РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 13196
гр. София , 27.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и седми август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Частно
гражданско дело № 20211110143733 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по подадено Заявление вх. № 32139/26.07.2021 г. за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от срещу М. Н. П..
Претендира се осъждане на длъжника да заплати вземане в размер на 500,00
лева – главница по Договор за заем Microcredit Online № от 25.08.2020 г.,
сключен с ведно със законната лихва от датата на заявлението – 26.07.2021 г.
до изплащането на вземането, 60,64 лева – договорна лихва за периода от
25.09.2020 г. – 25.02.2021 г., 260,28 лева – допълнителни услуги по Договор
за допълнителни услуги към заем Microcredit Online № от 25.08.2020 г.,
сключен с , ведно със законната лихва от датата на заявлението – 26.07.2021 г.
до изплащането на вземането, 17,82 лева – лихва за забава по договора за
заем периода от 26.09.2020 г. до 26.07.2021 г. и 8,27 лева – лихва за забава по
договора за допълнителни услуги за периода от 26.09.2020 г. до 26.07.2021 г.
Съдът, като обсъди доводите на заявителя, данните по делото и въз
основа императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:
Съгласно чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, а заявлението се
отхвърля, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави
(чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК) или се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това (чл. 411,
ал. 2, т. 3 ГПК).
Съдът счита, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с които се
предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на
различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит,
съществува обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел
единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22
1
и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага предвид константната съдебна практика на
съдилищата по тези каузи, формирана както в исковото така и в заповедното
производство. При съобразяване характера на правоотношението и вида на
клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата
на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита
на потребителя и спазване на основния принцип в гражданския процес за тези
вземания заповед за изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва
да се съобрази Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС. По тази
причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат
към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен
риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да
бъдат защитени по реда на заповедното производно.
Видно от характера на услугите, които се предоставят от кредитора на
потребителя при този "пакет", става дума за действия от страна на кредитора,
които са вменени като негово задължение по силата на изискването за
добросъвестност във взаимоотношения между страните по един договор.
Заплащането на тези допълнителни услуги води до заобикаляне на закона, тъй
като въвежда допълнителни разходи, недопустими по действащото
законодателство, с които освен това заемополучателят разполага и без
изричното им уговаряне – например да внася вноските в офис на кредитора
или да ги превежда по банковата му сметка, да предоговаря условията по
кредита и да го разсрочва. За възможността да извършва тези действия
потребителят не следва да бъде обвързван със заплащането на допълнителни
разходи и такси. Видно от съдържанието на пакета, първите три услуги са
свързани пряко с договора за кредит и поради това възнагражденията за тези
допълнителни услуги са възнаграждения по договора за кредит, които
съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да се включат в ГПР. По този начин реално
се оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителна такса, чиято цена не е
включена в определения в договора годишен процент разходи – в случая
58,90 % и води до значително, дори драстично увеличение на тежестта на
задължението на заемателя по договора за заем. По този начин се стига до
заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, който забранява годишния
процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на
законната лихва.
Горепосочените клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй
като са уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Уговорките за
заплащане на допълнителни услуги поставят в по-неблагоприятна позиция
потребителя, не защитават правата му като по-слаба страна в
правоотношението и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните.
Поради отхвърляне на претенцията за заплащане на главното вземане по
гореописания Договор за допълнителни услуги, не следва да се присъжда и
сумата 8,27 лева – лихва за забава по договора за допълнителни услуги за
2
посочения период.
По изложените мотиви и на основание чл. 413 ГПК, Софийски районен
съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление вх. № 32139/26.07.2021 г. за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от срещу М. Н. П. ПО ОТНОШЕНИЕ НА
сумата 260,28 лева – допълнителни услуги по Договор за допълнителни
услуги към заем Microcredit Online № от 25.08.2020 г., сключен с и 8,27 лева
– лихва за забава по договора за допълнителни услуги за периода от
26.09.2020 г. до 26.07.2021 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред
СГС в едноседмичен срок от получаване на препис от заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3