Решение по дело №863/2021 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 61
Дата: 31 март 2022 г. (в сила от 31 март 2022 г.)
Съдия: Емил Стефанов Банков
Дело: 20214400600863
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Плевен, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КРИСТИНА А. ЛАЛЕВА

ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
в присъствието на прокурора Кр. Цв. Яч.
като разгледа докладваното от ЕМИЛ СТ. БАНКОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214400600863 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.313 и сл.от НПК.
С Присъда № 260068/24.11.21 г., постановена по НОХД № 1313/20г.
РС-Плевен признал подсъдимия М. А. Г. за невинен в това на 21.09.2019
година, на главен път Б. Б. 1-3, километър 67+022, в района на разклона за
град С. и град П., в лек автомобил „***” с регистрационен N2 ***, в
съучастие като извършител със С. Г. К. - непълнолетен, но могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, да е
държал акцизни стоки без бандерол - общо 79,715 килограма тютюн, когато
такъв се изисква по закон - чл. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове
и чл. 25 ал. I от Закона за тютюневите изделия - на стойност 14 835,22 лева,
като случаят е немаловажен и невнесения акциз в полза на Републиканския
бюджет е на стойност 12 116,68 лева, а деянието е извършено повторно,
поради което и на основание чл. 304 предложение II от НПК го оправдал по
първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.
234 ал. III във вр. с ал. I във вр. с чл. 20 ал. II от НК.
Признал подсъдимия С.Г. К. за ВИНОВЕН в това, че 21.09.2019
година, на главен път Б. Б. 1-3, километър 67+022, в района на разклона за
1
град С. и град П., в лек автомобил „***” с регистрационен № ***, като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, държал акцизни стоки без бандерол - общо 79,715
килограма тютюн, когато такъв се изисква по закон - чл. 2 от Закона за
акцизите и данъчните складове и чл. 25 ал. I от Закона за тютюневите изделия
- на стойност 14 835,22 лева, като случаят е немаловажен и невнесения акциз
в полза на Републиканския бюджет е на стойност 12 116,68 лева, поради
което и на основание чл. 234 ал. I във вр. с чл. 63 ал. I т. З от НК във вре с чл.
54 от го осъдил на една година лишаване от свобода.
На основание чл. 69 ал. I във вр. с чл. 66 ал. I от НК отложил
ефективното изтърпяване на така определеното на подсъдимия К. наказание с
тригодишен изпитателен срок..
Признал подсъдимия С.Г. К. за невинен в това на 21.09.2019 година, на
главен път Б. - Б. 1-3, километър 67+022, в района на разклона за град С. и
град П., в лек автомобил „***” с регистрационен .№ ***, като непълнолетен,
но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си да е държал акцизни стоки без бандерол - общо 79,715
килограма тютюн, когато такъв се изисква по закон - чл. 2 от Закона за
акцизите и данъчните складове и чл. 25 ал. I от Закона за тютюневите изделия
- на стойност 14 835,22 лева, като случаят е немаловажен и невнесения акциз
в полза на Републиканския бюджет е на стойност 12 116,68 лева, в съучастрiе
с М. А. Г., поради което и на основание чл. 304 предложение II от ЮС го
оправдал частично по първоначално внесеното му обвинение за извършено
престъпление по чл. 234 ал. I във вр. с чл. 20 ал. II от НК.
С присъдата РС се произнесъл и относно веществените доказателства и
разноските по делото.

Недоволен от присъдата, в частта, с която е признат за невинен и оправдан подс. М.Г.
е останал прокурор от ПРП, който е депозирал протест, в който навежда доводи, че тя е
неправилна в тази си част. Моли въззивната инстанция да постанови решение, с което да
отмени присъдата на Районния съд и да постанови нова, с която да осъди оправдания
подсъдим.
Недоволен от присъдата е останал и защитника на подс. С.К., който я обжалва
излагайки становище, че наложеното наказание е явно несправедливо. Моли ОС да
постанови решение, с което да измени присъдата и да наложи вместо наказание „Лишаване
от свобода“, наказание „Обществено порицание“.
Представителят на ПОП не поддържа протеста. Досежно въззвивната жалба заявява,
че е неоснователна.
Ответникът по протеста, лично и чрез защитника си изразява мнение, че
същият е неоснователен. Моли ОС да потвърди присъдата в протестираната
част.
Съдът,като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност
2
и взе предвид доводите на страните,намира за установено следното:
По протестът на прокурора:
Протестът е подаден в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице,
поради което се явява допустим и следва да бъде разгледан.
Разгледан по същество същият е неоснователен.
Прокурорът възразява относно изводите на РС за авторството на
деянието и конкретно относно участието на подс. М.Г.. Настоящата
инстанция напълно споделя мнението на предходната изразено по този спорен
факт. Правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че единствената
индиция навеждаща към предположението за участие на подс. М.Г. в
извършване на престъплението, за което е обвинен е фактът, че според
заключението на ВЛ по назначената дактилоскопна експертиза върху
полиетиленовите, пликове, в които е пренасяна вещта, предмет на
престъплението са открити отпечатъци на този подсъдим. Според
обясненията на подсъдимите обаче няколко дни преди осъществяване на
деянието подс. С.К. е помолил подс. М.Г. да му закупи тези пликове и
последният е изпълнил поръчката. Това е едно от възможните обяснения за
наличието на отпечатъци на подс. М.Г. върху горепосочените пликове. Това
не изключва напълно възможността той да е участвал и в поставянето на
инкриминираните вещи в пликовете или пренасянето им, но внася съмнение в
тезата на обвинението. Според възприетото становище в правната теория и
съдебна практика осъдителната присъда се постановява само при единствен и
безспорен категоричен извод за участието на подсъдимия в извършване на
престъпление.
Настоящата инстанция не споделя изразените от прокурора от РП в
депозирания протест доводи, че е ноторно известно, че найлоновите пликове
се продават пакетирани и в такъв случай ако подс. М.Г. ги е купил и дал на
подс. С.К. не би следвало върху самите пликове да има отпечатъци на първия.
В множество търговски обекти различни продукти се продават след
разтваряне на опаковките на брой.
Неоснователни са също и доводите, че фактът, че двамата подсъдими са
пътували в два отделни автомобила показва, че единият от тях е имал за
задача да следи и предупреждава другия за наличието на служители на МВР
3
на пътя. От показанията на свид. Б.Б. и В.Т. се установява, че двата
автомобила, в които са пътували подсъдимите са се движили един след друг и
са били спрени и двата. Ако единият подсъдим е имал за цел да следи и
предупреждава другия за проверки на пътя логично е автомобилите да са се
движили на по-голямо разстояние.



По жалбата на подс. С.К.:
С жалбата си подсъдимият не оспорва наличието на предпоставки за
ангажиране на наказателната му отговорност, но възразява, че наложеното му
наказание е явно несправедливо.
Това оплакване е неоснователно. Предходният съд изключително точно
е прецизирал наказанието вземайки предвид всички отегчаващи и смекчаващи
отговорността на извършителя обстоятелства.
Правилен е изложеният от РС извод, че въпреки непълнолетната си
възраст този подсъдим е лице с висока степен на обществена опасност, видно
от характеристичната му справка в която е посочена системност и упоритост
при извършване на престъпления.
От друга страна, както правилно е отбелязал РС, е налице и висока
степен на обществена опасност на деянието, предвид голямото количество и
стойността на предмета на престъплението и размера на щетата за
Републиканския бюджет.
При извършената на осн.чл.314 от НПК цялостна проверка на
правилността на съдебния акт въззивната инстанция не констатира нарушения
обуславящи отмяна или изменение на присъдата на РС извън тези посочени
във въззивния протест и въззивната жалба.
С оглед гореизложеното Окръжният съд намира,че въззивния протест и
въззивната жалба са неоснователни, а постановената от Районния съд
присъда е правилна и следва да бъде потвърдена.
Воден от горното и на основание чл.338 от НПК,съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260068/24.11.21 г., постановена по
НОХД № 1313/20г. по описа на РС-Плевен.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5