Р Е Ш Е Н И Е
№ / , гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, трети касационен състав, на седми април през две хиляди
двадесет и втора година, в публично
заседание в следния състав:
Председател: ЯНКА ГАНЧЕВА
Членове: ДАРИНА
РАЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при
секретар: Теодора Чавдарова, при прокурора Александър А , като разгледа
докладваното от председателя Ганчева КНАХД № 247 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 285 ал.1 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба на И.А.Р.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода, в Затвора гр. Варна срещу Решение №
1722/21.12.2021 г. постановено по адм.д. № 1105/2021 г. по описа на АС - Варна,
с което е отхвърлен предявения иск от Р. срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София, с правно основание чл. 284, ал. 1, вр. чл. 3 ЗИНЗС за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили във връзка с неблагоприятни, лоши
хигиенно-битови условия и затруднения с интензивност, превишаващи неизбежното
ниво на страдание, съпътстващо и присъщо на този вид наказание санитарно-битови
условия, които са били под минималните стандартни, необходими за опазване на
здравето и чувството за лично достойнство, които уронват човешкото достойнство,
пораждат чувство на страх, малоценност и незащитеност, поставяйки ищеца в
условията на жестоко, нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3,
ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, в нарушение на забраната по чл. 3 от Конвенцията
за защита на правата на човека и основните свободи, понесени при пребиваването
му в Затвора-Варна в период от 18.01.2018 г. до 21.05.2021 г. за сума в размер
на 4 000 лв., ведно със законната лихва
върху търсената главница от датата на депозиране на исковата молба 26.05.2021
г. до окончателното плащане.
В касационната жалба се
поддържа, че решението е недопустимо и неправилно. Ищеца настоява, че при разглеждане на делото са допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон. Сочи, че не му е изпратен
протокол от с.з., проведено на 22.11.2021 г., за да упражни правото си да поиска неговото допълване и запознаване с
показанията на свидетеля Д.. Поддържа, че ответника не е представил
доказателства, че са предоставяни препарати за почистване и дезинфекция, макар
и да е налице такова задължение, съгласно чл. 151 ал.2 от ЗИНЗС, този факт не е
отчетен от съда. Ищеца сочи, че изтърпява
наказанието си при специален режим, но доводите на Административния съд, че това го поставя под
постоянно наблюдение, не кореспондира с нормите на чл. 71 ал.2 от ЗИНЗС и чл.
213 и 214 от ППЗИНЗС. В тези норми няма изискване лишените от свобода да са
оставени под постоянно наблюдение. Засилен надзор и охрана не означава
постоянно наблюдение. Посочените норми на чл. 44 от ЗИНЗС и чл.23 и чл. 24 от
ППЗИНЗС опорочават решението, тези норми касаят лишени от свобода, за които е
налице риск от бягство или извършване на престъпление. Р. не е осведомен, не се
е подписвал за такива мерки. Сочените норми не се отнасят до постоянно
наблюдение, а до други мерки. Неприемливи са мотивите на съда, че постоянното
наблюдение е последица от изтърпяване на наказанието и произтича от неговия режим.
Решенията на ЕС не делят лишените от свобода, с оглед техния режим на
изтърпяване на наказанието. Счита, че с оглед мотивите е неравноправно третиран
спрямо други лица със същия статут и присъда. Моли да се отмени оспореното
решение и да се постанови друго, с което да се уважи изцяло исковата претенция.
В с.з ищецът сочи, че по безспорен начин е установено, че липсват преградни
стени, които да скрият моноблока в килията, моноблокът няма капак, което налага
извод, че същия е под постоянен надзор, дори и в тоалетната. Това обстоятелство
води до неосигуряване на нормална обстановка, създава дискомфорт и притеснения.
С тези действия ответника е поставил ищеца в положение на ненужен тормоз,
унижение и репресия. Съгласно решение на
ЕС, независимо дали килията се използва самостоятелно, санитарния възел следва
да е ограден с плътна преграда. Твърди, че по делото са представени протоколи
за получаване на перилни и миещи препарати, но на същите са положени
"чужди подписи", липсват подписи на домакина. Не са представени
документи за получаване на сапун, нито за взети повишени мерки при наличие на
Ковид-19.
Ответника, чрез процесуалния
си представител оспорва жалбата. В депозирано писмено становище поддържа, че
постановеното решение е правилно и законосъобразно. По делото са събрани
достатъчно доказателства, изяснени са фактите по делото. Не са установени
незаконосъобразни бездействия на ответника, през процесния период, с което да е
нарушен принципа, визиран в чл. 3 от ЗИНЗС. Правилен е изводът на съда, че в
обособените зони за повишена сигурност се осигурява постоянен надзор и охрана,
в които се настаняват осъдените на доживотен затвор при специален режим. В
помещенията за настаняване се вземат допълнителни мерки и те се оборудват със
средства за повишена сигурност за предотвратяване на самоувреждания и
посегателства върху други лишени от свобода и служители. Поставянето на ищеца
под постоянно наблюдение, произтича от наказанието, на което е осъден и режима
на изтърпяването му, който не предполага предварително съгласие, на осъденото
лице да бъде поставено под надзор и охрана. По изложените доводи моли да се
остави в сила касираното решение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата
на Р. и моли да бъде отхвърлена. Правилни са изводите на съда, че няма доказани
никакви последици за физическото и психическото състояние на Р., в резултат на
твъдяните от него действия и бездействия. Съгласно ЗИНЗС и ППЗИНЗС не само, че
в зоната за засилен надзор
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е
процесуално допустима.
Производството
пред Административен съд Варна е образувано по искова молба на И.Р. против
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София, с която на
основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр.
с чл. 285 ал.1 от ЗИНЗС, е предявил иск
по чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили във връзка с неблагоприятни, лоши хигиенно-битови условия и
затруднения с интензивност, превишаващи неизбежното ниво на страдание,
съпътстващо и присъщо на този вид наказание санитарно-битови условия, които са
били под минималните стандартни, необходими за опазване на здравето и чувството
за лично достойнство, които уронват човешкото достойнство, пораждат чувство на
страх, малоценност и незащитеност, поставяйки ищеца в условията на жестоко,
нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, в нарушение на забраната по чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи, понесени при пребиваването му в Затвора-Варна в
период от 18.01.2018 г. до 21.05.2021 г. за сума в размер на 4 000 лв., ведно
със законната лихва върху търсената
главница от датата на депозиране на исковата молба 26.05.2021 г. до
окончателното плащане.
С оглед
обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните
в хода на делото, след приложението на чл. 284 ал.3 от ЗИНЗС, съдът е събрал
относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият
съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по
делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни
изводи.
С решението
си по делото административният съд е отхвърлил предявения от Р. против ГД "ИН" иск за сума в размер
на 4 000 като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел,
следната фактическа обстановка: ищецът търпи наказание „Доживотен затвор“ при
„Специален” режим по присъда по НОХД №127/2004г., с начало на изтърпяване -
01.02.2004г., като е поставен на СПЕЦИАЛЕН РЕЖИМ - 08.12.2005г. На 18.01.2018 г
Р. ***, настанен в III група, зона със засилен надзор и охрана. От 24.01.2018г. до момента е в самостоятелно
127-мо спално помещение. Съгласно издадена Заповед Л-2669/29.07.2021г. на главен
директор при ГДИН-София Р. е преведен на 06.08.2021г. в Затвор-Белене за
продължаване изтърпяване на наказанието му „Доживотен затвор“. По делото е
установено, че спално помещение № 127 има изграден санитарен възел - моноблок,
който е с мивка и капак. Около санитарния възел няма изградени прегради и е на около 0,80м. от леглото по диагонал на
помещението. От шпионката на входната врата не се вижда моноблока.
Осигуряването на лишените от свобода с перилни и миещи препарати в
Затвор-Варна, се извършва съгласно Таблица № 6/2010 г. на МП, включваща полагащите се безвъзмездно перилни и миещи
препарати. На лишените от свобода ежемесечно се полагат безвъзмездно по 2 броя
сапуни, за всеки коридор се предоставят и по 2 л. веро, 2 кг. прах за пране и
два броя метли, които се получават от коридорния отговорник. Миещите препарати
се предоставят от домакина при Затвор-Варна на коридорните отговорници, които
организират почистването на спалните помещения. По делото са представени
протоколи за предоставени препарати за процесния период. От разпита на свидетеля
Живков се установява, че е бил настанен в един коридор с ищеца. Свидетеля е
влизал в спалното помещение на Р., тоалетната била до вратата, като от
шпионката имало видимост към тоалетната. Живков сочи, че не са получавали
препарати за дезинфекция. От разпита на
свидетеля С. – служител на Затвора – Варна се установява, че санитарния възел в
спалното помещение на ищеца се намира от дясната страна от вратата. По принцип
няма визуален контакт със санитарния възел в спалното помещение, от шпионката
се вижда централно и размазано, такъв контакт има като се отвори вратата на
помещението. Лишените от свобода сами
почистват помещенията си, при извънредната епидемична обстановка коридорите се дезинфекцирали с машина.
При тези
установявания съдът е приел, че иска е допустим, но неоснователен. В хода на
производството не са установени незаконосъобразни бездействия на ответника.
Съдът е приел, че Р. има достъп до тоалетна и течаща вода. Отделно от това е
преценил, че ищеца изтърпява наказание доживотен затвор, при специален режим.
Настанен е в самостоятелно помещение оборудвано с маса, стол, шкафче легло, има
санитарен възел, мивка и течаща вода. По делото е установено, че санитарния
възел не е отделен с преградна стена от останалите части на помещението, което
засяга уединението на лицето, но постоянното наблюдение произтича от
разпоредбите на чл. 71 ал.2 от ЗИНЗС и чл. 213 и чл. 214 от ППЗИНЗС. Приел е
твърдението на ищеца, че многократно е отправял искания до администрацията за
преграждане на тоалетната е недоказано. Съдът е преценил, че в хода на
производството не се доказа неблагоприятно въздействие върху физическото или
психическото състояния на ищеца, като пряка последица от постоянното наблюдение
на Р.. По изложените доводи исковата претенция е отхвърлена.
Решението е
валидно, допустимо.
Съдът е
изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за
правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284 ал.3 ЗИНЗС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал.
1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3 ал.2 ЗИНЗС, за нарушение на
ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража",
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл. 284 ал.5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Правилни са
изводите на съдът, че по делото не са доказани обстоятелствата, въз основа на
които да се приеме, че са налице незаконосъобразни действия или бездействия на
затворническата администрация по отношение на ищеца, които са уронили човешкото
му достойнство или породили страх и незащитеност като пряка последица.
Безспорно е
установено, че ищеца изтърпява наказание „Доживотен затвор“ при специален режим.
Няма спор, че лишеният от
свобода има достъп до тоалетна и течаща вода. Основното възражение на Р. е, че
е под постоянно наблюдение, включително и при ползването на тоалет.
Съгласно чл.
71, ал. 2 ЗИНЗС лишените от свобода на специален режим се настаняват в
постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана. Разпоредбите на чл. 197, ал. 1 от ЗИНЗС и чл.
213 от ППЗИНЗС предвиждат, че наказанието "доживотен затвор без
замяна" и "доживотен затвор" се изтърпява в отделни затвори или
в обособени зони към другите затвори с повишена сигурност. Те се държат в
постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана. Т. е. законодателят
е предвидил различни условия, при които да се изтърпяват тези две наказания в
сравнение с останалите осъдени на лишаване от свобода. Според ал. 3 на чл. 20 ППЗИНЗС на лишените от
свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В
заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения. В случая в 127-мо спално помещение е обособен
санитарен възел, мивка и течаща вода. Такъв е обособен и в общите помещения,
ведно с баня и постоянно течаща вода. Р. е настанен самостоятелно. Санитарния
възел не е отделен с преградна стена от останалата част на помещението, което
позволява пряка видимост към лицето, ползващо тоалетната и засяга неговото
уединение. Постоянното наблюдение произтича от разпоредбата на чл. 71, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 213 и чл. 214 ППЗИНЗС, според които в обособените зони за повишена
сигурност се осигурява постоянен надзор и охрана, в които се настаняват
осъдените на доживотен затвор при специален режим. Чл. 44 от ЗИНЗС, чл. 23 и
чл. 24 от ППЗИНЗС допуска местата за лишаване от свобода да бъдат оборудвани и
с технически средства за охрана и контрол за предотвратяване на бягства,
престъпления и други нарушения, включително и аудио-визуални системи и средства
за контрол на поведението, за което осъдените се уведомяват в приемно отделение
при постъпването в затвора. Използването на такива средства е в зависимост от
категорията на настанените лишени от свобода. В помещенията за настаняване се
вземат допълнителни мерки и те се оборудват със средства за повишена сигурност
за предотвратяване на самоувреждания и посегателства върху други лишени от
свобода или служители. Поставянето на ищеца под постоянно наблюдение произтича
от наказанието, на което е осъден и режима на изтърпяването му, който не
предполага предварително съгласие на осъденото лице да бъде поставено под постоянен
надзор и охрана. При тази правна регламентация и предвид събраните по делото
доказателства, а именно, че спалното помещение в което е настанен Р. е с плътна
врата, с капаци и поставена шпионка, през която се осъществява надзор,
настоящия съдебен състав приема, че правилно първоинстанционния съд е преценил,
че твърденията на Р., че при ползване на тоалетната, разположена в спалното
помещение е под наблюдение от други лишени от свобода и от служителите на
затвора са недоказани. Тези твърдения на ищеца се опровергават и от показанията
на свид. С.. Съгласно чл. 88а, ал. 1 ППЗИНЗС поддържането на чистотата и хигиената
в спалните помещения е задължение на настанените в тях лишени от свобода. От
събраните по делото доказателства е установено, че за целта администрацията ежемесечно е
осигурявала сапун, миещи препарати, , получавани от назначения за отговорник на
групата лишен от свобода, който съобразно длъжностната си характеристика ги
разпределя. Действително по делото не е установено, че на Р. е предоставена
четка за тоалетна, но администрацията няма задължение да стори това. Наведените доводи от Р., че в представените
протоколи са положени „чужди подписи“, а
не на домакина, не следва да се обсъждат от настоящата инстанция, доколкото твърденията
са направени едва в касационното производство.
Р. твърди, че след като не му е изпратен протокола от последното с.з.,
то е налице съществено процесуално нарушение. Тези доводи не се споделят от
съда, действително се констатира, че ищеца е направил искане за предоставяне на
копие от протокол от с.з., като липсват данни същия да му е изпратен. Соченото
нарушение, съдът приема, че не е от категорията на съществените и не е
основание за отмяна на оспорения акт.
Правилно е
прието в обжалваното решение, не се установява нито факта на бездействие на
затворническата администрация, нито на
причинна връзка между твърдяното бездействие и вреди.
С оглед
гореизложеното, настоящата инстанция намира, че решението на Административен
съд – Варна, двадесет и първи състав не страда от пороци, налагащи неговата
отмяна и като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от
АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1, изречение второ от ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 1722/21.12.2021 г.
постановено по адм.д. № 1105/2021 г. по описа на АС - Варна двадесет и първи
състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: