Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Плевен, 13,05,2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА
НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д.№1058 по описа на
съда за 2019 година, на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Пред РС Плевен е
депозирана искова молба от П.В.М., ЕГН **********,***, чрез адв.Н.Я. от ПАК,
против «***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***. В
молбата се твърди, че със заповед за изпълнение №1087/12,04,2013 г. по
ч.гр.д.№1829/2013 г. на ПлРС, и изпълнителен лист от 23,05,2013 г., ищецът е
осъден да заплати на ответника сумата от 1282,44 лева главница, 172,38 лева
лихва за забава за периода 03,05,2010 г. – 03,04,2013 г., 29,10 лева държавна
такса и 120,00 лева адвокатско възнаграждение. Сочи се, че възоснова на
издадения изпълнителен лист, на 20,12,2018 г. е образувано изп.д.№1443/2018 г.
на ***. Твърди се, че от датата на издаване на изп.лист до образуването на
изп.дело при ***не е образувано друго изп.дело и не са извършвани каквито и да
било изпълнителни действия, поради което вземането на взискателя по
изпълнителния титул се е погасило по давност. В заключение ищеца моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че П.В.М., ЕГН **********,***,
не дължи на «***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от ***, сумите от 1282,44 лева главница,
172,38 лева лихва за забава за периода 03,05,2010 г. – 03,04,2013 г., 29,10
лева държавна такса и 120,00 лева адвокатско възнаграждение, присъдени със заповед за изпълнение №1087/12,04,2013 г. по
ч.гр.д.№1829/2013 г. на ПлРС, и изпълнителен лист от 23,05,2013 г., като
погасени по давност. Претендират се разноски. Не се представят доказателства. В
с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи претенцията.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез юрк.В., сочи, че искът е недопустим,
тъй като за същите суми е образувано ч.гр.д., по което не е постъпило
възражение от длъжника. Наведени са възражения, неотносими към настоящото
производство. Претендират се разноски и се моли искът да бъде отхвърлен. В
с.з., за което е редовно призован, ответникът не изпраща представител.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.2 и
3 ГПК, и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приложеното в цялост ч.гр.д.№1829/2013 г. на ПлРС се установява, че на 23,05,2013
г., въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение №1087/12,04,2013
г., по реда на чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.д.№1829/2013 г.на ПлРС, в
полза на ***е издаден изпълнителен лист, обективиращ задължение на ищеца да
заплати на ответника сумата от 1282,44 лева главница за ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода 01,03,2010 г. – 28,02,2013 г., 172,38 лева лихва за
забава за периода 03,05,2010 г. – 03,04,2013 г., законна лихва от 10,04,2013
г., както и деловодни разноски в общ
размер на 149,10 лева.
По
молба от кредитора с вх.№13090/20,12,2018 г. /л.1 от приложеното в копие
изп.д.№1443/2019 г. на ***/, е
образувано изпълнително производство по изп.д.№20189060401443 по описа на ***,
като на 23,01,2019 г. е изпратено съобщение за образувано изпълнително дело до
длъжника, получено на 31,01,2019 г.
С
оглед така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Предявеният
с подадената искова молба срещу взискателя по изп.д.№1443/2018 г. на ***отрицателен
установителен иск е за установяване несъществуването на право, предмет на
принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл.439 вр.чл.1245 от ГПК. Правният
интерес от водене на настоящото производство се обосновава с твърдения за факт,
възникнал след издаване на изпълнителен лист, съобразно предвидените в чл.439
от ГПК предпоставки, като ищецът се позовава на изтекла в негова полза обща петгодишна
погасителна давност. В гражданското право давността е правна последица на
бездействието. Бездействието на носителя на едно гражданско право да поиска
принудителното му изпълнение, през определен от закона срок, води до погасяване
на искането за принудително осъществяване. Периодът от време, през който, ако
носителят на едно субективно право не потърси неговото принудително
осъществяване, дава възможност на правно задълженото лице да погаси правото на
принудително изпълнение на оправомощеното лице. Следователно погасителната
давност е свързана с бездействието на носителя на едно субективно право и води
до загуба на право. Всъщност не се погасява самото субективно право, а се
погасява правото да се търси защита на правото, тоест погасява се само
възможността за правна защита. В основата на погасителната давност, като правен
институт, стои предположението, че носителят на субективното право няма интерес
от осъществяването му /отказал се е от него/, щом като в продължителен период
от време не търси помощта от правозащитен орган. Защитата в изпълнителния
процес е средство за реакция срещу незаконосъобразните действия по
изпълнението, породени от нарушаване на материалноправните или
процесуалноправните изисквания за законност на изпълнителното производство.
Материалноправните изисквания за законност представляват условия за допустимост
на изпълнителното производство. Те обхващат съществуването на изпълняемото
право в полза на взискателя и принадлежността на обекта на изпълнение към
имуществото на длъжника по изпълнението. Защитата срещу материалната
незаконосъобразност на изпълнителния процес повдига спор относно даденото
гражданско право, поради това тя се реализира по исков ред. Разпоредбата на
чл.439 от ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез
иск изпълняемото право. Това право може да е установено с влязло в сила решение
или да е предмет на издаден изпълнителен лист. В последния случай длъжникът по
изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите като се позова на факти
/погасяване по давност, плащане, прихващане и др./, настъпили след издаването
на изпълнителен лист. От изложеното се налага извода, че предявеният иск следва
да се приеме за процесуално допустим, при което съдът дължи произнасяне по
съществото на спора.
Погасителната
давност е юридически факт, който включва волеизявление на правно задълженото
лице, с което то се позовава на изтекъл в негова полза срок, през който
носителят на едно субективно право е бездействал. Волеизявлението на правно
задълженото лице, с което то се позовава на изтеклия в негова полза срок, е
едностранна сделка, с която се упражнява едно потестативно право. Погасителната
давност не се прилага служебно, не настъпва и по право. Това означава, че правозащитният
орган не може да възбуди процес и да приложи погасителната давност по своя
собствена инициатива. По принцип правото на длъжника да се позове на изтекла в
негова полза давност може да се осъществи само като възражение: пред съд – при
предявен иск или пред правозащитен орган – при предприети от кредитора действия
по принудително изпълнение /привеждане в изпълнение на изпълнителен лист/. По
изключение правото на длъжника може да се осъществи и чрез отрицателен
установителен иск по реда на чл.439 от ГПК, като извънредно средство за защита
в изпълнителното производство, при наличието на нови факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание /в частност след изтичане на срока за възражение по чл.414,
ал.2 от ГПК, тоест влизане в сила на заповедта
за изпълнение/. В процесния случай правно задълженото лице по изп.д.№1443/2018
г. на ***предявява отрицателен установителен иск, по реда на чл.439 от ГПК,
като се позовава на изтекъл в негова полза срок, през който кредиторът със
съдебно потвърдено вземане, пред когото са отворени вратите на изпълнителното
производство - ***, е бездействал, което бездействие поражда потестативното
право за длъжника да претендира съдебно прогласяване погасяването на искането
за принудително осъществяване правото на принудително изпълнение.
В
общия случай, когато съдебното решение влезе в сила, почва да тече нова
давност. Следователно началото на давностния срок в изпълнителното производство
започва да тече от влизане в сила на съдебно изпълнително основание. В
заповедното производство, след изтичане на срока за възражение и при
неоспорване на заповед за изпълнение от длъжника, какъвто е настоящият случай,
издадената заповед за изпълнение влиза в сила. Въпреки липсата на законов
текст, който изрично да указва, че съществуването на вземането в този случай е
установено със сила на пресъдено нещо, то доколкото влязлата в сила заповед за
изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание /въз основа
на влязлата в сила заповед за изпълнение направо се пристъпва към принудително
изпълнение/, следва, че след проведено заповедно производство нова давност
почва да тече от влизането в сила на заповедта за изпълнение. Продължителността
на новия давностен срок по правило е съответен на предходния давностен срок –
общ, специален или особен, но предвид, че правото е установено със съдебно
решение, давността се превръща в обща /пет години/. В процесния случай
изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното
производство по изп.д.№1443/2018 г. на ***, е издаден въз основа на Заповед за
изпълнение на парично задължение №1087/12,04,2013 г.,
в производство по реда на чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.д.№1829/2013
г. на ПлРС.
Съобразно
разясненията дадени в ТР №2/26,06,2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ВКС, в
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали
да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/,
или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Изпълнителният процес
не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него
се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. Съгласно
разпоредбата на чл.116, б.“в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането, при което с предприемането на
всяко такова действие започва да тече нова давност. Следователно нова давност
започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие. Хипотезата на
„прекъсване на давността с предприемането на действия
за принудително изпълнение по чл.116, б.“в“ от ЗЗД“, не случайно законодателят е уредил отделно, без да възпроизведе
правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес.
Тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на
действия за принудително изпълнение по чл.116, б.“в“ от ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а
защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. Исковото производство като динамичен фактически състав е уредено по
различен начин от изпълнителното производство. Исковото производство започва с
предявяването на иска и завършва със съдебното решение, като съдът е длъжен служебно да движи производството до
постановяването на решение независимо от това извършва ли ищецът други
процесуални действия или процесът се основава на негови процесуални пропущания.
Всеки допустим исков процес завършва с решение, което признава или отрича
вземането. В исковия процес давността е прекъсната в началото и ищецът не може
да извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото
производство. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебния
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия
процес, но взискателят трябва да
поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ /извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач,
отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др./, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат
приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи,
както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени
лица. Следователно в изпълнителното производство за събиране на
парични вземания предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ прекъсва давността /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ
по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ/. Изпълнителни
действия, които прекъсват давността са: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана; присъединяването на кредитора; възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане; извършването на опис и оценка на вещ;
назначаването на пазач; насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на
изпълнително дело; изпращането и връчването на ПДИ; проучването на
имущественото състояние на длъжника; извършването на справки; набавянето на
документи, книжа и др.; назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга; извършването на разпределение; плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Ако обаче в хода на
принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането, признанието
прекъсва давността съгласно чл.116, б.“а“ от ЗЗД, а прекъсването на давността
има за последица нова давност. В този смисъл са разясненията в т.10 на ТР №2/26,06,2015
г. по тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С
предприемането на всяко валидно действие за
принудително изпълнение започва да тече „нова давност“. От правилото, че когато започва да тече „нова давност“
се възстановява съответният давностен срок – общ, специален или особен, и в предвид,
че се прекъсва давностен срок, установен със съдебно решение /доколкото
влязлата в сила заповед за изпълнение замества съдебното решение като
изпълнително основание/, поради което се е превърнал в общ, то и тази „нова
давност“, като съответна, също е обща – петгодишна.
В
настоящият случай изпълнителното производство по изп.д.№1443/2018 г. на ***е
образувано по Молба на ответника в настоящото производство от 20,12,2018 г. От
съдържанието на същата се установява, че взискателят е посочил конкретни
изпълнителни способи за насочване на изпълнението срещу движими вещи на
длъжника, находящи се на адреса му, чрез насрочване на опис, а след съответни
справки за декларирани имоти, банкови сметки, вземания от трети лица и
възнаграждения - за насочване на изпълнението срещу вземания на длъжника чрез
възбрани и запори, както и по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ, поради което съдът намира същата за редовна. Доколкото обаче в настоящото
производство не са представени доказателства да са извършвани други валидни
изпълнителни действия до подаване на тази молба, следва че давността е изтекла
на 23,05,2018 г. – тоест преди депозиране на редовната молбата за изпълнение
пред ***.
Въз
основа на изложеното съдът приема, че по отношение на вземането, възлизащо в
общ размер на 1603,92 лева /1282,44 лева главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01,03,2010 г. – 28,02,2013
г., 172,38 лева лихва за забава за периода 03,05,2010 г. – 03,04,2013 г.,
законна лихва от 10,04,2013 г., както и деловодни разноски в общ размер на
149,10 лева/ по изпълнителен лист от 23,05,2013 г., въз основа на който по
молба на ***е образувано изп.д.№1443/2018 г. на ***, през периода от 23,05,2013
г. до 23,05,2018 г. се е осъществил фактическият състав на погасителната
давност поради което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен.
С
оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
разноски по делото в размер на 64,16 лева за държавна такса, 5,00 лева за
обезпечителна заповед и 350,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл.124 вр.чл.439,
ал.2 вр.ал.1 от ГПК, че П.В.М., ЕГН **********,***, НЕ ДЪЛЖИ на «***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от ***, сумата от 1603,92 лева /1282,44 лева главница за ползвана и незаплатена топлинна
енергия за периода 01,03,2010 г. – 28,02,2013 г., 172,38 лева лихва за забава
за периода 03,05,2010 г. – 03,04,2013 г., законна лихва от 10,04,2013 г., както
и деловодни разноски в общ размер на 149,10 лева/ по изпълнителен лист от 23,05,2013 г., издаден по ч.гр.д.№1829/2013 г. на ПлРС, за която сума е
образувано изп.д.№1443/2018 г. на ***, КАТО
ПОГАСЕНА ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК «***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на П.В.М., ЕГН **********,***, сторените деловодни разноски в размер на 64,16
лева за държавна такса, 5,00 лева за обезпечителна заповед и 350,00 лева за
адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: