иска
предоставянето на медицинската услуга или не. При тълкуване на посочените
разпоредби на чл. 109, ал. 1 ЗЗО и чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ в тяхната взаимовръзка
се налага извод, че задължението на болничното заведение да установи
здравноосигурителния статус на пациента възниква в момента на
хоспитализирането и, в случай че същият е с прекъснати здравноосигурителни
права, е длъжно да предостави информация на лицето за цената на всяка една
медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в
извънболничната и болничната помощ. В съответствие с основния правен
принцип, че никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно
поведение, лечебното заведение не би могло да претендира от пациента
заплащане на стойността на предоставеното лечение, в случай на
неизпълнение/несвоевременно изпълнение на задълженията си по чл. 86, ал. 2,
т. 6 ЗЗ. Нормата на чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ е императивна, тя е в интерес на
пациента и за приложението й съдът следи служебно.
В процесния случай по делото не са ангажирани доказателства за
уведомяване на пациента от момента на постъпването му в болничното
заведение до изписването му за стойността на всяка една от медицинските
дейности, които ще бъдат извършвани, съответно и за възможността да
откаже да бъде лекуван при ищеца или тези дейности да бъдат извършени
изцяло или отчасти. Всички приложени декларации касаят информиране на
5
пациента относно същността на медицинските манипулации и интервенции и
общ ценоразпис.
За пълнота следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 99
ЗЗ държавата организира и финансира система за оказване на медицинска
помощ при спешни състояния. Спешно състояние е остро или внезапно
възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна
медицинска помощ. Медицинската помощ при спешни състояния е насочена
към предотвратяване на: смърт; тежки или необратими морфологични и
функционални увреждания на жизнено значими органи и системи;
усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на майката или
плода. В конкретния случай, при съобразяване на приложената медицинска
документация, следва да се направи извод, че състоянието на ответника е било
спешно по смисъла на чл. 82, ал. 1, т. 1 ЗЗ – същият е посетил спешен кабинет,
незабавно е хоспитализиран и за трите периода.
Поради изложеното решението на районния съд следва да се отмени
като неправилно, включително и в частта на разноските.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор въззивникът има право на направените в
производството разноски, но до приключване на устните състезания, същият
не е представил доказателства такива да са били извършени.
Воден от горното, Благоевградският окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 143/14.05.2025г по гр.д.№30/23г по описа на РС-
Разлог, включително и в частта на разноските и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на УМБАЛ „ Свети Георги" ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско
шосе” № 66 срещу Х. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. **, с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 109, ал. 1 ЗЗО, за установяване
съществуване на вземане сумата от 1 117.00 лева (хиляда сто и седемнадесет
лева), от която 794 лева - цена на предоставена медицинска помощ за периода
от 20.02.2020 г. до 28.02.2020 г., сумата 149.70 лева - цена на предоставена
медицинска помощ за периода от 23.07.2020 г. до 24.07.2020 г. и сумата
173.30 лева - цена на предоставена медицинска помощ за периода от
09.09.2020 г. до 10.09.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на заявлението /27.01.2022 г./ до пълното погасяване на
дълга, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 45 от 01.02.2022 г.
6
по ч.гр.д. № 94/2022 г. на РС - Разлог.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7