№ 11
гр. П.***, 10.02.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – П.***, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при
участието на секретар Е. В., като разгледа административно дело № 587/2021 г. по описа на Административен
съд – П.***, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на С.И.П.
с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв. И.М. ***, против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 21-1158-000792/19.11.2021 г., издадена
от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П.***, с която на основание
чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 8 месеца.
Жалбоподателят счита, че заповедта е необоснована и
незаконосъобразна. Твърди, че не е извършил нарушението, за което е наложена,
тъй като не е предоставял личния си автомобил за управление на неправоспособен
водач, а описанието на деянието в оспорения акт не изпълва съдържанието на
посочената за нарушена разпоредба. Прави искане за отмяна на заповедта.
Претендира разноски, представя списък на същите по чл.80 от ГПК.
Ответникът
– началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П.***, не се явява в
съдебно заседание. Представлява се от главния юрисконсулт на ОДМВР – П.*** З.В.,
която счита, че жалбата е неоснователна, а процесната заповед - правилна и
законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.
Административен съд - П.***, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
С
оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-1158-000792/19.11.2021 г., издадена от
началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П.***, на жалбоподателя С.И.П. с ЕГН ********** е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 8 месеца. Мярката е
приложена чрез отнемане на два броя регистрационни
табели с номер ***.
Издаването
на заповедта е мотивирано с това, че жалбоподателят С.И.П. е собственик на лек автомобил с рег. № ***, който е бил
управляван в гр. П.***, по ул. Безименна, с посока на движение от кв. Куциян
към кв. Васил Левски от неправоспособния водач Ц.Г.Ц.*** с ЕГН **********.
Вписано е, че на водача е съставен АУАН GA 254061.
ЗППАМ е
предявена на адресата й на 25.11.2021 г. и получена от него срещу подпис,
положен в разписката към нея.
Като доказателства по делото са
приети: АУАН GA 254061/19.11.2021 г., издаден
от А.Е.К.***– командир отделение при 01 РУ – ОДМВР – П.*** срещу Ц.Г.Ц.*** с
ЕГН **********, Докладна записка от М. Й., Заповед № 313з-328/18.02.2020 г. на
директора на ОДМВР – П.***, Заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. на министъра на
вътрешните работи, Справка за нарушител/водач – Ц.Г.Ц.*** с ЕГН **********,
Справка за нарушител/водач - С.И.П. с ЕГН **********. Приети са и
доказателства, имащи отношение към искането за спиране на процесната ЗППАМ,
които са обсъдени от съда в определение № 415/26.11.2021 г.
Административен
съд – П.***, като прецени доказателствения материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5,
б.“а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. В тази
връзка по делото са представени две заповеди: Заповед №
8121з-48/16.01.2015 г., издадена от заместник-министъра на МВР, и Заповед № 313з-328/18.02.2020 г. на директора на
ОДМВР – П.***, с
която са определени длъжностните лица, които да осъществяват контрол по ЗДвП и
да прилагат принудителните административни мерки по чл.171 от ЗДвП на
обслужваната територия на ОДМВР – П.***. Сред тези лица, в т.1.2 на втората заповед, е началникът на
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - П.***.
В случая заповедта е издадена от С.Г.Л.***, който заема тази длъжност и поради това се явява материално
и териториално компетентнен административен орган.
Оспорената
заповед е постановена в писмена форма. Същата обаче не отговаря на изискването за
мотивираност. В нея не са посочени релевантни факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на
материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. Тя не
съответства и на материалния закон.
Съгласно чл.171, т.2а, б.“а“
от ЗДвП, за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителната административна мярка прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство: без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В
конкретиката на казуса и при тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на
мярката е пътното превозно средство, чиято регистрация се прекратява, да е било
управлявано от лице, за което са налице обстоятелствата по б.“а“ на чл.171,
т.2а от ЗДвП: което
не е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс. За да
се установи наличието на тази предпоставка е необходимо да са посочени
конкретни данни за водача и обстоятелствата, при които е установено деянието
му. В случая това не е направено. Описанието в процесната ЗППАМ е неясно, не са
посочени дори дата и час, в който е констатирано управлението на собствения на
жалбоподателя лек автомобил от лице, което не е правоспособен водач, не може да
се направи извод дали е налице предоставяне на управлението, има ли връзка
между собственика и нарушителя и т.в. От една страна, по този начин е нарушено
правото на защита на засегнатото от заповедта лице и възможността да осъществи
адекватна такава, а от друга лишава съда от възможността да направи преценка
дали материалноправните предпоставки за
издаване на процесната ЗППАМ са били налице.
Относно съответствието на
заповедта с целта на закона съдът намира и следното: Съгласно чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, в приложимата
редакция, времевия период, за който се налага прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство … е от
6 месеца до една година. В тежест на административния орган е да установи всички фактически
основания, породили необходимостта от налагане на ПАМ и нейната
продължителност. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай
трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на
субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Преценката за
съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с
характера й във всяка една от хипотезите на чл.171 от ЗДвП. Заповедта за
налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията визирани в АПК. Съгласно
разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в акта следва да бъдат посочени
фактическите и правните основания за издаването му. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП мярката се налага с мотивирана заповед от органа или от оправомощено от
него лице. При упражняване на правомощията по налагане на ПАМ,
административният орган действа в условията на обвързана компетентност, но при
определяне на срока на мярката действа при условията на оперативна
самостоятелност. В тази връзка той следва да изложи мотиви относно срока за
който се прилага принудителната административна мярка, което в настоящия случай
не е сторено. Това е довело до нарушаване на изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Органът е бил длъжен да определи продължителността на прилагане на мярката
и да обоснове решението си, за да може съдът, на свой ред, да прецени дали това
правомощие е упражнено в съответствие с целите на закона, което е едно от
основанията по чл.146 от АПК за оспорване на индивидуалните административни
актове. Съдът не следва да гадае или тълкува съображенията на административния
орган - те следва да бъдат изложени в мотивите, а съдът, анализирайки ги, да
прецени дали съответстват и обосновават разпореденото в административния акт.
Като не е направил това, административният орган не е обосновал упражняването
на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона.
Изискването за мотивиране на административните актове
обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и
осигурява възможност на страните за защита. Така
установената липса на мотиви представлява съществено нарушение и предпоставя
отмяната на обжалвания административен акт като незаконосъобразен.
На следващо място съобразно
разпоредбата на чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания, ПАМ
се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях. В конкретния случай не е ясно по какъв начин чрез налагане на ПАМ ще се
предотврати и преустанови извършването на друго нарушение или на вредните
последици от извършеното. /В този смисъл е и постоянната практика на Върховния
административен съд: Решение № 15796 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм.д.№
10768/2017 г., VII о.; Решение № 910 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм.д.№
9379/2017 г., VII о./.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
При направения извод относно изхода на спора съдът
намира за основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените
по делото разноски, които са в размер на 510,00 лв. /петстотин и десет лева/,
от които: 500,00 лв. /петстотин лева/ - платено адвокатско възнаграждение, и
10,00 лв. /десет лева/ - внесена държавна такса за разглеждане на делото.
Същите, на основание чл.143, ал.1 от АПК, следва да бъдат заплатени от
юридическото лице, в чиято структура работи ответника, а именно: ОДМВР – П.***.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – П.***
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-1158-000792/19.11.2021 г., издадена от
началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П.***, с която на основание
чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, на С.И.П. с ЕГН ********** и адрес: ***, е
наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 8 месеца, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – П.***, със седалище и адрес на управление: гр. П.***, ул.
Самоков, № 1, ДА ЗАПЛАТИ на С.И.П. с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от
510,00 лв. /петстотин и десет лева/, представляваща направени по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/п/