№ 5640
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело №
20241100507808 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗК „Л.И.“, чрез юрк. С.Л., срещу решение
№ 6698/ 13.04.2024 г. по гр. д. № 1243/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 59
състав, с което „З.К.Л.И.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „*******, представляван от изпълнителните директори П.В.Д. и С.Н.А., е
осъдена да заплати на "Дженерали Застраховане" АД, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „*******, представлаван от Н.И.С. – главен
изпълнителен директор и Ж.М...Д. – изпълнителен директор, сумата в размер на 4 085,
07 лева /четири хиляди осемдесет и пет лева и седем стотинки/, представляваща
главница – невъзстановено от ответника застрахователно обезщетение за причинените
имуществени вреди на осн. чл. 411 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска – 08.01.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата, сумата в размер на 330, 70 лева /триста и тредесет лева и седемедесет
стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода 23.05.2023 г. – 04.01.2024 г.,
както и сумата в размер на 933, 40 лева /деветстотин тридесет и три лева и
четиридесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски, както следва
– държавна такса в размер на 213, 40 лева, юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева, депозит за САТЕ в размер на 500 лева, и депозит за свидетел в размер на
120 лева.
Във въззивната жалба са изложени доводи неправилност на
първоинстанционното решение поради постановяването му при непълнота на
доказателствата. Счита, че не е установена вината на водача на л.а. Мерцедес, модел
Атего, рег. № *******, застрахован с полица ГО в ЗК Л.И.. Намира, че не е установен
1
механизма на ПТП. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и исковата
претенция да бъде отхвърлена, а при условията на евентуалност – да бъде намален
размерът на присъдените в полза на ищеца суми поради наличие на съпричиняване на
вредите от страна на водача на процесния лек автомобил.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца „Дженерали Застраховане“ АД, чрез юрк. адв. М.С. (с пълномощно към
отговора), с който се излага становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Софийският районен съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 411 КЗ.
В исковата молба "Дженерали Застраховане" АД твърди, в качеството си на
застраховател по риска „Каско“ на собственика на л.а. „Дачия Лоджи” с рег.№ *******,
да е изплатил на правоимащото лице застрахователно обезщетение в размер на 4070.07
лева за вреди, в следствие на ПТП на 21.07.2022 г., настъпило в гр. Пловдив по вина на
водача на т.а. „Мерцедес Атего” с рег. № *******, като сторил и разноски за
определяне на обезщетението в размер на 15 лева. Последният бил застрахован по
застраховка „ГО“ от ответното дружество „З.К.Л.И.” АД“ АД. Поддържа се да е
поканил ответника да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение, ведно с
включените ликвидационни разноски.
В отговора на исковата молба ответното дружество оспорва предявения иск
по основание и размер. Оспорва механизма на процесното ПТП, и виновното
поведение на товарен автомобил с марка „Мерцедес Атего” с рег. № *******.
С обжалваното решение искът по чл. 411 КЗ е уважен изцяло.
По правилността на решението, въззивният съд установява следното:
Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За
възникването на регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже,
че се е осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор за
имуществено застраховане; в срока на застрахователно покритие по договора за
имуществено застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
застрахователно събитие, за което ответникът носи риска (непозволено увреждане по
смисъла на чл. 45 ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение по
2
имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да
докаже възражението си за различен механизъм на ПТП и за съпричиняване, както и
погасяването на дълга.
Безспорни между страните във въззивното производство са следните
обстоятелства, а именно: водачът, управлявал товарен автомобил с марка„Мерцедес
Атего” с рег. № *******, е имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност” с ответното дружество, със срок на действие, обхващащ датата на
настъпване на пътно – транспортното произшествие, както и че за отстраняване на
щетите по лек автомобил „Дачия Лоджи”, настъпили във връзка с реализирано на
21.07.2022 г. ПТП, ищецът е заплатил сума в размер на 4070.07 лв.
Спорни пред настоящата инстанция са механизмът на настъпване на ПТП,
вината на водача на застрахования при въззивника автомобил.
За установяване механизма на ПТП са разпитани водачите на двете МПС,
участвали в ПТП.
От показанията на св. Г.С. (водач на л. а. Дачия Лоджи) се установява, че
ПТП-то е настъпило в двор на фирма „П.А.“, при излизане от двора на фирмата. Преди
двора на фирмата, имало кръстовище и задължителен знак „завой наляво“, който не
бил спазен от водача на товарния автомобил „Мерцедес Атего“. Вместо да завие
наляво, водачът на товарния автомобил продължил направо, като двата автомобила
били перпендикулярно разположени. Лек автомобил „Дачия Лоджи“ се е намирал от
дясната страна на товарния автомобил, не е имал видимост и не е могъл да избегне
удара, който е реализиран в областта на задната врата на неговия автомобил. Твърди,
че макар, дворът да се намира в частен имот е урегулиран с пътни знаци, които в
конкретния случай не са съобразени от водача на товарния автомобил. Сочи, че
материални щети имало само по управлявания от него автомобил, както и че с другия
водач съставили двустранен протокол за настъпилото ПТП, в който не е отразена
виновност на някой от водачите.
От показанията на св. Н.К. (водач на товарен автомобил „Мерцедес Атего” с
рег. № *******) се установява, че ПТП е настъпило на 21.07.2022г. в двор на фирма,
като той се е движел с камиона си напред, а перпендикулярно на неговата посока на
движение, от дясната му страна се появил лек автомобил „Дачия Лоджи“, като ударът
настъпил в средата на лекия автомобил, който се е смачкал и се наложило да го
разрежат, за да може да излезе шофьора. На място дошли служители на КАТ, които не
взели отношение по вината. Твърди, че движението му е било напред към склада и не е
имало знак, който да указва посока на движение „наляво“
От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза
се установява идентичен на посочения от свидетелите механизъм на ПТП, а именно:
водачът на лекия автомобил „дачия Лоджи“ се движи направо към изхода на двора на
фирма „П.А.“. Перпендикулярно на него се движи товарен автомобил „Мерцедес
Атего“, траекториите на движение на двата автомобила имат пресечна точка, където
настъпва ПТП. Причините за ПТП са неправилна преценка на разстояние и време при
движение в двор при условията на ограничена видимост, като вещото лице не посочва
по вина на кой от двамата водачи е настъпил процесният инцидент. Дава заключение,
че от механизма на ПТП се налага извод, че щетите по отношение на л.а. „Дачия
Лоджи“ се намират в пряка причинна връзка с настъпилото на 21.07.2022 г. ПТП. В
разпита си от откритото съдебно заседание експертът е изяснил, че лекият автомобил е
дясностоящ и той е с предимство, като предвид намалената видимост, всеки от
3
водачите трябва да е максимално концентриран. Добавя, че товарният автомобил се е
движил с повече от 20 км/ч., тъй като ударът е твърде тежък, за да е реализиран при
скорост от 20 км/ч.
С оглед посочените доказателства съдът намира, че виновен за ПТП е бил
водачът на товаерн автомобил „Мерцедес Атего”. Този извод следва от механизма на
ПТП, установен от свидетелските показания. Съдът кредитира показанията на св. Г.С.
за установяване на обстоятелствата във връзка с настъпване на ПТП – мястото, на
което е реализирано ПТП, както и поведението на водачите на МПС, участвали в
произшествието и по-конкретно, че към момента на удара неговият автомобил се е
намирал от дясната страна на товарния автомобил и че последният не е спазил
предписаната посока на движение, а е продължил направо в отклонение на поставения
знак, указващ посоката на движение. От това следва, че виновен за настъпилото ПТП е
именно водачът на товарния автомобил, който не се е съобразил с предимството на
дясностоящия му лек автомобил „Дачия Лоджи“. Съдът не кредитира показаният на
св. К. относно липсата на поставен знак, указващ посоката на движение, тъй като
видно от представения снимков материал на двора на фирма „П.А.“, такъв знак е
наличен. За такъв знак свидетелства и водачът на лекия автомобил – С., поради което
настоящият съдебен състав въприема показанията мму като достоверни и подкрепящи
се от останалия доказателствен материал. Но дори такъв знак да не е имало, е следвало
да се приложи правилото за предимство на дясностоящия автомобил. В случая съдът
приема, че водачът на т.а. „Мерцедес“ е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.
103, т. 1 ППЗДвП, съгласно която на кръстовище, на което няма сигнализиран път с
предимство: водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна.
От същото правило се ръководят помежду си и водачите на релсовите пътни превозни
средства. С оглед на това и доколкото не е оборена установената в нормата на чл. 45,
ал. 2 ЗЗД презумпция за вина, са налице предпоставките за ангажиране деликтната
отговорност на водача на т. а. „Мерцедес Атего” с рег. № *******
При съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът намира, че
настъпилите вреди са в причинна връзка с противоправното поведение на
застрахования при ответника водач на МПС, който при управление на автомобила
виновно е нарушил чл. 103, т. 1 ППЗДвП, т. е. налице е деликт по смисъла на чл. 45
ЗЗД, като от причиненото ПТП са настъпили имуществени вреди по застрахования от
ищцовото дружество по имуществена застраховка „Каско“ л.а. „Дачия Лоджи” с рег. №
*******.
Размерът на дължимото застрахователно обезщетение се определя към
момента на настъпване на застрахователното събитие и зависи от причинените вреди.
Застрахователната сума при частична увреда не може да надвишава възстановителната
стойност на застрахованото имущество - стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи, без прилагане на
обезценка. Когато застрахованият по застраховка „Каско на МПС“ представи
доказателства за причинени в резултат на застрахователното събитие вреди на
застрахования автомобил и за извършен в сервиз ремонт за тяхното поправяне,
застрахователят не може да откаже изплащането на застрахователно обезщетение в
размер на дължимите за ремонта средства при условие, че те не надхвърлят
уговорената застрахователна сума и отразяват реалната възстановителна стойност по
смисъла на чл. 405 КЗ.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка ГО, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
4
застраховка ГО - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. Отговорността на последния, както по отношение
на пострадалия, така и по отношение на суброгиралия се в правата му застраховател, е
деликтна и е в размер на виновно причинената вреда. Застрахователят може да иска
плащане по регресния иск срещу виновното за увреждането на застрахованото
имущество лице само когато и доколкото е възстановил вредите на застрахования.
В настоящия казус с плащане на застрахователното обезщетение ищецът е
встъпил в правата на увредения до размера на платената сума – 4070.07 лв. и е
направил разходи по неговото определяне в размер на 15 лв.
Следователно, обстоятелствата, включени във фактическия състав на
предявения от ищеца иск, се явяват доказани, като следва да се установи в какъв
размер е възникнало регресното вземане. При съдебно предявена претенция съдът
следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната
стойност на вредата (без овехтяване) към момента на настъпване на застрахователното
събитие, но не повече от застрахователната сума. От заключението на приетото САТЕ
се установява, че стойността, необходима за възстановяване на процесния автомобил
л.а. „Дачия Лоджи” с рег. № *******, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП възлиза на 4070,07 лв., неоспорено от страните.
Във връзкка с направеното за пръв път във въззивната жалба възражение за
съпричиняване от страна на водача на „Дачия Лоджи” с рег. № *******, съдът намира,
че същото е преклудирано и като такова не следва да се обсъжда в настоящото
възззивно производство. Само за пълнота следва да се отблежи, че при направено
възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в тежест на ответника е да докаже фактическия му
състав при условията на пълно и главно доказване. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да бъде хипотетичен, нито да
се основава на предположения. Намаляване на обезщетението за вреди е допустимо
само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или
биха били в по-малък обем (в този смисъл Решение № 60154/20.01.2022 г. по т. д. №
1071/2020 г. на ВКС, I ТО).
По искът с правно основание чл. 86 ЗЗД:
За основателността на акцесорния иск за установяване дължимостта на
мораторно обезщетение, по делото следва да бъде доказана дължимостта на вземането
по главната искова претенция и изпадането в забава на задълженото лице.
От събрания по делото доказателствен материал безспорно се установява,
че с регресна покана, изпратена до ответното дружество, ищецът е заявил претенцията
си за заплащане на сумата от 4085.07 лева, представляваща сбора от изплатеното от
него обезщетение по имуществената застраховка “Каско” и ликвидационни разходи в
размер на 15 лева.
По делото липсват данни за датата на получаване на регресната покана, но
като писмено доказателство е приет отговор от ответното дружество с негов изходящ
номер от 22.05.2023 г., получен от дружеството ищец на 26.05.2023 г., с което
ответникът-въззивник е заявил изричния си отказ да изплати сумите по регресната
покана.
С оглед на това, от датата на неоснователно отправеното изявление за
отказ, ответното дружество е изпаднало в забава, поради което предявеният иск за
установяване дължимостта на мораторното обезщетение от 23.05.2023 г. до деня,
предхождащ подаване на исковата молба /04.01.2024 г./ се явява основателен за пълния
заявен размер от 330.70 лева, изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на
електронен калкулатор.
5
При горните мотиви и предвид липсата на други конкретни оплаквания в
жалбата, с оглед правомощията на въззивния съд съгласно чл. 269 ГПК,
първоинстанционното решение следва да се потвърди изцяло като правилно и
законосъобразно.
Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания и с оглед
на обстоятелството, че фактическите и правните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат, то обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на спора в полза на “Дженерали застраховане“ АД следва да се
присъди сумата в размер на 200,00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение във въззивното производство.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6698/13.04.2024 г., постановено по гр. д.
№1243/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 59 състав.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, с ЕИК *******, да заплати в полза на "Дженерали
Застраховане" АД, с ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 200,00
лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6