№ 41
гр. Благоевград, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно
наказателно дело № 20231210201131 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „...” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление ..., представлявано от ... - управител против Наказателно
постановление № 703950 - F697681/25.05.2023 г., издадено от началник на
отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП София, с което на
дружеството жалбоподател на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл.35,
ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г..
С жалбата се иска отмяна на НП, като се излагат доводи за допуснати
процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство по ангажиране на отговорност, твърди се че не е извършено
нарушение.
В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател, редовно призовано се
представлява от законния си представите и надлежно упълномощен адвокат,
които оспорват наказателното постановление. По същество се иска отмяна на
1
процесното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Алтернативно се застъпва становище за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Претендират се разноски.
Административнонаказаващия орган в първо по делото съдебно заседание се
представлява от юрисконсулт ..., която оспорва жалбата и счита, че
законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя. По същество
в писмени бележки излага доводи за потвърждаване на НП. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
разноски за адвокатско възнаграждение.
Районна прокуратура гр.Благоевград, редовно призовани не изпращат
представител и не изразяват становище по същество.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от
фактическа страна
На 24.02.2023 г. около 11.30 ч. М. Ч. и О. Т. - служители на НАП, извършили
проверка в търговски обект – хранителен магазин ...., стопанисван от „...
”ЕООД с ЕИК *********. Служителите на НАП изискали от управителя на
търговския обект и от работещите в него касиерки кочан с касови бележки за
монтираното и и въведено в експлоятация фискално устройство „DATECS
FP2000", с индивидуален номер на фискалното устройство DT892329 и номер
на фискалната памет 02892329, регистрирано в НАП с потвърждение
№4460917/19.01.2021 г, като до края на проверката такъв не им бил
представен. Проверяващите приели, че в търговския обект не се съхранява
кочан с касови бележки, съгласно изискванията на чл. 35, ал.3 от Наредба Н -
18/ 13.12.2006 г. на МФ . Направените от Ч. и Т. констатации били описани в
протокол за извършена проверка сер.АА № 0082272/24.02.2023 г., като са
дадени предписания управителят на юридическото лице да се яви в сградата
на ТД на НАП гр. Благоевград в 09.30ч. на 27.02.2023 г. На посочената дата
по седалище на наказващия орган се явил законния представител на
дружеството и в негово присъствие и на св.С., свидетелят Ч. съставила на
„...”ООД АУАН F697681, в който констатираното било квалифицирано, като
нарушение на чл. 35, ал.3 от Наредба Н - 18/ 13.12.2006 г. на МФ. Актът бил
предявен и връчен на управителя на дружеството, който го подписал, без да
обективира възражения. Такива не са постъпили и в предвидения с чл.42
2
ЗАНН срок.
Въз основа на Акта за установяване на административно нарушение,
административнонаказващият орган - Началник на Отдел „Оперативни
дейности” София в ЦУ на НАП, издал атакуваното Наказателно
постановление (НП) № 703950-F697681 от 25.05.2023 година, с което на
основание чл.185, ал.2, вр.ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност
на дружеството-жалбоподател е наложено наказание „имуществена санкция“
в размер на 500 лева за извършено административно нарушение по чл.35, ал.3
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, издадена от МФ.
Наказателното постановление било връчено на законния представител на
27.06.2023 г., а жалбата срещу него е подадена чрез наказващия орган на
03.07.2023 г.
В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите, Ч. и С..
Тези свидетели чрез показанията си възпроизвеждат възприетата в
наказателното постановление фактическа обстановка, чрез показанията си
установяват извършената проверка, установеното в хода на същата и
процедурата по съставяне на АУАН.
В рамките на производството е разпитана и св.Тодорова, която чрез
показанията си навежда твърдения, че проверяващите не са и търсили нищо,
само са я накарали да подпише, но те имат книги. В хода на съдебното
следствие управителя дава обяснения, чрез които навежда твърдения, че не са
му търсили нищо, че проверяващите боравили с термини, които били
непонятни за него и написали актове, за които не разбрал за какво са.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва и от анализа на
събраните по делото писмени доказателства за тяхното установяване, а
именно акт за установяване на административно нарушение, опис на касова
наличност, отчет , Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изп.-директора на
НАП, договор за наем, химисизарана касова бележка от кочан.
При направения анализ и оценка на показанията на свидетелите на
наказващия орган, съдът не отчете вътрешно противоречие,
непоследователност, заинтересованост или преднамерено излагане на
изопачени факти. Свидетелите с достатъчна конкретика описват
обстоятелствата около извършената от тях проверка в обекта, като с
3
показанията си потвърждават резултатите от нея, касаещи липсата на
съхраняван в обекта кочан с касови бележки, тъй като не е представен.
Техните показания, досежно посочените факти в пълна степен кореспондират
и на приобщените по делото писмени доказателства, поради което съдът им
дава вяра като подкрепящи фактическите констатации, отразени в Акта за
установяване на административно нарушение. Съдът не кредитира
показанията на Тодорова, че при извършената проверка не били изискани
кочани с касови бележки предвид опровергаването им от показанията на Ч..
Същите са изводите на съда и по отношение обясненията на управителя в тази
част, доколкото се опровергават от останалите доказателства по делото.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице
и в законоустановения срок от връчване на наказателното постановление.
Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните
съображения.
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената
за това процедура и от компетентен орган /видно от Заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г. на изп.-директора на НАП./. Както в акта, така и в НП е
отразено, че административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН
и в НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи
нарушителя и нарушението елементи. Наличието на тези елементи са
достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на
чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН, При съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП
са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН,
съгласно които, за да бъде редовен актът за установяване на административно
нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно
посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е съставен от св.Ч.,
инспектор по приходите, която дава пълно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и
показанията на св.С.. Чрез изпълнение на изискванията на чл. 42 от ЗАНН
органът издал АУАН постига пълна индивидуализация на нарушението и
4
нарушителя, без да ограничава правото на защита на жалбоподателя.
Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв
се явява правно основание за издаване на НП. Съдът счита, че не са налице
формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството, поради което неоснователно се явява
възражението в тази насока. При съставянето на АУАН нарушението е
описано с всички негови съставомерни признаци, като са посочени времето,
мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Съответна
на фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП
правна квалификация по чл. 35, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
Съгласно чл. 118, ал.4 от ЗДДС министърът на финансите издава наредба, с
която се определят: условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на
типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани
от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност; сервизното обслужване, експертизите
и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност, техническите и функционалните
изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на
дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за
приходите; издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и
касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат;
видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им. Предвид
изложеното настоящия състав намира, че не са налице формални
предпоставки за отмяна на атакуваното наказателно постановление, а
посочените от жалбоподателя не са такива, които да са довели до
ограничаване на правото на защита.
С обжалваното НП е вменено на жалбоподателя извършване на нарушение на
чл. 35, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите,
издадена въз основа на законовата делегация по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Цитираната норма гласи, че кочанът с касови бележки се съхранява в
търговския обект, който съгласно ал. 2 следва да е прошнурован и
5
прономерован, а в същата наредба е посочено кога се издава касова бележка
от кочан, а именно при неработещо фискално устройство.
В случая безспорно е установено, че на датата на проверката – 24.02.2023 г.
около 11. 30 часа в търговския обект – хранителен магазин ...., стопанисван от
„... ”ЕООД с ЕИК *********, не се е съхранявал кочан с касови бележки
въпреки че в последния е било налично въведено в експлоатация и
функциониращо фискално устройство, с което обективната съставомерност на
нарушението е изпълнена. Това се установява както от показанията на
свидетеля Ч., така и от протокола за извършена проверка. Фактът, че
фискалното устройство към момента е работило, и съответно не е възникнала
нуждата от използване на кочана, не води до отпадане на отговорността за
липсата на такъв в обекта. Ето защо РС-Благоевград счита, че дружеството –
жалбоподател е осъществило от обективна страна състава на
административно нарушение по чл.35, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г.
Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на
юридическо лице по чл. 83 ЗАНН, чиято отговорност е обективна и
безвиновна, не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на
деянието.
Настоящият съдебен състав счита обаче, че в конкретния случай
извършеното от дружеството нарушение представлява маловажен случай по
смисъла на чл.28 ЗАНН, по следните съображения: Преценката относно
наличие на основанията на чл. 28 ЗАНН следва да се извърши от
административнонаказващия орган, като се вземе предвид тежестта на
нарушението, настъпилите вредни последици от нарушението и другите
смекчаващи вината обстоятелства. В случая санкционираното нарушение не е
свързано с укриване на доходи от продажба на стоки и предоставяни услуги, а
засяга въведеното с разпоредбата на чл. 35, ал.3 от Наредбата задължение за
съхраняване в търговския обект на кочан с касови бележки. Съставеният по
делото констативен протокол установява, че при извършена контролна
покупка е издаден фискален бон, като продаваните от жалбоподателя стоки,
са регистрирани, чрез фискалните устройства, съобразно изискванията на чл.
3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, за което са приложени
6
съответните финансови отчети. Санкционираното нарушение е извършено за
първи път от дружеството, като наказващият орган не твърди същото да е
извършвало други нарушения на данъчното законодателство. Същевременно
в хода на съдебното следствие дружеството е представило доказателства,
установяващи, че съхранява кочан с касови бележки за описаното в НП
фискално устройство, като такива данни наказаващия орган е имал още в хода
на административнонаказателното производство, с оглед и посоченото от
неговия процесуален представител в депозирано по делото писмено
становище. Тези обстоятелства, както и фактът, че нарушението е извършено
за пръв път, дават основание то да се третира като такова с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения на
чл.35, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. При тези факти, съдът приема,
че дори и минимално предвидената с разпоредбата на чл. 185, ал.2, вр. ал.1
ЗДДС имуществена санкция в размер на 500лв. би била неоправдано висока с
оглед причинените общественоопасни последици и несъразмерна на
установеното административно нарушение и неговата тежест. Предвид
липсата на вредни последици, инцидентният характер на нарушението и
липсата на данни спрямо дружеството да е било отправяне предупреждение
по реда на чл. 28 ЗАНН, съдът намира, че директното пристъпване към
наказване с административно наказание не съответства на конкретната тежест
на нарушението и неговата обществена опасност. По изложените
съображения настоящият съдебен състав счита, че санкционираното деяние
съставлява маловажен случай по смисъла, вложен в чл.28 ЗАНН, респективно,
административнонаказващият орган е следвало, вместо да санкционира
дружеството с предвидената в чл. 185, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС имуществена
санкция, да отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия
вид ще му бъде наложено визираното в санкционната разпоредба наказание.
Във връзка с изложените доводи че деянието не е маловажно от процесуалния
представител на наказващия орган и че е ирелевантно обстоятелството, че
такъв кочан е представен на по-късен етап, съдът намира същите за
неоснователни. По правило в съдебната практика се отдава важно значение на
това обстоятелство, защото то позволява да се оцени реалната обществената
опасност на дееца-нарушител. В заключение съдът приема, че обществената
опасност както на деянието, така и на дееца не са завишени и се приемат за
по-ниски спрямо типичните хипотези за такъв вид нарушения. Съдът намира,
7
че за постигане на преследваните в процеса цели достатъчно е отправянето на
предупреждение до жалбоподателя по реда на чл. 28 от ЗАНН, без да е
необходимо налагането на имуществена санкция. По тези съображения
наказателното постановление трябва да бъде отменено, като вместо това на
основание чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 4 от ЗАНН жалбоподателят бъде
предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебното решение, за това друго нарушение ще му бъде
наложена имуществена санкция.
При този изход на делото право на разноски възниква за
дружествотожалбоподател, което претендира присъждането на 500,00 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна релевира
възражение за прекомерност на така заплатеното възнаграждение, което като
основателно следва да бъде уважено. Намаляването на заплатеното
адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално определения размер,
съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА препраща към НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
издадена от Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване на
договора за правна помощ редакция. Съгласно 18, ал.2, вр чл.7, ал.2 т.1 от
Наредбата за защита по дела с определен интерес възнаграждението при
интерес до 1000 е 400 лв. Ето защо съотнесено към размера на наложената с
наказателното постановление имуществена санкция в размер на 500 лева,
определеният по реда на Наредбата минимален размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата 400.00 лева. С оглед изложеното
доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като в
съдебното производство се проведени само две открити съдебни заседания, в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на установения с Наредбата минимум.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в
тежест на НАП, което е юридическото лице, в чиято структура е включен
административният орган – издател на оспореното наказателно
постановление.
По отношение искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с
оглед изхода на спора същото се явява неоснователно.
8
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.4 ЗАНН, Районен съд –
Благоевград,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 703950 -
F697681/25.05.2023 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“
– София в ЦУ на НАП София, с което на „...” ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ..., представлявано от ... - управител на
основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 500лв. за нарушение на чл.35, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
/Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., като вместо това
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 4 от
ЗАНН „...” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ...,
представлявано от ... - управител, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на решението, за това друго
нарушение ще му бъде наложена имуществена санкция.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН Национална агенция по
приходите ДА ЗАПЛАТИ на „...” ООД с ЕИК 91021400064 със седалище и
адрес на управление ..., представлявано от ... сумата в размер 400 лева
(четиристотин лева), представляваща направени в хода на съдебното
производство разноски за адвокатско възнаграждение, като над уважената
част отхвърля искането, като неоснователно..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като неоснователно.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14-
дневен срок от съобщението му на страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9
10