Присъда по дело №182/2022 на Районен съд - Първомай

Мотиви към Присъда № 15 от 22.12.2022 г., постановена по НОХД № 182/2022 г.
по описа на РС Първомай

РП Пловдив, ТО Първомай е внесла обвинителен акт срещу С. П. Н. за това, на
29.03.2022 г. в гр. Първомай, общ. Първомай, обл. Пловдив, отнел чужди движими
вещи – мобилен телефон марка и модел Samsung Galaxy S10 E, с IMEI ***, със СИМ-
карта на YETTEL (по договор), на стойност 350 лв., от владението на О. М. Д. от гр.
Първомай, обл. Пловдив, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 НК.
Производството пред настоящата инстанция се разви по реда на гл. ХХVІІ, чл.
371, т. 2 НПК, доколкото съдът на основание чл. 372, ал. 4 НПК допусна разглеждането
на делото да протече при условията на съкратеното съдебно следствие.
В хода на съдебните прения представителят на РП Пловдив, ТО Първомай
счита, че безспорно е доказано, че подсъдимият С. П. Н. е осъществил състава на
престъплението по чл. 194, ал. 1 НК. Моли да бъде постановен акт, с който
подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание „лишаване
от свобода“ при условията на чл. 54 НК около минимума. Изразява становище, че
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия би могло да се постигне и чрез
прилагане на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 НК.
Гражданският ищец – непълнолетният О. М. Д., действащ със съгласието на
своя баща М. Б. Я., моли да бъде уважен предявеният граждански иск за заплащане на
сумата от 350 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението
имуществени вреди.
Защитникът на подсъдимия – адв. С. К., счита, че наказанието следва да бъде
определено около предвидения в закона минимум предвид чистото съдебно минало на
подсъдимия и оказаното съдействие в досъдебното производство.
Подсъдимият С. П. Н. поддържа казаното от защитника си. В последната си
дума изразява съжаление за постъпката си.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият С. П. Н. е роден на *** г. в гр. Пещера, самоопределящ се като
ром, български гражданин, неженен, неосъждан, основно образование, ученик в ПГСС
„Васил Левски“ – гр. Първомай, с адрес: ***, ЕГН: **********.
Около една година преди инкриминираната дата – 29.03.2022 г., пострадалият
свидетел О. М. Д. от гр. Първомай получил като подарък от баща си – свидетеля М. Б.
Я., мобилен телефон марка и модел Samsung Galaxy S10 Е, с IMEI ***, който
последният закупил от Германия за сумата от 1200 евро. Свидетелят Д. ползвал
описания по-горе мобилен телефон със СИМ-карта на „Йеттел България“ ЕАД с № ***
(по договор).
Към инкриминираната дата – 29.03.2022 г., свидетелят О. Д. и подсъдимият С.
П. Н. били съученици – учели в един клас в ПГСС „Васил Левски” – гр. Първомай. На
29.03.2022 г. подсъдимият забелязал, че свидетелят О. Д. ползвал мобилния си телефон
1

(описания по-горе). В края на един от учебните часове свидетелят О. Д. поставил
мобилния телефон да се зарежда в един контакт, който се намирал в близост до
входната врата на класната стая и започнал да си говори с други ученици от класа.
Тогава подсъдимият С. Н. се протегнал и взел телефона на пострадалия, без
последният да го забележи. Тъй като знаел кода, с който се отключвал телефонът,
подсъдимият отключил клавиатурата и изключил звука на телефона, след което го
прибрал в джоба на панталона си. След приключване на учебния час подсъдимият Н.
отишъл в двора на училището, приклекнал до едни храсти и скрил мобилния телефон
там, като го оставил включен, но без звук. След това се отдалечил от мястото, тъй като
видял, че свидетелят О. Д. дошъл на двора, за да пушат цигари. След като дошъл до
него, свидетелят О. Д. бръкнал в джоба си и установил, че телефонът му липсвал.
Тогава казал на подсъдимия, че се връща до класната стая, за да си вземе оттам
мобилния телефон. След малко свидетелят О. Д. се върнал обратно, като споделил с
подсъдимия, че телефонът му може да е откраднат. Тогава, подсъдимият Н. предложил
да го търсят в класната стая, като в търсенето му се включили и други ученици от
класа. Около половин час след това преустановили търсенето на мобилния телефон,
като пострадалият и подсъдимият излезли навън да пушат. Двамата изпушили по една
цигара, след което свидетелят О. Д. си тръгнал, а подсъдимият Н. се забавил нарочно,
като отишъл до храстите, където скрил откраднатия телефон, взел го, сложил го в
джоба си и настигнал свидетеля Д.. След това двамата вървели заедно до пощата,
където се разделили.
След като се прибрал в дома си, свидетелят О. Д. споделил с баща си –
свидетеля М. Я., че след като оставил мобилния си телефон да се зарежда в класната
стая в училището, впоследствие установил, че същият липсва. Търсил го, но не можал
да го намери. Питал и съучениците си дали някой не го е вземал, но те му отговорили,
че не са.
За извършената кражба на мобилния телефон на сина му на 30.03.2022 г.,
свидетелят М. Б. Я. сигнализирал органите на полицията, за което и след извършена
проверка било образувано настоящото наказателно производство.
Междувременно, след като откраднал телефона на свидетеля О. Д., подсъдимият
се прибрал в дома си, премахнал от мобилния телефон СИМ-картата, с която го
ползвал свидетелят Д. и започнал да го ползва без карта – само на безжичен интернет.
Около месец и половина след извършване на кражбата подсъдимият Н. започнал да
ползва мобилния телефон със СИМ-карти с номера *** и ***, и двете регистрирани на
негово име. През месец април 2022 г., свидетелят Г. В. А., който бил втори братовчед
на подсъдимия, забелязал, че последният ползвал мобилен телефон марка Samsung,
модел S10 Е, черен на цвят. Попитал го откъде има телефона, като подсъдимият С. Н.
му отговорил, че го е откраднал от негов съученик на име О., докато били в училище.
След като ползвал телефона известно време, дисплеят му се счупил, вследствие на
което апаратът спрял да работи и подсъдимият го изхвърлил в една кофа за боклук.
В хода на разследването съобразно разпоредбите на Закона за електронните
съобщения били изискани и предоставени разпечатки с разговорите, извършени от
телефона на свидетеля О. Д. през периода 29.03.2022 г. до момента на издаване на
справките от мобилните оператори „A1 България“ ЕАД, „Йеттел България“ ЕАД и
„БТК“ ЕАД. Въз основа на разпечатката, предоставена от „Йеттел България“ ЕАД,
било установено, че телефон с IMEI: *** е бил регистриран в мрежата на мобилния
оператор с номера: +*** и +*** на името на подсъдимия С. Н..
2

Общата стойност на имуществото, отнето от подсъдимия от владението на
свидетеля О. Д., съгласно заключението на оценъчната експертиза е 350 лв.
По доказателствата:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установи от събраните по
делото доказателства, при условията на чл. 373, ал. 3 НПК. Решаващият състав взе
предвид самопризнанието на подсъдимия Н., както и подкрепящите го доказателства,
събрани по предвидения в закона ред в хода на досъдебното производство, а именно:
гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите М. Б. Я., О. М. Д., А. А.
Х., Х. А. Х., Л. Д. Д.а и Г. В. А.; писмените доказателства: справка за съдимост на
подсъдимия, характеристична справка, справки от „Йеттел България“ ЕАД, „А1
България“ ЕАД и „БТК“ ЕАД; заключението на оценъчната експертиза. Според
настоящия съдебен състав наличните по делото доказателства установяват по
несъмнен начин осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно
производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и
авторството, като самопризнанията на подсъдимия, дадени при условията на чл. 371, т.
2 НПК, се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, както и направеното от
подсъдимия в съдебно заседание самопризнание като обективни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.
Гореизброените писмени доказателства следва също да бъдат кредитирани, доколкото
кореспондират на гласните такива и в съвкупност с тях допринасят за установяване на
описаната фактическа обстановка. Също така съдът кредитира и заключението на
оценъчната експертиза, доколкото е обективно, обосновано и компетентно изготвено.
В случая не се установиха доказателства, които да поставят под съмнение или оборват
така установените факти.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият С.
П. Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
194, ал. 1 НК.
От обективна страна подсъдимият Н. е отнел чужди движими вещи – мобилен
телефон марка и модел Samsung Galaxy S10 E, с IMEI ***, със СИМ-карта на YETTEL
(по договор), на стойност 350 лв. от владението на свидетеля О. М. Д., т. е. прекъснал е
фактическата власт на свидетеля Д. върху инкриминираните вещи, след което е
установил свое владение върху тях. Отнемането е извършено без наличие на съгласие
на предишния владелец, поради което се явява противоправно. Безспорно е, че вещите
не са били собственост на подсъдимия Н., като по отношение на него се явяват чужди.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при условията на
пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял те да настъпят.
Съзнавал е, че отнема чужди движими вещи, като по неправомерен начин, прекъсвайки
чуждата фактическа власт, е установил свое владение върху тях, т. е. установил е своя
трайна фактическа власт върху вещите. Налице е у подсъдимия и специфичното за този
вид престъпления намерение – да се присвоят противозаконно вещите, предмет на
престъплението.
По наказанието:
За престъплението по чл. 194, ал. 1 НК е предвидено наказание „лишаване от
3

свобода“ за срок до осем години. Съгласно чл. 373, ал. 2 НПК в случаите на проведено
съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК съдът
следва да определи наказанието при условията на чл. 58а НК.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Н. съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства младата възраст, самопризнанието и
оказаното съдействие на досъдебното производство, изразеното съжаление за
стореното и чистото съдебно минало. Отегчаващо отговорността обстоятелство се
явява фактът, че подсъдимият е повредил отнетата вещ. В разглеждания случай
характерът и броят на смекчаващите отговорността обстоятелства не ги квалифицира
нито като „изключителни“, нито като „многобройни“, за да е приложима разпоредбата
на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК. Правилата на чл. 55 НК визират едно изключение и
трябва да се прилагат при действителна наличност на изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства и деяние, което е със значително по-ниска обществена
опасност от типичната за съответния вид престъпление. Ето защо, решаващият състав,
като взе предвид конкретната степен на обществена опасност на деянието, прие, че не
са налице предпоставките за приложението на чл. 55 НК. След преценка на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът намери, че за
постигане целите, визирани в чл. 36 НК, на подсъдимия следва да бъде определено
наказание при превес на смекчаващите отговорността признаци съобразно
разпоредбата на чл. 54 НК, поради което определи на подсъдимия наказание
„лишаване от свобода” за срок от шест месеца. Съдебният състав, като съобрази
нормата на чл. 58а, ал. 1 НК, намали определеното наказание с една трета и осъди
подсъдимия на наказание „лишаване от свобода” за срок от четири месеца.
Настоящият състав прие, че са налице предпоставките за приложението на чл.
66, ал. 1 НК, тъй като подсъдимият Н. не е осъждан и за постигане на целите по чл. 36
НК не е необходимо ефективното изтърпяване на определеното наказание. Също така
съдът отчете, че провеждането на наказателното производство против подсъдимия е
оказало определено превъзпитателно и предупредително въздействие, което неизбежно
е въздействало и на представата му за евентуалните възможни последици при
продължаване на престъпната му дейност. Съдът счете, че така определеното
наказание е достатъчна санкция, която ще гарантира бъдещото правомерно поведение
под угрозата, че при извършване на ново деяние ще изтърпи и настоящето условно
отложено наказание. Поради това решаващият състав отложи изпълнението на така
наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
По гражданския иск:
Също така съдът приема, че предявеният от страна на пострадалия О. М. Д.,
действащ със съгласието на своя баща М. Б. Я., граждански иск за претърпени
вследствие на инкриминираното деяние имуществени вреди трябва да бъде уважен в
неговия пълен размер, тъй като по несъмнен начин се установява, че подсъдимият Н.
действително е отнел описаните и индивидуализирани подробно в обвинителния акт
чужди движими вещи (мобилен телефон марка и модел Samsung Galaxy S10 E, с IMEI
***, със СИМ-карта на YETTEL (по договор) от владението на пострадалия О. М. Д..
Предявеният иск се доказва и по размер, тъй като видно от изготвената оценъчна
експертиза общата пазарна стойност на инкриминираните вещи към момента на
извършване на деянието е в размер на 350 лв., която сума от своя страна напълно
кореспондира с посочената в обвинителния акт стойност на предмета на
престъплението. Предвид горното, съдът осъди подсъдимия С. П. Н. да заплати на
гражданския ищец О. М. Д., действащ със съгласието на своя баща М. Б. Я., сумата от
4

350 лв., представляваща обезщетение за имуществените вреди, претърпени в резултат
на извършеното престъпление.
По разноските:
Като призна подсъдимия Н. за виновен, съдът го осъди на основание чл. 189, ал.
3, вр. ал. 1 НПК да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив направените разноски
на досъдебното производство в размер на 80 лв. за оценъчна експертиза, а в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС Първомай сумата от 50 лв. – държавна
такса върху уважения граждански иск.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РХ/ВХ

Районен съдия: п
/Радина Хаджикирева/
5

Номер на акта:	15
Дата:	22 декември 2022 г. (в сила от 6 януари 2023 г.)
Съдия:	Радина Василева Хаджикирева

Дело:	20225340200182
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 ноември 2022 г.

Присъда по дело №182/2022 на Районен съд - Първомай

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите