ПРОТОКОЛ
№ 204
гр. Бургас, 11.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Петя Ив. П. Дакова
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора К. Ил. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Светлин Ив. Иванов. Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20242000600215 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателят подсъдим А. А. А., редовно призован, се явява
лично и с упълномощените си защитници адв. М. А. и адв. М. Б. от АК –
Ямбол.
Жалбоподателят подсъдим И. Д. И., редовно призован, се явява
лично и с упълномощения си защитник М. Х. от АК – Ямбол.
Частните обвинители С. Г. Ф., Ф. Т. Ф. и М. Ф. Ф., редовно
призовани, се явяват лично и с упълномощения повереник адв. Н. Ш. от АК –
Пловдив.
За Апелативна прокуратура – Бургас се явява прокурор К. С..
Съдът ДОКЛАДВА постъпило по електронен път на днешна дата
– 11.11.2024 г. в 09.20 часа, допълнение към въззивната жалба от адв. М. Х..
ПРОКУРОРЪТ: Не съм запозната с допълнението към жалбата.
1
АДВ. Ш.: Не съм запознат с допълнението.
АДВ А.: Току-що пред съдебната зала колежката ми предостави
препис от допълнението. Може да приемете, че сме се запознали.
Съдът ВРЪЧВА преписи от допълнението към въззивната жалба
на прокурора и повереника на частните обвинители.
Съдът ПРЕКЪСВА съдебното заседание, като дава възможност на
прокурора и повереника на частните обвинители да се запознаят с
допълнението към въззивната жалба.
Съдебното заседание ПРОДЪЛЖАВА в 10.40 часа, в присъствието
на явилите се страни по делото – подсъдимите А. А. и И. И. и техните
защитници адв. А., адв. Б. и адв. Х., на частните обвинители С. Ф., Ф. Ф. и М.
Ф., и техния повереник адв. Ш., и на прокурор С..
ПРОКУРОРЪТ: Запознах се с допълнението към въззивната
жалба.
АДВ. Ш.: Запознах се с допълнението към въззивната жалба.
По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуални пречки, да се даде ход на
делото.
АДВ. Ш.: Няма пречки, да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Липсват пречки по хода на делото и моля да дадете ход
на делото.
АДВ. Б.: Липсват пречки, да бъде даден ход на делото.
АДВ. Х.: Липсват пречки, моля да дадете ход на делото.
Съдът като изслуша страните и предвид личното явяване в
съдебната зала на всички призовани лица, намира, че няма пречки за
разглеждане на делото в настоящото заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
2
Страните поотделно ЗАЯВИХА, че няма да правят искания за
отводи на състава на съда, на прокурора и на секретаря.
Съдът ДАВА ХОД на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.
АДВ. Ш.: Нямам искания по доказателствата.
АДВ. А.: Нямам доказателствени искания и моля да приключите
съдебното дирене.
АДВ. Б.: Няма да соча нови доказателства. Нямам доказателствени
искания.
АДВ. Х.: Нямам искания по доказателствата.
Съдът ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на подсъдимия И. И. да даде
обяснения.
ПОДСЪДИМИЯТ И. И.: Желая да дам кратки обяснения по
случая.
С колегата на 26.09.2022 г. бяхме назначени в наряд от 19.00 ч. до
07.00 ч. на 27-ми. По време на инструктажа в Районно управление - С.
колегата закъсня, при което по време на самия инструктаж получихме сигнал,
подаден доколкото си спомням от кметския наместник на село М., за лице,
което най-вероятно е незаконен мигрант, движейки се в посока М. към гр. С..
Качихме се в служебния автомобил и потеглихме в посока от гр. С. към село
М., като на около 3-4 километра преди село М. забелязахме лице, което
отговаряше на описанието. Спрях служебния автомобил. С колегата слязохме
и започнахме да извършваме проверка на въпросното лице, което
действително се установи, че е незаконен мигрант.
Докато колегата, използвайки мобилно устройство и Google
Translate, се опитваше да разбере на разбираем за другото лице език от къде
идва, как е стигнал до тук и къде отива, имаше в себе си багаж в чанта, която
му стоеше отстрани. Обяснихме му, че трябва да предостави тази чанта, за да
проверим за опасни вещи и предмети в чантата, като взех тази въпросна чанта
и е занесох близо до нашия автомобил, където беше спрян. Имах видимост
към колегата и въпросното лице от чужд произход, когато чух идващ
автомобил от посока село М. към град С.. Застанах пред нашия служебен
автомобил и се опитах да подам сигнали с фенерче на водача отсреща. Същият
продължи да се движи към нас, като малко преди да стигне нивото на нашия
автомобил, мръднах встрани от МПС-то, където беше спряно и видях как той
3
заобикаля нашия автомобил. Секунди по-късно вече бях видял как се е
случило ПТП с колегата и въпросния наближаващ автомобил. Видях как
колегата е във въздуха и пада на земята. Аз се насочих към него да се опитам
да му окажа първа помощ. Водачът на въпросния автомобил също слезе от
автомобила. Включи се и той да ни помогне както може, както и другото лице
от чужд произход. По телефона, тъй като нямах дежурна станция, обадих се на
дежурния в ОДЧ да изпрати екип на Спешен център. Накратко му обясних
какво се е случило, след което, в рамките на около 5 минути дойде екип на
Спешен център. Всички заедно качихме колегата и линейката се насочи към
гр. Ямбол. Впоследствие дойде колега, който беше дежурен на смяна, извън
работно време. Аз през това време поставих белезници на водача на
автомобила и на другото лице, като заедно всички чакахме пристигането на
останалата част от колегите, съответно дежурна оперативна група за
извършване на оглед на място. После колегата, който дойде, тества другия
водач. Даде му положителна проба за алкохол. Не си спомням колко точно
беше. Малко по-късно дойде екип на Пътна полиция – Ямбол, който тества
мен за алкохол и наркотични вещества, и другия водач за наркотици. От там
нататък се извърши оглед.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
АДВ. Ш.: Нямам въпроси.
АДВ. Х.: Нямам въпроси.
Въпрос на адв. А.: От всичко това, което казахте, аз не разбрах
Вашият колега въобще присъства ли на инструктажа, казахте „закъсня“.
Отговор на ПОДСЪДИМИЯ И. И.: Инструктажът в РУ – С.
започва в 19.00 ч. и ако няма пречки, трябва да приключи в 19.15 часа.
Сигнала го получихме, ако не се лъжа, в 19.10 ч.
Въпрос на адв. А.: Моят въпрос беше, от 19.00 ч. до 19.10 ч.
докато е продължил инструктажът, беше ли Т. там?
Отговор на ПОДСЪДИМИЯ И. И.: Колегата, мисля, че закъсня
със 7 или 8 минути. Присъствал е непосредствено преди получаването на
сигнала.
Въпрос на адв. А.: А какво беше състоянието му? Направи ли Ви
впечатление нещо в състоянието на Т.?
4
Отговор на ПОДСЪДИМИЯ И. И.: Същият беше леко ленив, но
след проведен разговор после в автомобила, същият обясни, че е имал работа
през деня и се чувства леко изморен.
Въпрос на адв. А.: Миришеше ли на алкохол?
Отговор на ПОДСЪДИМИЯ И. И.: На мен, не. Не ми е
направило някакво впечатление. Колегата по принцип си беше с лениви, по-
бавни движения, по-спокоен, но не ми направи силно впечатление да е
употребил алкохол, или чак толкова да намирисва. Впоследствие вече, в хода
на делото разбрахме, че след кръвна проба се е установило наличие на
алкохол.
Въпрос на адв. А.: А стана ли въпрос с какво е бил зает през деня?
Казахте, бил изморен, защото имал много работа.
Отговор на ПОДСЪДИМИЯ И. И.: Каза, че е вършил някаква
работа в дома си.
АДВ. А.: Нямам други въпроси.
Въпрос на адв. Б.: Казахте в обясненията си, че А., като е
приближил автомобилът, леко е заобиколил Вашия автомобил. Кое наложи да
го заобиколи?
Отговор на ПОДСЪДИМИЯ И. И.: Тъй като на пътя между село
Малиново и град С. не е съразмерно разположена осовата линия, служебният
автомобил беше разположен по-близо до осовата линия на пътното платно.
Въпрос на съда: Има ли изобщо видима осова линия на
платното?
Отговор на ПОДСЪДИМИЯ И. И.: Има осова линия. По спомен,
мисля, че имаше, но не съм сигурен. Нашият автомобил беше в дясна лента, в
посока село М.. Неговата лента, на подсъдимия, е лява лента, в посоката в
която аз се движех.
5
Въпрос на съда: Къде се намираха вашият колега Т. и мигрантът?
Отговор на ПОДСЪДИМИЯ И. И.: Колегата Т., преди да се
насоча да подам сигнали на въпросния автомобил, беше в банкета, силно
казано, тъй като там не е ясно посочено и отбелязано къде точно започва
банкета. По отношение на нашия автомобил беше вляво. Заедно с мигранта
бяха от лява страна на нашия автомобил.
Въпрос на съда: Вие спомняте ли си при спирането на
автомобила да сте активирали аварийни светлини или специалния светлинен
сигнал, с който разполага Вашият автомобил? Синият ролбар имам предвид.
Отговор на ПОДСЪДИМИЯ И. И.: За синия ролбар знам, че не
го бях включил, но за аварийните светлини не мога да кажа. Автомобилът
беше с работещ двигател, на неутрална скорост.
Въпрос на съда: Синята светлина изправна ли беше?
Отговор на ПОДСЪДИМИЯ И. И.: Синята светлина беше
изправна.
Въпрос на съда: Защо не ги включихте? Какви са правилата в
такива ситуации и как трябва да действате?
Отговор на ПОДСЪДИМИЯ И. И.: Тъй като тогава имаше доста
висок наплив на незаконни мигранти, имахме разпореждане от тогавашните
ръководни служители в РУ – С., да съдействам максимално бързо в такива
момента и там грешката вече е моя, че не съм използвал сигналните светлини.
Въпрос на съда: Но не сте имали забрана за ползване на
специалната сигнализация?
Отговор на ПОДСЪДИМИЯ И. И.: Не.
Въпрос на съда: Тоест, автомобилът Ви е бил с включени
светлини и работещ двигател.
Отговор на ПОДСЪДИМИЯ И. И.: Да. Не си спомням какви
светлини, но не са били габарити.
6
Въпрос на съда: С какво фенерче казахте, че сте подали
сигнализация на движещия се автомобил?
Отговор на ПОДСЪДИМИЯ И. И.: Малко джобно фенерче,
което не е служебно, лично мое си е, тъй като не ни се осигурява инвентар все
още.
Въпрос на съда: Спомняте ли си преди да наближи този
автомобил, който идва от селото, казахте, колегата Ви и мигрантът се намират
вляво от Вас някъде на банкета, макар да няма рязка граница между платното
и банкета. Спомняте ли си как бяха разположени те по отношение на пътя?
Някой гледаше ли към селото? Някой гледаше ли към С.? Обратно ли бяха
обърнати?
Отговор на ПОДСЪДИМИЯ И. И.: Мигрантът последно, тъй
като, като му взех багажа и се насочих към нашия автомобил, те вече ми
остават с част зад гърба.
Въпрос на съда: На нивото на автомобила ли бяха или малко по-
назад?
Отговор на ПОДСЪДИМИЯ И. И.: Не, малко по-назад.
Въпрос на съда: По-близо до М. или в обратната посока?
Отговор на ПОДСЪДИМИЯ И. И.: В обратната посока. Тъй като
нашият автомобил беше насочен към село М., те бяха успоредно на него, на
нивото на задните врати.
Въпрос на съда: Кой как беше разположен?
Отговор на ПОДСЪДИМИЯ И. И.: Мигрантът беше насочен с
лице към служебния автомобил, а колегата беше насочен с лице към село М..
Въпрос на съда: Тоест, това е посоката, от която дойде
подсъдимият А..
7
Отговор на ПОДСЪДИМИЯ И. И.: Да.
На въпрос на адв. Ш.: Казахте, че пострадалият е бил насочен
към село М., а той в този момент какво правеше?
Отговор на ПОДСЪДИМИЯ И. И.: Както вече обясних в
началото, когато спряхме за проверка въпросния мигрант, колегата се опита с
мобилното си устройство и посредством Google Translate да преведе на
разбираем на него език какво трябва да ни представи, и да можем да проведем
така или иначе беседа с него, за да добием информация как точно е стигнал до
тук, тъй като той нямаше и документи.
На въпрос на адв. Ш.: Тоест, той е работил с телефона в този
момент, така ли?
Отговор на ПОДСЪДИМИЯ И. И.: Да.
АДВ. Ш.: Нямам повече въпроси.
Въпрос на съда: В момента, в който видяхте въпросното лице, за
което Ви е подаден сигналът, то къде се намираше? Къде го заварихте да се
движи?
Отговор на ПОДСЪДИМИЯ И. И.: Той се движеше от село М.
към град С., максимално вдясно на лентата към С..
Въпрос на съда: Тоест, долу-горе там, където впоследствие
колегата ви е отишъл, за да говори с него, в тази част.
Отговор на ПОДСЪДИМИЯ И. И.: Да.
Съдът ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на подсъдимия А. А. да допълни
дадените от него обяснения.
ПОДСЪДИМЯТ А. А.: Нямам какво да добавя.
8
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА събраните по делото доказателства.
Приключва събирането на същите и съдебното следствие.
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, въззивните жалби
на двамата подсъдими, депозирани чрез техните защитници, са допустими и са
подадени в предвидения в закона ред и срок. При преценка по същество
жалбата на подсъдимия И. е частично основателна, като съображенията ми за
това, са следните:
В хода на проведеното следствие от първоинстанционния съд,
фактическата обстановка е била изяснена в нейната пълнота. При изпълнение
на задълженията си по чл. 13 и чл. 14 от НПК, съдът е осигурил възможността
на страните да докажат твърденията си в наказателния процес, като е изградил
вътрешното си убеждение въз основа на надлежно събрани и проверени
доказателства.
Описаната от първоинстанционния съд фактическа обстановка се
подкрепя от събраните по делото доказателства и доказателствени средства.
Съдът е изпълнил задължението си да анализира събраните по делото
доказателствени източници и въз основа на съвкупната им преценка да
обоснове своите фактически и правни изводи. Липсват основания, които да
мотивират промени в направените в първоинстанционния съдебен акт
фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени всички събрани
по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им
тълкуване.
Съответно, приемам възраженията на адв. Х. - защитник на
подсъдимия И. И., в частта относно цифровата квалификация на деянието,
посочена в присъдата, която не съответства на посочената словесна в
диспозицията на присъдата. Може да се приеме, като техническа грешка,
както е посочил в мотивите си първоинстанционният съд, но за да има
прецизност в случая, намирам, че следва настоящият въззивен състав да
упражни правомощието си по реда на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК и да измени
атакувания съдебен акт, тъй като намирам, че такова изменение е допустимо,
тъй като фактическите обстоятелства, на които се основава присъдата, се
съдържат в обстоятелствената част на обвинителния акт и по тях подсъдимият
9
се е защитавал при спазване на принципа да не се влошава положението на
подсъдимия.
Първоинстанционният съд е изследвал фактите и обстоятелства, които
се подкрепят от събраният и приобщен доказателствен материал и дали
вмененото на подсъдимите нарушения на ЗДвП е в пряка причинна връзка с
настъпването на произшествието и съставомерния резултат.
Безспорно е установено, че последвалата смърт на пострадалия Т. е в
пряка причинна връзка от неправомерните деяния на двамата подсъдими,
които при условията на независимо съпричиняване са нарушили посочените
по-горе нарушения на ЗДвП.
Подсъдимият А. на инкриминираната дата е управлявал лекия си
автомобил „Форд Ескорт“, нарушил е разпоредбите на ЗДвП, подробно
описани както в обвинителния акт, така и в първоинстанционната присъда и
съответно мотивите, и по-точно правилата при заслепяване от друго превозно
средство, като в резултат на неизпълнението на задължението при
заслепяване, да намали скоростта или да спре. Именно в нарушение на тези
правила подсъдимият А. е продължил да управлява автомобила със скорост от
60 км/ч, като предвид заслепяването не е видял намиращия се на банкета в
близост до платното за движение пешеходец - пострадалия Т. и е реализирал
произшествието, в резултат на което е причинил смъртта на Т..
Подсъдимият И. в нарушение на разписаните в ЗДвП правила, е спрял
управлявания от него служебен полицейски автомобил на пътното платно с
частично заемане и на насрещното платно, с включени дълги светлини, като
тези нарушения имат пряка връзка с настъпилия противоправен резултат, а
именно ПТП предизвикано от подсъдимия А., в резултат на което е причинена
смъртта на Т..
Безспорно подсъдимите И. и А., са направили всичко зависещо от тях
за оказване на помощ на пострадалия.
По отношение на подсъдимия А., това следва, както е посочил и
първостепенния съд, да се определи като смекчаващо отговорността
обстоятелство, но не и да се приеме привилегирования състав на чл. 343а от
НК, тъй като е установено, че същият е управлявал автомобила си с
концентрация на алкохол в кръвта 1,25 промила.
По отношение на подсъдимия И., напълно обосновано Окръжен съд -
Ямбол е приел и подробно е разгледал необходимите предпоставки за
прилагането на привилегирования състав на чл. 343а от НК.
По отношение искането за оправдаване на подсъдимия И. изцяло,
бланкетно изложено във въззивната жалба първоначална и разбира се,
впоследствие в съдебно заседание допълнена, намирам, че същите са лишени
от основания. На базата на приетата за установена фактическа обстановка не
може се твърди липса на съставомерно деяние.
Предвид изложеното до тук, жалбата на подсъдимия И., с която се
10
иска отмяна на постановената присъда и постановяване на нова, с която да
бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, се явява неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
Същото се отнася и по отношение жалбата на подсъдимия А..
По отношение на наложените наказания.
Предвид приложението на привилегирования състав намирам, че
следва да се обсъди през призмата на този състав наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия И.. За деянието по чл. 343а, ал. 1, б."Б" НК
законодателят е предвидил наказание до 4 години лишаване от свобода.
Обществената опасност на деянието е висока, защото освен
обществените отношения уреждащи безопасното движение по пътищата, е
засегнато и най-ценното благо - човешкият живот и здраве.
В случая ниска е обществената опасност на подсъдимия И., тъй като
за него липсват данни за противообществени прояви.
По отношение на същия, са налице смекчаващи вината обстоятелства.
Същият е неосъждан, с положителни характеристични данни, демонстрирал е
критичното си отношение.
При така изложеното до тук, намирам, че наказанието следва да бъде
наложено при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Наказание в
размер на една година и шест месеца ще изиграе съответно своята роля за
превъзпитанието на подсъдимия И., а също и за останалите членове на
обществото.
Реализираното обаче престъпление не изключва прилагането на
условно осъждане. Следователно, законодателят не забранява когато
санкцията е наложена в минимален размер, какъвто е в настоящия случай.
Преценката за прилагане на института е заложена и в индивидуалните
способности и характер на съответния деец. Акцентът се поставя приоритетно
не върху генералната превенция на наказанието, а именно върху специалната,
защото чрез наказване, на първо място, се цели поправянето на дееца,
превъзпитаването му към спазването на законите и на добрите нрави и да се
въздейства предупредително върху него за възможни бъдещи простъпки. Едва
на второ място е поставена генералната превенция, предвидена в чл. 36 от НК.
Следователно, нито многобройността на пътните инциденти,
завършили със смърт, нито значими обществени дела по сходни казуси, могат
да препятстват приложението на условното осъждане за подобен род
непредпазливи престъпления. Страхът от ефективно наказание не е условие за
пресичане на пътнотранспортните инциденти в страната. Изложеното до тук и
с оглед осмисляне на генералната превенция, намирам, че следва по
отношение на подсъдимия И. да бъде приложен институтът на чл. 66, ал. 1 от
НК.
По отношение на подсъдимия А., съдебният акт е законосъобразен и в
11
неговата санкционна част. При индивидуализация на наказанието са били
отчетени всички обстоятелства от значение за размера му, без някои от тях да
са надценени за сметка на останалите. Правилно съдът е приел, че в случая не
са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства.
При тези обстоятелства, напълно правилно е определено наказание
при условията на чл. 54 от НК.
Предвид изложеното до този момент, Ви моля да измените
първоинстанционата присъда при условията на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, в
коментираната по-горе част, като в останалата част същата бъде потвърдена.
Моля в този смисъл да се произнесете с Вашия акт.
АДВ. Ш.: Уважаеми апелативни съдии, господин председател,
придържам се към изложеното от представителя на Апелативна прокуратура -
Бургас в частта, в която също считам, че безспорно са установени престъпните
състави, по които обвиняемите са приети за виновни. Считам, че основните
доказателствени източници, а именно показанията на свидетеля очевидец,
следствения експеримент проведен в присъствието на свидетеля очевидец,
както и съдебно-автотехническата експертиза, безспорно обрисуват цялата
фактическа обстановка, която е важна за конкретните фактически състави.
Разбира се като защитни тези от страна на ответниците бяха изтъкнати
множество на пръв поглед нарушения едва ли не на трудовата дисциплина,
дали лицето, което е тествало с дрегера, е било в работно време, дали то е
получило заповед от прекия си началник и други подобни. Действително,
правилно първоинстанционният съд е посочил, че това няма никакво
значение, тъй като установеният ред изобщо не бере грижа за това, а само
единствено въздига като необходимост да е тестван с техническо средство,
което е изправно и от служител, който е наясно как се борави с това
техническо средство.
По отношение на наложените наказания, относно размера им
считам, че правилно първоинстанционният съд е определил този размер. От
страна на защитниците на подсъдимите бяха изложени два факта - твърдения
за съпричиняване. От една страна се твърдеше, че както и днес беше
загатнато, че едва ли не пострадалият е бил в някакво алкохолно опиянение,
което е довело по някакъв начин до съпричиняване.
От друга страна, липсата на светлоотразителна жилетка също се
изтъкваше като мотив за такова съпричиняване. Както става ясно и днес от
обясненията на подсъдимия И., не е било налице никаква промяна в
действията, движенията на пострадалия. Дори и да е бил в някакво алкохол
опиянение, то това по никакъв начин не е повлияло на фактическата
обстановка. Стана ясно, че същият не се е преместил поради простата
причина, че за разлика от всички други участващи в ПТП-то, той е гледал
12
телефона си с цел да изпълни основно служебните си задължения, а именно
да контактува с единствения свидетел-очевидец.
По отношение на светлоотразителната жилетка, както самият
обвиняем А. и както се установи по делото, същият е бил заслепен и изобщо
не е виждал нищо, и въпреки задълженията си по закон не е намалил
скоростта си, така че една светлоотразителна жилетка по никакъв начин не би
помогнала в случая при заслепяване той да види, съответно да реагира на
ситуацията.
Няма да се съглася с изложеното от представителя на Апелативна
прокуратура, относно приложението на чл. 66 от НК по отношение на
обвиняемия И.. Считам, че именно специалната превенция обосновава
налагането на такова наказание, тъй като това е служител на реда. От една
страна, този служител на реда трябва да препятства извършването на всякакъв
род подобни престъпления, от друга страна, този служител на реда, ако
продължи да бъде част от тази система, ще има нов партньор и точно с този
нов партньор може да допусне същите нарушения, които да костват и неговия
живот.
В тази връзка считам, че следва да бъде оставено наказанието така,
както го е присъдил първоинстанционният съд.
По отношение на допусната техническа грешка, поддържам
изложеното от представителя на Апелативна прокуратура.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ С. Ф.: Аз също съм в полицията.
Същият ден, Г. когато беше на работа, бях точно на стълбите. И. беше навън и
Г. точно тогава идваше. Инструктажът не беше започнал още. Това искам да
кажа.
АДВ. А.: Уважаеми господин председател, уважаеми апелативни
съдии, аз поддържам въззивната жалба от името на нашия подзащитен А. А. и
моля почитаемия съд при постановяване на съдебния си акт да прецени
аргументите, които защитата излага пред Вас в настоящото съдебно заседание,
като постановите, в зависимост от това дали ще уважите искането на колегата
за отмяна и връщане на делото за разглеждане от нов състав, с оглед
допуснатото нарушение на закона при постановяване на присъдата, касаеща
обвинението на другия обвиняем или в противен случая да постановите
решение, с което да измените присъдата на Ямболския окръжен съд, като по
отношение на нашия подзащитен приложите разпоредбите на съответно чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК и разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Аргументите ни за
това искане, са следните:
Аз считам, че в първостепенния акт при постановяването му са
допуснати нарушения както на процесуалните, така и на материалните
правила, изхождам от следното:
13
Изготвените мотиви в своята аналитична част както от фактическа
страна, така и правна, страдат от пороци, които ме карат да смятам, че
първостепенният съд първо постановявайки присъдата, едва след това
потърси аргументи за нейното мотивиране, а не е била налице тази оценъчна
дейност на съда, която да резултира в съдебния акт. Считам, че съдът е
направил един фактически анализ на доказателствата, който е некоректен и
неточен. Имайки предвид, че нашият подзащитен е привлечен да отговаря,
съответно е осъден за престъпно деяние, че при управление на МПС след
употреба на алкохол е допуснат ПТП, с което е причинил смъртта на Г. Т., като
е нарушил правилата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, съответно разпоредбата
на чл. 77 от същия закон. Независимо че защитата и пред първостепенния съд
изложи аргументи, прави чест и на държавното обвинение, че и в
обвинителния акт е посочено, че към момента на деянието нашият подзащитен
се е движил със скорост от 60 км/ч, така, както са посочили автоекспертите в
изслушаната и приета автотехническа експертиза, неоспорена от страните,
като към момента на инцидента на самия удар скоростта на движение е била
52 км. Първо, той кара 30 километра по-ниско от разрешената скорост. Там
разрешената скорост е 90 км/ч. Второ, не е вярно твърдението, че е нарушил
правилата на тези норми, за които казах, тъй като те като последица, са
еднакви и в разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 - при възникване на опасност
следва или да намали или да спре, и предписанията на чл. 77 от ЗДвП изискват
същото – при заслепяване да намали или спре. За нуждите на осъдителната си
присъда обаче, първостепенният съд приема, че движението всъщност, което е
извършил нашият подзащитен, е нещо трето, тъй като той нито бил намалил,
нито бил спрял, а заобиколил полицейския автомобил. Това е невярно, защото
самата експертиза казва, че той очевидно е намалил, имайки предвид
неслучайно точно за това, че той поначало се е движел с невисока скорост, с
30 км. под разрешената и е намалил с още почти 10 км. Т.е. скоростта му към
момента на удара се равнява на тази, която е разрешена и в населени места.
Следователно, независимо от обема на извършеното, неговото поведение е
съобразено с цитираните разпоредби. Не мисля, че е необходимо да обяснявам
на съда доколко е бланкетна нормата на чл. 343 и тя се запълва само и
единствено от нормите на други закони, като в конкретния случай по
отношение на нашия подзащитен са вменени само тези нарушения.
Задължително в осъдителната си присъда обаче, никъде в мотивите си те не
признават, че тази експертиза, която цени като пълна, обект и всестранна,
автотехническата имам предвид, е посочила, че всъщност скоростта е
намалена. Затова твърдя, че при аналитичната си дейност съдът е
предпоставил доказателствената стойност на определи доказателства като
силно завишена такава, а на други доказателствени източници е силно
занижена, даже бих казала пренебрежителна такава, макар според мен те да
имат еднаква доказателствена стойност и следва да бъдат ценени само по този
начин.
Няма повече да влизам в детайли, само обяснявам, че претенцията
14
ни по отношение на материалния закон, тя е изказана пред първостепенния
съд, но не е намерила мястото си в мотивите, тъй като в противен случай
присъдата би следвало да е друга. Подходът на съда е от резултатът на
приложимия закон, който не е правилен.
В изложението ми пред Вас само ще посочвам определени
обстоятелства, които според мен, са много силно накърняващи правата на
нашия подзащитен.
Другото, което се неглижира, е приложението на Наредба № 1, т.е.
начинът, процедурата, по която следва да бъде извършена проверката за
алкохол на водачите на МПС. Аз не споделям становището, че видите ли,
някой просто нямал какво да прави и седнал и написал една наредба, като
въвел сто изисквания в нея, а ние ги свеждаме само до технически изправно
средство за измерване на алкохола в кръвта. Разбирам ситуацията, разбирам,
че пострадалият е полицейски служител. Всичко това ми е ясно. И пред
първия съд, и тук изказвам огромното си съжаление. Става въпрос за един
изключително млад човек, с огромно бъдеще, но в крайна сметка резултатите
и фактите са такива. И да неглижираме всичко, че протоколът за кръвните
изследвания съдържа някакви часове, дати и т.н., които нямат нищо общо с
действителността, ама то това нямало значение. Отишъл е някакъв служител
на полицията, който не бил на работа, само са му казали, че има инцидент и
той е реагирал бързо, естествено отивайки с полицейски автомобил. На него
не му е наредено да извършва проверка за алкохол и наркотици, но той по своя
инициатива я е направил. Няма лошо, така е преценил, има някакви
констатации. Така или иначе обаче, още на самото място е дошъл екип, които е
бил на работа, това са свидетелите К и още един, които на място са направили
проверка и на другия водач също полицейски служител, както за алкохол, така
и за наркотици. Те са извършили проверка и по отношение на нашия
подзащитен, но само за наркотици, а не са повторили изследването за алкохол,
независимо че в момента те са били на работа и те са имали правомощията.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят П. П., който е извършил
проверката за алкохол на нашия подзащитен, каза, че той е бил в шок и като
такъв е извършил проверката, но е съставил талона с погрешни данни за
техническото средство и вече като отишли в Спешното отделение на гр. С.,
тогава се сетил, че това техническо средство, с което е извършил проверката,
то не е същото, което е вписал, и там, на място го поправил. Тази поредица от
грешки, несъвпадения и т.н., се свежда в мотивите на първостепенния съд, а
както чухме днес и от частното обвинение, до това, дали трябва да му се
плати извънреден труд или не. Мисля, че никой от нас като защитник не се е
вълнувал от извънредния труд на П., и не с такава цел са обсъждани тези
факти, а те са факти. Друг е въпросът, че на тях не им е предадена
необходимата и дължима доказателствена стойност. Затова започнах
изложението си с това, че на определени доказателства е предадена
изключително висока доказателствена стойност, каквато не притежават, а на
15
другите са неглижирани до степен да се чуди човек какво точно е говорил и
какво е възприел съдът.
Няма значение относно декларациите какво е станало в Кръвния
център. Няма значение, че там са му обяснили на нашия подзащитен, за който
също има много данни, че е бил в шок, защото случаят, който се разиграва
пред очите му, установявайки кой е пострадалият, мисълта, че трябва да живее
с това нещо занапред, тъй като пострадалият не е просто негов съгражданин,
това което той казва: „Това е човекът, с който си пия кафето в събота и
неделя“. Така, че той също е бил в шок. Този отказ изключително формален в
Спешния център, е продиктуван от другите колеги на пострадалия, не толкова
това, което показва техническото средство, защото това ще покаже и на
кръвната проба. Но, така или иначе това са фактите. Трябва да ги оценим
такива, каквито са събрани и приобщени към доказателствената съвкупност.
Другото, което силно ме мотивира да твърдя, че поведението на
първостепенния съд не отговаря на дължимото такова е, че от една страна
първостепенният съд приема, че свидетелят П. може да не е бил на работа,
може да не е имал заповед да извършва проверка за алкохол, но в крайна
сметка той е полицейски служител, минал е необходимия курс, сертификат
или каквото е необходимо, може да си служи с техническо средство, нищо, че
не е това което му е зачислено, но всичко това няма никакво значение, но той е
полицейски служител и като такъв има такива права. В същите тези мотиви се
сочи, че другият обвиняем И. И., той също е нарушил разпоредбите на ЗДвП и
е виновен за това, защото при независимо съпричиняване е отговорен за
смъртта на Т.. Отделно от това обаче той като полицейски служител, това,
което чухме и в днешно съдебно заседание от частното обвинение, той като
полицейски служител следва да служи за пример на всички останали
граждани. Защо аджеба по отношение на Т. няма такива изисквания, при
наличието в кръвта му на 2,31 промила, той е бил много пиян, както и да го
казваме по друг начин. Смятам, че д-р Ч. беше изключително коректен като
обясни, че тези промили алкохол съответстват на средно към тежко алкохолно
опиване. И сега пак казвам, изключителен респект и уважение към близките
на пострадалия, изключителен респект и уважение към всички полицейски
служители, но тази игра на думи в мотивите на първостепенния съд силно ме
подразни. Значи единият трябва да служи за пример на обществото, а другият
не трябва да служи за пример на обществото и това се вижда на стр. 9 в
мотивите на съда, където първостепенният съд казва – ама то няма
съпричиняване, той може да е много пиян, но той е пешеходец и няма
задължение да не употребява алкохол. Начинът на поднасяне на това,
неглижира поведението на другия полицейски служител. Това е един човек,
който е погребан с почести, като такъв полицейски служител. В същия момент
още не му беше излязла пробата, разбира се. Но, в крайна сметка този двоен
аршин при оценката на доказателствата, ме мотивира да твърдя, че
първостепенният съд е изхождал от това, не толкова какво пише в чл. 343 от
НК, не толкова какво пише в чл. 20 и чл. 77 от ЗДвП, а от това, какво е
16
качеството на пострадалия, което в конкретния случай не би следвало да има
място в нашето дело. Позволих си да ги коментирам тези обстоятелства, пак
казвам, не за да виня когото и да било, но аз смятам, че по този начин съдът е
бил изключително несправедлив към нашия подзащитен и това се е отразило
на крайния му съдебен акт като е определил наказанието му, вярно, в
предвидения минимум, но не е приел изключително смекчаващи вината
обстоятелства, т.е. не е приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1, т.е. да
слезе под минимума, както не е приложил института на условно осъждане,
при условие, че необходимите факти са налице за такова осъждане.
Липсата на справедливост при отмерване размера на конкретното
наказание и неприлагането на разпоредбата на чл. 66 от НК, се намират на стр.
11 в мотивите, където съдът е мотивирал липсата на приложението на чл. 66
от НК, т.е. отказал е да приложи разпоредбата на чл. 66 от НК, с причинения
тежък резултат.
Уважаеми апелативни съдии, въпросният тежък резултат е
съставомерен фактор в деянието. Ние ако нямахме смърт, той нямаше да има
такова обвинение. Не може част от фактическия състав на деянието да служи
като аргумент на съда. Това не може да бъде правен извод на съдия с толкова
години стаж. Затова казвам, че определени обстоятелства са ценени по един
начин, съвсем по друг начин са ценени, когато се касае за друг свидетел или
други обвиняеми и т.н.
Ето защо, аз считам, че при правилен прочит на доказателствата
както от фактическа, така и от правна страна, няма как съдът да не стигне до
извода, че макар моят подзащитен да трябва да отговаря за това, което е
извършил, то със сигурност следва да съобрази вида и размер на наказанието
и ако наистина счита, че не следва да се приложи разпоредбата на чл. 66 от
НК, то да изложи мотиви, защото мотиви в тази насока към обжалваната
присъда липсва.
В този ред на мисли, моля почитаемият съд да постанови съдебен
акт, с който да измени обжалваната присъда и съответно да намали
наложеното наказание на подзащитния ми и приложи института на условното
осъждане. Дори и да прецените, че наказанието е наложено в минимума който
е предвиден от закона, то ще Ви моля поне да бъде приложен институтът на
условното осъждане до толкова, доколкото се касае за лице с чисто съдебно
минало, трудово ангажиран, семеен, продължава да гледа животни, с това се
издържа и семейството му.
Да, аргументът ми не е правен, но е факт. Това, което той сам се
осъжда, няма съд, който може да му го постанови, така че аз считам, че както
индивидуалната, така и генералната превенция вече са постигнати и то още от
26.09.2022 г. по отношение на нашия подзащитен.
Ето защо, моля почитаемия съд да постанови съдебния си акт в
този смисъл.
17
АДВ. Б.: Уважаеми господин председател, уважаеми апелативни
съдии, придържам се към жалбата срещу постановената присъда на ЯОС.
Присъдата е постановена при условията на чл. 54 от НК, като държавното
обвинение изключително подробно и аналитично разгледа и анализира тази
норма, че деянието е настина с висока степен на обществена опасност, но
считам, както посочи и колежката А., че първоинстанционният съд не е
обсъдил и не е анализирал в достатъчна степен обществената опасност на
дееца.
Нашата жалба е по отношение на ефективно наложено наказание
на подсъдимия А.. Именно в тази насока е и пледоарията, която ще бъде по-
кратка от на колежката, но в тази насока ще бъде произнесена.
Както посочих, считам, че уважаемият първоинстанционен съд не
е обсъдил, липсват мотиви в тази насока, като изключително формално е
посочено, че присъдата е постановена при условия на превес на смекчаващи
обстоятелства. Да, но самият резултат, самата наложена присъда и
неприлагане разпоредбата на чл. 66 от НК – институтът на условното
осъждане, не кореспондират със събрани доказателства, с личността на
извършителя, както и с неговото поведение към момента на осъществяване на
деянието.
Считам, че първоинстанционният съд не е анализирал в
достатъчна степен при определяне на размера на наказанието, поведението на
пострадалия полицейски служител, а именно употребата на алкохол - 2,3
промила. Аз няма да изпадам в подробности относно състоянието на лице с
такова алкохолно съдържани, но считам, че е налице доста по-голям процент
съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се именно в поведение,
което е резултат от употребата на този алкохол, без оглед на това дали е
полицейски служител, дали е пешеходец, дали е водач на МПС. Доказателство
в тази насока, са именно както обясненията дадени в днешно съдебно
заседание на другия подсъдим И., че той е възприел приближаващия
автомобил от село М., на подсъдимия А., от доста голямо разстояние, макар
изпълнявайки своите задължения по проверка багажа на мароканския
гражданин и е намерил време да застане пред автомобила и по неговите думи,
да се опита да даде някакъв сигнал.
Индикация за възприемането на автомобила е и самото действие
на полицейския служител, което беше изяснено изцяло, позиционирането
както на него, така и на самия пострадал, а и в днешно съдебно заседание
уважаемият състав придоби реална представа за позиционирането както на
единствения свидетел по делото – марокански гражданин, така и на
пострадалия, а именно, че мароканският гражданин е бил с гръб към село М.,
т.е. позицията от където е приближавал автомобилът на А., докато
пострадалият Т. е бил буквално с лице към село М. и към приближаващият
автомобил на А.. Мароканският гражданин също е успял да възприеме
18
автомобила и да се отдръпне встрани, с цел да избегне евентуално настъпване
на инцидент, докато поведението на пострадалия безспорно говори, че той не
е реагирал по никакъв начин. Не приемам пледоарията на частното обвинение,
че той изпълнявал служебните си задължения. В настоящия случай и другият
полицейски служител е изпълнявал служебните си задължения. Мароканският
гражданин бил подложен на полицейски контрол, което в достатъчна степен
ангажира вниманието на всеки един гражданин и го респектира. Но, тези
граждани – подсъдимият И. и мароканският гражданин, са успели да реагират
на приближаващия автомобил възприемайки фаровете, движението на
автомобила в тъмната част на денонощието.
Не на последно място, позиционирането на полицейския
автомобил, който е бил така позициониран, че може би е предполагал
наистина при движението на насрещно идващият автомобил на подсъдимия
А., евентуално същият да влезе в контакт с пострадалия и гражданите. Но,
именно състоянието на пострадалия е довело до тази забавена реакция, по-
скоро на липса на реакция, което според защитата не е отчетено от
първоинстанционния съд и би повлияло, а и би следвало според нас да
повлияе при определяне на наказанието и съпричиняването на резултата,
който е за жалост изключително трагичен.
При постановяване на присъдата уважаемият съдът е приел, както
посочих, че са налице смекчаващи обстоятелства в превес, но при определяне
на наказанието не ги е отчел. Наложил е наказание в предвидения минимум
към тогава действащия закон, именно от три години, но както посочи и
колежката А., считам, че чистото съдебно минало, поведението на подсъдимия
А., което по никакъв начин не се различава от това на други подсъдим, липсата
на каквито и да са негативни данни за неговата характеристика, за неговата
личност. Не споделям и извода на съда, че са налице наказания с фиш за
нарушения по ЗДвП, които приема като отегчаващо обстоятелство. Все пак по
ЗДвП фишът се налага за маловажни нарушения. В анализа на справката от
КАТ се вижда, че тези фишове са наложени предимно за неносене на
документи, липса на шофьорска книжка, а не неправоспособност, липса на
контролен талон или регистрационен талон. Самият закон предвижда кога се
налага фиш, именно при маловажен случай. Поради което считам, че при
оценката на тези доказателства относно личността на подсъдимия А., съдът
неправилно е преценил и не е приложил нормата на чл. 66 от НК.
Моля в тази насока уважаемият съд да преразгледа присъдата на
ЯОС и в допълнение, ще допълня колежката А. по отношение на полицейския
служител П. П., извършил проверката за алкохол на подсъдимия А.. Не
споделям и казаното от частното обвинение, че след като се спазени
разпоредбите на Наредбата № 1/2017 г. за установяване наличието на алкохол
и наркотични вещества и т.н. на водачите, няма значение кой я прилага. Това е
безпочвено според мен. Тази наредба и редът за установяване наличието на
алкохол на водачите на МПС, законът е делегирал единствено и само на
19
полицейските служители, като законът изисква тези полицейски служители да
преминат обучение за ползване на тези технически средства. Аз считам, че по
настоящото дело липсват каквито и да са доказателства, че полицейският
служител П. П. е преминал курс за обучение с такива технически средства.
Всичко останало беше казано по отношение на работа с уреда, работното му
време, няма да се преповтарям с колежката А.. Моля уважаемият съд, в тази
призма да разгледате също и установеното наличие на алкохол.
Аз като защитник на А. считам, че нарушението на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, не е установено. Нормата на ал. 20, ал. 2, изр. 2, считам, че се явява
обща по отношение на чл. 77 от ЗДвП, тъй като и двете норми – чл. 20, ал. 2,
изр. 2 предвижда – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“. Нормата е
обща - „възникне опасност за движението“. Докато нормата на чл. 77 ясно
посочва при заслепяване какви действия трябва да извърши водачът, а имено -
„да намали и при необходимост да спре“. В настоящият случай и в настоящият
казус считам, че А. не е възприел опасност. За него не е възникнала опасност,
предвидена в чл. 20 от ЗДвП. Самите вещи лица ясно посочват, че той е бил
напълно заслепен. Пострадалият и мароканският гражданин, са били
непредвидимо препятствие за него, което не е могъл да възприеме и ако
полицейският служител е застанал пред фаровете на автомобила, пред
автомобила и е присветвал с фенерче, тъй като светлината излъчвана от
фаровете на полицейския автомобил е много по-силна и не би могло да бъде
възприето фенерчето от насрещно движещия се водач на МПС. Поради което
считам, че по отношение на обвинението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, е
недоказано.
Уважаеми апелативни съдии, основната жалба на защитниците на
А. е в насока за прилагане разпоредбата на чл. 66 от НК по отношение на
присъдата, а при наличие на изложените смекчаващи обстоятелства -
поведението на подсъдимия към момента на деянието, неговото поведение
като гражданин в обществото, като водач на МПС, считам, че може да бъде
приложена и разпоредбата на чл. 55 от НК – наличие на многобройни
смекчаващи обстоятелства.
АДВ. Х.: Уважаеми господин председател, уважаеми апелативни
съдии, поддържам изцяло изложеното във въззивната жалба и допълнението
към нея.
Ще акцентирам само три неща във връзка с изявлението на
държавното обвинение, по отношение на изложеното от мен за нищожност на
присъдата. Тъй като е налице изключително съществен порок и същият
противоречи на разпоредбата на чл. 301, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК, считам, че
този порок не може да бъде саниран чрез изменение на присъдата от
настоящия състав и на осъждане на подсъдимия, както изложи представителят
на държавното обвинение, по по-леко квалифицирания състав, а единствено
може да бъде поправен чрез отмяна и връщане на присъдата в ЯОС, за
20
разглеждане на делото от друг съдебен състав.
По отношение на изложеното от държавното обвинение, че
обжалваната от нас присъда е мотивирана и са налице достатъчно
доказателства относно приетото от ЯОС заслепяване и позициониране на
автомобила на подзащитния ми И. на платното за движение, съм изложила
съображения, че в ЯОС не са събрани годни доказателства, които да установят
тези факти. ЯОС приема заслепяването от страна на подсъдимия И.
единствено и само на дадените обяснения на подсъдимия А., но ще Ви моля да
разгледате обясненията на подсъдимия А. като защитна теза относно
заслепяването, а да кредитирате първоначално дадените от него, въпреки че не
са и годни доказателства, но че същият ги е възприемал – пострадалия Т. и
мигранта и ги е помислил за ловджии, и в тази връзка същият не е спрял.
Считам, че както тройната съдебнотехническа експертиза, така и
извършения следствен експеримент, също са негодни доказателства, тъй като
същите са извършени единствено и само на свидетелските показания на
свидетеля Г., от когото обаче не можахме пряко да възприемем неговите
свидетелски показания в ЯОС и считам, че тези доказателства не са проверени
по предвидения в НПК ред.
По отношение на приложение на разпоредбата на чл. 66 от НК,
изцяло се присъединявам към изложеното от държавното обвинение, касаещо
подсъдимия И., както и по отношение на изложените от мен обстоятелства.
В тази връзка аз ще моля, ако приемете, че присъдата е нищожна,
да отмените същата и да върнете на ЯОС за разглеждане на делото от друг
съдебен състав. Ако приемете, че същата не е нищожна, ще Ви моля да
оправдаете подсъдимия И. по така предявеното му обвинение, алтернативно,
намалите размера на наложеното наказание и приложите разпоредбата на чл.
66 от НК.
Съдът ПРЕДОСТАВЯ възможност на подсъдимите да
упражнят правото си на лична защита.
ПОДСЪДИМИЯТ А. А. А.: Нямам какво да добавя.
Присъединявам се изцяло към пледоариите на моите защитници.
ПОДСЪДИМИЯТ И. Д. И.: Аз бих искал да добавя нещо към
моите обяснения, което пропуснах. Това, което одеве пропуснах и сега искам
да добавя, е случай от предния ден, преди да се случи това с колегата, като на
база техния въпрос – дали е бил в нетрезво състояние. Колегата на предната
смяна наистина беше в нетрезво състояние, като това беше докладвано
съответно на оперативния дежурен в ОДЧ в гр. С., но не беше взето
отношение. Това беше при предната ни смяна, на предния ден. За същия
колега става въпрос. Тъй като аз бях служител в С. около 4 години, с колегата
Т. около 2 години и половина бяхме заедно екипаж.
21
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИТЕ.
ПОДСЪДИМИЯТ А. А. А.: Аз много съжалявам за случилото се.
Беше много добро момче. Ако може, моля за условна присъда.
ПОДСЪДИМИЯТ И. Д. И.: Аз също искам да изкажа своите
съболезнования към семейството. Просто няма как да върнем времето назад и
да върнем колегата. Беше ми много добър приятел. Както обясних, през
кариерата си заедно имаме смени заедно, както и голяма част от свободното
си време сме прекарвали заедно. Относно присъдата, ако има възможност, да
бъде условна или да бъде отменена.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 11.50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
22