№ 9762
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. СТ. ТАНЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.
като разгледа докладваното от М. СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110161614 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба на М. Б. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
София, ул. „Хайдушка гора“ № 11, ет. 3, ап. 7, чрез процесуалния представител – адв. Д.
Ф., срещу „,м България“ ЕООД, ЕИК: ,6, със седалище и адрес на управление: гр. София,
1712, райо,Младост 3“ бул. „Александър Малинов“ №51, вх. А, ет. 9, офис 20, и „Мулт,
ЕАД, с предишно наименование – „,м Банк“ ЕАД и седалище и адрес на управление:
Малта, СТ Бизнес център Станд №120, Гзира ГЗР 1027, с която са предявени два главни
кумулативно съединени иска, като се иска да бъде прогласена нищожността на сключения
между М. Б. С. и „,м България“ договор за кредит, както и на сключения между М. Б. С. и
„,м Банк“ ЕАД договор за поръчителство.
В исковата молба се твърди, че на 05.10.2020 г. между ищцата М. Б. С., и „,м
България“ е сключен договор за потребителски кредит № 931519, по силата на който е
отпуснат кредит в размер на 5000 лв., лихвен процент 23%, ГПР 49,11%, обща сума за
връщане в размер на 6 150 лв. В чл. 5 от договора било разписано, че кредитът ще бъде
обезпечен с поръчителство от „,м Банк“ ЕАД, с предишно наименование „Мулт, ЕАД.
Ищцата счита, че договорът е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК, не е спазен чл. 11, ал.
1, т. 9 от ЗПК, защото договорната лихва е сключена в противоречие с добрите нрави (чл. 26,
ал. 1, предл. 3 от ЗЗД). Сочи, че не са спазени: чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, не са посочени
условия за прилагане на възнаградителната лихва; чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, не е посочен
лихвен процент на ден; чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗП, вр. чл. 10, ал. 1, вр. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 вр.
чл. 21 и чл. 22 от ЗПК относно ГПР и не било ясно кои компоненти са включени в него и
каква е стойността им.
Ищцата твърди, че договора за поръчителство е нищожен, доколкото счита, че
сделката е лишена от правно основание; бил сключен при противоречие с добрите нрави, а
длъжникът не получил никаква престация. Моли съдът да постанови решение, с което да
прогласи нищожност на договор за потребителски кредит спрямо „,м България“ ЕООД и
нищожност на договора за поръчителство спрямо „,м Банк“ ЕАД, с предишно наименование
„Мулт, ЕАД.
В законоустановения срок е постъпил отговор на искова молба от „,м България“
1
ЕООД, в която ответникът е оспорил иска, като моли съдът да го отхвърли. Сочи, че
сключването на договор за предоставяне на поръчителство не е било задължително условие
за сключване на процесния договор за кредит. Излага, че не му е било известно какъв е
размерът на уговореното възнаграждение за поръчител, поради което не е било възможно то
да бъде посочено в ГПР. Твърди, че ищцата е имала право на избор и възможност да посочи
физическо лице като поръчител. Аргументира, че размерът на ГПР е правилно посочен и че
възнаграждението за поръчител не следва да се включва в него. Сочи, че не съществува
забрана за обезпечаване на задълженията по договор за потребителски кредит. Излага, че е
допустимо уговарянето на възнаграждение между кредитополучател и поръчител.
Не е постъпил отговор на исковата молба от „,м Банк“ ЕАД, с предишно
наименование „Мулт, ЕАД.
В съдебно заседание от 23.04.2024г. ищцата – М. Б. С., не се явява лично и не
изпраща процесуален представител. Докладвана е молба от адв. Ф., с която се моли да се
даде ход по делото в нейно отсъствие, изложени са твърдения по съществото на спора и е
представен списък с разноски. За ответната страна – „,м България“ ЕООД, се явява адв. М.,
който поддържа отговора, моли съдът да отхвърли предявените искове, посочва, че
поддържа направеното от ищцата възражение за нищожност на договора за
поръчителството. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията
на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Не е спорно между страните по делото, а и се установява от представените
Преддоговорна информация, обективирана в Стандартен европейски формуляр, и Договор
за предоставяне на потребителски кредит № 931519, че на 05.10.2020г между ",м България"
ЕООД, като кредитор, и М. Б. С., като кредитополучател, е бил сключен договор, по силата
на който ответното дружество се е задължило да предаде в собственост на М. С. сума в
размер на 5000 лв. Кредитът е бил отпуснат при следните условия: на 12 месечни вноски,
при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) – 23, 00 %, годишен процент
на разходите (ГПР) - 49,11 % и обща дължима сума по договора, в размер на 6 150 лв.,
представляваща сбор от следните суми: 5000 лв. – главница и 1150 лв. - лихва Договорът е
бил сключен при Общи условия и съгласно погасителен план към Договор за кредит №
931519, които са неразделна част от него, и са представени и приети като доказателства по
делото. От погасителния план е видно, че в размера на дължимата ежемесечно погасителна
вноска са включени стойността на главницата и на уговорената възнаградителна лихва за
съответния период.
В т. 5. 3. от Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на ",М
БЪЛГАРИЯ" ЕООД е посочено, че за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши
вероятността да бъде одобрен кредитът от дружеството, кредитополучателят може да
предложи едно от следните обезпечения: (а) обезпечение, предоставено от гарант, във
формата на договор за поръчителство и одобрено от дружеството; (б) обезпечение,
предоставено въз основа на договор за поръчителство, от поръчител – предложено от
кредитоискателя и одобрено от дружеството физическо лице. т. 5.4. предвижда, че
кредитополучателят избира самостоятелно и свободно предпочитаното от него обезпечение.
В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от "Ferratum Bank" в полза на ответното дружество. Посочено е също така, че с
одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката,
свързана с обезпечението не може да се отмени. Представен е и договор за гаранция
(поръчителство) от 06.10.2020г., сключен между М. Б. С. и „,м Банк“ ЕАД , със седалище и
адрес на управление: Малта, СТ Бизнес център Станд №120, Гзира ГЗР 1027, което
дружество, в качеството му на гарант, се е задължило да обезпечи изпълнението на
задълженията на ищцата спрямо кредитора ",м България" ЕООД по процесния договор за
потребителски кредит. Уговорено е, че дължимото възнаграждение (такса) за поетата
2
гаранция е в размер на 3850 лв., дължима на 12 месечни вноски, с първа падежна дата –
04.11.2020г. и краен срок на издължаване на таксата – 30.09.2021г. Представен е и
погасителен план към договор за гаранция № 931519, в който е посочено, че е вноските по
него следва да бъдат отразени по банковата сметка на ",м Банк", не по-късно от съответната
падежна дата.
В производството е изслушано и прието заключение по съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно което в размера на ГПР (49,11%) като разход по кредита е включена
единствено възнаградителната лихва по процесния договор за потребителски кредит.
Сумата, заплатена за поръчителство не е включена в ГПР, което е записано и в чл.4.3 от
преддоговорната информация В случай, че разходът за възнаграждението по договора за
поръчителство бъде включен при изчисляването на размера на ГПР, при параметрите по
договора, а именно 5000 лв. – размер на отпуснатия кредит, 1150 лв. – възнаградителна
лихва и 3850 лв. – възнаграждение за дружеството – поръчител, вещото лице приема, че ГПР
по процесния договор би възлизал на 100%.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са два главни, кумулативно съединени иска: 1) Иск с правно основание чл.
22 от ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, по който се иска прогласяване на нищожност на договор
за кредит; и 2) Иск с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 138 ЗЗД, за
прогласяване на нищожност на договор за поръчителство.
По иска с правна квалификация чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал.1 ЗЗД:
С оглед предмета на процесния договор - кредит, предоставен на ФЛ, който не е
предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, съдът приема, че
той е сключен от лице, притежаващо качеството "потребител", по смисъла на § 13, т. 1 от ДР
на ЗЗП, предвид което приложими в настоящия случай са разпоредбите на ЗПК.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит
е изначално недействителен.
Разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към разпоредбите на чл. 143 – 146
ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които водят до тяхната нищожност.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по
арг. от чл. 6, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО. Нищожни са клаузи, които са неравноправни и
не са индивидуално уговорени между страните по договора. По аргумент на противното
от чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени
предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
В съответствие с правилото на чл. 7, ал. 3 ГПК и ТР 1/2020 на ОСГТК на ВКС, съдът
следи служебно за наличието на основание за нищожност на процесния договор, а с оглед
практиката Съда на Европейския съюз, прави служебна преценка неравноправност на
договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава неравноправност ( С-
147/16; C-243/08).
Съгласно императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
3
начин. В чл. 19, ал. 1 ЗПК пък се уточнява, че годишният процент на разходите (ГПР) по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит
размерът на ГПР е посочен като 49, 11 %. Съгласно заключението на вещото лице,
извършило съдебно-счетоводна експертиза, в така посочения процент са включени
единствено разходите за възнаградителна лихва, но не и възнаграждението по Договора за
гаранция (поръчителство), макар и то да трябва да бъде включено в общите разходи по
кредита, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Легалната дефиниция определя като „общ
разход по кредита за потребителя“ всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия.
В процесния случай, в договора за кредит (чл. 5) изрично е уговорено, че кредитът ще
бъде обезпечен от ",м банк", от което може да бъде направен несъмнен извод, че на
кредитора му е изначално известно, че такъв договор ще бъде сключен. Посочено е също
така, че кредитодателят задължително одобрява предоставеното в негова полза обезпечение.
Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че наименованията на двете дружества – ",м
България" и ",м Банк" (към днешна дата - „Мулт, ЕАД) са сходни, което създава
впечатление за свързаност между тях. При справка в Търговския регистър се установява, че
едноличен собственик на капитала на кредитодателя (",м България") е „Мултитюд СЕ“,
което наименование пък е много идентично със сегашното наименование на „,м Банк“ -
„Мулт,). Не на последно място, планът за погасяване на вноските по кредита и по договора
за поръчителство напълно съвпадат, като са предвидени 12 частични плащания, с едни и
същи падежи, начален и краен срок на издължаване.
От всичко гореизложено може да бъде направен извод, че доколкото кредитодателят
предварително е одобрило Дружеството – поръчител, а и двете дружества се явяват косвено
свързани, възраженията на кредитора, че не е бил запознат с условията, по които се
сключват договорите за поръчителство, както и с размера на възнагражденията по тях, са
неоснователни. В този смисъл, сумата, заплатена като възнаграждение по договора за
поръчителство, представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит,
които са били известни на кредитора, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
СЕС, в решението си от 21.03.2024г., по дело С.Р.Г. срещу „Профи Кредит
България“ ЕООД (С-714/22), постанови, че „чл. 3, б. ж) от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни
услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези
услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и
при предоставяне на разположение на заетата сума, попадат в обхвата на понятието „общи
разходи по кредита за потребителя“, а оттам и на понятието „годишен процент на
разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените
услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит“. В
процесния случай, в чл. 5.2. и чл. 5.3. от Общите условия, които са неразделна част от
Договора за потребителски кредит, е изрично посочено, че при оценката на
кредитоспособността на кредитополучателя, „,м България“ взима предвид предложените
обезщетения, както и че ако предложи обезпечение, заявителят би повишил вероятността
исканият кредит да му бъде отпуснат. Следователно, в съответствие посоченото по-горе,
разходите по възнаграждението за поръчителство попадат в обхвата на „общите разходи по
4
кредита за потребителя“ и на ГПР. В т.8 от преддоговорната информация, наименувана
"изисквани обезпечения; описание на обезпечението, което следва да предоставите по
договора за кредит", изрично е отбелязано "договор за предоставяне на
поръчителство/гаранция“.
Възражението на ответника, че не е следвало да включва възнаграждението на
гаранта, тъй като договора за поръчителство е нищожен, е неоснователно. Независимо от
нищожността на договора за поръчителство, възнаграждението за поръчителя представлява
разход, оскъпяващ кредита и задължението на потребителя.
В случая се налага изводът, че сключването на договора за поръчителство
представлява задължително условие, за да породи действие договора за кредит и да бъде
получена сумата по него. Ето защо, това възнаграждение трябва да бъде включено при
определяне на годишния процент на разходите (ГПР) в договора за кредит. Ирелевантно е
обстоятелството, че кредитополучателят разполага с възможност да посочи като гарант ФЛ,
вместо дружеството – ответник, доколкото предпоставка за възникването на така
пoсочените благоприятни последици при посочване на гарант е той да бъде одобрен от
ответника. (Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение №
264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от
21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
На следващо място, съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР по кредита не може да бъде по
– висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения. В процесния
случай, посоченият размер на ГПР не съответства на действителния такъв тъй като
процентът, с който би се оскъпил кредитът, след като в него се включат всички разходи, в
това число и задължението за заплащане на възнаграждение за поръчителство, ще доведе до
значителното повишаване на размера му, предвид обстоятелството, че сумата за
възнаграждението е в общ размер почти колкото отпуснатия кредит. От заключението на
изготвената и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза, което съдът изцяло
кредитира като компетентно, пълно и обосновано, се установява, че действителният размер
на ГПР по кредита е 100 %. Доколкото към този момент размерът на законната лихва за
забава възлиза на 13,78%, максималният размер на ГПР възлиза на 68,9 %, поради което е
налице нарушение и на разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, вследствие на липсата на яснота за
потребителя какъв е точният размер на задължението му по кредита.
При това положение се установява, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 1 и на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
тъй като в него не е отразен действителният размер на ГПР. Годишният процент на
разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит,
въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да
направи своя информиран избор. Невключването на всички участващи при формирането на
ГПР компоненти, води до неяснота за потребителя относно неговия действителен и
несъответствие с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последицата от това е закрепена в чл.
22 ЗПК, където е предвидено, че договорът се явява недействителен (Решение № 261440 от
04.03.2021г. по в. гр. д. № 13336/2019г., Решение № 24 от 10.01.2022г. по в. гр. д. №
7108/2021г.; Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на ВКС
и Решение № 3321 от 21.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 8029/2021 г.).
Не на последно място, поетото от ищцата, в качеството на потребител по договора
за предоставяне на поръчителство задължение за заплащане на възнаграждение размер на
3850 лева е довело до съществено оскъпяване на предоставения кредит. По съществото си,
задължението за заплащане на възнаграждение на гаранта представлява скрита лихва,
водеща до неоснователно обогатяване на заемодателя, чрез заобикаляне на правилото на чл.
19, ал. 4 ЗПК. Този разход е следвало да бъде включен в ГПР, но същият не е бил взет
предвид от кредитодателя при изчисляването на ГПР, което е довело до поставеняне на
потребителя в положение, в което договорът за кредит да се явява свръх обременителен за
него.
5
Съгласно горепосоченото решение на СЕС - С.Р.Г. срещу „Профи Кредит България“
ЕООД (С-714/22), чл. 10, пар. 2, б. „ж“ и чл. 23 от Директива 2008/48 следва да се тълкуват в
смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, б. „ж“ разходи, договорът следва да се
счита за освободен от лихви и разноски, поради което обявяването на нищожността му води
до дължимост единствено на предоставената в заем главница.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира предявеният иск с
правно основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал.1 ЗЗД, с който се иска прогласяване на
нищожността на договора за потребителски кредит, за основателен.
По отношение на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 138 ЗЗД, съдът намира
следното:
Макар и договорите – за потребителски кредит и за предоставяне на поръчителство,
формално да представляват самостоятелни такива, те следва да се разглеждат в съвкупност,
тъй като са неразривно свързани (Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. №
9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 264616 от 9.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
9991/2020 г., Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.). В
този смисъл, доколкото договорът за кредит е недействителен, такъв е и договорът за
поръчителство, тъй като същия има акцесорен характер спрямо първия.
По правило, при поръчителството е налице система от две правоотношения. Главното
от тях е това по договора между кредитора и длъжника, а акцесорното - по договора за
поръчителство, който се сключва между поръчителя и кредитора. За да е налице
поръчителство, по начало не се изисква да бъде сключван договор между длъжника и
поръчителя, в какъвто смисъл е последователната съдебна практика (Решение № 351 от
12.06.1995 г. на ВС по гр. дело № 2635/94 г., V г. о.; Решение № 1022 от 28.06.1999 г. на ВКС
по гр. дело № 252/1999 г., V г. о). Регресните вземания на изпълнилия чуждите задължения
поръчител възникват срещу длъжника по силата на закона. Преди изпълнението на тези
задължения от поръчителя по принцип не съществува правна връзка между тях (Решение №
74 от 01.07.1959 г. по гр. дело № 51/59 г., ОСГК на ВС). В случая не е спазена класическата
конструкция на поръчителството, а между страните е сключен и още един договор - за
предоставяне на поръчителство, между поръчителя и заемателя по договора за кредит.
С Решение № 119 от 22.03.2012 г. по гр. д. № 485/2011 г. по описа на ВКС, I ГО , е
разяснено, че противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо
установените нравствено етични правила на морала. Съдебната практика приема, че
значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори
може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са опредени като граница
на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД. В Решение № 1444 от 4.11.1999 г. по
гр. д. № 753/1999 г. на ВКС, V ГО, е посочена нееквивалентността на престациите като
конкретен пример за нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по
смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Като критерий за липсата на еквавилентност в съдебната
практика е възприето наличието на изключително голяма разлика в престациите. В
разглеждания случай между ищцата и ",м България" ЕООД е сключен договор за кредит за
сумата в размер на 5000 лева, по силата на който длъжникът се е задължил да върне на
дружеството получената сума ведно с уговорена възнаградителна лихва в размер на 1150
лв., или сумата общо в размер на 6150 лева. В договора за предоставяне на поръчителство е
договорено допълнително парично задължение за кредитополучателя под формата на
възнаграждение в размер на 3850 лв., която сума е приблизително отпуснатата сума. Срещу
така определената цена "гарантът" се задължава да отговаря при условията на солидарна
отговорност съгласно правилата на ЗЗД за задълженията на кредитополучателя по договора
за кредит.
В противоречие с нормите на добросъвестността е уговорено допълнително
възнаграждение в полза на заемодателя под формата на скрит разход по кредита, което води
до явна нееквивалентност на престациите. Свободата на договарянето съгласно чл.9 от ЗЗД
6
не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по договора за
сметка на другата или да води до нарушаване на други правни принципи, включително и на
добрите нрави. Уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчителство в размер,
близък до размера на отпуснатия кредит, не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие в правата на страните по договора и до скрит разход по
кредита, който се дължи от кредитополучателя при независимо дали ще се стигне до
ангажиране на отговорността на поръчителя, или не.
Предвид гореизложеното съдът намира, че липсва еквивалентност в престациите на
страните по договора за предоставяне на поръчителство. Този резултат е във вреда на
потребителя и води до неоснователно обогатяване на ",м Банк" ЕАД за сметка на по-слабата
в правоотношението икономическа страна. Тези съображения налагат извод, че
сключеният договор за предоставяне на поръчителство противоречи на добрите нрави и
следователно е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, поради което същият не е
породил предвидените с него правни последици.
Следователно, така предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
138 ЗЗД се явява и следва да бъде уважен.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът има право на
разноски. Претендират се и разноски за държавна такса, в размер на 409,20 лв., и депозит за
вещо лице, в размер на 200лв.
Процесуалният представител на ищеца в настоящото производство се явява
безплатно, на основание чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата. Съдът, като съобрази
предвиденото в Наредбата – която възприема като обичай в практиката, както и невисоката
фактическа и правна сложност на делото, срочното му разглеждане в едно открито съдебно
заседание, в което процесуалният представител на ищцата не се е явил, приема, че в полза
на адвоката следва да се присъди сумата по 550 лв. за всеки иск, която справедливо и
разумно го възмездява за осъщественото безплатно процесуално представителство по
делото.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 78. състав,
РЕШИ:
ПРОВЪЗГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал.1 ЗЗД,
по предявения иск от М. Б. С., ЕГН: ********** срещу между ",м България" ЕООД, ЕИК: ,6,
Договор за предоставяне на потребителски кредит № 931519/05.10.2020г, сключен между М.
Б. С., ЕГН: ********** срещу между ",м България" ЕООД, ЕИК: ,6.
ПРОВЪЗГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 138 ЗЗД
по предявения иск от М. Б. С., ЕГН: ********** срещу „Мулт, ЕАД, с предходно
наименование „,м Банк“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: Малта, СТ Бизнес
център Станд №120, Гзира ГЗР 1027, вписано под № 177 в регистър на кредитните
институции на БНБ, Договор за поръчителство от 06.10.2020г., сключен между М. Б. С.,
ЕГН: ********** и „Мулт, ЕАД, с предходно наименование „,м Банк“ ЕАД.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, “,м България” ЕООД, ЕИК:,6, да заплати
на М. Б. С., ЕГН: **********, сумата от 304,60 лева, представляваща сторените по делото
разноски – държавна такса и депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „,м Банк“ ЕАД, с наименование към
момента - „Мулт, ЕАД, и седалище и адрес на управление: Малта, СТ Бизнес център Станд
7
№120, Гзира ГЗР 1027, да заплати на М. Б. С., ЕГН: **********, сумата от 304,60 лева,
представляваща сторените по делото разноски – държавна такса и депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата “,м България” ЕООД,
ЕИК:,6, да заплати на адвокат Д. Ф., САК, сумата от 550 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата „Мулт, ЕАД, с
предходно наименование „,м Банк“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: Малта, СТ
Бизнес център Станд №120, Гзира ГЗР 1027, вписано под № 177 в регистър на кредитните
институции на БНБ, да заплати на адвокат Д. Ф., САК, сумата от 550 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8