и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 63 ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 33 и сл. от ЗВАС. Постъпила е касационна жалба от Държавно лесничейство - Крумовград против решение № 140/06.01.2006 год. по Н.а.х.д. № 64/2004 год. по описа на Крумовградския районен съд. В жалбата си касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди, че съдът неправилно бил приел, че в административнонаказателното производство било нарушено правото на защита на жалбодателя пред първоинстанционния съд, тъй като в АУАН било записано, че е осъществил нарушение на Закона за ловното стопанство, който не бил в сила към момента на осъществяването на нарушението. Този извод на съда счита за неоснователен, тъй като от събраните по делото доказателства се установявало по несъмнен начин, че жалбодателят /ответник по касация в настоящата инстанция/ е осъществил от обективна и субективна страна административното нарушение, подробно описано в АУАН, който съдържал всички задължителни реквизити по чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление също съдържало всички реквизити по чл. 57 ал.1 от ЗАНН, като АУАН и НП били предявени на нарушителя по надлежния ред, същият бил запознат с тях, поради което изводите на съда за нарушено право на защита били неправилни. Счита, че фактическата обстановка, описана в АУАН се установявала от събраните по делото доказателства, като първоинстанционният съд бил приел, че констатациите в АУАН и НП се потвърждавали и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Твърди, че при това положение, дори и да се приемело, че има допусната нередовност в акта за установяване на административно нарушение, съгласно разпоредбата на чл.53 ал. 2 от ЗАНН се издава, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Счита, че наложените на ответника по касация наказания са определени в законоустановените размери и са съобразени с тежестта на извършеното нарушение, поради което не е било нарушено правото му на защита. Моли съда да бъде отменено изцяло решението на първоинстанционният съд, вместо което да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено изцяло наказателно постановление № 32/01.06.2004 год. на Директора на Държавно лесничейство - Крумовград. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата така, както е предявена. Твърди, че в АУАН е била допусната техническа грешка, като е бил посочен за нарушен Закона за ловното стопанство. Не сочи нови доказателства. Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. Моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Изразява становище, че в наказателното право не съществува термина „технически пропуск”, като пропуска в настоящият случай бил толкова съществен, че не може да бъде отстранен по реда на чл. 53 ал.2 ЗАНН. Представя писмено становище, в което развива подробни съображения в подкрепа на становището си. Не сочи нови доказателства. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали изразява становище, че жалбата е основателна, като моли да бъде отменено решенето на Крумовградския районен съд и да бъде потвърдено наказателното постановление, издадено от Директора на ДЛ – Крумовград. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното: Касационната жалба е подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в установения в закона срок, поради което е допустима. Релевираните от касатора касационни основания са тези по чл. 218б ал.1 б.”в”, предл.I-во и III-то от ГПК, във вр. с чл.11 и чл. 39 от ЗВАС, а именно - неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон и поради необоснованост. Жалбата е неоснователна. С решение № 140/06.01.2006 год., постановено по Н.а.х.дело № 64/2004 год., Крумовградският районен съд е отменил наказателно постановление № 32/01.06.2004 год. на Директора на Държавно лесничейство – гр.Крумовград, с което на Димитър Христов Лулев от гр.Пловдив, с ЕГН **********, за извършени административни нарушения по чл. 57 и чл.85 от Закона за лова и опазване на дивеча, на основание чл. 85 от ЗЛОД е наложено административно наказание „глобÓ” в размер на 900 лева; на основание ПМС № 283/27.12.2000 год. е постановено да заплати обезщетение в размер на 6 000 лв.; на основание чл. 95 ал.2 от ЗЛОД е постановено отнемане в полза на Държавата на МПС – джип „Исузу Тропер” с ДК № РВ 4262 СС и на основание чл. 94 от ЗЛОД е лишен от право на билет за лов за срок от 2 години. За да постанови решението си, районният съд е приел от фактическа страна, че на Димитър Христов Лулев от гр.Пловдив е бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 18.02.2004 год. в 3.30 часа в с.Стари чал, на първата бариера на пътя за землище „Бойник” превозва с лек автомобил – джип „Исузу Тропер” с рег.№ РВ 42 62 СС разпознаваеми части от убит дивеч – елен лопатар – 68 кг месо и 7.300 кг дреболии. Приел е от също, че фактическите констатации, изложени в АУАН се потвърждават от показанията на разпитаните по делото свидетели. Направил е извода, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, нарушаващо правото на защита на нарушителя Лулев – че е налице противоречие в АУАН между описание на нарушението и неговата правна квалификация, тъй като актосъставителя вписал в акта, че са нарушени разпоредбите на чл. 57, чл.85, чл.94 и чл. 95 ал.1 и 2 от Закона за ловното стопанство, който към момента на осъществяване на твърдяното нарушение бил отменен и разпоредби с посочените номера не са съществували в същия закон. Направил е извода, че посоченото противоречие е довело до неяснота на така формулираното правно основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбодателя. Решаващият съд е посочил, че както в АУАН, така и в НП не са били описани всички елементи от състава на вмененото на нарушителя административно нарушение, а именно: не било описано, че същият е превозвал разпознаваеми части от убит дивеч, без писмено разрешително за ловуване, като така описаното деяние на съставлява състав на административно нарушение, поради липсата на елемент от състава на нарушението. Решаващият съд е направил крайният извод, че посочени процесуални нарушения са съществени и накърняващи правото на защита на нарушителя, който е бил лишен от възможността да разбере конкретно какво нарушение се твърди, че е извършил и да се защитава по него, поради което е неприложима разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН, съгласно която наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. С оглед изложените съображения, първоинстанционният съд е направил крайният извод, че обжалваното пред него наказателно постановление е незаконосъобразно на процесуално основание, поради което го е отменил изцяло, без да разглежда спора по същество. При тези данни съдът намира, че обжалваното решение на Кърджалийския районен съд е правилно, като при постановяването му съдът не е допуснал нарушение на материалния закон, както се сочи в касационната жалба. Правната теория и константната съдебна практика приемат, че нарушението на материалния закон като касационно основание, водещо до неправилност на съдебно решение, се изразява в наличието на грешки при прилагане на правната норма към установените факти, с оглед неточното им юридическо квалифициране. В тази връзка касационната инстанция констатира, че първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства, като към установените с тях факти правилно е отнесъл приложимия материален закон. Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че на ответника по касация /жалбодател в първоинстанционното производство/ е бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 32/18.02.2004 год. от служители на Държавно лесничейство – Крумовград, в който е посочено, че на 18.02.2004 год. в 3.30 часа в землището на с.Стари чал, на първата бариера по пътя за землище Бойник, Димитър Лулев от гр.Пловдив е превозвал с джип „Исузу Тропер” с рег.№ РВ 4262 СС разпознаваеми части от убит дивеч – елен лопатар – 68 кг месо и 7.300 кг дреболии. Посоченото актосъставителят е квалифицирал в акта като нарушение по чл.57, чл.85, чл. 94 и чл. 95 ал.1 и 2 от Закона за ловното стопанство. Въз основа на така съставеният акт за установяване на административно нарушение, административнонаказващият орган е издал НП № 32/01.06.2004 год., в което е посочил, че същото се издава за това, че Димитър Христов Лулев от гр.Пловдив на 18.02.2004 год. в землището на с.Стари чал, на първата бариера по пътя за землище Бойник, е превозвал с джип „Исузу Тропер” с рег.№ РВ 4262 СС разпознаваеми части от убит дивеч – елен лопатар – 68 кг меса и 7.300 кг дреболии, което е квалифицирал като нарушение по чл. 57 и чл.85 от Закона за лова и опазване на дивеча, като на основание чл. 85, чл. 95 ал.2, чл. 94 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча и чл. 53 ал.1 от ЗАНН е наложил на Димитър Лулев от гр.Пловдив посочените по-горе наказания: на основание чл. 85 от ЗЛОД - административно наказание „глоба” в размер на 900 лева; на основание ПМС № 283/27.12.2000 год. е постановено да заплати обезщетение в размер на 6 000 лв.; на основание чл. 95 ал.2 от ЗЛОД е постановено отнемане в полза на Държавата на МПС – джип „Исузу Тропер” с ДК № РВ 4262 СС и на основание чл. 94 от ЗЛОД е лишен от право на билет за лов за срок от 2 години. При това положение, обоснован и съобразен с материалния закон е извода на първоинстанционния съд – че при образуване на административнонаказателното производство е допуснато особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила, нарушаващо правото на защита на жалбодателя в първоинстанционното производство. Това е така, тъй като административнонаказателното производство започва със съставянето на акт за установяване на административно нарушение /чл.36 ал.1 от ЗАНН/, като същият следва да има императивно определеното с разпоредбата на чл.42 ЗАНН съдържание. Последното има изключително важно значение за законосъобразното протичане на производството по ангажиране на отговорността на посоченото за нарушител лице, тъй като именно с акта за установяване на административно нарушение се очертава фактическия състав на деянието /действие или бездействие/ на нарушителя, правното основание за отговорността му, респ. предмета и обема на доказване във връзка с твърдяното нарушение. Поради изложеното и с оглед предоставяне на възможността на посоченият за нарушител да реализира в пълен обем правото си на защита, неслучайно законодателят е предвидил изключително подробна регламентация в ЗАНН относно реда и начина на съставяне на акта за установяване на административно нарушение, съдържанието му, подписването и връчването му на нарушителя. Съгласно разпоредбата на чл.42 т.5 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение трябва да съдържа посочване на законните разпоредби, които са нарушени. Безспорно е установено в настоящият случай, че в акта за установяване на административното нарушение, за което се твърди, че е извършил ответника по касация Лулев са посочени от актосъставителя като нарушени законови разпоредби от закон, който не е бил действуващ към момента на съставяне на акта – Закона за ловното стопанство. Същевременно, при издаване на обжалваното пред пърÔоинстанционния съд НП, административнонаказващият орган е посочил, че са нарушени разпоредби от закон, различен от този, посочен в АУАН, а именно – на Закона за лова и опазване на дивеча. Изложеното противоречие между АУАН и НП по отношение на обстоятелството кои законови разпоредби са нарушени безспорно нарушава и ограничава правото на защита на ответника по касация, който следва да знае за нарушение на кои законови разпоредби се ангажира административнонаказателната му отговорност, и то още от момента на започване на производството, с оглед възможността за организиране и реализиране правото му на защита в пълен обем и по начин, който счита за най-ефективен за него. Следва в тази връзка да се отбележи, че допуснатият в акта за установяване на административно нарушение порок не може да бъде саниран с издаденото наказателно постановление по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН /каквото е становището на касатора/, поради следните съображения: Действително, разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН установява, че наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Тази разпоредба, обаче, е неприложима в настоящият случай. Това е така, тъй като настоящата инстанция намира, че нито извършването на нарушението, нито вината на нарушителя са установени по безспорен начин. В тази връзка следва да се отбележи, че фактическите констатации, описани в АУАН, не се считат за установени до доказване на противното, поради което тежестта за доказване на административното нарушение е на органа, издал НП. С обжалваното пред първоинстанционния съд наказателно постановление, на Димитър Лулев е вменено извършването на нарушения по чл. 57 и чл. 85 от ЗЛОД. Всъщност, би могло да бъде извършено административно нарушение само по втората от посочените законови разпоредби, която обявява за наказуемо вземането, пренасянето, превозването или укриването на намерен жив, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части от него без писмено разрешително за ловуване, докато разпоредбата на чл. 57 ал.1 от ЗЛОД установява, че за провеждане на лов се издава писмено разрешително при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона, след заплащане на такса за издаването му по тарифа, одобрена от Министерския съвет. С други думи, разпоредбата на чл. 57 от ЗЛОД е препращаща, касае издаването на писмено разрешително за провеждане на лов, и като такава сама по себе си не може да бъде предмет на административното нарушение по чл. 85 от ЗЛОД. Същевременно, последната цитирана законова разпоредба прогласява за административно нарушение, наказуемо от закона, извършването на която и да е от изрично посочените в нея дейности по отношение на убит дивеч или разпознаваеми части от него, но с визираното условие – същата да се извършва без писмено разрешително за ловуване /като понятието „ловуване” е легално определено с разпоредбата на чл.43 ал.2 от ЗЛОД/. Или, липсата на такова писмено разрешително е съществен елемент от състава на административното нарушение по чл. 85 от ЗЛОД. По разглежданото дело, обаче, не са събрани каквито и да било данни дали Лулев е имал или не писмено разрешително, като тежестта на доказване на липсата на такова е именно на административнонаказващият орган, с оглед изложеното по-горе в мотивите и липсата на презумптивна доказателствена сила на АУАН. Нещо повече, нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в НП този елемент от състава на твърдяното нарушение е посочен, поради което приетата липса на такова писмено разрешително на Лулев почива само и единствено на предположение, което е недопустимо в административнонаказателното производство, и което обстоятелство само по себе си прави НП незаконосъобразно, до какъвто правилен и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният съд. Не е ясно, от друга страна, по какъв начин наказващият орган е достигнал до извода, че Лулев е превозвал разпознаваеми части от убит дивеч, тъй като видно от акта за установяване на административно нарушение и от свидетелските показания по делото, при спиране на автомобила на Лулев, свидетелите са видели окървавени чували с разфасовано месо и дреболии, които едва след откарване на автомобила и Лулев в РПУ – Крумовград са установили, че месото е от дивеч, като чак на другият ден са намерили глави и кожи от елени-лопатари. Самите свидетели установяват, че към момента на спиране на автомобила на Лулев са предположили, че месото е от дивеч, изхождайки от цвета му и от професионалния си опит. Наред и поради изключително спорния въпрос доколко разфасовано месо и дреболии представляват разпознаваеми части от убит дивеч, се поставя въпроса за вината на Лулев при извършване на нарушението, т.е. дали същият е извършил нарушение умишлено или при непредпазливост. Настоящата инстанция намира, че по делото не са събрани данни, които по безспорен начин да установяват, че деянието Лулев е извършил умишлено, доколкото на същия не е вменено като нарушение убиването на дивеч без разрешително, т.е. да е предвиждал общественоопасния характер на деянието, да е предвиждал общественоопасните последици и да е искал тяхното настъпване /по смисъла на НК/, а именно: да е съзнавал или знаел, че превозва части от убит дивеч. Още повече, че от показанията на свидетелите се установява, че в автомобила на Лулев е имало към момента на спирането му от свидетелите три лица, едното от което е изскочило от джипа и е избягало, при което би могло да се предположи, че месото и дреболиите са били негови. Поради същите съображения не може да се приеме и че деянието Лулев е извършил при форма на вината – непредпазливост, тъй като на основателния въпрос бил ли е длъжен и дали е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, не може да се даде категоричен положителен отговор от събраните по делото доказателства. В тази връзка следва да се отбележи, че по същество по делото липсват данни, които да установяват по несъмнен и категоричен начин, че превозваното от Лулев месо и дреболии на 18.02.2004 год. действително са от убит дивеч, и то от елен лопатар – не е приложена експертиза на месото, намерено в джипа на Лулев /за извършването на каквато експертиза говорят свидетелите/, като не може да се приеме само от техните показания посоченото обстоятелство за безспорно установено. Не са събрани по делото и доказателства, които по несъмнен начин да свържат намерените от свидетелите на другия ден 3 бр.глави и кожи от елени-лопатари с месото, намерено в автомобила на Лулев, поради което отразеното в АУАН и НП обстоятелство в тази връзка по съществото си представлява недопустимо предположение. Поради изложените съображения настоящата инстанция намира, че разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН е неприложима в настоящият случай. При това положение, като е направил крайният извод за незаконосъобразност на обжалваното пред него НП и го е отменил, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, т.е. не е налице възведеното с касационната жалба касационно основание по чл. 218б ал.1 б.”в”, предл.I-во от ГПК – неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Настоящата инстанция намира и направеният от жалбода‗еля в касационната жалба довод, обосноваващ наличие на така посоченото в чл.218б ал.1 б.”в”, предл.3-то от ГПК касационно основание, водещо до неправилност на обжалваното решение - поради необоснованост, за неоснователен. Това е така, тъй като необосноваността на съдебното решение като касационно основание, водещо до неправилност на същото, се изразява в несъответствието между направените правни изводи и събраните по делото доказателства, т.е. че изводите на съда не почиват на доказателствата по делото. Такова несъответствие в случая не е налице, с оглед изложеното по-горе в мотивите относно доказателствата и направените въз основа на тях правни изводи. С други думи, правните изводи на първоинстанционния съд почиват изцяло на събраните по делото доказателства, на правилата на формалната логика и мислене, поради което не е налице и второто заявено от касатора касационно основание, водещо до порочност на обжалваното решение – неправилност на същото, поради необоснованост. С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение на Крумовградския районен съд е правилно - обосновано и съобразено с материалния закон, поради което следва същото да бъде оставено в сила. Водим от изложеното , и на основание чл. 40 ал.1 от ЗВАС , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 140/06.01.2006 год. по Н.а.х. дело № 64/2004 год. по описа на Крумовградския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |